ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

1293

 

27 юни 2018 г., гр.  Пловдив,

 

В  И М Е Т О   НА   Н А Р О Д  А

 

         Административен  съд - Пловдив, ХХІV  касационен  състав в закрито съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:

 

                                                                    Председател: Владимир Вълчев

                                                                             Членове: Дарина Матеева

                                                                                          Велизар Русинов

 

сложи за разглеждане  ЧКНАХД №1918 по описа  за  2018 година, докладваното от ЧЛEН - СЪДИЯ Велизар Русинов, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на глава XIII - чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс

, чл. 63, ал.2 от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба подадена от ***” АД , ЕИК ***,чрез А.Г.Т.против Разпореждане№10929 от 31.5.2018 г., постановено по АНД №3391/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което съда е оставил без разглеждане подадената от ***” АД жалба против глоба с фиш № 0002210459/04.05.2018г. наложена от служител на Сектор „Общинска полиция” гр.Пловдив, прекратил съдебното производство по АНД №3391/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив и изпратил жалбата по компетентност на Община Пловдив за съставяне на АУАН.

В частната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен акт. Твърди се ,че в случая според подателя на частната жалба относно издаденият фиш,били приложими  по аналогия правилата относно електронен фиш.Моли се за отмяна на обжалваното Разпореждане на ПРС.

Ответната страна не ангажира становище по частната жалба.

Настоящата инстанция приема частната жалба за допустима, като депозирана в срок и изхождаща от лице, притежаващо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд Пловдив/ПРС/е започнало по жалба, подадена от ***” АД , ЕИК *** против глоба с фиш № 0002210459/04.5.2018г. наложена от служител на Сектор „Общинска полиция” гр.Пловдив , с който на частния жалбоподател за нарушение на разпоредбата на   по чл.4б от Наредба за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град Пловдив / НРСППППСТГП / на Общински съвет гр.Пловдив.е наложена глоба в размер на 20/двадесет/ лева. С оспореното в настоящото производство Разпореждане№10929 от 31.5.2018 г., постановено по АНД №3391/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, въззивният съд е оставил без разглеждане подадената от ***” АД жалба против глоба с фиш № 0002210459/04.05.2018г. наложена от служител на Сектор „Общинска полиция” гр.Пловдив , прекратил съдебното производство по АНД №3391/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив и изпратил жалбата по компетентност на Община Пловдив за съставяне на АУАН.За да постанови този краен резултат въззивния съд приел, че законодателя  е предвидил процедура за обжалване на  процесния  акт описана в чл. 39, ал.1 от ЗАНН фиш, тъй като законът императивно е определил обхвата на актовете, подлежащи на съдебно обжалване, който не може да бъде разширяван. Посочил е, че оспореният фиш не може да се приравни по своето правно естество на наказателно постановление и електронен фиш, за да се приеме, че е предвидена възможност за самостоятелното му обжалване пред съда. Това обаче не означавало, че правото на оспорване на нарушението или размера на наложената глоба е отречено, тъй като с разпоредбата на  чл. 39, ал.3 от ЗАНН е уредена хипотезата, когато нарушителя оспори нарушението или откаже да плати глобата, тогава за нарушението се съставял акт съгласно ЗАНН. В разглеждания случай с подаване на жалбата следвало да се приеме, че е налице такова оспорване. Едва след съставянето на акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ и издаването на наказателно постановление/НП/, за нарушителя ще възникне възможност да оспори НП по съдебен ред. Преди това не можело да се развие административнонаказателно производство, тъй като в ЗАНН е уредено как се образува административнонаказателно производство и то е различно от това по налагане на глоба с Фиш. Предвид изложеното, съдът приел, че преписката следва да се изпрати на Община Пловдив за издаване на АУАН, като следва да се провери дали са спазени материалните и процесуалните предпоставки, условията и срокове на чл. 39 от ЗАНН, след което да прецени дали да се състави акт за установяване на административно нарушение и евентуално наказателно постановление, което вече би подлежало на обжалване по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

.

Настоящата инстанция намира постановеното определение за правилно. В случая подадената до ПРС жалба следва да се приеме като такава, изразяваща несъгласието на нарушителя с вмененото му нарушение и обективираща както оспорване на извършването на нарушението, така и отказ да се плати наложената за това нарушение глоба. Съгласно изискванията на общата разпоредбата на  чл. 39, ал.3 от ЗАНН, намираща приложение, ако нарушителят оспори нарушението или откаже да плати глобата следва да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. В случая не е съставен АУАН и няма образувано административно наказателно производство, и съответно издаден санкционен акт по чл. 59, ал.1 от ЗАНН, който да подлежи на самостоятелно съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, поради което правилно съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане и произнасяне по същество, а делото, като преписка, следва да се изпрати по компетентност на Община Пловдив , за довършване на административнонаказателното производство, чрез съставянето на акта за установяване на административно нарушени и издаването на наказателно постановление, което вече ще подлежи на съдебен контрол. Именно чрез този съдебен контрол, ще се гарантира и адекватното упражняване на правото на защита на наказаното лице, Ограниченията за обжалване на определена категория актове могат да се налагат от всяка държава членка при спазване на принципа за пропорционалност. За да има спазване на принципа на пропорционалност, не трябва "пречката" за обжалване да засяга права и законни интереси на лицата в по-голяма степен от необходимото за постигане на целта, която го налага, а също така и ако целта може да се постигне чрез по-благоприятна мярка за лицата - да се приложи тя. В контекста на гореизложеното съдът намира, че препятстването на възможността за обжалване на актове от вида на оспорения директно пред съда, не нарушава принципа на пропорционалността, а от там не противоречи и на общностното право. С обжалваното разпореждане не се ограничава правото на защита на частния жалбоподател, тъй като това право в случая обуславя провеждане на административно наказателно производство, в рамките на което в административна и съдебна фаза /на две инстанции/, жалбоподателят има гарантирано право на защита с предвидените в ЗАНН способи.

С оглед изложените съображения съдът приема, че обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила.

Водим от тези мотиви и на основание чл. 235 от АПК, Административен съдПловдив,XXIV к.с.;

                                   О П Р Е Д Е Л И:

 

Оставя в сила Разпореждане№10929 от 31.5.2018 г., постановено по АНД №3391/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив .           

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: