ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 833

Град Пловдив 26.04.2018 Година   

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен Съд – град Пловдив, ХХVІІІ състав, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията ЧАД № 1205 по описа на съда за 2018 година, като разгледа материалите по делото, установи следното:

Производството е по реда на чл. 153, ал.7 от ДОПК.       

Постъпила е жалба от адвокат Б.З.като пълномощник на „Л.К.“ ЕООД с ЕИК***, седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя си Л.Г. против Решение №148/20.03.2018г., издадено от Директор Дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП за отказ по искане за спиране на изпълнението на ревизионен акт. С жалбата се излага становище за неоснователност на направения отказ, който не е съобразен с наложените обезпечителни мерки и действителната стойност на недвижимите имоти, предложени като обезпечение по установените данъчни задължения на дружеството. Прилагат се и писмени доказателства във връзка с осъществена имуществена застраховка на сградите. По тези съображения се иска отмяна на атакувания административен акт и спиране на изпълнението на ревизионен акт с №Р-16001317004485-091-001/12.01.2018г, поправен с РА №П-16001318042523-003-001/08.03.2018г. Претендират се и направените разноски.

Ответната страна –Директор на Дирекция „ОДОП“ гр.Пловдив чрез пълномощника си юрисконсулт Калева в писмено становище оспорва подадената жалба, като счита, че е направена законосъобразна преценка за липса на необходимите основания да се спре изпълнението на издадения и поправен ревизионен акт. Затова моли тя да се отхвърли, а изпълнението на РА №Р-16001317004485-091-001/12.01.2018г, поправен с РА №П-16001318042523-003-001/08.03.2018г. да не бъде спирано. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Спрямо жалбоподателят е бил издаден ревизионен акт  с №Р-16001317004485-091-001/12.01.2018г. за установени публични задължения в общ размер на 127657.81 лева, в т. ч. главница в размер на 105385.33лева и лихви в размер на 22272.48 лева. Същевременно с Постановление за налагане на обезпечителни мерки №С170013-023-0004513/21.12.2017година във връзка с провежданото ревизионно производство са били наложени обезпечителни мерки „възбрана“ върху земя и сграда, представляващи УПИ Х-кравеферма, целият с площ 2160 кв.м., намиращ се в кв.18-стопански двор по плана на с.Главиница ЕКНМ15028, в едно с построената в имота масивна едноетажна сграда със застроена площ от 878.44 кв.м., площ 2160 кв. м., находящ се в *** с граници УПИ XI-за склад и УПИ XVIII – за складова база, северозапад УПИ IX –кравеферма и югозапад улица, с данъчна оценка 0.00 лева. За същият имот имало сключена застрахователна полица №110117121000018 на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД в случай на индустриален пожар, в която била приета застрахователна стойност на имота в размер на 500000.00лева, като тази полица касаела покриване на риск във връзка с договорна ипотека по отношение на „П.Б.“ /Б./ ЕАД. В последствие с Постановление №С180013-022-0014328/14.03.2018г.  са наложени и други обезпечителни мерки , касаещи запор върху 5 броя МПС с обща застрахователна стойност от 30300.00 лева. За издаденият спрямо него Ревизионен акт жалбоподателят е поискал спиране на предварителното му изпълнение във връзка с обжалването му с жалба вх.№70-00-147/29.01.2018г.. Със свое Решение №148/20.03.2018г., горестоящият административен орган е оставил без уважение това искане и е отказал спирането му с мотив, че съпоставяйки доказателствата, които са му представени и наложените обезпечителни мерки, не може да се приеме, че посоченият недвижим имот е в достатъчна степен годен да послужи като обезпечение на установените публични задължения, защото по него има вписана договорна ипотека в полза на „П.Б.“ /Б./ ЕАД преди възбраната на НАП. Същевременно със свой Решения №181/29.03.2018г Директор на Дирекция „ОДОП“ –Пловдив при ЦУ на НАП е потвърдил издадения Ревизионен акт с №Р-16001317004485-091-001/12.01.2018г в частта, касаеща установени данъчни задължения по ДДС на стойност 54900.93 лева в едно с лихва върху тях в размер на 12687.18 лева и за направените констатации за установен данъчен резултат за 2012г, 2013г. и 2014г., начислените лихви за невнесени в срок авансови вноски за корпоративен данък за 2012г в размер на 235.55. лева, както и дължима сума за корпоративен данък за 2015г в размер на 51320.81 лева в едно с начислените лихви, като го е изменил в частта за допълнително установения данък за разходите в натура за 2016г от 662.73 лева на 336.98 лева в едно с лихвите към него. С Решение №213/17.04.2018г. е потвърдил изцяло и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №П-16001318042523-003-001/08.03.2018г..

С оглед на така изяснената фактическа обстановка, подкрепена от приложените по делото доказателства, съдът обоснова следните правни изводи:

Искането е направено своевременно в седмодневния срок по чл.153 ал.7 от ДОПК, от страна, за която то е неблагоприятно, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то е неоснователно, поради следните за това съображения:

Предмет на обжалване в настоящото производство е отказ за спиране изпълнението на ревизионен акт в обжалваната част, с който по отношение на жалбоподателя са установени задължения в общ размер на 127657.81 лева, главница 105385.33 лева и лихви в размер на 22.272.48 лева, поправен с нов ревизионен акт №П-16001318042523-003-001/08.03.2018г и публичните задължения са установени в общ размер на 133171.92 лева, /главница 110053.74 лева и лихва 23118.18 лева/. Посоченият РА е обжалван по административен ред, видно от приложената по преписката жалба.

За да откаже спиране на изпълнението на оспорения РА, горестоящият в йерархията административен орган е приел, че искането за спиране е неоснователно, тъй като не е налице годно обезпечение в размер на главницата и лихвата по ревизионния акт. Извел е изводи във връзка с евентуалното приложение на разпоредбата на чл.195 ал.6 от ДОПК, както и на приложение на хипотезата на чл.153 ал.4 от ДОПК, в който случай при обвързана компетентност той спира изпълнението, когато обезпечението е предоставено в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценник нижа и е в размера на главницата и лихвите към датата на подаването на искането. В настоящия случай той е бил в хипотезата на чл.153 ал.5 от ДОПК, а именно при оперативна самостоятелност да извърши преценка на предложеното обезпечение. В тази връзка горестоящият орган е приел за установено, че липсва достачно секвестируемо имущество собствено на задълженото лице.

Решението на административният орган е правилно.

Извършената от него преценка на събраните доказателства относно представеното, съответно предложеното обезпечение, за да се спре предварителното изпълнение на издадения ревизионен акт, е била съобразена с необходимите законови предпоставки то да покрива главницата и лихвите по ревизионния акт към момента на подаване на искането. В действителност той законосъобразно е преценил, че е налице договорна ипотека в полза на «П.Б.» /Б./ ЕАД, която я превръща в превилигирован кредитор по отношение на предложеното обезпечение. По отношение на действителната, пазарна стойност на недвижимият имот тойю законосъобразно е преценил, че липсват доказателства относно неговата балансова стойност като основа, която да послужи за преценка относно това дали той покрива  размера на  установените публични задължения. Останалите обезпечения- запор върху пет броя МПС в действителност не са достатъчни да покрият задълженията съобразно издадения ревизионен акт. В изпълнение на възложените му от законодателя правомощия, решаващият орган, действайки при условията на чл. 153, ал. 5 във връзка с ал. 3 ДОПК (тъй като жалбоподателя не е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа), е извършил обоснована и законосъобразна преценка, че не са налице основания за спиране изпълнението на оспорения РА, тъй като в случая не е налице годно обезпечение в размер на главницата и лихвата по ревизионния акт.

Възражението на жалбоподателят, че застрахователната стойност на посоченото недвижимо имущество е в пъти по – висока от размера на установените публични задължение не е обосновано. Дори представената от него полица не може да обори изводите на административният орган, защото видно от нейното съдържание тя е издадена във връзка именно с договорната ипотека с „П.Б.“ /Б./ЕАД и ползва преди всичко търговската банка. Други доказателства липсват, а и самият жалбоподател не твърди да е налице друго негово имущество, което може да послужи като обезпечение, нито представя някакви доказателства в тази насока.

С оглед изложеното се налага извода, че оспореното решение е обосновано и законосъобразно, а жалбата като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена. По отношение на направените разноски, с оглед на изхода на делото такива не се дължат в предвид обстоятелството, че ответната страна не е направила съответното за това искане.

Водим от горното и на основание чл. 153, ал. 7 от ДОПК, Пловдивският административен съд

О П Р Е Д Е Л И  :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на„Л.К.“ ЕООД с ЕИК***, седалище и адрес на управление в ***, представлявано от управителя си Л.Г. против Решение №148/20.03.2018г., издадено от Директор Дирекция „ОДОП“-Пловдив при ЦУ на НАП, с което е отказано спиране изпълнението на Ревизионен акт № Р-16001317004485-091-001/12.01.2018г. и Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт №П-16001318042523-003-001/08.03.2018г., издадени от ТД на НАП гр. Пловдив.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: