РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 841

27.04.2018 г., гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

              Пловдивски административен съд, петнадесети състав, в  закрито съдебно заседание на двадесет и седми април, две хиляди и осемнадесета година в състав:

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

като разгледа докладваното АД № 1181 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 127ж от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

          Образувано е по жалба на „Д.И.Ф.Г.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес за кореспонденция: ***, представлявано от управителя Д.Й.И., депозирана чрез пълномощника адвокат М.К., против действия на органи по приходите при ЦУ на НАП при извършване на контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в протокол № 010100828625_4 от 11.03.2018 г,издаден от С.Т.Р.на длъжност старши инспектор по приходите и М.В.Х.на длъжност инспектор по приходите в Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, потвърден с Решение № 119 от  28.03.2018 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив.

         В жалбата е изразено несъгласие с извода на органите по приходите. Изложено е становище, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Искането до съда е за отмяна на акта ведно с всички произтичащи от това законови последици. Не се предявява претенция за присъждане на разноски.

         В съпровождащо преписката становище, представител по пълномощие на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив твърди, че жалбата е неоснователна и излага подробни съображения. Излагат се съображения относно неоснователност на претендираните съдебни разноски. При условията на алтернативност се иска Съдът да присъди възнаграждение за един адвокат в минималния размер, съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

        От фактическа страна се установява следното:

         При извършена проверка на стоки с висок фискален риск на 10.03.2018 г.  в 16:13 часа от служители на дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП при преминаване на ГКПП Кулата на товарен автомобил с ремарке, превозващ 13 458.9 кг колбаси и 396 кг сирена, е извършена проверка на стоки, включени в Приложение № 1 към Заповед № ЗМФ-4/02.01.2014 г. на Министъра на финансите относно утвърждаване на списък на стоки с висок фискален риск, за което е съставен протокол №  010100828625_1/10.03.2018г. за извършена проверка на стоки с висок фискален риск.

         Данни за вида и количеството на превозваната стока са декларирани от водача на превозното средство, преди поставяне на техническото средство за контрол.

На 11.03.2018г., в присъствието на З.М.С., в качеството на упълномощено лице на „Д.И.Ф.Г.“ ЕООД, е установено, че транспортното средство е пристигнало в декларираните от водача час, дата и място. В хода на проверката е установено, че поставеното техническо средство за контрол на транспортното средство е с ненарушена цялост. Извършило се е разтоварване на стоката в хладилна база“ М.“, находяща се в ***. Стоката се е разтоварила от упълномощеното лице на „Д.И.Ф.Г.“ ЕООД. За удостоверяване собствеността върху стоката, от получателя Д.И.Ф.Г.“ ЕООД, били представени 7 броя фактури от 6 италиански дружества.

         Съставен е протокол за предприети действия по обезпечаване на доказателства №010100828625_4/11.03.2018г. На основание чл.121а, ал.3 ДОПК, във връзка с наличие на обстоятелства по ал.2, са извършени действия по обезпечаване на доказателства. Определено е обезпечение в общ размер на 24 955.56 лв., представляващо 30 % от пазарната стойност на иззетата стока. Сумата е внесена по сметката на ТД на НАП – гр. Пловдив на 12.03.2018г.

         Недоволен от предприетите спрямо дружеството действия, управителят на „Д.И.Ф.Г.“ ЕООД ги оспорил пред директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, който се е произнесъл с Решение № 119 от  28.03.2018г.,  като приел жалба с вх. № 70-00-3880 от 27.03.2018г. за неоснователна.

        При така установената фактическа обстановка, Съдът формира следните правни изводи:

        Жалбата е подадена в срока по чл.41, ал.3, вр. чл.127ж от ДОПК, от лице, което има правен интерес от оспорването.

         В нормата на чл. 40 и следващите от ДОПК са уредени правомощията на органите по приходите, относно обезпечаването на доказателствата, а в глава Петнадесета от кодекса е регламентиран контролът върху стоките с висок фискален риск.

        Съгласно чл. 121а, ал. 1 от ДОПК, органът по приходите има оперативната самостоятелност при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск да поиска от публичния изпълнител незабавно да наложи предварителни обезпечителни мерки върху имуществото на получателя на стоката за обезпечаване на вземанията за данъци, които биха възникнали, в размер не по-малко от 30 на сто от пазарната стойност на стоката в изрично изброените в ал. 1 и ал. 2 хипотези. Наред с това си правомощие, обаче, при наличието на посочените хипотези, органът по приходите, съгласно чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, предприема и действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на доказателства, със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като стоката и документите за стоката се изземват.

         За да бъдат законосъобразни мерките за обезпечаване на доказателства, наложилият ги приходен орган следва да ги обоснове, като докаже наличието на обстоятелства по чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, а именно, че при последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.  В процесния протокол изводът на орган приходния орган, че при последващо разпореждане със стоките, събирането на дължимите данъци съществено ще се затрудни или ще бъде невъзможно, не е подкрепен с доказателства. Следва да се посочи, че конкретно приложената хипотезата на правната норма изисква установяване от органа по приходите, а не предположение, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. В случая, в протокол №010100828625_4/11.03.2018 г. не е уточнено събирането на кои точно данъци ще бъде невъзможно или значително ще бъде затруднено. Не са изложени и мотиви как разпореждането със стоките, които вече са проверени, ще направи невъзможно или ще затрудни значително събирането на дължими данъци.  

         В протокола са посочени назначени по трудово правоотношение лица за периода от 03.2017г. до 09.2017г. и е направен извод, че дружеството не разполага с кадрова обезпеченост, от последното пък е направен извод, че е показател за непостоянна заетост на лицата. В протокола е посочено още, че след справка в ПП СУП за подадените от проверяваното лице декларации обр. № 1 и № 6 по Наредба Н-8 от 2005г. за осигурените по трудово правоотношение лица е установено, че такива не са подавани и е направен извод, че дружеството се явява некоректен осигурител и данъкоплатец, което завишава данъчния риск. Посочено е, че задълженото лице извършва инцидентни сделки със стоки с висок фискален риск, не извършва регулярна търговска дейност с тях от което може да се приеме, че има реална опасност при последващо разпореждане със стоката да е невъзможно или значително затруднено събирането на дължимите данъци.

         С оглед изложеното съдът следва да отбележи, действително дружеството няма наети лица по трудов договор, но в период предхождащ датата на закупуване на стоката, от което не следва непременно извод, че дружеството не може безпрепятствено да извършва търговски сделки със стоки с висок фискален риск, още по-малко да обосновава извода на органа, че дружеството се явява некоректен осигурител и данъкоплатец, след като не се и твърди да има задължения. Нещо повече, няма законово изискване за минимален брой работници.

         На следващо, място съдът счита за необоснован извода на органа, че след като оборота на дружеството е под 30 000 лв., то дружеството осъществява инцидентни сделки със съответните стоки.

         Не на последно място следва да се отбележи, че дружеството има наета част от хладилна база „М.“ съгласно Договор за наем, което обстоятелство е отбелязано от самия административен орган и в оспорения протокол. Изложеното води до извода, че дружеството е осигурило място, където да съхранява стоката до продажбата.

         По делото не са представени доказателства за наличие на задължения от страна на дружеството, като в оспорения протокол е посочено единствено, че при последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни, но без да са посочени ясни и конкретни мотиви за установени обстоятелства в тази насока. Мотивите в обжалвания акт, преповторени и от решаващия орган  за констатация, че при последващо разпореждане със стоката събирането на публичните вземания ще бъде невъзможно или ще бъде затруднено значително, не са обосновани с доказателства. Пряка причинно-следствена връзка за невъзможността или прекомерните затруднения за събиране на публичните задължения на дружеството не са установени и съдът не може да изведе.           

         По тези съображения жалбата на „Д.И.Ф.Г.“ ЕООД се явява основателна и оспореният акт следва да се отмени като незаконосъобразен.

          Не са претендирани съдебни разноски и Съдът не дължи произнасяне в тази посока.

         По изложените съображения и на основание чл.127ж във връзка чл.41 ДОПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

           ОТМЕНЯ, по жалбата на „Д.И.Ф.Г.“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес за кореспонденция: ***, представлявано от управителя Д.Й.И.,  действия на органи по приходите при ЦУ на НАП при извършване на контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в протокол №010100828625_4 от 11.03.2018 г., потвърден с Решение № 119 от  28.03.2018 г. на директора на ТД на НАП – Пловдив.

          Определението е окончателно съгласно чл.41, ал.3, предложение последно във връзка с чл.127ж, ал.1 от ДОПК.

 

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/