ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

  996

 

гр. Пловдив,  22.05.2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, XXVII състав в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

 

като разгледа докладваното от Председателя адм. дело 1388 по описа на съда за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на К.Я.И., ЕГН **********,***, срещу Заповед № ЗЦУ-560/23.04.2018г. на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите.

Оспорващият излага съображения, че въз основа на обжалваната заповед му е отправено предизвестие за прекратяване на служебното му правоотношение като старши инспектор по приходите, което към момента все още не е прекратено. Сочи се, че с обжалваната заповед са утвърдени нови длъжностни разписания на териториални дирекции на НАП, вкл. ТД на НАП – Пловдив, в която структура е заеманата от оспорващия длъжност.

Видно от съдържанието на Заповед № ЗЦУ-560/23.04.2018г.,  Изпълнителния директор на НАП, по реда на чл. 10, ал. 1, т. 8 от ЗНАП, е осъществил правомощията си да  определя числеността на централното управление и териториалните дирекции в рамките на общата численост на агенцията като е утвърдил ново длъжностно разписание на ТД на НАП - Бургас, ТД на НАП - Варна, ТД на НАП - Велико Търново, ТД на НАП - Пловдив и ТД на НАП - София, считано от 01.05.2018г.

По смисъла  на чл. 121 вр. чл. 124 от Закона за държавния служител, актовете по възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения, както и относно налагането на дисциплинарна отговорност подлежат на съдебен контрол.

На обжалване по реда на АПК подлежат, индивидуалните административни актове, общите административни актове и подзаконовите административни актове.  За всяка една от посочените категории актове е характерно, че съдържа властническо    волеизявление, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи  или законни интереси.

Нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект, освен изрично посочените със закон.

От друга страна, съгласно Решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18 от 1995 г. гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, които нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон. В решението си КС изрично е посочил, че за да подлежат тези актове на съдебен контрол с тях следва да бъдат застрашени или нарушени права или законни интереси.

Тоест квалификацията на един административен акт като вътрешноведомствен или външен не може да бъде критерий за изключването му от кръга на съдебно обжалваемите актове. Такъв критерий е обстоятелството дали се установява пряка и непосредствена способност на акта да засегне права и законни интереси на съответния правен субект, за да е налице правен интерес от неговото оспорване по съдебен ред /така Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 2/2013 г./.

Въз основа на тази фактическа и правна обстановка, при проверката по редовността на жалбата настоящия съдебен състав намира, че оспорването е недопустимо. Оспорената заповед  не спада към нито една от посочените в АПК категории актове. Видно от съдържанието й, с нея не се създават права или задължения и директно не се засяга правната сфера на определени/определяеми правни субекти, същата няма многократно правно действие нито нормативен характер, а и не подлежи на непосредствено принудително изпълнение със средствата на държавната принуда.

Съдът намира, че утвърждаването на нови длъжностни разписания на териториалните дирекции на НАП, в частност ТД на НАП – Пловдив, не засяга пряко  правната сфера на жалбоподателя, тъй като не създава самостоятелно и непосредствено промени в правната му сфера. Пряко и непосредствено засягане на права и законни интереси на оспорващия ще създаде заповедта, с която на база така утвърденото щатно разписание,  се очаква да бъде прекратено служебното му правоотношение и която представлява индивидуален административен  акт  по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК /така Определение № 10232 от 5.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10227/2015 г. и Решение № 1411 от 3.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13566/2012 г./. Каза се, според правилото на чл. 121 от ЗДСл именно последния акт подлежи на оспорване, но видно от данните в жалбата към настоящия момент такъв все още не е издаден. Тук следва да се съобрази и правилото на чл. 21, ал. 5 от АПК, който изключва оспорването по съдебен ред на волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. В този смисъл  жалбоподателят няма правен интерес да оспорва Заповед № ЗЦУ-560/23.04.2018г. на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, тъй като нормативно е предвиден ред за защита спрямо окончателния административен акт, засягащ пряко служебното му положение.

Предвид изложеното съда намира, че жалбата е недопустима, тъй като е подадена при липса на правен интерес и срещу акт неподлежащ на оспорване по съдебен ред, поради което на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

Ето защо, Съдът

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.Я.И., ЕГН **********,***, срещу Заповед № ЗЦУ-560/23.04.2018г. на Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите. ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 1388 по описа за 2018 г. на Административен съд – Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: