Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1198

 

гр. Пловдив, 28 май 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на осемнадесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                          АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ,

ЗДРАВКА ДИЕВА,

при секретаря Румяна Агаларева и с участието на прокурора Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1375 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.80, т.5 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД).

И.Я.С., с адрес: ***, представляван от адвокат В.Р.- пълномощник, обжалва Решение №43 от 17.04.2018г. по Н.А.Х дело №54 по описа на Районен съд- Асеновград за 2018г., ІV-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) с №А-1267 от 16.11.2017г., издадено от началник на Районно управление (РУ), гр. Асеновград, при Областна дирекция на “МВР” (ОД на ”МВР”), гр. Пловдив, с което на С. е наложена глоба в размер от 50,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради незаконосъобразност и неправилност, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при явна несправедливост на наложеното наказание, и постановяване на решение по същество, с което да се отмени процесното НП.

Ответникът в производството- РУ- Асеновград при ОД на ”МВР”- Пловдив, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Мария Тодорова, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. А разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 10.11.2017г., около 12,35ч., в гр. Асеновград, на ул. “***” до №111, служители на РУ- Асеновград при ОД на “МВР”- Пловдив изискват от касатора да представи документ за самоличност- лична карта или друг документ, удостоверяващ самоличността му. От страна на С. не е представен документ, удостоверяващ самоличността му. За установеното в рамките на проверката Т.П.Т.- младши инспектор в РУ- Асеновград при ОД на ”МВР”, съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №А-1267, (Серия Т, фабричен №608588), с който деянието на С., изразяващо се в непредставяне на документ за самоличност при поискване от срана на служителите в РУ- Асеновград при ОД на “МВР”- Пловдив се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗБЛД. По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации прилага закона правилно, като потвърждава оспореното пред него НП.

Според разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на касатора С., гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.

Според разпоредбата на чл.80, т.5 от ЗБЛД, посочена като основание за издаване на процесното НП, наказва се с глоба от 50 до 300 лева лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица.

Според легалното определение на §1, т.1 от ДР на ЗБЛД, “документ за самоличност”, по смисъла на закона, е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани. Според чл.13, ал.ал.1 и 2 от ЗБЛД, на българските граждани се издават документи за самоличност, представляващи лична карта, паспорт, дипломатически паспорт, служебен паспорт, моряшки паспорт, военна карта за самоличност, свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), както и заместващите паспорта документи за самоличност- временен паспорт, служебен открит лист за преминаване на границата и временен паспорт за окончателно напускане на Република България. От своя страна, разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗБЛД, предвижда, че самоличността на българския гражданин може да бъде удостоверена, с който и да е от документите по ал.ал.1 и 3 на същата норма.

В случая, обстоятелството, че С. не представя документ за самоличност по смисъла на ЗБЛД, при поискване на такъв документ от компетентен орган, се явява несъмнено установено. Следователно, налице е от обективна страна вмененото на касатора административно нарушение. Освен това, административнонаказателното производство се явява проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и от компетентни за целта органи. Ето защо, като потвърждава оспореното НП, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на закона. Съответно, оспореното решение е правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Разбира се, според Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.

При липсата на легално определение в ЗАНН на “маловажен случай” и с оглед разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл.93, т.9 от НК).

В случая обаче, по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се приеме за установено, че процесното нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други такива случаи, поради което възражението на касотра в този смисъл е неоснователно.

Нужно е за пълнота на изложението да се напише, че според разпоредбата на чл.82 от ЗБЛД, за маловажни нарушения на този закон се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН или се налага глоба по квитанция до 20 лв. от упълномощените за това длъжностни лица.

Посочи се вече, че в случая не е налице маловажно нарушение (чл.28 от ЗАНН), а според приетото по делото заверено копие на Заповед с Рег.№Із-1765 от 28.08.2012г. на министъра на вътрешните работи, началниците на районни управления в СДВР и ОДВР (точка 2.22 от заповедта) са упълномощени да издават наказателни постановления по ЗБЛД, но не и да налагат глоба по квитанция до 20 лева.

Съответно, за началника на РУ- Асеновград при ОД на “МВР”- Пловдив липсва законовата предпоставка да наложи на касатора наказание по привилегирования състав на чл.82 от ЗБЛД.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №43 от 17.04.2018г. по Н.А.Х дело №54 по описа на Районен съд- Асеновград за 2018г., ІV-ти наказателен състав, с което е потвърдено наказателно постановление с №А-1267 от 16.11.2017г. на началника на РУ- Асеновград, при ОД на “МВР”- Пловдив, с което на И.Я.С. е наложена глоба в размер от 50,00 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:    1………………

 

2………………