РЕШЕНИЕ

№ 1505

гр. Пловдив, 25.06.2018 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВХХIV състав в открито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА

  ВЕЛИЗАР РУСИНОВ

при секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1420 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Глава ХII от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, пр. второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, предявена от ТД „***“ ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Б.Ц.Г. срещу Решение №513 от 21.03.2018г., постановено по АНД №749/2018г по описа на Районен съд Пловдив – ХI н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление №1/08.01.2018год., издадено от Директора на РИОСВ- гр. Пловдив и на основание чл.156 ал.1, вр. чл.113 ал.3 от Законът за управление на отпадъците /съкр.ЗУО/ е наложено административно наказание „имуществена санкция 5000.00 /пет хиляди/ лева за административно нарушение на чл.156 ал.1, вр. чл.113 ал.3 от Законът за управление на отпадъците.

Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, като сочи, че е налице съществено нарушение на проведения административно – наказателен процес, който ограничава правото му на защита. Поради това счита, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.Д., който поддържа жалбата.П о същество счита, че съдебното решение не е отчело съществените нарушения на разпоредбата на чл.57 ал.1 т. 5 и т.6 от ЗАНН относно обстоятелствата, посочени като основание за търсене на административно – наказателна отговорност и на неправилна правна квалификация на деянието. Затова предлага то да бъде отменено, като се отмени и издаденото НП.

Ответникът по касационната жалба – РИОСВ- гр. Пловдив оспорва подадената касационна жалба, като счита същата за неоснователна, а издаденото съдебно решение за правилно и законосъобразно. В отговора към подадената касационна жалба счита, че атакуваният съдебен акт е съобразен с материалния закон и не са налице описаните нарушения на съдопроизводствените правила. Позовава се на действително установените факти при извършената проверка от контролните органи от РИОСВ-Пловдив. Редовно призован, той се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт Х., която по същество взима становище за законосъобразност на проведеното административно – наказателно производство и за законосъобразност на издаденото първоинстанционно съдебно решение, поради което счита, че то следва да бъде оставено в сила.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че съдебното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл.227, вр. чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното :

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е частично неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна поради следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с жалба, предявена от касационният жалбоподател срещу процесното НП №1/08.01.2018г. на Директора на РИОСВ-Пловдив, което е било издадено на основание АУАН с №57/20.11.2017г., с който по тоношение на него е било прието, че е извършило административно нарушение на разпоредбата на чл.156 ал.1 вр. чл.113 ал.3 от ЗУО, изразило се в това, че при извършена проверка на 10.10.2017г. на обект в с.Черничево, общ.Хисар, представляващ стара кравеферма, състояща се от 4 бр обори с площ от около 750 кв.м. всеки от тях и административна сграда, при срутени три броя обори от тях поради тежките метеорологични, зимни условия се е констатирано наличие на неопасни строителни отпадъци- бетон, тухли, изолационна вата, железобетон и смесени строителни отпадъци, като не е изпълнено предписание за почистване на същите, дадено с Констативен протокол №0006190/23.08.2017г. в срок до 07.09.2017г, включително и в удължения срок до 07.10.2017година. На база констатациите в така посочения АУАН, възприети и от административно – наказващият орган, било издадено и процесното НП. За да потвърди атакувания административен акт, от страна на първоинстационният състав на съда е прието, че безспорно са изяснени обстоятелствата по извършеното административно нарушение, то е законосъобразно квалифицирано и липсва нарушение на административно –наказателния процес, които да ограничават правото на защита на нарушителя. Тази своя преценка изградил на база описаните в двата Констативни протокола с №0006190/23.08.2017г и №0006553/10.10.2017г. обстоятелства, както и на събраните в хода на производството гласни доказателства по показания на актосъставителя, които ги допълвали. От всичко това приел, че е налице припокриване на изпълнителното деяние по посочената правна квалификация със санкционната норма, на основание на която е наложено административното наказание, което е  преценил, че е определено съобразно изискванията на чл.27 ал.1 -3 от ЗАНН. При тези предпоставки потвърдил обжалваното пред него НП.

На база така установената фактическа обстановка, касационният съд обоснова следните правни изводи:

Решението е неправилно.

Установената от районния съд фактическа обстановка не е спорна между страните. Основният спор се свежда  до даденото предписание и била ли е налице възможност то да бъде изпълнено, както и до правната квалификация на деянието като административно нарушение. В действителност, при механизма на определяне на административното нарушение и неговата правна квалификация съществува нарушение на проведения административно – наказателен процес, водещ до незаконосъобразност на атакувания административен акт. На първо място тя се е изразила в липсата на описание на обстоятелства, касаещи извършеното административно нарушение. Така в Констативния протокол №0006553/10.10.2017г е посочено само и единствено, че районът не е почистен, като отпадъците са във вида и количеството, които са били констатирани в протокол от 23.08.2017г..Липсва описание в какво конкретно бездействие се е изразило поведението на нарушителя. Това е така, защото с даденото с КП №0006190/23.08.2017г е посочено, че те трябва да бъдат предадени на фирми, притежаващи съответните мощности и разрешителни документи. При даденото описание на вмененото нарушение липсват съществените факти от описание на обстоятелствата, при които то е извършено. Наказващият административен орган се е задоволил само и единствено да посочи, че то „ не е изпълнено“. Неясно  остава как това предписание не е било изпълнено- с непочистване на района или с непредаването на отпадъците на фирми, притежаващи мощности и разрешителни документи. Липсата на конкретни обстоятелствата по вмененото административно нарушение винаги е съществено нарушение на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, на задължителен реквизит, неизпълнението на който ограничава правото на защита на нарушителя. В действителност още с КП №0006190/23.08.2017г. не е дадено коректно, ясно и точно описание на необходимото поведение. Съществува и е налице една неяснота относно това, даденото предписание с какво е задължавало касационният жалбоподател, за да може той да предприеме ефективни действия по неговото изпълнение. Тя се потвърждава и от събраните по преписката и в хода на съдебното следствие доказателства, вкл. гласни доказателства, касаещи показанията на актосъставителят А.. Тя потвърждава фактите, че е имало сключени договори за извозване на неопасни строителни отпадъци още към м.юни на 2017г. и по тяхното предаване на съответно дружество, което има разрешение за тяхното извозване. Тези изяснени факти потвърждават съществуващата неяснота, по какъв механизъм и защо е било дадено предписанието на 23.08.2017г, след като още през м.юни 2017г са представени документи, касаещи предаване на неопасните отпадъци на дружество, притежаващо разрешителни за тяхното извозване.  Липсата на задължителен реквизит по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, свързан с ясно, конкретно и пълно описание на обстоятелствата по извършеното административно нарушение е съществен порок на административно производствените правила, който ограничава правото на защита на касационният жалбоподател и води до незаконосъобразност на атакувания административен акт.

По отношение на наведеното възражение, че е спорна дадената правна квалификация на извършеното административно нарушение, същото се явява основателно. Така разпоредбата на чл.156 ал.1, вр. чл.133 ал.3 от ЗУО касаят санкционни норми, които не създават права и задължения за административно отговорния субект.  Разпоредбата на чл.156 ал.1 от ЗУО определя, че за неизпълнение на предписание по чл. 113, ал. 3 на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лева, а на юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 20000 лева, а нормата на чл.113 ал.3 от ЗУО оправомощава директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице въз основа на констатирани нарушения при извършена проверка да дава задължителни предписания с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване на административни нарушения. Липсва задължаваща разпоредба, която да е приравнена на вмененото на касационният жалбоподателя изпълнително деяние на вмененото му административно нарушение. Възможността за даването на задължителни предписания не води до автоматично задължение за тяхното изпълнение в дадения срок. При тези хипотези напълно незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че е налице съставомерно изпълнително деяние от страна на дружеството, определено като нарушител. Обстоятелството, че е дадено от оправомощено от Директора на РИОСВ -Пловдив длъжностно лице задължително предписание, не може да повлече респективната отговорност за съответното дружество, като търсенето на отговорност от него следва да бъде на основата на съответната задължаваща го законова разпоредба. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН, която определя, че административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Неясно остава кое правило е определящо за търсенето на отговорност от субекта на контрол, при което неправомерно бездействие да се е изразило съставомерното му деяние. Липсата на правилна законова квалификация също е липса на реквизит по смисъла на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, което води до незаконосъобразност на атакуваното НП. Още повече, че даденото задължително предписание е било изпълнено към м.юни 2017г, както се изяснява и от гласните показания на свидетеля А., т.е. административното нарушение е било отстранено, а неговото последващо установяване не може да се вмени в обективно отговорно поведение на касатора, защото той е предал отпадъците на дружество, което е имало разрешение за тяхното извозване. С оглед механизма на квалифициране на административното нарушение настоящият съдебен състав счита, че е допуснат съществен порок на проведеният административно – наказателен процес, касаещ неизпълнение на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН- да се даде ясно и коректно описание на законовите разпоредби, които са били нарушени и се посочат законовите разпоредби, които са нарушени.  В случаят е налице объркване относно  това,  в какво се е изразило конкретното изпълнително деяние и какво административно нарушение съставлява то. В случаят въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е следвало да формира изводи, че са нарушени законови разпоредби на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН, което съставлява липса на реквизит по смисъла, с което съществено се опорочава проведения административно – наказателен процес в степен на ограничаване правото на защита на нарушителя и води до незаконосъобразност на издаденото НП. От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

В предвид на изложеното и на осн. чл.221 ал.2 от АПК, Административен съд Пловдив, ХХIV състав

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение №513/21.03.2018г., постановено по АНД № 749/2018 г. по описа на Районен съд- Пловдив- ХI наказателен състав, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №1 от 08.01.2018г. на Директора на РИОСВ – Пловдив, с което на „***“ ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си Б.Ц.Г. за административно нарушение на чл.156 ал.1, вр. чл.113 ал.3 от Законът за управление на отпадъците на основание чл.156 ал.1, вр. чл.113 ал.3 от Законът за управление на отпадъците е наложено административно наказание „имуществена санкция 5000.00 /пет хиляди/ лева“

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

        ЧЛЕНОВЕ :1.

                             2.