Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1474/21.06.2018 г.

                                            гр.Пловдив,          

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив, XXIII състав, в открито заседание на петнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

                                                                                            Председател :  Недялко Бекиров

                                                                                                Членове : Александър Митрев

                                                                                                                          Здравка Диева

 

          При секретаря Пл.Каменова и с участието на прокурор И.Спиров, като разгледа докладваното от съдия Диева касационно административно дело № 1500/ 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационно производство по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.63 ал. 1 от ЗАНН.

Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив с процесуален представител П.Т. обжалва Решение № 658/16.04.2018г., постановено по а.н.д.№ 5902/2017г. на Районен съд-Пловдив, с което е отменено НП № 16-001483/07.06.2017г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Пловдив за наложена на „****” ЕООД, ЕИК 202313476 имуществена санкция в размер на 1 500 лв. на основание чл.414 ал.1 КТ за нарушение на чл.128 т.2 КТ.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно и моли да бъде отменено, като по същество се потвърди НП. Посочено е, че ПРС приема за установено нарушение на чл.128 т.2 КТ по отношение на две лица /Ст.В. и Хр.Д./, но с извод за допуснато съществено процесуално нарушение отменя НП – в АУАН и НП не е посочена дата на извършване на нарушението. В тази вр. се поддържа, че в случая административното нарушение е извършено чрез бездействие, продължаващо и до момента на проверката, поради което не може да бъде определена точна дата на нарушението, „доколкото закона не посочва дата за изпълнение на задължението”. Твърди се, че „При нарушения, състоящи се от бездействие се създава трайно противоправно състояние, което обхваща времето от възникване на задължението за действие до преустановяване на противоправното бездействие или до установяването ме по надлежния ред.”. Към дата на проверката трудовите възнаграждения на лицата за месеците : юли, август, септември и октомври на 2016г., а за Хр.Д. за месеците от януари до декември 2016г. не са били изплатени. Счита се, че с налагането на едно наказание за извършени няколко отделни нарушения не се нарушава правото на защита на нарушителя, тъй като целта на административното наказание е да окаже предупредително и превантивно действие върху нарушителя, а с налагане на няколко отделни наказания за извършените нарушения на чл.128 т.2 КТ, целите на закона не биха били постигнати.

Ответникът „****” ЕООД, с.Злати трап с пълномощник адв.Р.Н. оспорва касационната жалба. Поддържа изводът на ПРС за съществено процесуално нарушение, предвид същественото значение на датата на извършване на нарушението : липсата на дата не позволява индивидуализация на нарушението и в случая посочването на дата на проверката и месеците, през които не е изпълнено задължението, не са достатъчни, тъй като не е допустимо датата на извършване на нарушението да се извежда по тълкувателен път. Изтъкнато е, че в НП дори не е посочено кога е бил падежът на всяко от посочените задължения за плащане на трудово възнаграждение за веки отделен месец, нито кога работодателят е бил в неизпълнение за това си задължение – задължението за плащане на трудово възнаграждение е срочно и нарушението се извършва в деня, следващ  падежа на това задължение, като за всеки месец тази дата е различна. Посочено е с позоваване на съдебна практика, че липсата на дата на нарушението препятства и преценката за спазване сроковете по чл.34 ЗАНН. Ведно с това се поддържа изводът на ПРС за допуснато нарушение и на чл.18 ЗАНН – препятствана е възможността съда да направи самостоятелна преценка за доказаност на всяко отделно нарушение и за индивидуализация на съответното наказание /Решение № 2139/2014г. по к.д. 1828/2014г., АС-Пловдив/.

Окръжна прокуратура – Пловдив предлага решението на РС-Пловдив да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК от страна с право и интерес от оспорване на неблагоприятно решение. 

1. В адм.нак.преписка се съдържа заповед от 11.02.2014г. за оправомощаване на директорите на Дирекция "Инспекция по труда" да издават НП при установени нарушения на трудовото законодателство – т.4. Налице е установена административно-наказателна компетентност. АУАН № 16-001483/02.02.2017г. е съставен от гл.инспектор в Д ИТ – Пловдив.

Според фактите : При документална проверка на 02.02.2017г., извършена в Д ИТ – Пловдив по отношение **** ЕООД – ведомости за заплати /заверени копия на разчетно-платежни ведомсти/, било установено, че до момента на проверката работодателят не е изплатил уговореното трудово възнаграждение на работници на дружеството : на Ст.В. за месеците юли, август, септември и октомври на 2016г. и на Хр.Д. за месеците от януари 2016г. до декември 2016г. включително. Констатираните факти са квалифицирани на нарушение на чл.128 т.2 КТ.

В НП не е посочено кога според трудовите договори с двете лица, следва да бъде изплатено трудовото възнаграждение. По делото са приложени сигнал от Хр.Д. и жалба от Ст. В. /л.50, 51/ - Хр.Д. е заявил, че не е подписал трудов договор, въпреки, че управителят уверявал за налично трудово правоотношение. При разпит като свидетел актосъставителят посочил, че представените ведомости за заплати не били подписани от двете лица. В АУАН е вписано възражение от представляващия дружеството управител – всичко е платено като заплати, но ведомостите не са разписани. В писмено обяснение от 02.02.2017г. Г.М. е декларирал, че : двете лица не са му предавали болнични листове за периода от време, в което са работили в **** ЕООД; подписите на ведомостите през 2016 на Х. Д. са поставени погрешно, той лично не е подписвал ведомости. В хода на делото са разпитани като свидетели Д. и Г.Ш., като вторият на длъжност в дружеството – Отчетник спомагателни дейности и разяснил механизмът на заплащане. Трудови договори с двете лица за периода на неизплатени заплати не са приложени в адм.нак.преписка, както и допълнително по делото – от страна на адм.нак.орган.

ПРС приел за доказана описаната в НП фактическа обстановка с позоваване на данните от разчетно-платежните ведомости за цялата 2016г., писмените и гласни доказателства - установявящи липса на изплатени възнаграждения за посочените в НП месеци по отношение на Ст.В. и Хр.Д.. Независимо от извод за извършено нарушение на чл.128 т.2 ЗАНН, РС-Пловдив счел, че НП е издадено при съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на жалбоподателя до степен, предпоставяща отмяна на наказателното постановление.

Според ПРС в акта и в НП не е посочена дата на извършване на нарушението, изискуема от чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Значимостта на посочения реквизит правилно е обвързана от съда с правото на защита и необходимост от индивидуализация на нарушението, тъй като съдът се произнася по зададените от актосъставителя и адм.нак.орган рамки на обвинението. При липса на дата на извършване на нарушението посоченото е неизпълнимо, като дата на извършване на проверката и месеците, за които задължението не е изпълнено от работодателя, не са достатъчни. Верен е изводът на ПРС за недопустимост по тълкувателен път да се извежда дата на нарушението, вкл. за неприложимост на чл.53 ал.2 ЗАНН по отношение на този съществен реквизит на АУАН и НП. В конкретния случай, в НП не е посочен падежът на всяко от задълженията за плащане на трудово възнаграждение за всеки отделен месец, нито кога работодателят е бил в неизпълнение на това задължение, предвид, че задължението е срочно и нарушението се извършва в деня, следващ падежа на задължението за всеки месец поотделно. Законосъобразен е и изводът на ПРС за това, че липсата на яснота за дата на нарушението препятства преценката за спазване сроковете по чл.34 ЗАНН.

ПРС е констатирал и второ нарушение, допуснато от адм.нак.орган : не е посочено от правна страна колко нарушения са извършени, като в случая е налице минимум от две нарушения, предвид поведение спрямо две лица, но спрямо всяко от тях са допуснати по няколко нарушения. Предвид месечно заплащане на трудовите възнаграждения според съдържанието на платежните ведомости, правилно ПРС приема, че за всеки месец е налице нарушение на чл.128 т.2 КТ. Въз основа на това е последвал верен извод за нарушение правото на защита на наказаното дружество – не е ясно кое от вменените му от фактическа страна няколко нарушения, е възприето от правна страна за нарушение с определяне на наказание именно за конкретното нарушение – чл.18 ЗАНН. В тази вр. е препятствана и възможността на съда да направи самостоятелна преценка за доказаност на всяко отделно нарушение и за индивидуализация на съответното му наказание. 

2. Решението е законосъобразно.

Според чл. 128 т.2 КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна престация за предоставената му работна сила от работника или служителя. Задължението по чл. 128 от КТ включва два основни елемента: а/ изплащане на трудовото възнаграждение за извършената работа, съгласно уговореното в колективния или индивидуалния трудов договор или със споразумение при учредяване на трудовото правоотношение - при избор или конкурс, то включва, както основното, така и допълнителните трудови възнаграждения; б/ дължимост на плащането на трудовото възнаграждение в "установените срокове". В случая именно срокът за изплащане на трудовите възнаграждения не е установен, макар фактът за липса на изплатени заплати е безспорен.

Както правилно е посочил ПРС, при липса на дата, считано от която възниква задължението на работодателя, не е възможно същата да бъде изведена тълкувателно, за да се прецени коя е датата на извършване на нарушението – за всеки един от месеците поотделно. Разпоредбата на чл. 270 ал. 2 КТ предвижда, че трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Авансовото заплащане е задължително за работодателя, освен ако между страните има противна уговорка, каквото няма в договора. Тоест, дължимостта на трудовото възнаграждение е в определен порядък /чл.270 ал.2 КТ/, но липсата на приложени към преписката трудови договори с договорена дата на изплащане на трудовите възнаграждения, не е преодолима с платежно-разчетни ведомости.

Съгласно чл. 416 ал.1 КТ - Редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. След като фактическите констатации не са достатъчно ясни по отношение съществения реквизит – дата на нарушението по см. на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, АУАН не следва да бъде квалифициран за съставен редовно. Обосноваността на НП произтича и от данните в преписката, но в случая изпълнителното деяние не е конкретизирано посредством точни факти и обстоятелства с изясняване на конкретна дата на осъществено деяние. Липсата на дата на нарушението, която не е идентична с дата на извършване на проверката, нито се идентифицира с посочване на месеците, през които работодателя не е изпълнил задълженията си, действително отрича възможност за преценка относно спазване сроковете по чл.34 ЗАНН : откриването на нарушителя се свързва с момента, когато същият е известен на адм.нак.орган и е предпоставка за образуване на административно-наказателно производство по реда на ЗАНН;  вторият предвиден в закона срок – една, респект. две години от извършване на нарушението се отнася до случаите, в които нарушителят не е бил известен и след като е открит, актът е издаден в тримесечен срок, но е изтекла над година от извършване на нарушенията. Съдържанието на НП е дефинирано по закон и не поставя под съмнение необходимостта от пълно описание на посочените в чл.57 ЗАНН реквизити. Правилна е преценката на съда, основана на критериите за същественост на нарушението.

Верен е и вторият извод на ПРС за нарушение на чл.18 ЗАНН – при констатация за няколко нарушения с налагане на едно административно наказание, не е ясно за кое от вменените нарушения е наложено наказанието. Неяснотата е с последица нарушено право на защита.

Мотивиран с изложеното, Административен съд-Пловдив, XXIII състав,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

Оставя в сила Решение № 658/16.04.2018г., постановено по а.н.д.№ 5902/2017г. на Районен съд-Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                                        Председател :

 

 

               Членове :