Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 984

 

гр. Пловдив, 16 май 2016 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на тринадесети април, две хиляди и шестнадесета година в състав:  

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                      НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Д.К., като разгледа административно дело №2238 по описа на съда за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.166, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.27, ал.5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).

            Н.Г. ***, представлявана от адвокат Р.П.- пълномощник, обжалва Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с Изх.№02-160-6500/891 от 24.04.2015г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” (ДФ”З”), с който е задължена да възстанови сума в размер от 2 495,02 лв., представляваща 25% от общо платената сума за кампании 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г. по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” по смисъла на Наредба №11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” и мярка 212 “Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (Наредба №11/03.04.2008г.)

            Претендира се отмяна на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие", чрез юрисконсулт К. Н.-Г.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателката.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не взима становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Според приетото по делото заверено копие на известия за доставяне (лист 21), процесният акт (листи 5-7, 19-20) е получен по пощата на 07.08.2015г. от Т. Ил. Г.- майка на жалбоподателката, съгласно служебно изготвена справка от Национална база данни “Население” (лист 44). От своя страна, жалбата (листи 2-4) е подадена в съда на 21.08.2015г. чрез пълномощник И.Г.Г. (лист 9), който е брат на жалбоподателката (лист 44), или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Според разпоредбите на чл.27, ал.ал.3 и 5 от ЗПЗП, Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз (ЕС); Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК.

Съгласно чл.162, ал.2, т.8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на ЕС, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на ЕС. Предвид разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В случая, предвид цитираната норма на чл.27, ал.3 от ЗПЗП, компетентен орган е определен в съответния закон – Разплащателната агенция, чиито функции, на основание чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП, се изпълняват от ДФ”З”. Според чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ”З” е такъв и на Разплащателната агенция. На следващо място, разпоредбата на чл.11, ал.1 от Устройствения правилник на ДФ”З” (УПДФ”З”) предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, в т.ч. за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. Като доказателство по делото са приети заверено копие на Заповед №ОЗ-РД/323 от 11.03.2015г. (листи 17-18) и на Заповед №ОЗ-РД/323 от 11.06.2015г. (лист 158) на изпълнителния директор на ДФ”З”, с която е делегирал редица свои правомощия на подписалия процесния акт Ж.Т.Ж.- заместник изпълнителен директор на фонда, между които и правомощието да издава актове от вида на процесния (т.3. от заповедта от 11.03.2015г.).

Така посоченото делегиране на правомощия съдът намира за надлежно направено, поради което оспореният акт се явява издаден от компетентен орган.

Въз основа на заявление от Общо заявление за единно плащане на площ от 23.04.2007г. (листи 29-31) с уникален идентификационен номер (УИН) 16/260407/05128 жалбоподателката е регистрирана под уникален регистрационен номер (УРН) 00238896 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). С посоченото заявление са заявени за подпомагане общо 15 парцела, с площ от общо 19,25 ха, по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” (НР1- Планински райони). С уведомително писмо за пълен отказ от 19.09.2007г. (лист 42) Г. отказва заявеното подпомагане за блок на земеделско стопанство (БЗС) №562584 с площ от 0,18 ха. Съответно, на Г. е изплатена сума за подпомагане в размер от 3 356,74 лв. за обща площ от 19,07 ха.

За 2008г. е подадено Общо заявление за плащания за площ 2008г. с УИН 16/220408/15364 (листи 61-62), с което са заявени за подпомагане по мярка НР1- Планински райони общо 15 парцела с обща площ от 19,08 ха. Съответно, на Г. е изплатена сума за подпомагане в размер от 2 946,61 лв. за обща площ от 19,08 ха. За удостоверяване на направените плащания по делото е прието извлечение от информационната система на ДФ”З” (листи 156-157).

За 2009г. е подадено Общо заявление за плащания на площ 2009 от 07.05.2009г. с УИН 16/300509/50602 (листи 76а-79), с което са заявени за подпомагане по мярка НР1-Планински райони общо 8 парцела с обща площ от 8,10 ха. Съответно, на Г. е изплатена сума за подпомагане в размер от 1 716,80 лв. за обща площ от 8,10 ха.

За 2010г. са подадени Заявление за подпомагане 2010 от 31.05.2010г. с УИН 16/110610/83022 (листи 103а-106), с което са заявени за подпомагане по мярка НР1- Планински райони общо 9 парцела с обща площ от 9,11 ха; както и Заявление за подпомагане 2010 от 02.06.2010г.  с УИН 16/110610/83022 (листи 106а-109), с което за заявени за подпомагане по мярка НР1- Планински райони общо 9 парцела с обща площ от 9,11 ха. До жалбоподателката е изпратено Уведомително писмо за площи, заявени от повече от един кандидат с Изх.№3819 от 14.09.2010г. (листи 115-118). В отговор на посоченото писмо е представяне Декларация за изясняване принадлежността на площи, заявени от повече от един земеделски стопанин от 08.10.2010г. от И.Г.Г., в качеството му на пълномощник на Н.Г., за което по делото е прието копие на нотариално заверено пълномощно от 05.10.2010г. (лист 118а). Според процесния акт, за 2010г. на жалбоподателката е изплатена сума за подпомагане в размер от 1 959,91 лв.

За 2011г. не е подадено заявление за подпомагане.

Според разпоредбите на чл.4, ал.1, т.т.2 и 3 от Наредба №11/03.04.2008г., кандидатите за подпомагане по реда на наредбата са длъжни да извършват земеделска дейност в съответния необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от първото компенсационно плащане; подават заявление за подпомагане с декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след първото компенсаторно плащане. Според разпоредбата на чл.14, ал.1 от Наредба №11/03.04.2008г., ДФ”З” прекратява многогодишния ангажимент по тази наредба за земеделски стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия петгодишен ангажимент. А според разпоредбата на чл.14, ал.2, т.4 от Наредба №11/03.04.2008г., земеделският стопанин се задължава да възстанови 25 % от получените компенсаторни плащания за необлагодетелствани райони или части от тях, ако е прекратил участието си след четвъртата година.  

Предвид приетото за установено неподаване на заявление за подпомагане за 2011г. по мярка НР1- Планински райони, на 19.04.2013г. е изготвено писмо с Изх.№02-160-6500/1856 (лист 121) на изпълнителния директор на ДФ”З”, с което, на основание чл.26, ал.1 от АПК, жалбоподателката се уведомява за откриване на производство по издаване на административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент. Според приетото по делото копие на обратна разписка, с печат от 20.06.2013г. (лист 125), писмо с Изх.№02-160-6500/1856 “няма” получател.

На 22.07.2013г. е изготвен нарочен констативен протокол от служители на Областна дирекция (ОД), гр. Пловдив на ДФ”З” (листи 122-124), с който, на основание чл.61, ал.3 от АПК, множество адресати на уведомления за прекратяване на многогодишни ангажименти по мярка 212 и мярка 211, между които и жалбоподателката Н.Г., се уведомяват чрез залепване на таблото за обявления на ДФ”З”, че е определен краен срок за получаване на уведомленията до 19.08.2013г. Според нарочно отбелязване върху констативния протокол, обявлението е свалено от таблото на 19.08.2013г.

На 14.09.2013г. е издаден Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. с Изх.№02-160-6500/13867 (лист 25, 152) на изпълнителния директор на ДФ”З”, с който е прекратен поетия от жалбоподателката през 2007г. петгодишен ангажимент по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” по заявление с УИН 16/260407/05128. Според приетото по делото заверено копие на обратна разписка (лист 28, 155) от “10.10.2013г.”, издадена от пощенски оператор “Стар Пост” ООД, получателят Н.Г.Г. на пощенската пратка, съдържаща писмо с Изх.№02-160-6500/13867, е “не открит”.

На 11.11.2013г. е съставен нарочен констативен протокол с Изх.№01-161-6500/324 (листи 26-27, 153-154) от служители на ОД- Пловдив на ДФ”З”, с който, на основание чл.61, ал.3 от АПК, множество адресати на уведомителни писма за прекратяване на многогодишен ангажимент НР1, между които и Н.Г., се уведомяват чрез залепване на уведомление на таблото за уведомления на ДФ”З”, че е определен краен срок за получаване на уведомителните писма от 20 дни, считано до 12.12.2013г. Според нарочно отбелязване върху констативния протокол, обявлението е свалено от таблото на 12.12.2013г.

С писмо Изх.№02-160-6500/16176 от 10.11.2014г. (лист 22, 139) на заместник изпълнителния директор на ДФ”З”, на основание чл.26, ал.1 от АПК, жалбоподателката се уведомява, че на основание влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” от ПРСР 2007-2013г., се открива производство по издаване на АУПДВ, като Г. е поканена да възстанови доброволно в 7-дневен срок сумата от 2 495,02 лв., представляваща 25% от общо предоставените и плащания (9 980,06 лв.) по мярка 211 за периода 2007г. – 2010г. Според приетото по делото заверено копие на обратна разписка (лист 24, 151) от “23.11.2014г.”, издадена от пощенски оператор “Стар Пост” ООД, получателят Н.Г.Г. на пощенската пратка, съдържаща писмо с Изх.№02-160-6500/16176, “не отговаря” на посочения в обратната разписка телефонен номер 0896605132.

На 04.12.2014г. е съставен нарочен констативен протокол с Изх.№01-161-6500/529 (лист 23, 150) от служители на ОД- Пловдив на ДФ”З”, с който, на основание чл.61, ал.3 от АПК, жалбоподателката Г. се уведомява, че е определен краен срок за получаване на уведомителното писмо за започналото производство по издаване на АУПДВ до 09.01.2015г. Според нарочно отбелязване върху посочения констативен протокол, същият е свален от таблото за обявления на 09.01.2015г., след което е издаден процесният акт.

При така описаната фактическа обстановка съдът намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Разбира се, според писмо с Изх.№536 от 24.02.2016г. (листи 164-165) на “Стар Пост” ООД, постъпило по делото в отговор на нарочна молба (лист 130) по смисъла на чл.192 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с §2 от ДР на ДОПК, пратка с товарителница №70255244 от 15.05.2013г. (лист 125) и пратка с товарителница №71721896 от 14.11.2014г. (лист 24, 151), придружаващи съответно уведомителното писмо за откриване на производство по издаване на акт за прекратяване на многогодишен ангажимент и уведомителното писмо за откриване на производството по издаване на процесния АУПДВ, са върнати в ДФ”З” със статус “неоткрит” и пощенският оператор не разполага с други документи, удостоверяващи всички действия по връчване на пощенските пратки на адресата им.

Според обясненията на свидетеля Ж.Т.Д. (лист 173), Като куриер във фирма “Стар Пост” съм била в период за 3 години, до края на 2013 г. Не помня дали имам трудов договор. Работила съм само в гр. Асеновград. Не съм ходила в с. Новаково да връчвам пощенски пратки от фирмата “Стар пост”. След като не открия адресата на посочения адрес, поставям на стикер на вратата на адреса, втори път ходим и ако отново не открием никой, писмото се връща във фирмата Стар пост. На стикера пишем нашия телефон и името на получателя. След 2-3 дни минаваме отново и ако никой не се обадил, писмото се връща във фирмата. Практически няма как да удостоверя, че съм залепила стикер.

А според обясненията на свидетеля Г.К.П. (лист 173а), През 2014 г., през годината, съм постъпил на работа във фирма “Стар Пост” и работя там и до момента. Задължението ми е да връчвам пощенски пратки на адреси в Асеновград и околията, селата, които влизат в община Асеновград. В село Новаково съм ходил. Не мога да си спомня кога точно съм ходил. Начинът на връчване е такъв: търсим лицето на адреса- улица и номер, посочени в пратката. Адресът винаги може да се намери и ако в момента човекът го няма, на вратата се залепва стикер. На стикера пишем името и телефон за обратна връзка, на който да се обадят, при положение, че го видят. Когато не намеря адресата, залепвам на входната врата стикер, с посочен служебен адрес и телефон, на който лицето да се обади. Когато не получа обаждане в срок от около 7-10 дни правя второ посещение на адреса и ако и при второто посещение не намирам лицето, връщам пратката в офиса на фирмата в София. Стикерите на “Стар Пост” не се променят през годините. Регистър, в който да се отразява че има поставен стикер няма. Стикерите са без имена, нямат номера. Регистър, в който да се вписва кой адрес е посетен, няма. Няма такъв регистър за посещенията и залепването на стикери. 4000 писма се разнасят за определен период от време и не мога да удостоверя, че на тази дата е поставен стикер. Ако не получа обратна връзка, писмото се връща обратно. Подписът положен върху товарителницата, намираща се на лист 28 от делото е положен от мен. Текстът “не е открит”, “10.10” и “Номерът не отговаря” са изписани от мен. Когато на товарителницата има посочен телефон на адресата и същият не бъде открит на място, аз се обаждам на телефона.

            Независимо от обстоятелството, че на жалбоподателката не са редовно връчени, било то чрез пощенския оператор “Стар Пост” ООД или чрез обаждане на посочения от жалбоподателката телефон за контакт, част от актовете, имащи отношение към настоящия спор, настоящият състав на съда намира, че направеното по реда на чл.61, ал.3 от АПК обявяване на писмо с Изх.№02-160-6500/1856 от 19.04.2013г., на Акт за прекратяване на многогодишен ангажимент с Изх.№02-160-6500/13867 от 14.09.2013г., както и на писмо с Изх.№02-160-6500/16176 от 10.11.2014г., се явява надлежно направено. Съответно, дори и да се приеме за установено, че е нарушено правото на участие на жалбоподателката в производството по издаване на процесния административен акт, то това нарушение не е от категорията на съществените, доколкото не е препятствало правото и да защити правата си по съдебен ред, израз на което е образуваното настояще производство, нито пък препятства съдебния контрол.

            На следващо място, с разпоредбите на чл.15 от Наредба №11/03.04.2008г. е установено, че разпоредбите на чл.14 не се прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства; случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ-РА от земеделския стопанин или от друго упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или наследилото го лице е в състояние да направи това. Според легалното определение на §1, т.3 от ДР на Наредба №11/03.04.2011г., “форсмажорни или изключителни обстоятелства” са: а) смърт на бенефициента; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството.

            В случая, като доказателство по делото е прието Удостоверение с Изх.№1441 от 20.08.2015г. (лист 8), издадено от д-р Мариана Господинова- управител на “Център за психично здраве- Пловдив “ ЕООД.

Според посоченото удостоверение, жалбоподателката Н.Г.Г. от 2011г. е проследявана амбулаторно и стационарно с диагноза: ЛЕКА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение. паническо разстройство (епизодична пароксизмална тревожност). Във връзка с това и заболяване (жалбоподателката) е получила % неработоспособност от ТЕЛК- 72%- ІІ гр. инвалидност. Заболяването и пречи да разбира пълноценно свойството и значението на извършваното от нея, както и е в невъзможност да се грижи за интересите си. По отношение на хранене, лична хигиена и всички ежедневни дейности, грижата е поета от майка и Т. И. Г..

            Макар посоченото удостоверение да е представено едва в рамките на съдебното производство и същото да е издадено на 20.08.2015г. или почти 4 месеца след издаването на оспорения АУПДВ (24.04.2015г.), то същото, според настоящия състав на съда, е достатъчно, за да се приеме за установено, че са налице “форсмажорни или изключителни обстоятелства” по смисъла на Наредба №11/03.04.2008г., предпоставящи изключване приложимостта на разпоредбите на чл.14 от наредбата, тъй като жалбоподателката е с дългосрочна (професионална) нетрудоспособност, следствие на заболяването паническо разстройство. Съответно, разпореденото с оспорения АУПДВ възстановяване на сумата от 2 495,02 лв. се явява направено в противоречие с материалноправни разпоредби, поради което оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

            Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката се явява основателно и такива следва да и се присъдят до размера, в който са доказано направени. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Д”ФЗ”, както и възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение са неоснователни поради което не следва да бъдат уважени. За разноските следва да се осъди юридическото лице на бюджетна издръжка, към което функционално и организационно принадлежи органът, издал акта, каквото в случая се явява Държавен фонд “Земеделие”.

Ето защо, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане с Изх.№02-160-6500/891 от 24.04.2015г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”, с който Н.Г.Г. е задължена да възстанови сума в размер от 2 495,02 лв., представляваща 25% от общо платената сума за кампании 2007г., 2008г., 2009г. и 2010г. по мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” по смисъла на Наредба №11 от 03.04.2008г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 “Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони” и мярка 212 “Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г.

ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” да заплати на Н.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 90,00 лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Адм. съдия:.../П/......................

/Н.Бекиров/