ОП Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 928

 

гр. Пловдив, 11 май 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 като разгледа частно административно дело №1284 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.216, ал.5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Н.Г.М.,***, обжалва Заповед №ДК-10-ЮЦР-10 от 19.03.2018г. на началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол (РДНСК), “Южен централен район” (ЮЦР), с която, на основание чл.216, ал.5 от ЗУТ, е прекратено производството по жалба на М. против Разрешение за строеж №149 от 16.09.2015г., издадено от главния архитект на Община Пловдив - Район “Централен”, за строеж “Преустройство и ремонт на търговски обект в ресторант”, находящ се в самостоятелен обект (СО) с идентификатор №56784.519.901.1.3, урегулиран поземлен имот (УПИ) І-за общ. и жил. нужди, кв.31 по плана на кв. “Капана”, гр. Пловдив, с административен адрес: ***** с възложител Х.А.Б..

Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност до степен на нищожност; изпращане преписката на началника на РДНСК-ЮЦР за разглеждане на жалбата по същество и постановяване на акт за отмяната на Разрешение за строеж №149 от 16.09.2015г. на главния архитект на Община Пловдив - Район “Централен”.

Ответникът- началник на РДНСК-ЮЦР, не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на частната жалба съдът констатира следното:

Оспорената заповед (листи 24-27) е изпратена до жалбоподателите и заинтересуваните лица главен архитект на Община Пловдив - Район “Централен” и началник на Регионален отдел “Национален строителен контрол” (РО”НСК”), гр. Пловдив при РДНСК-ЮЦР, по пощата като приложение към писмо с Изх.№ДК-04-17-00-188 от 19.03.2018г. (лист 23), получено вероятно на 26.03.2018г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 21). От своя страна, частната жалба (листи 5-10) е подадена чрез началника на РДНСК-ЮЦР на 30.03.2018г. или в рамките на законоустановения срок за оспорване на актове от вида на оспорения в настоящето производство. Освен това, частната жалба е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

На 16.09.2015г. е издадено процесното Разрешение за строеж №149 (лист 65) от главния архитект на Община Пловдив - Район “Централен”, като по делото не са ангажирани доказателства за съобщаването му на жалбоподателя М..

Против процесното разрешение за строеж е подадена жалба от М., адресирана до Административен съд- Пловдив, чрез Община Пловдив - Район “Централен” (лист 178). По жалбата на М. е образувано административно дело №2718 по описа на Административен съд- Пловдив за 2016г., ІХ-ти състав. С Определение №2198 от 16.12.2016г. (лист 180) жалбата на М. е оставена без разглеждане и производството по дело №2718/2016г. е прекратено. По частна жалба на М. против Определение №2198 от 16.12.2016г. е образувано административно дело №1285 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2017г., Второ отделение. С Определение №4176 от 04.04.2017г. (лист 179) на ВАС, Второ отделение, е оставено в сила Определение №2198 от 16.12.2016г. на Административен съд- Пловдив и жалбата на М. против Разрешение за строеж №149 от 16.09.2015г. е изпратена по компетентност на началника на РДНСК-ЮЦР.  

Като приложение към писмо с Изх.№1217 от 07.04.2017г. (лист 177) заверен препис от Определение №2198 от 16.12.2016г. (лист 180) е изпратено на началника на РДНСК-ЮЦР, получено на 13.04.2017г.  

С писмо Изх.№ДК-04-60-00-260 от 26.04.2017г. (лист 176) на началника на РДНСК-ЮЦР е изискано от жалбоподателя да представи документи, легитимиращи го като заинтересувано лице по смисъла на 149, ал.2 от ЗУТ, а от Община Пловдив - Район “Централен” е изискана цялата преписка, образувана във връзка с жалба на М., респективно послужила за издаването на Разрешение за строеж №149 от 16.09.2015г. Определен е 7-дневен срок за целта. Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 175), посоченото писмо е получено от М. на 26.04.2017г.

От страна на М. не са представени изисканите му документи.

Като приложение към писмо с Изх.№94012-14072 от 01.06.2017г. (лист 64) на кмета на Община Пловдив - Район “Централен” цялата преписка, послужила за издаването на Разрешение за строеж №149 от 16.09.2015г. (листи 65-174), постъпва в РДНСК-ЮЦР на 05.06.2017г.

На 15.06.2017г. е издадена Заповед №ДК-10-ЮЦР-37 (листи 62-63) на началника на РДНСК-ЮЦР, с която е прекратено производството по жалбата на М. против Разрешение за строеж №149 от 16.09.2015г. поради недопустимост на жалбата, предвид липсата на правен интерес по отношение на заявеното оспорване.

Заповед №ДК-10-ЮЦР-37 от 15.06.2017г. е изпратена до жалбоподателя по пощата като приложение към писмо с Изх.№ДК-04-60-00-426 от 30.06.2017г. (лист 59) на началника на РДНСК-ЮЦР, получено на 03.07.2017г., според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 60).

По жалба на М. (листи 57-58) против Заповед №ДК-10-ЮЦР-37 от 15.06.2017г. е образувано административно дело №2103 по описа на Административен съд- Пловдив за 2017г., ХХV-ти състав.

С Определение №2307 от 20.11.2017г. (листи 48-50) е отменена Заповед №ДК-10-ЮЦР-37 от 15.06.2017г. и преписката е върната на началника на РДНСК-ЮЦР, като са дадени указания за извършване преценка за наличието на предпоставките на чл.39, ал.2 от ЗУТ. Като доказателства по дело №2103/2017г. е приета молба на М. (листи 51-53), както и приложени към същата доказателства (листи 54-56).

С писмо Изх.№ДК-04-60-00-763 от 30.11.2017г. (лист 46) на началника на РДНСК-ЮЦР е изискано от кмета на Община Пловдив - Район “Централен” да представи данни дали към датата на издаване на Разрешение за строеж №149 от 16.09.2015г. Н.М. е вписан като собственик на ПИ с идентификатор №56784.519.840 по плана на кв. “Капана”, също така и каква собственост притежава М. (документ за собственост и/или извадка от имотния регистър). Определен е 7-дневен срок за целта. Според приетите по делото заверени копия на известия за доставяне (лист 47), посоченото писмо е получено кмета на Община Пловдив - Район “Централен” на 18.12.2017г. и от жалбоподателя М. на 08.12.2017г.

На 21.12.2017г. по преписката постъпва молба с Вх.№ДК-04-60-01-457 (листи 39-40) от М., към която са приложени заверени копия на писмени доказателства (листи 41-45).

С писмо Изх.№ДК-04-60-00-827 от 28.12.2017г. (лист 38) на началника на РДНСК-ЮЦР е изискано от кмета на Община Пловдив - Район “Централен” да представи незабавно изисканите му с писмо Изх.№ДК-04-60-00-763 от 30.11.2017г. документи.

Според приетите по делото заверени копия на известия за доставяне (лист 37), посоченото писмо е получено от кмета на Община Пловдив - Район “Централен” на 04.01.2018г. и от жалбоподателя М. на 08.01.2018г.

С писмо Изх.№94012-14072 от 17.01.2018г. (лист 36) на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, получено в РДНСК-ЮЦР на 19.01.2018г., се уведомява ответникът, че пълната преписка по издаване на Разрешение за строеж №149 от 16.09.2015г. е представена в РДНСК-ЮЦР като приложение към писмо с Изх.№94012-14072 от 01.06.2017г. и не е налична друга документация.

С писмо Изх.№94012-14072 от 18.01.2018г. (лист 35) на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, получено в РДНСК-ЮЦР на 22.01.2018г., се уведомява ответникът, че с влизане в сила на кадастралната карта (КК) на гр. Пловдив, одобрена със Заповед №РД-18-48 от 03.06.2009г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК), кадастралните регистри (КР) на поземлените имоти се поддържат от Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), гр. Пловдив, откъдето може да се поиска информация за вписаните собственици.

С писмо Изх.№ДК-04-60-00-074 от 26.01.2018г. (лист 34) на началника на РДНСК-ЮЦР е изискано от Регионална здравна инспекция (РЗИ), гр. Пловдив, да бъде установено наличието или не на наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, на адрес: *******, като за резултатите от проверката следва да бъде уведомена РДНСК-ЮЦР. Според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 33), посоченото писмо е получено в РЗИ- Пловдив на 12.02.2018г.

С писмо Изх.№1247 от 23.02.2018г. (лист 29) на директора на РЗИ- Пловдив се уведомяват жалбоподателя М. и началника на РДНСК-ЮЦР, че за целите на здравния контрол, съгласно изискванията на чл.44 и чл.46, ал.ал.2 и 3 от Наредба №36 от 21.07.2009г. за условията и реда за упражняване на държавен здравен контрол (Наредба №36), е необходимо да бъде извършено измерване на проникващ шум в имот на адрес: *******; измерванията на шума трябва да с извършат съгласно чл.47 от Наредба №36. Жалбоподателят се уведомява, че следва да уведоми органите на РЗИ- Пловдив за ден и час, в които ще бъде осигурен достъп до помещенията в посочения имот, за да се извършат измервания за установяване съответствието на генерираните от локалния източник на шум нива с нормативно регламентираните гранични стойности по Наредба №6/2006г. на МЗ и МОСВ ( всъщност, Наредба №6 от 26.06.2006г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението).

            По делото не са ангажирани доказателства за датата на получаване на посоченото писмо от М., но пък е налично заверено копие на писмо с Вх.№27 от 07.03.2018г. (лист 28), с което М. уведомява директора на РЗИ- Пловдив, че е несъгласен до последното изречение на писмо с Изх.№1247 от 23.02.2018г. Респективно, М. отказва да осигури достъп за извършване замерването на шума в имот, находящ се в *******. Копие от писмото на М. постъпва в РДНСК-ЮЦР на 07.03.2018г., след което е издадена оспорената по делото заповед.

Също така, на 05.01.2018г. в ДНСК постъпва молба от М. (лист 17) относно Заповед №ДК-10-ЮЦР-37 от 15.06.2017г. на началника на РДНСК-ЮЦР, към която са приложени писмен доказателства (листи 18-20).

Освен това, на 08.01.2018г. в Административен съд- Пловдив постъпва жалба от М. против отказ на началника на РДНСК-ЮЦР, обективиран в писмо с Изх.№ДК-04-60-00-827 от 28.12.2014г. По жалбата на М. е образувано административно дело №76 по описа на Административен съд- Пловдив за 2018г., ІV-ти състав. С Определение №228 от 31.01.2018г. (лист 32), жалбата на М. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено.

По частна жалба на М. (лист 31) против Определение №228 от 31.01.2018г. е образувано административно дело №2876 по описа на ВАС за 2018г., Второ отделение. С Определение №3896 от 27.03.2018г. на ВАС, Второ отделение, е оставено в сила Определение №228 от 31.01.2018г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира производството по издаване на оспорената заповед за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно началникът на РДНСК-ЮЦР, съгласно установеното от нормите на чл.216 от ЗУТ, и по отношение на което обстоятелство между страните липсва формиран спор.

            Според разпоредбата на чл.149, ал.3 от ЗУТ, разрешението за строеж заедно с одобрения инвестиционен проект или отказът за издаването му могат да бъдат обжалвани от заинтересуваните лица по законосъобразност пред началника на РДНСК в 14-дневен срок от съобщението за издаване на съответния акт. А според разпоредбата на чл.149, ал.1, т.2 от ЗУТ, заинтересувани лица в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж (какъвто е настоящият случай)- лицата по чл.38, ал.3 и 4 и чл.39, ал.2 (от ЗУТ).

            Според чл.38, ал.3 от ЗУТ, в съществуваща жилищна сграда с режим на етажна собственост се допуска преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение или на самостоятелно жилище в кабинет за здравни нужди, за офис или за ателие за индивидуална творческа дейност, свързани с достъп на външни лица в сградата, ако обектите се намират на първия или на полуподземния етаж, преустройството им е съобразено със санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и въз основа на изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени съседи на обектите. По изключение може да се допусне разполагане на посочените обекти и на други надземни етажи само въз основа на решение на общото събрание на собствениците на жилища, взето по установения ред, и с изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени съседи на обекта.

Според чл.38, ал.4 от ЗУТ, съществуващо жилищно помещение или самостоятелно жилище на първия етаж на жилищна сграда може да се преустрои с промяна на предназначението му за магазин или за други обслужващи дейности, извън тези по ал.3, при спазване на санитарно-хигиенните, противопожарните и другите технически изисквания и ако се осигури самостоятелен вход извън входа и общите помещения на жилищните етажи. В тези случаи се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред, и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици на жилища - непосредствени съседи на обекта.

А според чл.39, ал.2 от ЗУТ, при промяна на предназначението на част или на цяла сграда в жилищни, курортни или вилни зони, когато преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване, освен спазване на изискванията по чл.38 е необходимо и изрично писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици и носители на ограничени вещни права в съседни поземлени имоти.

            Според легалните определения на §5, т.т.29, 30, 39 и 41 и от ДР на ЗУТ, “жилищна сграда” е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ (РЗП); “жилище” е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди; “обект” е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР); “промяна на предназначението” на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно ЗКИР и нормативните актове за неговото прилагане.

            В случая, процесното Разрешение за строеж №149 от 16.09.2015г. има за предмет строеж “Преустройство и ремонт на търговски обект в ресторант”, находящ се в СО с идентификатор №56784.519.901.1.3, УПИ І-за общ. и жил. нужди, кв.31 по плана на кв. “Капана”, гр. Пловдив, с административен адрес: ***** а възложител на строежа е Х.А.Б..

            По силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 04.10.1999г., с №6, том ІІ, Рег.№2402, Н.дело №291/1999г. (лист 82) Х.Б.придобива собствеността върху недвижим имот, находящ се в ***** състоящ се от самостоятелен магазин на две нива, с вътрешно стълбище до тавана, в двуетажна нежилищна сграда, със застроена площ от около 40 кв.м., ведно с 4/7 идеални части от дворното място, цялото застроено, върху което е разположена постройката, цялото застроено от 70 кв.м. по скица, съставляващ част от имот пл.№1002, включен в парцел (УПИ) І-първи за общ. и жил. нужди, в кв.31 по плана на кв. “Капана”, одобрен със Заповед №90 от 29.01.1982г. (лист 19, 91); при граници на дворното място- улица *****, имот пл.№261, имот пл.№263, имот пл.№982 и имот пл.№264; и при граници на обекта: от север сграда- 2МЖ-част от имот пл.№1002, от изток- ул. *****, от запад- имот пл.№982.

            Според Удостоверение с Изх.№94012-13489 от 24.06.2015г. (лист 88) на главния архитект на Община Пловдив - Район “Централен”, със Заповед №РД-09-580 от 16.11.1999г. от имот с пл.№1002 по предходен и отменен кадастрален план с две двуетажни сгради (северна и южна) в имота са образувани два нови имота с пл.№1002- изцяло застроен със северната сграда и имот пл.№1071- изцяло застроен с южната сграда. Сградата, описана в нотариален акт от 04.10.1999г., с №6, том ІІ, Н.дело №291/1999г. съответства на сградата в имот пл.№1071 по предходен и отменен кадастрален план и на сграда с идентификатор №56784.519.901.1 по КК на град Пловдив, с настоящ административен адрес: ул. ***** №7.

            Според скица с №15-359858 от 27.07.2017г. (лист 190, дело №2103/2017г.), издадена от СГКК- Пловдив, в КК на град Пловдив е заснет ПИ с идентификатор №56784.519.840, с площ от 82 кв.м., в който е заснета 2-етажна жилищна сграда с идентификатор №56784.519.840.1, с площ от 82 кв.м. Като собственици на имота в КР са записани М.Л.-М.(праводател на жалбоподателя М.), Л.А.П.и А.К.П..

Според посочената скица, ПИ с идентификатор №56784.519.840 е с номер по предходен план №982, парцел І, кв.31 (кв. “Капана”), с административен адрес: **********.

Пак според посочената скица, както и според схема на самостоятелен обект в сграда (СОС) с №15-355759 от 19.08.2015г. (лист 90), ПИ с идентификатор №56784.519.840, както и сградата с идентификатор №56784.519.840.1 са съседни на ПИ с идентификатор №56784.519.901, в който ПИ е заснета сграда с идентификатор №56784.519.901.1, в която сграда се намира СО с идентификатор №56784.519.901.1.3, който е предмет на процесното разрешение за строеж. Също така, ПИ с идентификатор №56784.519.901 съответства на имот с пл.№1071.

Тъй като обектът, чието преустройство е разрешено с процесното разрешение за строеж, не е жилищно помещение (магазин) и не се намира в жилищна сграда с режим на етажна собственост, нито пък изобщо се намира в жилищна сграда, то не са налице хипотезите на чл.38, ал.ал.3 и 4 от ЗУТ.

На следващо място, Общият устройствен план (ОУП) на град Пловдив е одобрен с Решение №375, взето с Протокол №16 от 05.09.2007г. на Общински съвет- Пловдив, което е обнародвано в ДВ, бр.82 от 12 октомври 2007г.

Според ОУП- Пловдив, достъпен на страницата на община Пловдив в интернет, ПИ с идентификатор №56784.519.840 и съседният нему ПИ с идентификатор №56784.519.901 (в който се намира обектът, чието преустройство е разрешено с процесното разрешение за строеж) попадат в Група централни устройствени зони и по-точно в устройствена зона на стария градски център “Ц” или в зоната на традиционния, стар градски център, в т.ч. “Главната улица” и кв. “Капана”.

Очевидно е, че централна устройствена зона (Ц), съгласно чл.36 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (Наредба №7), е различна от жилищна зона по смисъла на чл.16 от Наредба №7; различна е от курорт (Ок) по смисъла на чл.27, ал.1, т.1 от Наредба №7; както и от вилна зона (Ов) по смисъла на чл.27, ал.1, т.3 от наредба №7.

Предвид посоченото, според настоящия състав на съда не е налице и хипотезата на чл.39, ал.2 от ЗУТ.

Нужно е да се посочи за пълнота на изложението, че настоящият състав не споделя направеното от страна на ответника позоваване на чл.416 от отменената Наредба №2 от 05.05.1987г. за противопожарните строително-технически норми (Наредба №2-1987г., отм.), съгласно §20, ал.2 от ЗР на ЗУТ.

Според §3 от ПЗР на Наредба №2-1987г., отм., тази наредба се издава на основание чл.201, ал.1 и 3 от Закона за териториално и селищно устройство (ЗТСУ, отм.) във връзка с чл.16, т.13 от Правилника за прилагане на Закона за противопожарната охрана (ППЗПО, отм.).

Според §8 от ПЗР на Наредба №Із-1971 от 29.10.2009г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на бeзопасност при пожар (Наредба №Із-1971), обнародвана ДВ, бр.96 от 04.12.2009г., в сила от 05.06.2010г., тази наредба отменя Наредба №2 за противопожарните строително-технически норми, а според §2 от ПЗР на Наредба №Із-1971, наредбата се издава на основание чл.125, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл.169, ал.4 от ЗУТ.

При това положение, Наредба №2-1987г., отм. е неприложима след 05.06.2010г., макар нейните норми да не противоречат на ЗУТ.

Следователно, жалбоподателят М. не е заинтересувано лице по смисъла на чл.149, ал.2, т.2 от ЗУТ и като прекратява производството по жалбата му, като подадена при липсата на правен интерес по отношение на заявеното оспорване на Разрешение за строеж №149 от 16.09.2015г., ответникът постановява акта си при правилно прилагане на закона. Респективно, оспорената заповед е постановена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.

Също така, оспорената заповед е издадена при спазване на изискванията за форма на административния акт, предвид посочване в същата на фактическите и правни основания, послужили за издаването и, както и редът за нейното обжалване.

Ето защо, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на производствените правила и на изискванията за форма на административния акт, както и без противоречие с материалноправни разпоредби, оспорената заповед е валиден и законосъобразен акт, а жалбата против нея е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

По делото не са направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.

Така мотивиран и на основание чл.216, ал.5 от ЗУТ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Г.М.,***, против Заповед №ДК-10-ЮЦР-10 от 19.03.2018г. на началника на РДНСК-ЮЦР, с която, на основание чл.216, ал.5 от ЗУТ, е прекратено производството по жалба на М. против Разрешение за строеж №149 от 16.09.2015г., издадено от главния архитект на Община Пловдив - Район “Централен”, за строеж “Преустройство и ремонт на търговски обект в ресторант”, находящ се в СО с идентификатор №56784.519.901.1.3, УПИ І-за общ. и жил. нужди, кв.31 по плана на кв. “Капана”, гр. Пловдив, с административен адрес: ***** с възложител Х.А.Б..

Определението не подлежи на обжалване.

Адм. съдия:/П/.........................

/Н.Бекиров/