Р Е Ш Е Н И Е

 

1517

 

27 юни 2018 г., гр.  Пловдив,

 

В  И М Е Т О   НА   Н А Р О Д  А

 

         Административен  съд - Пловдив, ХХІV  касационен  състав в публично съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

                                                                    Председател: Владимир Вълчев

                                                                             Членове: Дарина Матеева

                                                                                          Велизар Русинов

 

При секретар  Румяна Агаларева с участието на Окръжна прокуратура – Пловдив , чрез Прокурор Росен Каменов  сложи за разглеждане  касационно КНАХД №1647 по описа  за  2018 година, докладваното от ЧЛEН - СЪДИЯ Велизар Русинов.                                        Производството по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.      Образувано е по касационна жалба, подадена от касатор ЦУ на НАП, против  Решение №632/16.04.2018 г., постановено по АНД №918/2018 г., по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 312265-F365931 /15.01.2018., издадено от Началник на сектор „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на  ***” ЕООД;ЕИК ***   е наложена имущестена санкция  в размер на3000лева за нарушение на чл. 13, ал.3, т.2 вр. чл. 278б, ал.1 ДОПК.  По доводи в жалбата се твърди незаконосъобразност на процесното решение и се иска неговата отмяна, като настоящият състав да  потвърди НП. Твърдят се касационни основания по  чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при противоречие с материалноправните разпоредби, както и поради необоснованост, поради което районния съд неправилно е отменил НП и моли същото да се потвърди.Касационни основания се съдържат в изводите, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен.         Ответникът  “***” ЕООД,  с писмено становище, моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно със съображения по същество на спора.                Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна.                                     Административен съдПловдив, в настоящия касационен състав, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАННкато прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на посочените от касатора касационни основания, , след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:Касационната жалба е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество е основателна. Процесното наказателно постановление е издадено във връзка с извършена от служители на касатора   служебна проверка на на 5.12.2017г. в 17.09 ч. на пункт за фискален контрол ГКПП-Кулата е упражнен фискален контрол върху стока с висок фискален риск, представляваща  2645 кг  (нето тегло) маслини, придобити чрез вътреобщностно придобиване в Гърция, като стоката била транспортирана по направление Гърция- Република България с транспортно средство, марка ***, регистрационен номер ***, регистрационен номер на ремарке ***, управлявано от П.Х.. Проверката е документирана с Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск 010100752326_1/5.12.2017г., като в протокола е посочено, че получател на стоката е търговец с фирма „***“ ЕООД, ЕИК*** .На транспортното средство е поставено техническо средство за контрол ТСК (обикновено) с номер 0307101, а водача П.Х. е   д е к л а р и р а л място на натоварване/ разтоварване на стоката- ***, очаквани дата и час на разтоварване 06.12.2017г. – 01:15ч. На 06.12.2017г. при извършена проверка от органи по приходите на декларирания адрес *** се установило, че товарният автомобил марка ***, регистрационен номер ***, регистрационен номер на ремарке ***, управлявано от П.Х., превозващ гореописаните стоки, не е пристигнал на декларирания адрес. На декларираното място на разтоварване на 06.12.2017г. не се явил представляващ или надлежно упълномощено лице по реда на ДОПК на търговец с фирма „***“ ЕООД, ЕИК***-получател на стоката по ВОП.За времето от 02:20 часа до 02:25 часа, когато е приключена проверката представител на получателя/купувача или упълномощено от него лице не се намира на посочения адрес на получаване/разтоварване на стоката, което обстоятелство е документирано с протокол за извършена проверка на стоки с висок финансов риск 010100752326_2/06.12.2017г. Като нарушена е посочена нормата на чл. 13, ал.3, т.2 ДОПК .Така изложената фактическа обстановка правилно е прието  от ПРС , че е установена от събраните по делото доказателства- разпит на актосъставител,  протоколи за извършена проверка на стоки с висок финансов риск № 010100752326_1/05.12.2017г. и № 010100752326_2/06.12.2017г., Декларация (л.27-28 от делото).Като наред с горното ПРС ,правилно е приел ,че следва да се отбележи и че самия търговец с фирма „***“ ЕООД, ЕИК***-получател на стоката по ВОП-ответник в това производство не не не отрича, че гореизложените факти са се реализирали в действителността.Въпреки горното неправилно ПРС е приел ,че деянието на „***“ ЕООД било неставомерно ,поради което отменил процесното НП.Настоящия състав споделя доводите на касатора , че приетото от ПРС при така установената фак тическа обстановка не се подкрепя от събраните по делото доказателства, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалнните правила, и това е довело до неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348 ал. 1 т. 1 от НПК, вр. чл. 63 ал. 1 от ЗАНН.С процесното наказателно постановление/НП/ № 312265- F365931/15.01.2018 г., издадено от началник сектор "Оперативни дейности" Пловдив при отдел "Оперативни дейности" при дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП гр.София, на „***“ ЕООД с ЕИК *** е наложено на основание чл.278 Б, ал.1 от ДОПК административно наказание - имуществена санкция в размер на3000,00/три хиляди/ лева за нарушение на разпоредбата на чл.13,ал.3,т.2 от ДОПК Районният съд/ПРС/ е отменил наказателното постановление с мотива, че от страна на жалбоподателя/ответник в натсоящото производство/ не било налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК. Изводите на ПРС са неправилни и незаконосъобразни, същите са формулирани при неправилно възприемане и преценка на събраните по делото доказателства. ПРС не е отчел непротиворечивите показания на свидетелите Р. и Д./служители на касатора/, че са комуникирали с водачът на транспортното средство на гръцки език, както и на английски. Заявеният адрес ; ***; е изписан на английски език. Свидетелят П.Х. се е подписал под този адрес, като същият при разпитът пред ПРС е заявил под страх от наказателна отговорност, че разбира и говори английски и немски език. Предвид това, неправилен е изводът на ПРС, че свидетелите Р. и Д. са говорили само на български език, а водачът на процесното МПС -П.Х. поради невладеене на български език не разбрал правното значение на попълненото от него.Дори да се приеме, че са комуникирали единствено на български език, то следва да се отбележи, че проверката е извършена по реда на ДОПК, като за неуредените случаи, следва да се приложи нормата на чл.14, ал.2 от АПК, съгласно която, лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език, като в тези случаи се назначава преводач. В конкретния случай, П.Х. не е заявил пред служители на късатора, че желае да ползва преводач. В тази връзка,настоящия състав споделя доводите на касатора ,че Х.П.е разбирал органите по приходите, извършили проверката.Като в о.с.з. от 08.03.2018г. пред ПРС ,заявява,че бил разбрал като служителите на касатора го питали за адреса,както и че всички знаят какво точно трябва да се попълни ,както и че никой не иска преводачи.ПРС не е отчел  и обстоятелството, че адресът на разтоварване е посочен пред органите по приходите, видно и от показанията на Х.П.адресът го бил взел по документи. В този смисъл са и показанията на органите по приходите, че адресът по ЧМР и адресът на разтоварване по чл.13, ал.1, т.3 от ДОПК, който се заявява в хода на проверката не е задължително да съвпадат. Като относим в конкретния случай и за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е именно последния. Следва да се отбележи, че дружеството ответник, като търговец, следва с грижата на добър стопанин да изисква информация по всяко време за местоположението на стоката. Управителката-С.Д.А.на дружеството/ответник в това производство/  лично заявява в о.с.з. пред ПРС, че адресът ***го била  посочила тя по документи. Тоест дружеството-ответник„***“ ЕООД с ЕИК ***  е било уведомено и е имало данни за мястото на разтоварване на процесните стоки.При осъществяването на фискален контрол на проверка подлежат следните лица: водачите на транспортни средства, превозващи стоки; лицата, придружаващи стоката; получателите/купувачите на стоки с висок фискален риск. С цел избягване на ДДС измамите и веригите за източване на ДДС при извършените проверки е необходимо от органите по приходите да бъдат установени действителните получатели по доставките и имено в тази връзка е и разпоредбата на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК, която е предвидила задължително явяване пред органите по приходите на мястото на разтоварване на получателя/купувача на стоките или осигуряването на надлежно упълномощен по реда на ДОПК представител. В случай, че не се яви такова лице се създават съществени затруднения при извършването на проверката относно изясняване на допълнителни факти и обстоятелства свързани с доставката. Липсата на представител на получателя възпрепятства органите по приходите да изискат и да получат съответно каквато и да е информация нужна им за целите на проверката и установяване дали това е действителния получател по вътреобщностното придобиване или между чуждестранния изпращач и декларирания получател не стои верига от фирми, целяща източване на ДДС.Неявяването на получателя на стоката или негов представляващ на мястото на разтоварване, възпрепятства органите по приходите да изяснят гореописаните факти, което от своя страна води до наличието на предпоставки, регламентирани в чл.121а, ал.2 от ДОПК.На дружеството-ответник е наложено обезпечение по реда на чл.121а, ал.3 от ДОПК и внасянето на определеното от органите по приходите обезпечение е резултат от действията на представляващия дружеството, а имено неговото неявяване на декларираното място на разтоварване. Неправомерното поведение на нарушителя е довело до налагане и внасяне на обезпечение.Настоящият състав като кас. инстанция след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в срока по чл. 34, ал.3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Вменената за нарушена разпоредба на  чл. 13, ал.3, т.2 ДОПК постановява, че при извършаване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск лицето – получател/купувач на стока е длъжно да се яви на посочените пред органа по приходите място, дата и час на получаване/разтоварване на стоката или да осигури присъствието на упълномощен свой представител.Съгласно чл. 13, ал.2, т.3 ДОПК данни за мястото и датата на получаване на стоката, очаквания час на разтоварване/получаване, както и вида, количеството на стоката, изпращача и получателя се набавят от декларация, която водачът на транспортното средство е длъжен да подаде пред органа по приходите.От така установената фактическа обстановка съдът прави извода, че ответникът в настоящото производство е осъществил състава на административното нарушение по чл. 13, ал.3, т.2 ДОПК, както от обективна, така и от субективна страна. Той е нарушил разпоредбите за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, чрез проверка на документите, придружаващи стоката. В тази връзка настоящата съдебна инстанция не споделя доводите на жалбоподателя за несъставомерност на вмененото му нарушение.Напротив, недекларирането на част от стоките и невярното деклариране следва да се приемат също за нарушаване разпоредбата на чл. 13 ДОПК, поради което и следва да бъдат санкционирани по административнонаказателен път.Размерът на наложеното наказание е съобразен с нормите на ДОПК и е правилно индивидуализиран от административнонаказващия орган. Жалбоподателят следва да понесе предвиденото в чл. 278б, ал.1 във вр.с ал.2 от ДОПК административно наказание/имуществена санкция/, която е в минимален размер.Санкцията е определена и наложена от административнонаказващият орган в законовия размер правилно. Извършеното административно нарушение е за първи път /доколкото в НП липсват данни за повторност/, от стореното не се разкрива висока степен на обществена опасност на деянието, не са настъпили съществени увреждания за обществените отношения или за отделни лица. Предвид изложеното, съдът намира атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Наложеното наказание в се явява съответно на тежестта на нарушението. Този състав приема също така, че с така определеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. От така изложените съображения до тук този състав намира, че с процесното наказателното постановление правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството-ответник за нарушение на разпоредбата на чл.13, ал.3, т.2 от ДОПК. При определяне размера на административната санкция наказващият орган е приложил стриктно наказващата норма при съблюдаване на установените от ЗАНН изисквания за това - в минимален размер,а  Решение №632/16.04.2018г., постановено по АНД № 918/2018г. по описа на Районен съд Пловдив I наказателен състав,като  следва да бъде отменено и вместо това да бъде потвърдено  като правилно и законосъобразно процесното наказателно постановление.                                                                           Воден от тези мотиви и на основание чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН,  Административен съд-Пловдив,  в настоящия състав;

Р       Е        Ш        И:

Отменя Решение №632/16.04.2018 г., постановено по АНД №918/2018 г., по описа на Районен съд – Пловдив и вместо него постановява:                                                                             Потвърждава Наказателно постановление № 312265-F365931 / 15.01.2018., издадено от Началник на сектор „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП, с което на  ***” ЕООД;ЕИК ***    е наложена имущестена санкция  в размер на3000/три хиляди/лева за нарушение на чл. 13, ал.3, т.2 вр. чл. 278б, ал.1 ДОПК.                            Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: