Р Е Ш Е Н И Е

1477

Град Пловдив, 22 юни 2018 година

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и девети май,  две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Анелия Харитева

                                                                      Членове: Стоил Ботев

                                                                                      Георги Пасков

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Йорданка Тилова, като разгледа докладваното от съдия  Ботев к.а.д. № 1422 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.Б.А. *** против решение № 1169 от 05.04.2018 г. по адм. дело № 18813 по описа на Пловдивския районен съд за 2017 година, 14-ти граждански състав  с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № со121 от 23,10,2017г. на ОСЗ- Пловдив по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, с което се определя стойността за обезщетението на наследниците на П.С.Г..

Според касатора, чрез адв. Г. решението е неправилно, иска се неговата отмяна и решение по същество с което се отмени Решение № со121 от 23,10,2017г. на ОСЗ- Пловдив.

Ответникът в писмено становище /л.4/  счита касационната жалба за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се потвърди първоинстанционното решение като правилно.

Съдът намира, че касационната жалба е подадена е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК е неоснователна поради следните съображения:

С обжалваното решение районният съд е приел за установено , че с решение № со121 от 23,10,2017г  на ОСГ-Пловдив,  лист 19 по делото, на наследниците на последния, на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е било признато право на собственост върху имот, представляващ нива от 0.304 дка, находяща се в строителните  граници на гр. Пловдив, съгласно удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ. Със същото решение се отказва да се възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) реални граници, тъй като имотът е застроен със сгради и елементи на техническата инфраструктура. Решението е връчено на 01.09.2017г., не е обжалвано и е влязло в сила. На основание чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ, ОСЗ е издала обжалваното по  делото решение, с което е определила стойността на обезщетението за признатото, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи съобразно посочения по- горе административен акт, а именно: за 0.304 дка, 4-та категория - 267 лева. В него административния орган е посочил на правоимащата, че на основание чл. 19а, ал. 9 ЗСПЗЗ подлежи на обезщетяване с поименни компенсационни бонове. 

От правна страна РС е приел че определянето на стойността на обезщетението е изцяло нормативно регламентирана дейност, която следва да се извършва, без да се допускат нарушения на правилата на наредбата и предвид това не следва да бъде коментирано заключението на в. л. * относно пазарната стойност, тъй като в него не е направена оценка на земеделска земя и стойността е по пазарни цени, а тя е неотносима в настоящото производство. (Решение № 7091 от 31.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14941/2008 г., IV о.)

РС е посочил , че приетата по делото експертиза установява с категоричност, че при определянето на стойността на обезщетението административният орган е спазил законовите изисквания, доколкото размерът на обезщетението, посочен в заключението е по- малък този в самия административен акт. От страна на жалбоподателката не са ангажирани, нито посочени други доказателства, въз основа на които да се направи извод, че при постановяване на оспорвания административен акт и определяне на размера на дължимото обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху процесната земя, органът по поземлена собственост е допуснал нарушение на материалноправните и процесуални норми, установени в ЗСПЗЗ, ППЗСПЗЗ и Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи.

Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Възраженията на касатора са идентични с тези, направени пред първата инстанция,  били са  обсъдени от районния съд, като са изложени обосновани и правилни мотиви.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като допустимо, обосновано и правилно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1169 от 05.04.2018 г. по адм. дело № 18813 по описа на Пловдивския районен съд за 2017 година, 14-ти граждански състав .

Решението е окончателно.

                                                             Председател: /П/

                                                                       Членове:  /П/

                                                                                       /П/