О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 1363

 

гр. Пловдив, 10 юли 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в закрито заседание на десети юли, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 като разгледа частно административно дело №1886 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.34, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

С.Л.Т., с адрес: ***, обжалва Заповед №ПО-16001318053653-023-001 от 25.05.2018г., издадена от В.Г.С.- началник на отдел при Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с която е спряно производството по извършване на проверка по прихващане и/или възстановяване, възложена с Резолюция за извършване на проверка (РИП) с №ПО-16001318056353-0РП-001 от 25.05.2018г. на В.Г.С.- началник на отдел при ТД- Пловдив на НАП, считано от 25.05.2018г. до подаване на коригираща декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) или служебно определяне на задълженията с акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД).

Претендира се отмяна на оспорения акт поради незаконосъобразност.

Представено е становище (листи 10-11) от юрисконсулт Б.П.К.- пълномощник на ТД- Пловдив на НАП (лист 14), за неоснователност на жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Оспорената заповед (листи 7, 35-36) е получена от жалбоподателката Т. на 04.06.2018г., според нарочна разписка (лист 7а, 36). От своя страна, жалбата (лист 3) е подадена чрез ТД- Пловдив на НАП по пощата на 06.06.2018г., видно от поставеното клеймо върху пощенския плик (лист 9), или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Според нарочна разпечатка от деловодна програма на НАП* от 14.06.2018г. (лист 13), от страна на жалбоподателката е подадена годишна данъчна декларация (ГДД) по смисъла на чл.50 от ЗДДФЛ за 2017г. с Вх.№10001484 от 25.04.2018г. (неприложена по делото).

Пак според посочената разпечатка, на 30.04.2018г. е подадена ГДД (коректна) за 2017г. с Вх.№10002557 (листи 16-18, 20, 24-25, 28а).

Според Приложение №10 ползване на данъчни облекчения (листи 24-25, 28а) към ГДД с Вх.№10002557 от 30.04.2018г., Т. декларира данъчно облекчение за лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност в размер от 7 920,00 лв. Съответно, според процесната ГДД (лист 16а) жалбоподателката Т. е надвнесла данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ в размер от 792,00 лв.

Вероятно като приложения към двете посочени ГДД са представени множество документи (листи 18а-19, 21-23, 26-28) от страна на жалбоподателката.

Освен това, по делото са налични: разпечатка от електронна поща (лист 29); Решение №4218 от 04.11.2016г. (листи 6, 30) на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК), Първи състав на ТЕЛК към ******АД; Решение №194 от 01.03.2018г. (листи 4-5, 29а, 31-32) на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Първи специализиран състав по вътрешни болести.

На 25.05.2018г. е издадена РИП с №ПО-16001318056353-0ПР-001 (лист 15) на В.Г.С.- началник на отдел при ТД- Пловдив на НАП, с която е разпоредено извършването на проверка по прихващане и/или възстановяване на сумата от 792,00 лв. по ЗДДФЛ за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. За изпълнител на проверката е определена Д.Д.Д-П.- инспектор по приходите; определен е краен срок за извършване на проверката- до 28.05.2018г.

Изготвено е съобщение с Изх.№130661801098617 от 25.05.2018г. (лист 33) от Д.Д-П., съгласно чл.103, ал.1 от ДОПК, с което жалбоподателката Т. се уведомява, че следва в 14-дневен срок от получаването му да се яви в ТД- Пловдив, офис Пазарджик, на НАП за отстраняване на несъответствия в подадената ГДД с Вх.№10002557 от 30.04.2018г. Според посоченото съобщение, не са налице условията за ползване на данъчно облекчение за намалена работоспособност, тъй като, съгласно чл.18, ал.1 от ЗДДФЛ, данъчно облекчение се ползва от лице с петдесет и с над петдесет на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, а представеното от Т. решение на НЕЛК (Решение №194 от 01.03.2018г.) е влязло в сила на 01.03.2018г.

Според приетото по делото нарочно Удостоверение з извършено връчване по електронен път (лист 34), съобщение с Изх.№130661801098617 от 25.05.2018г. е получено по електронна поща от жалбоподателката на 31.05.2018г.

Отново на 25.05.2018г. е изготвено Искане за спиране на ревизия/проверка (ИСР/П) с №ПО-16001318053653-053-001 (лист 12) от Д.Д-П.- инспектор по приходите, адресирано до В.Г.С.- началник на отдел в ТД- Пловдив на НАП, за спиране извършването на проверката, тъй като е налице хипотезата на чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК (други обстоятелства, предвидени със закон): Не са налице условията за ползване на данъчно облекчение за намалена работоспособност. Прието е за установено, че подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017г., с Вх.№10002557 от 30.04.2018г., е некоректна и следва лицето (С.Т.), на основание чл.103, ал.1 от ДОПК, да отстрани несъответствията или задълженията на Т. за данъци по ЗДДФЛ за 2017г. ще бъдат определени служебно с АУЗД на основание чл.106 от ДОПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Също така, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.34, ал.3 от ДОПК, според която норма, производството се спира от органа, възложил производството, какъвто в случая се явява В.Г.С.- началник н отдел в ТД- Пловдив на НАП, и по отношение на което обстоятелство не е формиран спор между страните.

На следващо място, основанията за спиране на производството са изчерпателно изброени в чл.34, ал.1, т.т.1-5 и ал.2 от ДОПК, едно от които основания е такова, предвидено в закон (чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК).

Според чл.53, ал.ал.1 и 2 от ЗДДФЛ, 1) ГДД се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода; 2) При откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след срока по ал.1 данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация.

В случая, за 2017г. е подадена ГДД с Вх.№10001484 от 25.04.2018г. по чл.50 от ЗДДФЛ, която декларация по данни от деловодната система на НАП е “анулирана”. Съответно, подадената на 30.04.2018г. или преди 30.09.2018г. ГДД с Вх.№10002557 се явява декларация по смисъла на чл.53, ал.2 от ЗДДФЛ. Респективно, жалбоподателката Т. е упражнила правото си по чл.53, ал.2 от ЗДДФЛ за подаване на нова декларация, което право тя може да упражни еднократно.

След като Т. е упражнила еднократното си право да подаде нова ГДД, съгласно чл.53, ал.2 от ЗДДФЛ, то не е налице посочената като основание за издаване на оспорената заповед хипотеза на чл.34, ал.1, т.5 от ДОПК, поради което оспорената заповед се явява постановена при липсата на фактическо основание за целта.

Ето защо, като издадена при липсата на фактическо основание, оспорената заповед е незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен.

По делото няма направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.

Предвид гореизложеното и на основание чл.34, ал.6 от ДОПК,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №ПО-16001318053653-023-001 от 25.05.2018г., издадена от В.Г.С.- началник на отдел при ТД- Пловдив на НАП, с която е спряно производството по извършване на проверка по прихващане и/или възстановяване, възложена с Резолюция за извършване на проверка с №ПО-16001318056353-0РП-001 от 25.05.2018г. на В.Г.С.- началник на отдел при ТД- Пловдив на НАП, считано от 25.05.2018г. до подаване на коригираща декларация по чл.50 от ЗДДФЛ или служебно определяне на задълженията с АУЗД.

Определението не подлежи на обжалване.

Адм. съдия:./П/........................

/Н.Бекиров/



* Програмен продукт “Система за управление на приходите”, според становището на юрисконсулт Боряна Костова (лист 11).