Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1586

 

 

гр. Пловдив, 09.07.2018 год.

 

 

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, II отделение,  ХІІ-ти състав, в  публично съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

          при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 1340 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

           Областна дирекция на ”МВР” (ОД на ”МВР”), гр.Велико Търново, представлявана от гл.юрисконсулт С. Г. - пълномощник, обжалва Решение № 142 от 13.04.2018г. на Заместник директор на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което е оставена без уважение жалбата на ОД на “МВР” – Велико Търново против Разпореждане с Изх.№ 24/РД-16-92/26.03.2018г. на Ц. П. – публичен изпълнител при ТД - Пловдив, офис Стара Загора, на НАП, с което е отказано образуването на изпълнително производство по направено искане от ОД на “МВР” – Велико Търново за събиране на вземания в полза на взискателя по изпълнителен лист, по НОХД № 519/2017г. на РС Горна Оряховица.

           Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и отмяна на оставеното в сила разпореждане на публичния изпълнител, както и изпращане преписката на публичния изпълнител за образуване на изпълнително  производство по посочения в разпореждането изпълнителен лист. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ответникът - Директор на ТД - Пловдив на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. С., изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 500,00 лева, определено по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), съгласно приетия по делото списък с разноски (лист 21).

Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Оспореното решение (лист 24) е изпратено до жалбоподателя по пощата като приложение към писмо с Изх.№13-00-616#3 от 13.04.2018г. (лист 23) на Зам.директор на ТД - Пловдив на НАП, като по преписката няма данни за получаването му от неговия адресат. От своя страна, жалбата е подадена чрез пощенски оператор на 20.04.2018г., или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На първо място, оспореното решение се явява издадено от компетентен орган, а именно Заместник директорът на компетентната ТД на НАП (Оправомощен съгласно Заповед № ЗЦУ – ОПР - 13/02.03.2018г. на Изпълнителен директор на НАП и Заповед № 778/10.04.2018г. на Главен секретар на НАП), която в случая е ТД - Пловдив на НАП, съгласно чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК, и по отношение на това обстоятелство между страните липсва формиран спор.

В полза на ОД на “МВР” – Велико Търново е издаден изпълнителен лист от 07.03.2018г. (лист 33) от Районен съд Горна Оряховица, против Т. М.Т., ЕГН **********,  за сумата от 201, 66 лв., представляваща направените на досъдебното производство разноски в полза на държавата по сметка на ОД на „МВР“ – Велико Търново, по влязла в сила присъда с № 475 от 09.10.2017г. по Н.О.Х.Д № 519 по описа на Районен съд -  Горна Оряховица за 2017г. и за сумата от 5, 00 лв., представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на държавата по сметка на Районен съд – Горна Оряховица.

Като приложение към писмо с Рег.№ 366000-7456 от 16.03.2018г. (лист 33 гръб) на директора на ОД на “МВР” -   Велико Търново на публичен изпълнител при ТД - Пловдив, офис Стара Загора, на НАП е изпратен въпросния изпълнителен лист в оригинал. По делото не са ангажирани доказателства за датата на получаване на писмото от публичния изпълнител.

На 26.03.2018г. е издадено процесното Разпореждане с Изх.№ 24/РД-16-92/26.03.2018г. (лист 35) на Ц. П. - публичен изпълнител при ТД - Пловдив, офис Стара Загора, на НАП, с което е отказано образуването на изпълнително производство по направеното искане от ОД на “МВР” – Велико Търново за образуване на изпълнително производство за събиране на вземанията по посочения изпълнителен лист.

Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 36), на 28.03.2018г. от страна на ОД на “МВР”-  Велико Търново е получена пощенска пратка, съдържаща Разпореждане с Изх.№ 24/РД-16-92/26.03.2018г.

Против Разпореждане с Изх.№ 24/РД-16-492/26.03.2018г. на Ц. П. – публичен изпълнител при ТД - Пловдив, офис Стара Загора, на НАП е подадена жалба от Директор на ОД на “МВР” -  Велико Търново с Рег.№ 366000- 9133 от 02.04.2018г. (лист 32).

Според поставения върху жалбата Вх.№13-00-616, същата е постъпила в ТД- Пловдив на НАП на 05.04.2018г.

          При тази фактическа обстановка е издадено оспореното в настоящото производство Решение № 142 от 13.04.2018г. на Заместник директор на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което е оставена без уважение жалбата на ОД на “МВР” – Велико Търново против Разпореждане с Изх.№ 24/РД-16-92/26.03.2018г. на Ц. П. – публичен изпълнител при ТД - Пловдив, офис Стара Загора, на НАП, с което е отказано образуването на изпълнително производство по направено искане от ОД на “МВР” – Велико Търново за събиране на вземания в полза на взискателя по изпълнителен лист, по НОХД № 519/2017г. на РС Горна Оряховица.

За да постанови посочения резултат, ответникът в настоящето производство е приел за установено, че вземането в размер на 201, 66лв., представляващо направените по досъдебното производство разноски, не е публично, а частно такова. Изложени са съображения, че вземанията за разноски по съдебни дела не могат да се определят като публични, тъй като не са изрично предвидени в разпоредбите на чл.162, ал.2 от ДОПК, а съгласно чл.162, ал.4 от кодекса, всички вземания, извън изрично изброените, са частни вземания. Според ответника в производството, присъдените в полза на ОД на “МВР” – Велико Търново разноски не са публични вземания, най-вече с оглед на естеството им. Касае се за суми, които възникват по повод възлагането на експертизи, назначаването на преводачи и тълковници и др. в рамките на развило се наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и по своята същност това са частноправни отношения, в които държавата участва като равнопоставен субект и възлага изпълнението на определена услуга на съответните лица. Това, че се касае до дейност, свързана със значителни разходи за бюджета на МВР, не прави вземането за възстановяването им публично. Вземането е публично, само когато произтича от финансовоправна или от санкционна норма. Частни са и вземанията по възстановяване на всички останали разноски, направени от държавни или общински органи. Всички те са вземания на държавата, свързани до голяма степен с публичните и функции, но следва да се определят като частни държавни вземания, поради частноправния им характер. В противен случай ще се окаже, че всички държавни и общински вземания са публични, което обезсмисля съществуването на чл.162, ал.4 от ДОПК. С квалификация на чл.162, ал.2 от ДОПК несъмнено е приета сумата в процесния изпълнителен лист от 5 лв., която си е държавна такса за издаване на изпълнителен лист,

Изпълнителното основание, въз основа на което е издаден процесния изпълнителен лист и е поискано започване на принудително изпълнение представлява влязла в сила присъда № 475/09.10.2017г. на РС – Горна Оряховица по отношение на лицето Т.М.Т., с която същия  е осъден да заплати сумата от 201, 66 лв., представляваща направените на досъдебното производство разноски в полза на държавата по сметка на ОД на „МВР“ – Велико Търново и сумата от 5, 00 лв. представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на държавата по сметка на Районен съд – Горна Оряховица.

Спорът по делото е от правен характер и се концентрира във въпроса дали посоченото вземане на ОД на “МВР” – Велико Търново попада в кръга на изброените по чл.162, ал.2 от ДОПК вземания и съответно подлежи ли на събиране по реда на ДОПК, с оглед нормата на чл.163, ал.1 от ДОПК.

В нормите на чл.162, ал.2 от ДОПК са изброени видовете публични вземания. Изброяването обаче не е изчерпателно, противно на приетото за установено от страна на публичния изпълнител и ответника в настоящето производство. В чл.162, ал.2, т.1 от ДОК се посочват за публични вземания такива за данъци, включително акцизи, както и за мита, за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ), както и други вноски за бюджета. В нормата на чл.162, ал.2, т.2 от ДОПК е използван изразът други вноски, установени по основание и размер със закон. А в нормата на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК като публични са определени вземанията за държавни и общински такси, но не изчерпателно изброени, а такива, установени по основание със закон. Тоест, за да се оредели изчерпателно кои вземания са публични, нормата трябва да се тълкува.  Видно е, че в разглежданата норма на чл.162, ал.2 от ДОПК са заложени няколко критерия, на чиято основа едно вземане следва да се определи като публично такова. Първият критерий е субектът на вземането. В кодекса се говори за държавни и общински вземания. Следователно, субект на такова вземане следва и може да бъде само държавата, в лицето на различните държавни органи, институции, включително и органи на Европейския съюз, или община. Вторият критерий е правоотношението, в рамките на което вземането е възникнало. Видно от изброените в чл.162, ал.2, т.т.1-8 от ДОПК възможни хипотези е, че става въпрос за правоотношения по упражняване на държавна власт в различните възможни проявления на това. В рамките на тези правоотношения съответният субект на вземането участва не като равнопоставен с останалите участници, а като носител на властнически правомощия.

            Как се съотнася посоченото към настоящия случай.

Субект на спорните вземания е ОД на “МВР”- Велико Търново, която несъмнено попада в кръга на възможните публични взискатели, тъй като е част от системата на държавната (в частност изпълнителната) власт, респективно - държавно учреждение.

Правоотношението, по повод на което е възникнало вземането, видно от процесния изпълнителен лист, е процесуално, доколкото става въпрос за разноски, направени в рамките на производство по реда на НПК. Процесуалните правоотношения по правило са държавноправни, тъй като са отношения между орган, носител на държавна правозащитна власт, и страните, които са подчинени на тази власт. Не може да се сподели становището на ответника, че процесуалните действия в рамките на производства по реда на НПК за назначаване на експертизи или на преводачи, или за призоваване на свидетели и съответното определяне на дължим за това депозит от страните или от бюджета на съда, респ. съответното държавно учреждение, се извършват в качеството му на равнопоставен субект в рамките на частноправни отношения. Да се сподели становището на ответника би трябвало да се приеме, че производствата, регулирани от нормите на НПК, не са част от упражняването на държавна власт, което е в противоречие с принципа за разделение на властите и във формата на държавно управление, заложени с конституцията на Република България (КРБ).

Нещо повече, извършването на процесуални действия по реда на НПК, свързани с разноски пряко от бюджета на МВР (в частност на ОД на “МВР”-Велико Търново) се свързва с обезпечаване на равнопоставеността между останалите участници в процеса и е проявление на изпълнението на задължението на държавата да осигури правораздаване по наказателни дела. Проявление е и на почти всички принципи на процесуалното право - за социална справедливост; за равенство на страните; за служебно начало, изразяващо се в задължението на съда и на органите на досъдебното производство да обезпечават чрез активен свой почин правилно развитие на процеса, както и да дирят обективната истина.

Предвид посоченото, се налага извод, че спорните вземания отговарят на зададените критерии. Остава въпросът по коя именно точка от нормата на чл.162, ал.2 от ДОПК следва да се квалифицират като публични вземанията. Очевидно е, че същите не може да се квалифицират като такива по чл.162, ал.2, т.т.1, 4, 5, 7, 8 и 9 от ДОПК.

С квалификация на т.3 несъмнено е сумата в процесния изпълнителен лист от 5 лв., която си е държавна такса за издаване на изпълнителен лист,  установена и по основание, и по размер със закон, което е възприето и от ответния орган, и по отношение на същата не се формира спор между страните. Под закон тук се имат предвид и подзаконовите нормативни актове. Следователно тази сума би следвало да се възприеме като публично вземане по т.3 от чл. 162, ал.2 от ДОПК.

Другата, спорна сума от 201,66 лв., представляваща направените на досъдебното производство разноски попада в хипотезата на чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК, според която норма за публични вземания се определят и такива по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Европейската комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, включително за дължимите по тях обезщетения, глоби и имуществени санкции.

Кодексът е непрецизен и не конкретизира кои са тези публични вземания, дали изброените в другите точки от законовата разпоредба или и други такива, които по естеството си са публични с оглед на установените по-горе критерии за субект и правоотношения. Ако се приеме, че в т.6 на чл.162, ал.2 от ДОПК се препраща към другите точки на чл.162, ал.2 от ДОПК, то би било безсмислено съществуването на този подвид публични вземания. Ненужно е да се приема, че вземанията за такси, акцизи, данъци и прочее, но по влезли в сила съдебни актове, са публични вземания. Та те са такива и без наличието на влязъл в сила съдебен акт. А и наличието на влязъл в сила съдебен акт (в случая присъда), по-скоро касае проблем с изпълнителното основание, предмет на разпоредбата на чл.165 от ДОПК, а не вида на вземането. Очевидно е, че смисълът на нормата налага по-различно тълкуване и по-разширен обхват на понятието. Така се постига и в по-голяма степен конституционносъобразност на законодателното решение, защото в по-висока степен се гарантират финансовата стабилност на държавата и общините. Разбира се, не всички присъдени в полза на държавата (включително и в лицето на структури на МВР) и общините по водени с тяхно участие съдебни и досъдебни производства ще са публични. Защото по правило тези субекти се дефинират и като юридически лица с двойствено положение, които могат да участват и в гражданския оборот като равнопоставени гражданскоправни субекти. Но това не е правило, а изключение и не е типично за обичайната им публична дейност. И в това е смисълът на чл.162, ал.4 от ДОПК.

Нещо повече, водещо и като допълнителен критерий за това, дали вземането е публично или не, следва да е фискалният интерес на държавата. Държавните учреждения са бюджетно финансирани, предоставените им средства са планирани и управлението им се извършва по правила, предвидени в специални нормативни актове: бюджетните закони, Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), Закона за вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС), както и множеството приложими подзаконови нормативни актове. В пълен смисъл горното се отнася до органите на МВР. И след като става въпрос за средства, включени отнапред в бюджета на съответния публичен субект, защото разноските за производства по реда на НПК се правят от и в рамките на бюджета за съответната година, когато тези средства са изразходвани за осъществяване на конституционно регламентирани правомощия и задължения, в рамките на публичноправни отношения, като основанието за извършването им е установено със закон, няма как да се приеме за законосъобразно отделянето им от останалите публични вземания и поставянето им за събиране по друг ред, несъмнено по - неудобен и по-неблагоприятен и то без законово обосновано основание за това.

Ето защо, настоящият състав на съда намира, че процесното разпореждане на публичния изпълнител е незаконосъобразен акт и като е оставил жалбата против същото без уважение, Заместник директорът  на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП) е постановил акта си при неправилно прилагане на закона. Респективно, оспореното в настоящето производство решение на Заместник директор на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП) е незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, както и оставеното с него в сила разпореждане на публичния изпълнител. От своя страна, предвид естеството на въпроса, който не позволява разрешаването му по същество от съда преписката следва да се изпрати на публичния изпълнител с указание за образуване на изпълнително производство за събиране на вземанията в полза на взискателя по приложения изпълнителен лист, при съблюдаване на дадените с настоящето решение задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на жалбоподателя е основателно и такова следва да му се присъди в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с §2 от ДР на ДОПК.

Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация е неоснователно и не следва да бъде  уважено.

Предвид изричната регламентация на чл.268, ал.2 от ДОПК решението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, II отделение,  ХІІ-ти състав,

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 142 от 13.04.2018г. на Заместник директор на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което е оставена без уважение жалбата на ОД на “МВР” – Велико Търново против Разпореждане с Изх.№ 24/РД-16-92/26.03.2018г. на Ц. П. – публичен изпълнител при ТД - Пловдив, офис Стара Загора, на НАП, с което е отказано образуването на изпълнително производство по направено искане от ОД на “МВР” – Велико Търново за образуване на изпълнително производство за събиране на вземания в полза на взискателя по изпълнителен лист, по НОХД № 519/2017г. на РС Горна Оряховица, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Разпореждане с Изх.№ 24/РД-16-92/26.03.2018г. на Ц.П. – публичен изпълнител при ТД - Пловдив, офис Стара Загора, на НАП, с което е отказано образуването на изпълнително производство по направено искане от ОД на “МВР” – Велико Търново за образуване на изпълнително производство за събиране на вземания в полза на взискателя по изпълнителен лист, по НОХД № 519/2017г. на РС Горна Оряховица.

ИЗПРАЩА преписката на публичен изпълнител при ТД - Пловдив, офис Стара Загора, на НАП за произнасяне по искането на ОД на „МВР“ – Велико Търново, направено с писмо с Рег.№ 366000-7456 от 16.03.2018г. на директора на ОД на “МВР” -  Велико Търново, в съответствие с дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТД - Пловдив на НАП да заплати на ОД на “МВР” -  Велико Търново сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :