Р Е Ш Е Н И Е

№ 1425

 

Град Пловдив, 19 юни 2018 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на петнадесети юни две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

                     Председател: Анелия Харитева

                           Членове: Стоил Ботев         Георги Пасков

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Ваня Груева, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1410 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ФИРМАпротив решение № 659 от 18.04.2018 г., постановено по а.н.д. № 1683 по описа на Пловдивския районен съд за 2018 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-001998 от 01.03.2018 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, с което на ФИРМА, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от управителя К.Б.Б., за нарушение на чл.152 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 КТ.

Според касатора обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Моли да се отмени обжалваното решение.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да потвърди решението на Пловдивския районен съд като правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди решението като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че правнорелевантните факти са установени по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно е установено извършването на нарушение по чл.152 КТ, тъй като неофициалното освобождаване от работа не може да се счита за осигурена почивка. Районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 ЗАНН, наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните разпоредби, съобразено е с целта на закона. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, чиято отговорност е безвиновна. Имуществената санкция е определена в минималния предвиден в закона размер. Според районния съд в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наведените в този смисъл възражения са преценени като неоснователни, защото правилно е индивидуализиран нарушителя, ясно и точно са описани фактите и доказателствата относно извършеното нарушение. Според съда в случая не може да намери приложение чл.28 ЗАНН, защото е нарушено правото на почивка на работника, което е едно от най-съществените трудови права.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Изводите на районния съд почиват на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност. В този смисъл неоснователно и недоказано е възражението за необоснованост на извода на районния съд за липса на процесуални нарушения при издаването на наказателното постановление. Видно и от самото съдържание на това постановление, то съдържа всички изискуеми по чл.57 ЗАНН реквизити, включително подробно и точно изложение на фактическите обстоятелства по извършване на нарушението. Обоснован и правилен е изводът на районния съд за липса на основания за приложение на чл.28 ЗАНН. Не представлява нарушение на материалния закон липсата на мотиви относно приложението на чл.415в КТ, доколкото в случая цитираната норма изобщо не може да се приложи поради липса на елементите от нейната хипотеза. Привилегированият състав на чл.415в КТ е приложим само в случаи, в които нарушението е отстранено веднага след установяването му, какъвто процесният случай не е.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК, а обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като допустимо, обосновано и правилно. Затова и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 659 от 18.04.2018 г., постановено по а.н.д. № 1683 по описа на Пловдивския районен съд за 2018 година.

Решението е окончателно.

 

                                                                       Председател: /П/

 

                                                                       Членове: 1. /П/

 

                                                                                         2. /П/