О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 684

 

гр. Пловдив  , втори април  2018г.

 

В      И М Е Т О      НА       Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пловдив , девети състав, в закрито заседание  на втори април  две хиляди и осемнадесета година  в състав;

                                                                     Докладчик;Велизар Русинов                                                               

Като разгледа докладваното  на тридесети март две хиляди и осемнадесета година на докладчик адм.д. №1033 по описа за 2018 г; на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе съобрази следното;   Производството е по реда на чл.41, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) .

Образувано е по жалба на „Р.О.“ЕООД, ЕИК ***, с адрес  гр. ***, представлявано от Т.М.Г., срещу действия на органи по приходите при дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален № 132800826645_3/08.03.2018г., издаден от В.С.К.на длъжност главен инспектор по приходите и П.П.А.на длъжност старши инспектор по приходите, дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обжалването на които за Директор на Териториална дирекция /ТД/ на НАП Пловдив  се е произнесъл с Решение№102 от 21.03.2018г. е отхвърлил като неоснователна жалба вх. № 70-00-3593/20.03.2018г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена от „Р.О.“ЕООД, ЕИК ***, с адрес с гр. ***, представлявано от Т.М.Г., срещу действия на органи по приходите при дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален № 132800826645_3/08.03.2018г., издаден от В.С.К.на длъжност главен инспектор по приходите и П.П.А.на длъжност старши инспектор по приходите, дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.Твърди се от жалбоподателя, че извършените действия, са незаконосъобразни, като в хода на процедурата били според жалбоподателя допуснати съществени процесуални нарушения.Твърди се деиствията да били нищожни,извършени при липса на компетентност. В съставените протоколи се твърди липса на мотиви, които да обосноват извод за наличие на хипотезата на чл.40, ал.2 от ДОПК. Не е посочено кои действия служителите не могат да извършат своевременно . Счита се, че в протоколите не е посочена конкретната нарушена законова разпоредба.По изложените съображения се иска от съда да отмени действията по обезпечаване.

Ответникът ,чрез проц.представител с приложено по делото пълномощно оспорва жалбата като неоснователна по съображения в пис.становище ,приложено по делото.Претендира за присъждане на разноски ,представляващи юрк. възнаграждение в мин. Размер ,посочен в чл. 9 от Наредба №1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Прави възражение за прекомерност на  адв. хонорар за проц. представителство на жалбоподателя.                       Съдът като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:На 08.03.2018 г., от служители на дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е извършена проверка на „Р.О.“ЕООД.При проверката е констатирано, че дружеството/жалбоподател/ е получател на гориво - 10078 литра газоьол, представляващи стоки с висок фискален риск по списъка на стоките с висок фискален риск, утвърден със заповедта по чл. 127а ал. 07 от ДОПК на Министъра на финансите.В присъствието на управителя на жалбоподателя е установено, че транспортното средство е пристигнало на мястото на разтоварване/получаване в декларираните от водача час, дата и място. В хода на проверката е констатирано също, че поставеното техническо средство за контрол на транспортното средство е с ненарушена цялост, за което е съставен протокол № 132800826645_2/08.03.2018г.От страна на органите по приходите са предприети действия по обезпечаване на доказателства по реда на чл. 121а, ал. 3 във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, като за целта е съставен протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 132800826645_3/08.03.2018г., с който е определено обезпечение в размер на3144,34 лева - представляващо 30 % от пазарната стойност на стоката.Горните действия са предприети поради факта, че при извършен анализ в информационните масиви на НАП, органите по приходите от дирекция „Фискален контрол” са установили, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Като мотив в протокола е посочено, че лицето декларира ДДС за внасяне в минимални размери, които не съответстват на оборотите от дейността. Констатирано е също, че се издават първични счетоводни документи на клиенти и отчитане на продажби на цени, по-ниски от реално заплатените, както и наличието на отразени в дневника за покупки фактури от рискови контрагенти.На основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, по реда на чл. 40 от ДОПК, органите по приходите предприемат действия за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите се изземват и е наложена забрана за разпореждане със същата на основание чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК.Предвид горното, стоката е иззета, а също и всички оригинални документи, които я придружават. Стоката е оставена на отговорно пазене в дружеството/жалбоподател/, в склад, находящ се в зеленчукова борса Плодовитово.Следващото се обезпечение в размер на3144,34 лв. е постъпило на 08.03.2018г. по сметката за парични обезпечения на ТД от дружеството-жалбоподател, след което на основание чл. 10, ал. 3 от Наредба Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ и изискванията към фискалните пунктове в сила от 04.02.2014 г., е снета забраната за разпореждане със стоката.На първо място неоснователно се явява възражението относно липсата на материална компетентност на органите, издали оспорвания акт.Съгласно чл. 121а ал.З от ДОПК в случаите по ал. 1 и 2 органът по приходите предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за разпореждане по чл. 13 ал.3 т.4 продължава своето действие, а стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на разноските по изземването и съхранението й.Видно от цитираната разпоредба задължението за предоставяне на банкова гаранция не е поставено в зависимост от задължителното налагане на обезпечителни мерки от публичен изпълнител, а е самостоятелна правна възможност на органите по приходите извършващи проверката, различна от обезпечителните мерки предвидени в ал. 1 на чл. 121а от ДОПК , които мерки имено се налага от публичен изпълнител. Предвид което възражението на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, а именно че обезпечителните мерки не са наложени от публичен изпълнител, се явява неоснователно.Съгласно чл. 127а ал. 1 от ДОПК органи по приходите, оправомощени със заповед на изпълнителния директор на НАП, могат да извършват фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, без да е необходимо изрично писмено възлагане. В изпълнение на горепосочената разпоредба, е издадена заповед №ЗЦУ-1582/23.12.2015г. на Изпълнителния директор на НАП, с която органите по приходите от Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП са оправомощени при извършването на проверки да проверяват подлежащите на контрол лица и обекти на територията на Република България, независимо от тяхната регистрация.Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 2, т. 9 от ДОПК, орган по приходите, оправомощен да извършва фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, при спазване на разпоредбите на този кодекс освен правомощията по ал. 1, има и правомощието да изисква обезпечение при условията на този кодекс. Посочената норма определя материалната компетентност на органа по приходите, извършил оспорваните действия по обезпечаване на доказателствата, като в разглеждания случай не е спорно, че се касае за стоки, за които съществува висок фискален риск.Относно твърдението за незаконосъобразност и неправилност, в случая безспорно е установено наличието на хипотезата на чл.121а, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ДОП, като преценката е направена след извършен задълбочен анализ в информационните масиви на НАП, при спазване на утвърдените правила и процедури на НАП за генериране на обща справка за наличие на рисков профил. Преценени са рискови фактори и по този начин са изпълнени условията на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, които не следва да се свеждат само до наличие на задължения към момента на мярката.От императивната законова разпоредба е видно, че когато органът по приходи установи, въз основа на обективни данни, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, то той безусловно предприема и действия по реда на чл. 40 от ДОПК, като изземва стоката и документите. До този извод органите по приходите са стигнали след прилагане на единните критерии за риск към проследената данъчно-осигурителна информация.По отношение начинът на определяне на размерът на обезпечението, следва да се отбележи, че съгласно § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ДОПК, "пазарна цена" е сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена  при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Методите за определяне на пазарни цени са посочени в § 1, т. 10 от същите разпоредби: методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена с цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; методът на транзакционната нетна печалба; методът на разпределената печалба.Редът и начинът за прилагане па методите се определят с Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. на министъра на финансите за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.На основание чл. 121а ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 11 от ДОПК и чл. 10, ал. 3 от Наредба № Н-2 от 30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България, отдел „Анализ и последващ контрол" към дирекция „Фискален контрол" събира информация за пазарната стойност на стоките.          Източник на информацията са данни от стокови борси и тържища, след което данните се обобщават и се определят пазарните цени на стоките с висок фискален риск, определен от министъра на финансите съгласно чл. 127а, ал. 007 от ДОПК.В настоящия случай е използван методът на сравнимите неконтролирани цени, който съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. Методът е предпочетен, тъй като той се концентрира изключително върху цената на търгувания продукт .Преди да се изготви пазарната цена се извършва анализ на събраната информация и съпоставка на цените от органите по приходи от отдел „Анализ и последващ контрол";В настоящия случай е спазен от ответника горния метод, като получената пазарна цена, като размерът на цената е определен съобразно размера на пазарните цени на стоките, а не по покупните цени, заплатени от дружеството. В конкретния случай, определената от органите по приходите пазарна цена на горивото е по ниска от заплатената от жалбоподателя при покупката на същото.Въз основа на установените факти и обстоятелства, действайки в условията на обвързана компетентност, извършващите фискалния контрол органи правилно са пристъпили към действия по чл. 40 ДОПК за обезпечаване на доказателства - изземване на процесната стока и същевременно определяне обезпечение в размер на 30% от пазарната цена на стоката. В този смисъл предприетите от органите по приходите действия по обезпечаване на доказателства, обективирани в обжалваните протоколи са правилни и законосъобразни. След извършената проверка не са установени извършени неправомерни действия от органи по приходите при дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП.Жалба на „Р.О.“ЕООД, ЕИК ***, с адрес  гр. ***, представлявано от Т.М.Г., срещу действия на органи по приходите при дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален № 132800826645_3/08.03.2018г., издаден от В.С.К.на длъжност главен инспектор по приходите и П.П.А.на длъжност старши инспектор по приходите, дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП по обжалването на които за директор на Териториална дирекция /ТД на НАП Пловдив  се е произнесъл с Решение№102 от 21.03.2018г.,с което ги е потвърдил,а жалбата като неоснователна правилно според състава е отхвърлена.Решението е законосъобразно, с подробно изложени мотиви относно наличието на основания за предприемане на действия по обезпечаване на доказателствата, обективирани в протоколи за извършена проверка на стоки с висок фискален риск и протоколи за предприети действия за обезпечаване на доказателствата, издадени от органи по приходите от дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.Изложените в жалбата доводи за незаконосъобразност и неправилност на издадените административни актове са неоснователни. Твърдението, че са предприети действия по обезпечаване на доказателствата, без да са налице предвидените на чл.121а, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК предпоставки, както и липсата на конкретни мотиви за прилагане на тези законови разпоредби, не намира подкрепа в установената фактическа обстановка и наличните доказателства. Съгласно разпоредбите на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК в случаите по ал.2 от чл. 121а от ДОПК, органите по приходите предприемат действия по обезпечаване на доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват по реда на чл.40 от ДОПК. Достатъчно е орган по приходите да установи, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.Анализът, извършен от служители на дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е мотивирал увереността, че такова затруднение ще е налице в процесния случай. Налагането на обезпечителни мерки е с оглед на това да се гарантира плащането на евентуалните задължения по повод реализация на превозваните стоки, т. е. внасянето на ДДС не само върху покупната стойност, но и внасянето на ДДС и корпоративен данък върху реализираната печалба. Именно с тази цел, законодателят е предвидил изчисляването на обезпечението да е 30% / ДДС и ЗКПО/ върху пазарната цена, на който търговеца би реализирал стоките. След прилагане на единните критерии за риск е установено от ответника, че спрямо дружеството/жалбоподател/ следва да се наложат предварителни обезпечителни мерки по чл. 121а, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ДОПК за обезпечаване на вземанията за данъци. В противен случай е прието от ответника,че събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще бъде затруднено. Изложените в решението констатации  налагат извод,който съставът споделя, че в процесния случай са налице всички законови предпоставки за предприемане на действия за обезпечаване на доказателства, като от ответника е бил спазен редът за налагането им.При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:Жалбата е подадена в срока по чл.41, ал.3 от ДОПК. Същата изхожда от лице с правен интерес и е допустима. Извършените от административния орган по реда на чл.40 от ДОПК действия по обезпечение на доказателств ,подлежат на обжалване както по административен ред, така на основание чл.41, ал.3 от ДОПК – на обжалване по съдебен ред административния съд по местонахождението на съответната дирекция по отношение на тяхната законосъобразност.Разгледана по същество жалбата е неоснователна.Приложим е  реда по ДОПК относно събирането, обезпечаването и преценката на доказателствата, установени при тези проверки. Във връзка с контрола. Обжалваните в случая действия са предприети от компетентен орган. Не се установява при извършването им да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ДОПК, приложима в случаите на обезпечение на доказателства, при извършване на ревизия или проверка органът по приходите може да предприеме действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез изземване с опис на ценни книжа, вещи, документи, книжа и други носители на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, като вземе необходимите технически мерки за запазване на автентичността й, като ал.2 разпорежда, че при невъзможност действията по ал.1 да бъдат извършени своевременно за целите на ревизията или проверката, органът по приходите може да запечата обекта или част от него, само където се намират подлежащите на обезпечаване доказателства, за срок до 48 часа. Този срок може да бъде продължен от районния съд по местонахождение на обекта, съгласно чл.40, ал.4 от ДОПК.Видно от представените към преписката пис.доказателства в това число и процесния  ПИП при съставянето на протоколите, обективиращи обезпечаването на доказателства, данъчните служители са действали по повод на проверка, свързана със спазване на данъчното законодателство. За да е законосъобразно обезпечаването на доказателства по посочения способ, достатъчно е то да е извършено в пряка връзка с проверка по смисъла, посочен в чл.110 от ДОПК и с наличието на обезпечителна нужда за обезпечаването на доказателства, които са релевантни за предмета на проверката. В процесният случай тези предпоставки са налице – описаните в процесните протоколи доказателства всъщност, които са обезпечени чрез  запечатване, имат значение за изясняването на действителните факти и обстоятелства. В процесният случай са спазени и формалните изисквания, касаещи формата на процесуалните действия, тъй като е съставен надлежен протокол по чл.40, ал.3 от ДОПК. Действията са извършени от овластени за това данъчни инспектори в присъствието на представител на жалбоподателя, при което няма основания да се приеме, че са допуснати някакви съществени нарушения на административнопроизводствените правила при обезпечаването на доказателствата. Спазен е и способа на обезпечаване по чл.40 от ДОПК с оглед веществените доказателства. Неоснователно се претендира и липсата на обезпечителна нужда за прилагането на този вид обезпечение на доказателства. Съгласно норма на чл.40, ал.1 от ДОПК, обезпечаването на доказателства е в дискреционната власт на съответния орган, като преценката му за обезпечителната нужда за обезпечаването на доказателства не подлежи на съдебен контрол – чл.169 от АПК.Предвид изложеното  жалбата на „Р.О.“ЕООД, ЕИК ***, с адрес  гр. ***, представлявано от Т.М.Г., срещу действия на органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален № 132800826645_3/08.03.2018г., издаден от В.С.К.на длъжност главен инспектор по приходите и П.П.А.на длъжност старши инспектор по приходите, дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП  , по обжалването на които за Директор на Териториална дирекция /ТД/ на НАП Пловдив  се е произнесъл с Решение№102 от 21.03.2018г.,с което ги е потвърдил , като неоснователна следва да бъде отхвърлена.                                                      Предвид изхода на спора и претенцията на ответника ,на Териториална дирекция /ТД/ на НАП Пловдив  следва да бъдат присъдени разноски в размер 500/петстотин/лева , представляващи юрк. възнаграждение в минималния размер посочен в чл.9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.41, ал.3 от ДОПК, Административен съд- Пловдив, в този състав,

О П Р Е Д Е Л И:

Отхвърля жалбата  на „Р.О.“ЕООД, ЕИК ***, с адрес  гр. ***, представлявано от Т.М.Г., срещу действия на органи по приходите при дирекция „Фискален контрол” при ЦУ на НАП, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален № 132800826645_3/08.03.2018г., издаден от В.С.К.на длъжност главен инспектор по приходите и П.П.А.на длъжност старши инспектор по приходите, дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП , потвърдени  с Решение№102 от 21.03.2018г. на за Директор на Териториална дирекция /ТД/ на НАП Пловдив.

  Осъжда „Р.О.“ЕООД, ЕИК ***, с адрес  гр. ***, представлявано от Т.М.Г. да заплати на Териториална дирекция /ТД/ на НАП Пловдив , разноски в размер на500/петстотин/лева.Препис от акта да бъде изпратен на страните.

 Определението не подлежи на обжалване.

                                                                                   Съдия :