Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1487

 

гр. Пловдив, 22 юни 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на петнадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                          АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ,

ЗДРАВКА ДИЕВА,

 при секретаря Пламена Каменова и с участието на прокурора Иван Спиров, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1407 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.416, ал.5 от Кодекса на труда (КТ).

“****” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ****, ЕИК ****, представлявано от адвокат Т.К.- пълномощник, обжалва Решение №564 от 23.03.2018г. по Н.А.Х. дело №7349 по описа на Районен съд- Пловдив за 2017г., ІХ-ти наказателен състав, с което е изменено наказателно постановление (НП) с №16-001760 от 30.10.2017г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив (Д”ИТ”- Пловдив), с което на “****” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер от 2 000,00 лева, като размерът на наложената имуществена санкция е намален на 1 500,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по същество, с което да се отмени изцяло процесното НП. В съдебно заседание се заявява искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на решение по същество, с което да се измени процесното НП, предвид наличието на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ.

Ответникът в производството- Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, представлявана от юрисконсулт П. Т.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Иван Спиров, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по заявеното в съдебно заседание искане.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че по повод сигнал (жалба) с Вх.№17268424 от 12.07.2017г. на Л. И. Т. за извършени нарушения на трудовото законодателство, е извършена проверка от длъжностни лица на Д”ИТ”- Пловдив в периода от 20.07.2017г. – 18.08.2017г., на място в “експериментална станция”, находяща се ****, стопанисвана от дружеството касатор, както и по представени документи в Д”ИТ”- Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че между касатора и Л. И. Т. е сключен Трудов договор с №6 от 31.10.2016г., в който трудов договор е постигнато съгласие за изплащане на полагащото се трудово възнаграждение на работника (Тодоров) до 25-то число на следващия месец. Според представена в Д”ИТ”- Пловдив ведомост за изплатени заплати на Тодоров за месец април 2017г., на Тодоров не е изплатено трудовото възнаграждение за месец април 2017г. в размер от 470,30 лв. до 25-то число на следващия месец (май 2017г.).

За резултатите от извършената проверка е съставен Протокол за извършена проверка (ПИП) с Изх.№ПР1727013 от 18.08.2017г., с който на “****” ЕООД, в качеството му на работодател, са направени множество предписания, включително да изплати уговореното трудово възнаграждение на Л. И. Т. за месец април 2017г. в размер от 470,30 лв. в срок до 07.09.2017г.

Освен това, на 18.08.2017г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №16-001760, с който деянието на “****” ЕООД, в качеството му на работодател, изразяващо се в неизплащане на уговореното трудово възнаграждение в размер от 470,30 лв. на Л. И. Т. за месец април 2017г. в срок до 25-то число на следващия месец (май 2017г.), се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.128, т.2 от КТ. По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след което е издадено процесното НП.

Според разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на дружеството касатор, работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. А според разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ, посочена като основание за издаване на процесното НП, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.

            В случая, обстоятелствата, че “****” ЕООД притежава качеството на “работодател” по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ; както и че на Л. И. Т. не е изплатено трудовото възнаграждение от работодателя “****” ЕООД за месец април 2017г. в размер от 470,30 лв., съгласно Трудов договор №6 от 31.10.2016г., до 25.05.2017г. се явяват несъмнено установени.

Следователно, от обективна страна е налице вмененото на касатора административно нарушение. Също така, районният съд приема, че административнонаказателното производство е проведено от компетентни органи, както и при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което потвърждава НП.

Независимо от посоченото обаче, настоящият състав на съда намира, че както процесното НП, така и оспореното в настоящето производство съдебно решение не са съобразени с разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ. Според посочената норма, озаглавена “Отговорност за маловажно нарушение”, за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. Съответно, законодателят очертава привилегировани състави на административни нарушения по смисъла на КТ, като критериите, при чиято кумулативна наличност едно нарушение следва да се квалифицира като маловажно са: 1) извършено нарушение, респективно да е налице съставомерно от обективна и субективна страна деяние, установено по реда на КТ; 2) нарушението да може да бъде отстранено веднага след установяването му по реда на кодекса и 3) от нарушението да не са произлезли вредни последици за работници и служители.

Установеното в случая неизплащане на уговореното трудово възнаграждение на Л. И. Т. за месец април 2017г., в размер от 470,30 лв., в срок до 25.05.2017г., е съставомерно деяние по смисъла на чл.128, т.2 от КТ. Посоченото нарушение е надлежно установено по реда на КТ от компетентни контролни органи, чрез съставянето на АУАН, в предвидената от закона форма; със съдържание, отговарящо на императивните разпоредби на ЗАНН; както и при спазване на процесуалните правила. Нарушението е отстранено преди издаването на НП (30.10.2017г.), предвид представеното по делото заверено копие на платежно нареждане, удостоверяващо направен превод по банкова сметка ***,30 лв. от страна на “****” ЕООД, на 11.09.2017г.

На следващо място, по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи несъмнен извод, че за Л. И. Т. са настъпили вредни последици, макар изплащането на трудовото му възнаграждение за месец април 2017г. да е направено на 11.09.2017г. или след договорения за целта срок.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда намира, че спрямо извършеното от дружеството касатор нарушение по чл.128, т.2 от КТ кумулативно са налице и трите предпоставки, квалифициращи нарушението като маловажно нарушение по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ и съответно за налагане на санкция по привилегирования състав на тази норма, противно на посоченото в процесното НП, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл.28а от ЗАНН и чл.415в, ал.1 от КТ. Посоченото обстоятелство представлява нарушение на материалния закон, обуславящо незаконосъобразността на издаденото НП, а като изменя единствено размера на наложената имуществена санкция до минимално предвидения размер на същата по чл.414, ал.1 от КТ, районният съд прилага закона неправилно.

Според Тълкувателно решение №3 от 10.05.2011г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, административният съд има правомощието като касационна инстанция да преквалифицира нарушението, описано в наказателното постановление, като “маловажно нарушение” по смисъла на чл.415в от КТ.

В случая, настоящият състав на съда намира, че за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува възпитателно и предупредително върху останалите граждани, е нужно наложената санкция да бъде в своя максимален размер от 300,00 лева.

Така мотивиран и на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Решение №564 от 23.03.2018г. по Н.А.Х. дело №7349 по описа на Районен съд- Пловдив за 2017г., ІХ-ти наказателен състав, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление с №16-001760 от 30.10.2017г., издадено от директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на “****” ЕООД, ЕИК ****, е наложена имуществена санкция в размер от 2 000,00 лева, като намалява размера на имуществената санкция на 300,00 лева.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ:    1………………

 

2………………