Р Е Ш Е Н И Е

№ 1432

 

Град Пловдив, 20 юни 2018 година

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в публично заседание на петнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

Административен съдия: Анелия Харитева

при секретаря Севдалина Дункова и с участието на прокурора Гинка Лазарова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1522 по описа за на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл.27 ЗОС.

Образувано е по жалба на К.Б.Д. *** и М.Б.Ф. *** против заповед № 18ОА771 от 19.04.2018 г. на кмета на община Пловдив в частта на определената за всеки от жалбоподателите по 1/4 идеална част от равностойното парично обезщетение, равно на 3 520 лева за всеки от тях, за част с площ 228,49 кв.м от поземлен имот с идентификатор 56784.532.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Пловдив, целият с площ 463 кв.м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, която част се отчуждава поради попадане в уличната регулация на улица „Модър“ от о.т. 72 до о.т. 87, и определено равностойно парично обезщетение съобразно чл.22 ЗОС и § 1 ДР ЗОС в размер на 14 080 лева без ДДС, разпределено между съсобствениците М.Б.Ф., К.Б.Д., М. В.С.и Е.В.А.по равно в съответствие с притежаваната от тях по 1/4 идеална част от поземления имот.

Според жалбоподателите оспорената заповед е незаконосъобразна, защото размерът на обезщетението не е равностоен и е силно занижен спрямо пазарните цени на сходни имоти в района.  Молят да бъде отменена или изменена оспорената заповед. Претендират присъждане на направените разноски. Съображения по същество са изложени в депозираните на 20.06.2018 г. писмени бележки.

Ответникът чрез процесуалните си представители моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Твърдят, че при определеното паричното обезщетение е справедливо, а нормата на чл.22, ал.9 ЗОС ще доведе до необосновано ниско обезщетение, по-ниско от определеното със заповедта, затова е приложена по-благоприятната норма. Допълнителни съображения по същество са изложени в депозираните на 18.06.2018 г. писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се уважи жалбата и да се измени заповедта в частта на определеното обезщетение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от лица с правен интерес, адресати на оспорената заповед, чиято правна сфера е неблагоприятно засегната от заповедта с оглед разпореденото отчуждаване на част от съсобствения им имот. Жалбата е подадена в 14-дневния срок от съобщаването на заповедта, извършено лично срещу подпис на жалбоподателя К.Д. на 17.05.2018 г. (л.79 от делото), и без данни за датата на връчване на жалбоподателката М.Ф.. Оспорената заповед подлежи на обжалване по реда на АПК съгласно чл.27, ал.1 ЗОС. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателите заедно с М. В.С.и Е.В.А.са съсобственици при равни квоти на поземлен имот с идентификатор 56784.532.6, придобит по наследство от Б.М.Д. (решение № П1027 от 13.03.1995 г. на ПК Пловдив). Съгласно приложеното по делото удостоверение за данъчна оценка (л.66 от делото) тя възлиза на 20 232,60 лева за целия имот.

Безспорно е, че за територията, в която се намира процесния поземлен имот, част от който е предмет на отчуждаване и оценка, има влязъл в сила ПУП – ПРЗ на кв. „М.“, одобрен с решение № 292, взето с протокол № 14 от 02.08.2012 г. на Общински съвет Пловдив, за разширение на улица „М.“ от о.т. 72 до о.т. 87. Отчуждителното производство по чл.21, ал.1 ЗОС е започнало с възлагане от 30.10.2017 г. (л.48-49 от делото) изготвянето на оценка на предвидената за отчуждаване част от поземлен имот с идентификатор 56784.532.6 на оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители, видно от сертификата за оценителска правоспособност (л.39 от делото). Определеното от оценителя равностойно парично обезщетение е в размер на 14 080 лева. При определяне на обезщетението е ползвана информация от Службата по вписванията Пловдив за сделки, сключени през последните 12 месеца преди възлагането на оценката, като оценителят е открил 7 нотариални акта, отговарящи на изискванията на чл.22 ЗОС – в границите на една урбанизирана територия в устройствена зона със същите или с близки показатели на устройство и застрояване и притежават еднакъв характера на застрояване. Съответно въз основа на данните от тези актове е определена пазарната стойност на частта от процесния имот, която се отчуждава в размер на 14 080 лева.

Съобразявайки се с оценката на независимия оценител, кметът на община Пловдив е издал оспорената заповед № 18ОА771 от 19.04.2018 г. – предмет на настоящото съдебно производство.

В хода на съдебното производство са приети заключения на съдебно-оценителски експертизи, по които вещото лице е ползвало справка от Службата по вписванията Пловдив, правена във връзка с други дела със сходен предмет, за извършени сделки за периода октомври 2016 г. – ноември 2017 г. и е установил 14 продажби, съответстващи като имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот, разделени в две таблици – съгласно чл.22, ал.8 ЗОС и съгласно чл.22, ал.5 ЗОС. Въз основа на данните от тези нотариални актове и постановления за възлагане вещото лице дава заключение в три варианта – по таблица 1, в която са ползвани сделки съгласно чл.22, ал.8 ЗОС, размерът на равностойното парично обезщетение за частта от 228,49 кв.м е 7 112,51 лева; по таблица 2, в която са ползвани сделки съгласно чл.22, ал.5 ЗОС, размерът на равностойното парично обезщетение за частта от 228,49 кв.м е 41 420,67 лева; съгласно чл.22, ал.9 ЗОС размерът на равностойното парично обезщетение за частта от 228,49 кв.м е 34 310,06 лева.

Съдът кредитира заключението на съдебната експертиза в частта относно определеното равностойно парично обезщетение по таблица 1, тъй като същото напълно съответства на изискванията на чл.22, ал.5 ЗОС, но е неблагоприятно за жалбоподателите, доколкото с него се определя размер на равностойното парично обезщетение, който е по-малък от този, определен от административния орган с оспорената заповед.

Относно ползваните по таблица 2 сделки съдът намира, че същите не могат да служат като аналог за определяне на равностойно парично обезщетение, защото не отговарят на изисквания на чл.22, ал.5 ЗОС и § 1, т.1 и 2 ДР ЗОС – да се отнасят за имоти в близост до отчуждавания, като имотът, предмет на сделката, да е с предназначение или статут, който съответства на този на отчуждения имот, но преди влизането в сила на ПУП във връзка, с който се извършва отчуждаването. На първо място, в предходния план от 2009 г. една част от процесния имот също попада в уличната регулация на улица „М.“, а друга част – в УПИ Зеленина, съответно никога не е бил с предвидено застрояване и затова не могат да бъдат ползвани за аналози имоти с предвидено жилищно или обществено застрояване. На второ място, сделките по таблица 2 се отнасят за имоти, находящи се в район „Западен“, докато процесният се намира в район „Южен“ и в този смисъл основателно е възражението на процесуалния представител на ответника, че съгласно тълкувателно решение № 3 от 23.03.2015 г. по тълкувателно дело № 6/2014 г. на ОСС от І и ІІ колегия на ВАС за градовете с районно деление относимите към определянето на равностойно парично обезщетение са онези вписани сделки с имоти с подобни характеристики на отчуждавания, които се намират в един и същ район, като съставна административно-териториална единица на общината, включително когато се касае за земеделски земи и горски територии. Отделно от това, всички имоти, предмет на сделките по таблица 2, са с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, т.е., предвидено е застрояване, докато, както това вече се каза по-горе, процесният имот не е бил предвиден за застрояване по предходния, макар и неприложен, устройствен план.

Заключението на вещото лице в частта относно определянето на оценка по реда на чл.22, ал.9 ЗОС е неотносима към предмета на делото и заключението в тази част не следва да бъде ценено, защото процесният ПУП от 2012 г. попада в обхвата на чл.16, ал.1 ЗУТ (макар да е имало предходен ПУП от 2009 г., очевидно той не е бил приложен), докато чл.22, ал.9 ЗОС изисква случаите да са извън приложното поле на чл.16, ал.1 ЗУТ.

При така установените факти съдът намира, че жалбата е неоснователна и не са налице основания за отмяна или изменение на оспорената заповед.

Спорният въпрос между страните е относно размера на дължимото обезщетение за отчуждаваната част от процесния имот.

Изхождайки от правилото на чл.22, ал.5 ЗОС, съдът намира, че при определяне на размера на равностойното парично обезщетение в хода на административното производство пред административния орган не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Законът ясно и недвусмислено изисква за определяне на пазарните цени на имоти със сходни характеристики да бъдат взети предвид осреднените цени от всички сделки с имоти, намиращи се в близост до отчуждавания имот, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията. Независимият оценил, извършил оценката на процесния имот в административното производство по издаване на оспорената заповед, е съобразил всички сделки, отговарящи на критериите по § 1, т.2 и т.3 ДР ЗОС – сключени в 12-месечния период преди датата на възлагане на оценката, нотариалният акт да е вписан в Службата по вписванията Пловдив, а имотите да се намират в близост до отчуждавания имот (изхождайки от легалното определение на § 1, т.3 ДР ЗОС), да имат еднакво предназначение, еднакъв характер на застрояване и начин на трайно ползване с отчуждавания имот.

Както се каза по-горе, вещото лице е изследвало и сделки, чийто предмет са имоти, които не са в един и същ район с отчуждавания и които нямат еднакъв характер на застрояване с отчуждавания, поради което заключението в тази част не следва да бъде кредитирано, защото определеното от вещото лице равностойно парично обезщетение по таблица 2 е незаконосъобразно. Ето защо съдът намира, че жалбоподателите не доказаха твърденията си за незаконосъобразност на определеното с оспорената заповед равностойно парично обезщетение за отчуждената част от съсобствения им поземлен имот.

От друга страна, определеното от вещото лице обезщетение по таблица 1 е в по-нисък размер от определеното от административния орган, съответно възприемането на този размер би довело до влошаване на положението на жалбоподателите, което е недопустимо.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на делото и направеното от процесуалните представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъдат осъдени жалбоподателите да заплатят на община Пловдив сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Затова и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,

 

Р Е Ш И :

           

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Б.Д., ЕГН **********,***, и М.Б.Ф., ЕГН **********,***-8, против заповед № 18ОА771 от 19.04.2018 г. на кмета на община Пловдив в обжалвана част.

ОСЪЖДА К.Б.Д., ЕГН **********,***, и М.Б.Ф., ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на община Пловдив сумата 100 (сто) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

Административен съдия: