РЕШЕНИЕ

№. 1512

гр. Пловдив, 26.06.2018 год.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIV състав в открито заседание на деветнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ :      ДАРИНА МАТЕЕВА

                                 ВЕЛИЗАР РУСИНОВ

                              

при секретаря Румяна Агаларева и участието на прокурора Росен Каменов, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1548 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на Глава Дванадесета от АПК, вр. чл. 63, ал. 1, пр. второ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от адв. Н. Г. като процесуален представител на И.Б.М. ЕГН**********,*** против Решение № 46 от 16.04.2018 г., постановено по АНД №53/2018г по опис на Районен съд -гр.Карлово- I н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление №328 от 04.01.2018 г., издадено от Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Пловдив, с което на жалбоподателят за административно нарушение на чл.84 ал.1 вр. чл.43 ал.3 т.1 и чл.57 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча /съкр. ЗЛОД/ на основание чл.96 ал.1 и чл.94 ал.1 от ЗЛОД е наложено административно наказание „глоба в размер на 100 лева“ и „лишаване от право на ловуване за срок от три години“.

Касационният жалбоподател в подадената до съда жалба счита, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка се сочи на противоречива воля, дължаща се на разминаване между мотив и диспозитив на издаденото решение. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от адв.Н. Г., който поддържа касационата жалба на основанията, изложени в нея, като желае отмяна на обжалваното решение и отмяна на потвърденото с него НП.

Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция по горите- гр. Пловдив редовно призован, не се явява и не се представлява, като не ангажира становище по основателността на подадената касационна жалба и законосъборазността на атакувания съдебен акт.

Контролиращата страна прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е основателна, а обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено.

Пловдивският административен съд, като провери законосъобразността на първоинстанционното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба предявена от И.Б. против процесното НП №328 от 04.01.2018г., издадено от Директор на РДГ-Пловдив, което е издадено въз основа на АУАН със сериен № 15002353 от 21.11.2017 г. съставен от А.Б.Б.на длъжност „горски стражар“ в РГД- гр. Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до констатацията, че на 19.10.2017г в землището на с.Розино, местност Равна река, жалбоподателят ловува с извадени от калъф и сглобени ловни оръжия –гладкоцевна ловна пушка марка ***и нарезна карабина със заглушител марка ***, без да притежава писмено разрешение за лов с редовно заверен билет, като не е установен убит дивеч, което е административно нарушение на чл.84 ал.1 вр. чл.43 ал.3 т.1 и чл.57 ал.1 от ЗЛОД. Същите обстоятелства в последствие е приел и административно – наказващият орган, който определил административно наказание за така посоченото нарушение в размер на глоба 100 лева и лишаване от право на ловуване за срок от три години. Районният съд е приел, че жалбата е основателна, защото от събраните гласни доказателства на разпитаните свидетели не се установява по категоричен и несъмнен начин да е извършено нарушението, посочено в съставените НП и АУАН, нито по безспорен и несъмнен начин е установен нарушителя и неговата вина, механизма на извършеното административно нарушение, като посочил, че с това е ограничено правото му на защита е неправилно е определено и наложено посоченото административно наказание. Същевременно съдът в диспозитива си се произнесъл, че потвърждава атакуваното пред него НП.

Така постановеното решение на районния съд е неправилно,  защото същото е необосновано поради липса на мотиви за формирана воля. Съображенията на касационната инстанция за това са следните:

Неясна остава волята на съда, постановил обжалваното съдебно решение. От една страна той е приел, че обстоятелствата по извършеното административно нарушение не са законосъобразно и коректно изяснени, като липсват съставомерни действия на нарушителя във връзка с вмененото му административно нарушение, а от друга страна неговите правни изводи, изразени в това, какво постановява съда, противоречат на направените от него изводи. Налице е съществен порок на издаденото съдебно решение, като след като е обсъдил комплексно събрания доказателствен материал, той стигнал до правни изводи, различни от направени фактически изводи. Допуснатите съществени процесуални нарушения опорочават правните изводи на съда, като той е обсъдил факти, изключващи съставомерна дейност на нарушителя, за които е следвало да направи правен извод, отменящ административен акт. При извършената служебна проверка, възраженията на касационния жалбоподател в тази насока са напълно основателни. Касае се за допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото съществени, отстраними процесуални нарушения. Същите се изразяват в противоречието между диспозитива и мотивите на постановеното решение, като даденото описание на възприетите от първоинстанционния съд факти, на базата на които е приложен законът, противоречат на правните съображения за взетото решение. Визираните обстоятелства представляват нарушение на задължението по  чл. 305, ал.3, изр.1 от НПК и се приравняват на липса на мотиви по смисъла на чл. 348, ал.3, т.2, предл.1 от НПК, приложими съобразно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН. С оглед горното, настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения от кръга на особено съществените /абсолютните/, които водят категорично до отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като са от категорията на тези, които въззивният съд не може да санира. По изложените съображения съдът намира, че не следва да обсъжда доводите на страните, свързани с обосноваността фактическите изводи на първоинстанционния съд и законосъобразността на правните му доводи, а обжалваното решение трябва да се отмени изцяло на посоченото процесуално основание, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК вр. чл. 63 от ЗАНН, Съдът,

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение № 46/16.04.2018 година, постановено по АНД № 53 по описа за 2018 г на Районен съд Карлово-I н.с.

ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд- Карлово за ново разглеждане.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                          

 

              ЧЛЕНОВЕ :     1.                                2.