Р Е Ш Е Н И Е

№ 1506

гр. Пловдив, 25.06.2018 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в открито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:   

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАТЕЕВА

  ВЕЛИЗАР РУСИНОВ

при секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1491 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на адв.Г.М., процесуален представител на ТД „***“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя си П.М.В.против решение № 597 от 02.04.2018 г., постановено по АНД № 5987 по описа за 2017 г. на Районен съд- град Пловдив, ХVII н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление №791/30.08.2017 година, издадено от Началника на Митница Пловдив- град Пловдив за осъществено административно нарушение на чл.57б ал.2, вр. ал.6, вр. чл.57а ал.1 т.2 от Законът за акцизите и данъчните складове /съкр. ЗАДС/ му е наложено на основание чл.108 ал.1 от ЗАДС административно наказание „имуществена санкция в размер на 500.00 /петстотин/ лева“.

Касационният жалбоподател чрез процесуалния си представител адв.М. счита, че решението е издадено в нарушение на материалните правила и при съществено нарушение на съдаопроизводствените правила, изразили се в липса на основания да се приеме, че е извършил административно нарушение, както и при установено противоречие на административният акт с целта на закона. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. По същество на спора счита, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно издадено, при нарушение на правилата на административно – наказателното производство, установените обстоятелства не отговарят на действителното фактическо и правно положение и неправомерно е била ангажирана неговата обективна отговорност. Ето защо счита, че следва да се отмени атакуваното съдебно решение и да се отмени обжалвания административен акт.

Касационният ответник- Митница Пловдив чрез процесуалния си представител юрк. Д. В. счита касационната жалба за неоснователна, а атакуваното съдебно решение за правилно и законосъобразно. Затова счита, че следва да се остави в сила обжалваното решение.

Контролиращата страна Окръжна прокуратура - гр. Пловдив дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, като се потвърди обжалвания административен акт, а подадената касационна жалба следва да бъде отхвърлена.

 Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното :

Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба против  посоченото наказателно  постановление, издадено въз основа на АУАН № 436/19.06.2017г., с което на жалбоподателят е било вменено административно нарушение на чл.57б ал.2 вр. ал.6, вр. чл.57а ал.1 т.2 от ЗДДС изразили се в това, че в периода от 12.04.2016 г. до 30.04.2017 г. е осъществило от стопанисван обект – газова станция, намираща се в ..., продажба на акцизна стока – природен газ /с код по КН 2711 21 00/ на „***” ООД за стопански нужди – за обект „***” с подобекти производствен цех, пречиствателна станция, трафопост, намиращи се в местността „***” в землището на ***, без да е изпълнило задължението си да подаде искане за задължителна регистрация по чл.57А ал.1 т.2 от ЗАДС, пред Началника на Митница Пловдив – териториално митническо учреждение по местонахождение на обекта, от където се извършват продажбите. На основание така съставеният АУАН е било прието от наказващият орган при издаване на НП, че с това са безспорно нарушени изискванията на чл.108 ал.1, вр. чл.57б ал.2 вр ал.6 вр. 57а ал.1 т.2 от ЗАДС и на основание чл.108 ал.1 от ЗАДС е наложено процесното административно наказание „имуществена санкция в размер 500 лева“. За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по един несъмнен и категоричен начин авторството по извършване на нарушението от посочения субект, като не са допуснати съществени административно-производствени нарушения в хода на административнонаказателното производство, свързани с неговото установяване и при определяне на наказанието. В тази връзка е изложил съображения, че е установена по несъмнен начин причинно – следствена взаимовръзка между установите продажби на  акцизни стоки без задължителна регистрация, осъществени в търговската дейност на нарушителя.

Решението е правилно.

Спори се, че касационният молител не е годен субект на вмененото му административно нарушение, защото не е налице негово неправомерно поведение съгласно вмененото му противоправно деяние. В тази връзка възражението за несъставомерност се явява необосновано, защото то е несъответно на събраните по делото доказателства. Правилни са съжденията на първоинстанционния съд относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения на проведения административно – наказателен процес. В действителност касационният жалбоподател е осъществявал търговска дейност по продажба на газ за стопански нужни на съконтрахента си по договор от 01.12.2013г. с ***, за която е следвало да има задължителна регистрация пред териториалното митническо поделение на Агенция „Митници“, в случая Митница Пловдив. Обстоятелствата по извършеното административно нарушение са били законосъобразно  установени от приложените по административната преписка доказателства, касаещи извършените проверки. Съгласно разпоредбата на чл.57а, ал.1 т.2 от ЗАДС на задължителна регистрация по този закон подлежат лицата, които продават природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво. Несъмнено е, че жалбоподателят е именно лице, което продава природен газ за стопански нужди и това е станало в периода 12.04.2016г до 30.04.2016г., като изпълнителното деяние се е изразило в  бездействие да се подаде искане за регистрация до началника на митницата по местонахождение на обекта от която на територията на съответното компетентно митническо учреждение се извършват продажбите, КОЕТО ИСКАНЕ може да се подава и по електронен път по ред, начин и във формат, определени с правилника за прилагане на закона, като за обекти на лица, които продават природен газ за битови или стопански нужди и за моторно гориво, се смятат и изходните точки на мрежите за пренос на природен газ и пунктовете на предаване на природен газ, в които се извършва освобождаване за потребление по смисъла на чл. 20, ал. 2, т. 17 и 18. Необходимите документи за тази регистрация са визирани в нормата на чл.57б ал.6 т.1 -9 от ЗАДС. Несъмнено е от събраните доказателства, че същият не е предприел действия по подаване на искане за регистрация писмено или по електронен път до компетентното митническо учреждение. Налице е продължило във времето бездействие, което касае обективно неизпълнение на това му вменено задължение. За така осъщественото бездействие от касационният жалбоподател по изпълнение на вмененото му задължение за уведомяване му е бил съставен и посоченият АУАН, връчен на представляващият дружеството. В последствие в хода на административно – наказателния процес и на проведеното съдебно производство пред първоинстанционният съд не са били ангажирани конкретни гласни и писмени доказателства, които да оборват неизпълнението на така посоченото му задължение. Дадените гласни доказателства- показания на свидетелят П.П., са били убедителни и непротиворечиви с оглед на представените писмени доказателства по административната преписка, касаеща издаването на обжалвания административен акт, поради което законосъобразно са били кредитирани от съда. Очевидец на обстоятелствата по извършеното административно нарушение е бил актосъставителят, който ги е отразил в съставените актове. Самият нарушител не представя доказателства, с които да опровергава тези констатации. Безспорно поведението на жалбоподателят е съставомерно по посочения състав на чл.57а ал.1 т.2 от ЗАДС, като към момента на извършената проверка е налице противоправно бездействие от негова страна, което съставлява нарушение именно на посочените разпоредби. С това му бездействие изцяло се припокриват елементите от състава на вмененото му административно нарушение. Законосъобразно е прието, че се касае за негова обективна отговорност. Правилна е и преценката на първоинстанционният съд, че наложеното наказание в минималната граница на предвиденият законов размер е съобразено и адекватно на обстоятелствата по извършване на установеното неправомерно поведение. Отчетена е степента на обществена опасност на деянието и на самия деец, обстоятелството, че нарушението е за първи път, но пък е със завишена обществена опасност в сравнение с други подобни случай, свързани с охрана на обществените отношения по контрол за нуждите на отчитане на акциза, отчетено е имущественото състояние на субекта на нарушението, както и всички други смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства. Законосъобразна е и преценката, че с оглед на доказателствата против нарушителя, не са налице основанията да бъде приложена спрямо него разпоредбата на чл.216б ал.2 от ЗАДС, нито тези по чл.28 б.а от ЗАНН за маловажен случай на извършеното административно нарушение. Това е така, защото същият не е изпълнил обективните предпоставки, за да може тя да бъде приложена, а именно, нарушението да е отстранено веднага след установяването му. В тази връзка с решението правилно е преценено, че са спазени изискванията на чл.27 ал.1-3 от ЗАНН за определяне на административното наказание, което е съответно на  имущественото му състояние, на преценката на обществената опасност на деянието и на дееца, както и обстоятелството, че същото е достатъчно за постигане целите на административната превенция. В случаят административно – наказващият орган, законосъобразно е издал съответното наказателно постановление, в което обективно и коректно е дал конкретно описание на осъщественото административно нарушение. От там законосъобразно първоинстанционният съд е възприел за установено по безспорен и несъмнен начин, че се касае за административно нарушение. В тази връзка наведените с касационната жалба възражения, че са налице съществени процесуални нарушения на проведения административно – наказателен процес са неоснователни. Не е налице съществено ограничаване на правото на защита на нарушителя. Разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и чл.57 ал.1 от ЗАНН определя законовата форма на АУАН и НП, като в настоящият случай са изчерпателно спазени всички реквизити. В съставения административно-наказателен акт по отношение на вмененото административно нарушение е дадено точно описание на извършените административни нарушения и коректно са посочени нарушените законови разпоредби. От събраните и проверени по делото доказателства може да се направи несъмнен извод относно авторството на деянието. Не съществуват посочените в жалбата неясноти относно изпълнителното деяние на извършеното административно нарушение. Даденото фактическо описание на административното нарушение, на обстоятелствата, при които е осъществено от жалбоподателя, място на извършването му и на основата на какви доказателства е законосъобразно. В случаят вината на нарушителя и обстоятелствата по извършеното административно нарушение са били законосъобразно установени. Законосъобразно първоинстанционният съд е преценил, че с оглед степента на засегнатост на обществените отношения от конкретният автор на конкретното деяние, не е налице по- ниска обществена опасност в сравнение с други подобни случай и не са налице онези съотносими към деянието обстоятелства, които да го определят като маловажен. Наложеното административно наказание съответства по основание и размер на изискванията, посочени в разпоредбата на чл.108 ал.1 от ЗАДС поради което с оглед безспорно установеното с процесния административен акт административно нарушение, което е санкционирано, обжалваното наказателно постановление също е следвало да бъде потвърдено. Ето защо обжалваното решение следва да се остави в сила.

Водим от горното, на осн. чл.221 ал.2 от АПК Съдът

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №597 от 02.04.2018г. постановено по АНД № 5987/2017г. по опис на Районен съд гр. Пловдив- ХVII наказателен състав.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                              ЧЛЕНОВЕ : 1.                      

                                                                     2.