РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 


Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 2096

 

 

гр. Пловдив, 09.11.2016 година

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ,  XIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и шестнадесетата година в състав:

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 

при участието на секретаря Д.К., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2879 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по повод жалба на С.А.Д., ЕГН **********,***, срещу Ревизионен акт /РА/ №161400784/09.06.2014г., издаден от С.П.П. на длъжност  началник сектор ”Ревизии”- възложил ревизията и М.В.Т. на  длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение № 857/28.08.2014г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната част в която са установени допълнително следните задължения: Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007г., в размер на 3064.76 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 2102.41 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008г., в размер на 5807.25 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 3107.89 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 3617.98 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 1527.16 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010г.  в размер на 3135.92 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 1000.00 лв.; Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2011г.  в размер на 1776.58 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на    382.44 лв.; Вноски ДОО самоосигуряващи се лица за  2007г. в размер на 2 671.80 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 3 167.37 лв.; Вноски ДОО самоосигуряващи се лица за  2008 г. в размер на 3 590.40 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на   3 279.04 лв.; Вноски ДОО самоосигуряващи се лица за 2009 г. в размер на 2 714.40 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 1 886.97 лв.; Вноски ДОО самоосигуряващи се лица за 2010г. в размер на  2 085.60 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 1 017.91 лв.; Вноски ДОО самоосигуряващи се лица за 2011 г. в размер на 2 426.88 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 693.91 лв.; Вноски ДЗПО за самоосигуряващите се лица за 2007г. в размер на 719.00 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 845.05 лв.; Вноски ДЗПО за самоосигуряващите се лица за 2008г. в размер на 1056 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 964.43 лв.; Вноски ДЗПО за самоосигуряващите се лица за 2009 г. в размер на 1 044.00 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 725.76 лв.; Вноски ДЗПО за самоосигуряващите се лица за 2010г. в размер на 948.00 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 462.69 лв.;  Вноски ДЗПО за самоосигуряващите се лица за 2011г. в размер на  948.00 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 271.07 лв.;  Вноски ЗО самоосигуряващи се лица за 2007г. в размер на 849.60 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 598.29 лв.; Вноски ЗО самоосигуряващи се лица за 2008г. в размер на 1 267.20 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 682.88 лв.; Вноски ЗО самоосигуряващи се лица за 2009г. в размер на 1 670.40 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на  707.38 лв.; Вноски ЗО самоосигуряващи се лица за 2010г. в размер на 1 516.80 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 483.69 лв.; Вноски ЗО самоосигуряващи се лица за 2011г. в размер на 1 516.80 лв., ведно с прилежащата лихва в размер на 328.94 лв.

Ответникът по жалбата – Директор на дирекция “ОДОП ”– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й. Пре­тендира присъж­дане следващото се юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, в настоящия си състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира жалбата за допустима - ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция „ОДОП“  -  гр. Пловдив  при ЦУ на НАП резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок.

Ревизията на жалбоподателя С.А.Д. е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № 1305546/13.11.2013г. на С.П.П.  – Началник сектор «Ревизии» в дирекция «Контрол» при ТД на НАП, гр. Пловдив. С тази ЗВР е било възложено на М.В.Т. на длъжност Главен инспектор по приходите и  Д.С.Д., на длъжност Старши инспектор по приходите да извършат ревизия на жалбоподателя относно следните задължения: Данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007г.-31.12.2011г.; Вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица / на основание чл. 4, ал.3, т.1,2 и 4 от КСО/ за периода 01.01.2007г.-31.12.2011г.; Вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица /на основание чл. 40, ал.1, т.2 и ал.5 от ЗЗО/ за периода 01.01.2007г.-31.12.2011г.; Вноски за ДЗПО за УПФ за самоосигуряващи се лица / на основание чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО/ за периода 01.01.2007г.-31.12.2011г..

Ревизията е следвало да завърши в срок до 3 месеца, считано от датата на връчване, като връчването на горепосочената ЗВР е станало на  надлежно на 21.11.2013г. Заповедта е била изменена със ЗВР № 1400784/20.02.2014г., като крайният срок за приключване на ревизията е бил определен до 21.04.2014г.

В срока по чл.117 ал.1 ДОПК е бил изготвен ревизионен доклад № 1400784/07.05.2014г.   Въз основа на констатациите в РД С.П.П. на длъжност  Началник сектор ”Ревизии”- възложил ревизията и М.В.Т. на  длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив са издали процесния РА № 161400784/09.06.2014г.

Същият е бил обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция “ОДОП”, гр. Пловдив, който със свое решение под 857/28.08.2014г.  е потвърдил изцяло РА в обжалваната му част.

Относно констациите по ЗДДФЛ  съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Органът по приходите е констатирал, че жалбоподателят през ревизирания период е извършвал дейност таксиметрови превози чрез  „ВИКИТРАНС” ЕООД, като е имал участие и в други юридически лица, подробно посочени в РА.

Ревизащите, на основание чл. 37, чл. 45, чл. 53, чл. 56 и чл. 57 от ДОПК са изготвили множество запитвания и искания за представяне на документи и писмени обяснения, както до жалбоподателя, така и до външни институции и контролни органи, до трети лица, извършени са били и множество насрещни проверки, описани подробно в РД.

 Установено било, че съпругата на жалбоподателя - К.Д. е  получавала доходи по трудови правоотношения.  През 2011г. тя е получила парични обезщетения за временна неработоспособност, поради бременност и раждане в общ размер 4 389,00 лв., както и от Дирекция „Социално подпомагане” гр. Пловдив  е била изплатена еднократна помощ за раждане на второ дете в размер на 600,00 лв.

След анализ на събраните в хода на ревизията документи, органът по приходите е констатирал  внасяне и теглене на значителни по размер суми.

Жалбоподателят в хода на ревизионното производство е декларирал, че за ревизирания период е получил безвъзмездно парични средства от Г.К. / бащата на съпругата му/,  М. К., И. Д./брат на жалбоподателя/, Х.Г., А.Т. Д. /баща на жалбоподателя/ и  Г.П.Р./майка на жалбоподателя/.

Органът по приходите е извършил насрещни проверки на физическите лица, посочени по-горе, като единствено за  реално предоставени парични средства е приел сумите предоставени от бащата на съпругата му - Г.К..

За сумите предоставени от М. К., И. Д., Х.Г., А.Т. Д. и  Г.П.Р., ревизиращите са приели за недоказано предоставянето на парични средства.

Установено било, че разходите на жалбоподателя са свързани с направени вноски по банкови сметки,  заплащане на сметки към мобилните оператори, разходи за живот и издръжка на домакинството и др. Във връзка с покупките на битова техника и преводите  към лизингови и кредитни дружества, органите по приходите са констатирали, че плащания към  „Ф.К.” ООД, „Т.Б.А.К.” ЕАД и „Т.Б.А.Л.” ЕАД са били извършвани по банков път, от личните сметки на жалбоподателя в „*****” АД.

Ревизиращите са приели, че, ревизираното лице не е представило документи свързани с направени  разходи за живот и  издръжка, поради което  при изготвяне на паричния поток жалбоподателя, органите по приходи са ползвали  данни за паричен разход на домакинствата по групи разходи, публикувани на страницата на НСИ.

След анализ на събраните в хода на ревизионното производство доказателства органът по приходите е приел, че жалбоподателят не е разполагал с налични парични средства в брой към 01.01.2007г., не е разполагал с декларирани и обложени доходи/приходи, които да покриват като размер извършените от него разходи за ревизираните периоди.         

Предвид горното на основание чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК определянето на данъчните основи е било извършено по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК.

Органите по приходите са констатирали, че ревизираното лице не е разполагало с декларирани доходи, които да  съответстват на извършените  от него разходи, като на основание чл.123, ал.1, т.2 от ДОПК е било прието, че превишението на разходите спрямо доходите се явява доход с неустановен произход, подлежащ на облагане.

Данъчна основа за този доход, определена след анализ по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК,  като установения недостиг на недостиг на парични средства е както следва: за 2007г.в размер на  20449,82лв.; за 2008г. в размер на 64792,41лв.; за 2009г. в размер на 42419,77лв.; за 2010г. в размер на  37109,15лв. и за 2011г. в размер на 23957,75лв.

По делото бяха разпитани свидетелите Х.Г., И.  Д., Г. Р. и  А.. Д..

Свидетелят Х.Г. заяви, че познава жалбоподателя повече от 20 години и работи  с него в съдружие  във фирма Е.1 ЕООД и  още две фирми. Свидетелят потвърди, че е давал на жалбоподателя парични средства през 2006, 2007 и 2008 г., като за тези три години е давал по 5 хиляди лева на година. Дружеството «Е.1 ЕООД се е занимавало с транспортна по система "позвъни-затвори". През този период  мобилният оператор М-Тел не е предлагал изгодни оферти за юридически лица, поради което договорите са били сключвани от жалбоподателя, на негово име са били издавани картите и той е внасял от свое име дължимите суми. След заплащане на тези суми всеки един от съдружниците е заплащал на жалбоподателя своята част от тях.Свидетелят заяви, че е разполагал със значителни доходи от работата му като таксиметров шофьор, от изтегления кредит от Прокредит банк и средства предоставени от баща му.

 Свидетелят И. Д. заяви, че с жалбоподателя са  съдружници в няколко фирми, като една от тях е «Е.1 ЕООД. В това дружество съдружници са били жалбоподателя, М.К. и Х.Г.. Свидетелят потвърди, че е давал пари жалбоподателя  през годините, като сумите са били през  2006-2008 г. за плащане на сметки към М-тел. Тъй като по това време  ситуацията е била такава, че че фирмите са били бяха в по-неизгодна позиция от физическите лица  жалбоподателят е закупил  няколко карти, като съдружниците са си  направили сметка колко ще им излезе годишно. Свидетелят потвърди, че  през първата и втората година 2006 г. и 2007 г. е давал на жалбоподателя по 5 хиляди, а през 2008 г. по-малко - 4 хиляди лева.  Свидетелят заяви, че през 2006г. е теглили кредит от Прокредит банк, а отделно е карал такси. При предаване на сумите не са били съставяни документи, тъй като от една страна жалбоподателят му е брат , а от друга живеят в съседство.

Свидетелят М. К. също потвърди, че тъй като Мтел не е  предлагал изгодни условия на търговските дружества, жалбоподателят е закупил карти от този оператор на свое име, като той е заплащал ежемесечно дължимите суми, а след представяне на фактурите, извършените от него разходи са били разпределяли между съдружниците. Сумите през периода 2006-2008г., които К. лично е предавал на жалбоподателя ежемесечно са били в размер около 400лв., а годишно в общ размер на 5000 лв.

Свидетелката Г. Р. заяви, че живее в Израел от 15 години, където е омъжена, като през цялото време е работила, както на държавна, така и на частна работа. На държавната работа е получавала  4 300 шекела на месец, /около 1 000 евро/, а на частната до 1 000 евро. Съпругът й е работил на държавна работа, като неговата заплата е била двойна на тази на свидетелката. Свидетелката потвърди, че е помагала на сина си С.Д. с пари. Той е започнал бизнес в сферата на такситата през периода 2007-2011 г., като тя му е давала  суми от 8 000 до 15 000 лева на година на части. Тя е идвала всяка година в България по един, два пъти, заедно със съпруга си. По време на престоя си в България тя е  давала лично парите със съгласието на съпруга си. Когато се е налагало парите са били изпращани по български евреи, като при предаването на парите не са били изговяни и подписвани документи.

Свидетелят А.Т. заяви, че се занимава със строително -  ремонтна дейност от 1997 г., като притежава няколко фирми. Свидетелят потвърди, че е давал на сина си пари, когато е  имал възможност. Към края на 2006 г. той му е дал към 5 000 лева, а през 2008 г. на  3-4 пъти, пари в размер на 75 000 лева. Свидетелят заяви, че през тази година той е разполагал със значителни средства, тъй като  годината е била много добра за дейността на фирмата му ЕТ "Е.". Свидетелят заяви, че има овърдрафт от месец май 2008 г. в размер на 250 000 евро, като обезпечение на овърдрафта той е дал свои земи, както и собствения си апартамент. През 1992-93г., той се е развел с жена си и от тогава той е помагал на децата си с каквото може.

От страна на жалбоподателя в съдебно заседание по делото бяха представени и приети свидетелство за сключен гражданския брак на свидетелката Р. с Й.Р., копие на израелската и лична карта на свидетелката Р. и  9 броя Удостоверения за получени от свидетелката Р. съпруга й трудови възнаграждения за периода 2008-2013г.

По делото бе назначена ССчЕ, като приетото заключение на вещото лице не бе оспорено от страните по делотото.

От правна страна по тази констатация на РА съдът намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателя. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи, при условията на пълно и насрещно доказване, твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.

За да се приложи презумпцията по чл.124 ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за периода 2007 - 2011 година ревизираното лице е не е разполагало с налични парични средства в брой към 01.01.2007г., не е разполагало и с декларирани и обложени доходи/приходи, които да покриват като размер извършените от него разходи за ревизираните периоди.

Определянето на данъчната основа за облагане с данъци, както и размера на последните, са нормативно установени и следва да се прилагат точно. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122 ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на чл.122 ал.2 и ал.4 от ДОПК, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл.122 ал.1 ДОПК следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти, обосноваващи някоя от хипотезите на чл.122 ал.1 от ДОПК.

Принципът на “Законност”, установен в чл.2 ал.1 от ДОПК изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица.

На следващо място, принципът за “Обективност” възведен в чл.3 от ДОПК, безусловно налага задължението, органите по приходите в производствата по ДОПК, да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса.

Най – сетне, принципът на служебното начало, възведен в чл.5 от ДОПК според който – “Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения”, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно производство на данъчните органи. Те са органи на изпълнителната власт, които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които позволява събирането на необходимата пълнота от данни /доказателства/ за установяването на законосъобразното, респективно на незаконосъобразното възникване, развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия отделният данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява властническите волеизявления на органите и да представя поисканите му документи и писмени обяснения. Когато крайният резултат от административното ревизионно производство е неблагоприятен за данъчния субект, поражда се правото той да бъде обжалван пред горестоящия в йерархията административен орган. При положение, че резултатът е отново неблагоприятен, за данъчния субект е налице вече право на съдебно обжалване. От гледна точка на съдебния административен процес, упражняването на това право е равнозначно на предявено пред съда искане да бъде разгледан и разрешен конкретен административен спор. В спорното съдебно производство, двете страни – данъчният субект и административният орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.

Как се разпределя доказателствената тежест при това положение между данъчния субект – жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение:

Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Това разбиране произтича от законно установеното задължение за съда да реши делото по същество, като отмени изцяло или частично ревизионния акт, като го измени в обжалваната част или отхвърли жалбата – чл.160 ал.1 от ДОПК, независимо от това, дали в съдебното производство страните са ангажирали някакви доказателства или не. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материално-правна норма свързва с неговото проявление.

Как изложеното до тук се съотнася с конкретиката на настоящия казус?

Съдът намира, че в процесното ревизионно производство, органите по приходите не са изпълнили задълженията си за обективно; служебно и добросъвестно  установяване на фактите и обстоятелствата, които са от значение за установяване на задълженията на задълженото лице към бюджета. Доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство не са преценени от органите по приходите в тяхната съвкупност, което е довело до грешни изводи и необоснованост на част от констатациите на оспорения ревизионен акт.

Една от защитните тези на жалбоподателя е, че в началото на ревизирания период 01.01.2007 г., е разполагал с налични средства, които следва да бъдат съобразени при съпоставката на приходите и разходите за 2007 г.

В  хода на ревизионното производство са събрани множество писмени обяснения и писмени доказателства, видно от които жалбоподателят е изтеглил кредит от Прокредит банк АД в размер на 80 000 лв. Това че тази сума реално е била получена от жалбоподателя не е оспорено от органите по приходите, но същата не е била взета предвид при определяне на началното салдо към 01.01.2007г.

Съдът намира за безспорно доказано и обстоятелството, че договорите с мобилните оператори са били сключени от жалбоподателя, в качеството му на физическо лице, единствено с цел икономическа изгода, като реално услугите са били използвани за нуждите на таксиметровата дейност на фирма „Е.1" ООД, която е предоставяла на клиентите си т.нар. услуга Набери и затвори".

Видно от непротиворечивите свидетелски показания  на свидетелите Х.Г.Г., М. Г. К. и И. А.Д. е, че те са предоставяли суми на жалбоподателя с оглед сторените от него разходи свързани с дейността на дружеството. В заключението си вещото лице  констатира, че  дружеството „Е.1" ООД, през ревизирания период, не е отчело каквито и да е разходи за мобилни услуги.

Ето защо съдът намира, че след като жалбоподателят реално е получил процесните суми, то същите следва да участват като приход при определяне на паричния му поток.

Относно получените суми като дарение от  Г. Р. и А.Т. съдът намира за установено следното:

Органите по приходите са отказали да признаят тези суми за реално получени, тъй като са приели, че доходите на тези лица изключват възможността те да разполагат с  достатъчно парични средства.

В подкрепа на твърдението, че  А.. Д. е разполагал със значителни средства по делото са  събрани множество писмени доказателства .

Видно от приложените годишни данъчни декларации на това лице за периода 2005г. -2008г., както и от заключението на вещото лице е, че  Д. през 2007г. е реализирал печалба в размер на 53000лв., а през 2008г. в размер на 465000 лв.

По делото са ангажирани и писмени доказателства /писмени договори и удостоверения/, относно размерът на доходите на майката на жалбоподателя Г. Р., както и тези на съпруга й - Й.Р.. Изводът, че майката на жалбоподателя е разполагала  достатъчно средства за да бъдат извършени процесните дарения се покрепя и от заключението на вещото лице

Обстоятелството, че Р. действително е посещавала България през ревизирания период, се потвърждава и от приложената по делото справка от Главна дирекция „Гранична полиция" към МВР.

Съобразно разпоредбата на чл. 225 от ЗЗД дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а предаването на горепосочените суми на жалбоподателя категорично бе потвърдено и от двамата свидетели.

Ето защо съдът намира, че сумите които жалбоподателят е получил от родителите си също следва да участват като приход при определяне на паричния му поток.

Вещото лице в заключението си изготви множество варианти на паричния поток на жалбоподателя и след като както се посочи по-горе, съдът приема процесните дарения за реално получени от жалбоподателя, то следва да се обсъди и кредитира единствено частта на заключението -  т.4, ІІІ –ти вариант а именно:

-         Начално салдо към 01.01.2007г. -  100 000лв.

-         Приходи за 2007г. в размер на 150470лв.

-         Разходи за 2007г. в размер на 41469,82лв.

-         Салдо към 31.12.2007г. - +109000,18лв.

-         Начално салдо към 01.01.2008г. - 109000,18лв.

-         Приходи за 2008г. в размер на 211900,18лв.

-         Разходи за 2008г. в размер на 72692,41лв.

-         Салдо към 31.12.2008г. - +139207,77лв.

-         Начално салдо към 01.01.2009г. - 139207,77лв.

-         Приходи за 2009г. в размер на 162357,77лв.

-         Разходи за 2009г. в размер на 52569,77лв.

-         Салдо към 31.12.2009г. - + 109788лв.

-         Начално салдо към 01.01.2010г. - 109788лв.

-         Приходи в размер на 131634,19лв.

-         Разходи в размер на 48955,34лв.

-         Салдо към 31.12.2010г. - + 82678,85лв.

-         Начално салдо към 01.01.2011г. - 82678,85лв.

-         Приходи в размер на 104273,85лв.

-         Разходи в размер на 30452,75лв.

-         Салдо към 31.12.2011г. - +73821,10лв.

При този вариант не е налице превишаване на разходите над този на приходите, т.е. не са  налице основанията по чл.122, ал.1,т.2 и т.7отДОПК.

Съдът кредитира този вариант на заключението на вещото лице като изготвен компетентно и в съответствие с поставените му задачи.

Предвид горното съдът намира обжалвания РА за незаконъсобразен в тази му част.

Относно задълженията по КСО и ЗЗО съдът намира за установено следното:

За да определят дължимите осигурителни вноски органите по приходите са приели, че е налице доход на жалбоподателя с недоказан произход, описан по-горе в настоящето решение.

Съдът не кредитира този извод по съображенията изложени по-горе в настоящето решение.

За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че процесните задължения са определени незаконосъбразно и поради следното:

Според чл. 124а.  (Нов - ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) ДОПК -  Разпоредбите на чл. 122 - 124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. Това правило е очевидно процесуално. Наложително обаче в случая е да се съобрази, че то препраща към приложение на материалноправни разпоредби. Липсата на несъмнени данни за произхода на средства, които конкретен данъчен субект е добил, налага необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на данъчна ревизия предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки случай, когато данъчната основа не може да бъде определена по реда на съответния материален данъчен закон. Същността на този особен ред е да се установят и анализират онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна основа, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението. Казано с други думи, когато поради противоправно развитие на данъчните правоотношения, данъчната основа не може да бъде определена съобразно материалните правила установени в ЗДДФЛ, то тогава, тази данъчна основа се определя съобразно материалните правила установени в чл. 122, ал.2 от ДОПК.

Ето защо, независимо от обстоятелството, че разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е процесуално правна по своя характер, то това не може да има за последица, приложение с обратна сила на материално правните разпоредби към които тя препраща при положение, че това не е изрично предвидено в закона.  Данъчните и осигурителни отношения са регулирани с императивни правни норми, поради което е изключено каквото и да е разширително тълкуване или приложение с обратна сила в тежест на отделния правен субект.

В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/18.05.2016г. на Върховния административен съд, ОСС на  I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 3/2015г., съгласно което: „Разпоредбите на чл. 122 – 124 ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди създаването на чл. 124а ДОПК – ДВ, бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г.“

Ето защо съдът намира за незаконосъобразен  РА и в тази му част.

С оглед изхода на правния спор на жалбоподателя следва да му бъдат присъдени сторените от него разноски по делото в размер на 1349/хиляда триста четиридесет и девет/ лева.

Предвид горното Административен съд – Пловдив, XIII състав,

 

Р Е Ш И :

 

         ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ №161400784/09.06.2014г., издаден от С.П.П. на длъжност  началник сектор ”Ревизии”- възложил ревизията и М.В.Т. на  длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив.

         ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на С.А.Д., ЕГН **********,*** сумата в размер на 1349/хиляда триста четиридесет и девет/ лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/