Р Е Ш Е Н И Е

№ 1507

гр. Пловдив, 26.06.2018 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в открито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:   

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА

  ВЕЛИЗАР РУСИНОВ

при секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1356 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ТД „***“ ООД ЕИК*** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си П.В.Л. против Решение № 592 от 03.04.2018 г., постановено по АНД № 86 по описа за 2018 г. на Районен съд-Пловдив - VII н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление №290750-F305589, издадено на 05.10.2017год. от Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП – Пловдив и с което е ангажирана административно – наказателната отговорност  за нарушение на чл.125, ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, като на основание чл.179, ал.1, пр.4 от ЗДДС  му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.

Касационният жалбоподател счита, че атакуваният съдебен акт следва да се отмени като неправилен и незаконосъобразен. В подадената касационна жалба оспорва изводите на първоинстанционният съд за липса на основание за приложение на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН, касаеща конкретният случай. В тази връзка излага обосновка за липса на вредни последици, на незначителността на административното нарушение, както и редица други смекчаващи отговорността обстоятелства, обуславящи според него отмяна на издадения правораздавателен административен акт. Редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява, не ангажира допълнително становище в подкрепа на искането си за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на издаденото наказателно постановление.

Касационният ответник Териториална дирекция на НАП- гр.Пловдив, редовно призован в съдебно заседание, не се представлява и не ангажира становище по законосъобразността на атакуваното съдебно решение.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

 Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното :

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против наказателно  постановление, издадено въз основа на АУАН с № F305589/13.06.2017г., с което по отношение на жалбоподателят е било установено административно нарушение на разпоредбите на чл.125, ал.3 от ЗДДС, обстоятелствата по което са се изразили в това, че на 16.05.2017 г. след извършена служебна проверка от служители на ТД на НАП – Пловдив било установено, че жалбоподателя „***“ ООД, като регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило законоустановения срок за подаване на отчетни регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив за данъчен период  01.04.2017 г. – 30.04.2017 г. до 15.05.2017 г. включително. Отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС били подадени в ТД на НАП-Пловдив на 13.06.2017 г. и заведени с вх.№ 163421701773675/13.06.2017 г.. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП № 290750-F305589/05.10.2017г., с което на жалбоподателя било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева на основание чл. 179, ал.1, пр.4 от ЗДДС. Отбелязано е, че спрямо „***“ ООД има издадено Предупреждение № 166391-F175434/12.10.2015 г., влязло в сила на 21.12.2015г. за същото по вид нарушение.

За да потвърди така издаденото наказателното постановление, районният съд е приел от събраните в хода на съдебното следствие доказателства, че са налице категорични и несъмнени доказателства, от които да се направи обоснован извод, че от страна на „***“ ООД е осъществено вмененото му административно нарушение. Извършил анализ на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства- показанията на актосъставителя Х., както и на приобщените писмени доказателства по административно – наказателната преписка, от които обосновал извода си, че безспорно се установява, че касационният жалбоподател, като регистрирано по ЗДДС лице не е подало отчетни регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив за данъчен период 01.04.2017 г. – 30.04.2017 г. в срок до 15.05.2017 г. включително. Посочил, че същите са били подадени едва на 13.06.2017 г. и обстоятелствата по вмененото нарушение не се оспорват и от самия жалбоподател. Преценил, че е налице съставомерност на деянието по посочената правна норма, която определя едно формално по своя характер административно нарушение, при което с факта на неспазване на предвидения срок за подаване на отчетните регистри е завършен фактическия състав на нарушението на чл.125, ал.3 от ЗДДС. Извел доводи за законосъобразност на наложеното административно наказание в минимален размер, като по отношение на приложението на разпоредбата на чл. 28 б.а от ЗАНН посочил в мотивите, че не е налице маловажен случай на извършеното нарушение, защото административното нарушение от обективна страна се изразява в бездействие, при наличие на нормативно задължение за действие, а като допълнителен признак е указан строго определен срок за извършване на дължимото действие. Позовал се на дължимата грижа на всеки търговец по отчитане на изискуемите отчетни регистри в законовоустановения срок, както и на безспорно установеното по делото, че дружеството вече е било предупреждавано във връзка с извършване на същото по вид нарушение, че при повторно нарушение, ще бъде санкционирано. От това направил извода си, че настоящото нарушение не се явява изолиран случай за жалбоподателя.

Решението е правилно.

Така по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, автора на административно нарушение, неговото обективно отговорно поведение, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. За да потвърди наказателното постановление, районният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства, като от тях по несъмнен и категоричен начин се установява механизма на извършеното нарушение и неговия автор, което касае изпълнение на административно – производствените правила, конкретизирани в разпоредбата на чл.57 ал.1 от ЗАНН. Безспорен и съобразен със събраните доказателства е и направеният извод, че дадените от свидетеля Х. показания са в достатъчна степен годни да подкрепят обвинението в извършено административно нарушение от страна на „***“ ООД. Законосъобразни са и изводите за наложеното административно наказание „имуществена санкция“ в минимален размер от 500 лева. Следва да се отбележи, че събраните гласни и писмени доказателства водят до несъмнения извод, че се касае за осъществено административно нарушение по смисъла на посочената законова разпоредба от страна на касационния жалбоподател. От събраните по реда на съдебното следствие и обсъдени писмени доказателства може да се направи категоричния извод, че в настоящият случай именно той е бездействал при необходимост от дължимо действие. Тези обстоятелства са били правилно преценени от административно -наказващия орган, като законосъобразно от тях е направен извода, че следва да доведат до ангажиране и понасяне на административно наказателна отговорност от страна на жалбоподателя.

Направените с касационната жалба възражения за приложимост на разпоредбата на чл.28 б.а от ЗАНН се явяват неоснователни и необосновани. Преценката за маловажен случай на административно нарушение е обоснована с настъпването на непредвидени обстоятелства, касаещи смъртта на единият от управителите, въпреки че е подкрепена от съответните категорични и несъмнени доказателства за това, не може да се изгражда само на тази основа. Касае се за търговско дружество, управлението на дейността на което не може да зависи само и единствено от действията на единия от управителите, респ. на неговия пълномощник. Дори и да се касае за дружествена форма тип „семейна“, това не касае дължимата грижа на търговеца да предприеме необходимите постъпки да действа по отчитане на изискуемите отчетни регистри в законоустановения срок, което е било възможно да се случи и много преди крайния срок 15.05.2017г.. Напротив, крайния срок е последният възможен такъв, което от своя страна правилно е обсъдено и от първоинстанционният съд при преценката за законосъобразност на издадените административни актове. От изложеното до тук следва извода, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

В предвид на изложеното Административен съд Пловдив, ХХIV състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №592 от 03.04.2018година, издадено по АНД №86/2018 година на Районен съд- гр. Пловдив-VII наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                      ЧЛЕНОВЕ :    1.

                                                           2.