Р Е Ш Е Н И Е

№ 1424

 

Град Пловдив, 19 юни 2018 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на петнадесети юни две хиляди и осемнадесета  година, в състав:

                     Председател: Анелия Харитева

                           Членове: Стоил Ботев         Георги Пасков

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Ваня Груева, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 1492 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационно производство по чл.63 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на ФИРМА против решение № 643 от 16.04.2018 г., постановено по а.н.д. № 293 по описа на Пловдивския районен съд за 2018 година, с което е потвърдено наказателно постановление № 36-0000664 от 21.12.2017 г. на главен инспектор от Областен отдел „Автомобилна администрация“ Пловдив на ИА „Автомобилна администрация“, с което на ФИРМА, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ********, представлявано от управителя А.И.Г., на основание чл.104, ал.7, пр.2 ЗАП е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение по чл.33, § 2, изр.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.

Според касатора обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като нарушението, за което е наказано дружеството, не е установено. Иска се отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление.

Ответникът не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и че следва да се потвърди първоинстанционното решение като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН, е неоснователна, поради следните съображения:

За да потвърди наказателното постановление, районният съд е приел, че въз основа събраните устни и писмени доказателства по безспорен начин се установяват правнорелевантните факти и че при издаване на наказателното постановление правилно е приложен материалният закон. Съгласно чл.33, §2 от Регламент № 165/2014 субект на задълженията е транспортното предприятие, каквото е дружеството-жалбоподател, а изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие, като дори непредставянето на един тахографски лист е осъществен състав на нарушение. Районният съд е преценил като неоснователно възражението на дружеството, че е положило нужните усилия по спазване на изискванията на закона и е предприело необходимите мерки по санкциониране на лицата, чието виновно поведение е станало причина за непредставяне на тахошайбите и тахографските листове, поради което липсва нарушение от страна на дружеството. Според районния съд неоказването на съдействие и неизпълнение на задължение на водача на проверяваното МПС не води до отпадане на задължението на превозвача и не изключва ангажирането на неговата административнонаказателна отговорност, защото съгласно чл.33, § 3 от Регламент № 165/2014 транспортните предприятия носят отговорност за нарушения на регламента, извършени от техни водачи или от водачи, намиращи се на тяхно разположение. Последващото представяне на тахографските листове също не води до отпадане на отговорността на превозвача, защото не заличава неизпълнението на вменените от закона задължения. Според районния съд правилно е приложена санкционната норма на чл.104, ал.7 ЗАП. Случаят не попада в обхвата на маловажните, тъй като нарушението е формално и не се отличава от останалите нарушения от своя вид. Съдът не е констатирал съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление, наказателното постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма по чл.57 ЗАНН.

Решението е правилно. Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Неоснователни са възраженията на касатора, които са идентични с възраженията в жалбата до районния съд и на които е даден отговор. Както правилно е отбелязал това и районният съд, причините за непредставянето на тахографските листове не са част от фактическия състав на процесното административно нарушение и поради тази причина не могат да окажат влияние върху ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството.

Касационната инстанция намира за необходимо да обърне внимание на районния съд, че прецизността на съдебното производство изисква именно съдът да определи и да конституира страните в производството, като ИА „Автомобилна администрация“ и нейният областен отдел не са едно и също лице.

Водим от изложеното, настоящият съд намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК, поради което обжалваното решение като правилно, допустимо и обосновано следва да бъде оставено в сила. Затова и на основание чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 643 от 16.04.2018 г., постановено по а.н.д. № 293 по описа на Пловдивския районен съд за 2018 година.

Решението е окончателно.

 

                                                                       Председател: /П/

                                                                       Членове: 1. /П/                                         

                                                                                         2./П/