Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

              

      

№ 1504                              26. 06.2018 година                         град Пловдив

             

 

              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд-Пловдив, XXIV състав,в публично съдебно  заседание на деветнадесети юни  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

 

                                                  Председател:ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ  

 

                                                        Членове: ДАРИНА МАТЕЕВА

                                                                          ВЕЛИЗАР РУСИНОВ

при секретар Румяна Агаларева   

и с участието на прокурор Росен Каменов

като разгледа докладваното от  съдия  Д.Матеева  КАН дело № 1654 по описа  за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

                                                                                                                              

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП ПЛОВДИВ против Решение № 752/08.05.2018 г.,  постановено по АНД № 462/2018 г., по описа на Районен съд – Пловдив, V н.с., с което е отменено Наказателно постановление № 235468-F218112/21.12.2016г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Пловдив, с което на М.И.К., ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 1200 лв. за нарушение на чл.50, ал.1, т.5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

   В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.

 

Според касатора решението е незаконосъобразно,поради което моли за отмяна на решението,като излага доводи, че от страна на първоинстанционния съд неправилно е приложена разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, доколкото към момента на постановяване на съдебния акт не е на лице влязло в сила друго наказателно постановление, с което М.К. да е наказана за същото нарушение, за което е санкционирана и с процесното такова.

 

Ответникът по касационната жалба –М.К., редовно и своевременно призована за съдебно заседание, поддържа,че атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно ,обосновано и съобразено със закона.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. 

 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

         

           Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

 

          Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

   Производството пред  Районен съд – Пловдив се е развило по жалба на М.И.К. против Наказателно постановление № 235468-F218112/21.12.2016г., издадено от Директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП Пловдив, с което на М.И.К., ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 1200 лв. за нарушение на чл.50, ал.1, т.5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

 

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че във връзка с извършена насрещна проверка на М.И.К., документирана с Протокол за извършена насрещна проверка № П-16001616089542-141-001/14.06.2016г., е установено следното: Лицето М.И.К. е представила на дружество ***сума в размер на 12 000 лв. за подпомагане и финансиране на дейността на дружеството. Представен е Договор-споразумение от  18.12.2015г. между  М.И.К. и ***и Приходен касов ордер № 4/18.12.2015г., издаден от дружеството за предадената сума в размер на 12 000 лв. Предоставената сума е от лични спестявания на М.И.К.. Към 31.12.2015г. няма върната сума по предоставеното финансово подпомагане. През 2015г. предоставеният от М.И.К.  заем е в размер на 12 000 лв., като същата не е декларирала предоставения от нея през 2015г. заем с годишна данъчна декларация по ЗДДФЛ в предвидения за това срок до 03.05.2016г./30.04.2016г. е почивен ден/,с което е нарушила чл.50, ал.1, т.5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица .

 

Районен съд-Пловдив ,за да отмени наказателното постановление, е приел, че издаденото наказателното постановление е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на основен принцип в правото – никой не може два пъти да бъде наказван за едно и също нещо, визиран и в нормата на чл. 17 от ЗАНН, доколкото за същото нарушение лицето е било санкционирано с друго наказателно постановление, което е дало основание да се отмени административният акт на процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество.

 

          Решението на Районен съд-Пловдив е правилно.

 

       Въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за допуснати процесуални нарушения в административно-наказателното производство, обосноваващи отмяна на НП на самостоятелно основание. Ето защо ,  фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Наведените в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни.

       Съгласно чл.17 от ЗАНН никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постановление. При преценката дали лицето е било наказано вече за конкретно административно нарушение, съдът следва да се ръководи от фактите, които са били вменени на нарушителя, а не от дадената им правна квалификация.

Нормата на чл.17 от ЗАНН задължава наказващия орган, излагайки определени факти, да им направи пълна правна оценка и да квалифицира всички административни нарушения, които тези факти осъществяват. Тази преценка на наказващия орган не може да бъде преразглеждана от друг или от същия орган по същите факти.

Така се установява  и в настоящото производство. С НП от 14.11.2016г., връчено на 21.03.2017г. и влязло в сила на 29.03.2017г., на М.И.К.. са били вменени следните факти: като данъчно задължено лице  същата не е подала в ТД на НАП Пловдив ГДД по чл.50,ал.1 от ЗДДФЛ за 2015г. в законоустановения срок до 03.05.2016г., включително. Сочи се още в НП, че декларацията била входирана на 22.06.2016г., като бил деклариран доход от трудови правоотношения и доход от предоставени парични заеми в Приложение 11 в размер на 12 000 лв. След като се вменяват като факти неподаването на декларацията за 2015г. в срок, както и обстоятелството, което е било декларирано с нея, но след срока, а именно – предоставянето на заем в размер на 12 000 лв., следва да се приеме, че в цитираното НП наказващият орган вече е преценил поведението на М.К., изразяващо се в неподаване в срок до 03.05.2016г. на ГДД за 2015г. за предоставения от нея заем в размер на 12 000 лв. Без значение е дадената от наказващия орган правна квалификация по чл.53, ал.1,вр. с чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ, която правна норма касае само недекларирането в срок на придобитите доходи,поради което неснователни се явяват доводите на касатора в тази насока.С оглед горното се налага изводът,че наказващият орган е обсъдил всички тези факти,вкл.недекларирането на процесния заем в срок и е преценил какво нарушение е извършено с тях  и съответно е наложил наказанието.Ето защо следва да бъде прието ,че наказващият орган като е цитирал предоставения заем в размер на 12000 лева и неподаването на декларация в тази връзка ,се е произнесъл по тези факти и издавайки процесното наказателно постановление е допуснал нарушение на нормата на чл.17 от ЗАНН.Ирелевантни са,както правилно е посоченото и в мотивите на обжалваното решение на първоинстанционния съд,дали наказващият орган по влязлото в сила НП  е извършил правилна преценка на тези въпроси ,колко са деянията и нарушенията и кое от двете НП се явявява правилно.

       С оглед изложените съображения ,съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Административен съд-Пловдив

 

                                                                                                                       

Р     Е     Ш     И :

 

 

 ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 752/08.05.2018 г.,  постановено по АНД № 462/2018 г., по описа на Районен съд – Пловдив, V н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                              

 

                                              

 

      

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                               2.