Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1491

 

гр. Пловдив, 22 юни 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на петнадесети юни, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

ЧЛЕНОВЕ:                                                                          АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ,

ЗДРАВКА ДИЕВА,

при секретаря Пламена Каменова и с участието на прокурора Иван Спиров, като разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №1415 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.416, ал.5 от Кодекса на труда (КТ) и чл.4, ал.1 и чл.8, ал.1, т.т.1 и 2 от Наредба №РД-07-3 от 18.07.2014г. за минималните изисквания за микроклимата на работните места (Наредба №РД-07-3).

Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив (Д”ИТ”- Пловдив), представлявана от А. А. Ч.- директор, обжалва Решение №410 от 08.03.2018г. по Н.А.Х дело №7265 по описа на Районен съд- Пловдив за 2017г., ІІ-ри наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление (НП) с №16-001790 от 14.11.2017г., издадено от директора на Д”ИТ”- Пловдив, с което на “****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ****, ЕИК ****, е наложена имуществена санкция в размер от 2 000,00 лева.

Претендира се отмяна на решението поради незаконосъобразност и неправилност и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП.

Ответникът по делото- “****“ ЕООД, чрез адвокат П.П.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжна прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Иван Спиров, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е допустима. А разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира за установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че на 11.07.2017г. е извършена проверка от длъжностни лица на Д”ИТ”- Пловдив в обект на контрол, представляващ производствени халета ЛХМ1 и ЛХМ2, находящи се в ****, стопанисвани от дружеството ответник. В рамките на проверката е извършено контролно измерване на температурата на въздуха в работните помещения.

Според съставения нарочен Протокол от контролно измерване на микроклимат от 11.07.2017г., за извършените общо 104 броя измервания на температурата в работните помещения, е прието за установено, че средно измерената температура е 33,00 ºС, при максимално допустима стойност от 31,0 ºС. Прието е за установено, че в работните помещения, които са с незначително топлинно натоварване и където е извършено измерване на температурата на въздуха, се извършва лека физическа работа, а средноденонощната температура за 11.07.2017г. е около 32,8 ºС.

Освен това, по преписката са налични заверено копие на Сертификат за контрол №7-0145 от 09.07.2017г., както и Протокол №7-0145 от 09.07.2017г. за контрол на микроклимат, неразделна част от сертификата за контрол, издадени от “****” ЕООД, съставени по повод извършен контрол на 06.07.2017г. и на 07.07.2017г. в работни помещения на “****“ ЕООД. Според Протокола от контролно измерване на микроклимат от 11.07.2017г., в работните помещения на дружеството ответник (ЛХМ1 и ЛХМ2) параметрите на микроклимата не са в съответствие с граничните допустими стойности, съгласно Наредба №РД-07-3.

За установеното в рамките на проверката е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №16-001628 от 25.08.2017г., с който деянието на “****“ ЕООД, изразяващо се в допускане на 11.07.2017г. работещите в ЛХМ1 и ЛХМ2 да извършват трудова дейност при температура на въздуха, която превишава максималната гранична стойност на постоянни работни места; респективно, в помещения с незначително топлинно отдаване за лека физическа работа температурата е над нормата от 31,0 ºС, а в помещения със значително топлинно отдаване за лека физическа работа температурата е над нормата от 33,0 ºС, при температура на външния въздух в 14:00ч. от 33,0 ºС, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.4, ал.1, във връзка с чл.8, ал.2, т.т.1 и 2 от Наредба №РД-07-3.

Против съставения АУАН е подадено възражение с Вх.№17281793 от 29.08.2017г., след което е издадено процесното НП.

Районният съд правилно възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически констатации постановява правилно решение, като отменя оспореното пред него НП, предвид наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Изложените от районния съд съображения, мотивирали решението му, се споделят напълно от настоящата инстанция.

Нужно е обаче да бъде посочено отново, че правилна квалификация на установеното административно нарушение е направена в съставения за целта АУАН с №16-001628 от 25.08.2017г., в който установеното нарушение се квалифицира като такова по смисъла на чл.8, ал.2, т.т.1 и 2 от Наредба №РД-07-3, докато в процесното НП за нарушени са посочени разпоредбите на чл.8, ал.1, т.т.1 и 2 от Наредба №РД-07-3.

Вярно е, че с нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН е предвидена възможност за издаване на НП и когато е допусната нередовност в акта (АУАН), стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, респективно налице е законова възможност за преодоляване на допусната нередовност в АУАН. Но пък е вярно и че законът не предвижда възможност за саниране на допуснати нарушения на изискването за форма на НП.

Ето защо, като съдържащо неправилна квалификация на вмененото на ответника в настоящето производство административно нарушение, процесното НП се явява постановено при допуснато съществено нарушение на изискванията за форма на НП, което не може да бъде преодоляно в рамките на съдебното производство.

Допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила в производството по издаване на НП обуславя незаконосъобразността на издаденото в едно такова производство и представлява самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на НП.

Съответно, като отменя оспореното НП, районният съд постановява решението си при правилно прилагане на закона. Следователно, решението на районния съд е правилно, а освен това е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №410 от 08.03.2018г. по Н.А.Х дело №7265 по описа на Районен съд- Пловдив за 2017г., ІІ-ри наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление №16-001628 от 20.10.2017г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда”, гр. Пловдив, с което на “****“ ЕООД, ЕИК ****, е наложена имуществена санкция в размер от 2 000,00 лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….

 

ЧЛЕНОВЕ: 1………………..

 

2………………..