РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

297

 

гр. Пловдив,28.02.2017год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І състав в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и шестнадесетата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ П.

                                                                                                  

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2605 по описа за 2015год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК, във връзка с чл. 226 от АПК, във връзка § 2 от ДР на ДОПК.

2. С Решение №10325 от 07.10.2015год., постановено по адм. дело №12420 по описа на Върховен административен съд на Република България за 2014г. е отменено Решение №1848 от 08.08.2014год., постановени по адм. дело №1541 по описа на Административен съд Пловдив за 2013 г., в обжалваната с касационни жалби част, с което първоинстанционно решение е частично потвърден и съответно, е частично отхвърлена, жалбата на Х.Т.Д. ЕГН **********, регистриран като едноличен търговец с фирма „13х3 - Х.Д.“, ЕИК по Търговски регистър ***, със седалище и адрес на управление гр. *** против  Ревизионен акт № 161204604 от 11.02.2013г., издаден от А.И.В., на длъжност инспектор по приходите в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, в частта му изменена и потвърдена с Решение №439 от 07.05.2013год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, съответно, с която спрямо Х.Д. са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за отчетната 2005год. в размер на 21865.46лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 18262.52 лв.; установени са задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва:  за отчетната 2007год., в размер на 74042.83 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 39376.72 лв.; за отчетната 2008год., в размер на 5488.93лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 997.58 лв.; за отчетната 2009год. в размер на 8159.49 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 1584.74 лв.; установени са задължителни осигурителни вноски за отчетните 2007год., 2008 год. и 2009 год., както следва: за ДОО в общ размер на 2714.40лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 1515.45 лв.; за ДЗПО - УПФ в общ размер на 1044.00 лв. и са определени лихви в размер на 582.86 лв.; за ЗО в общ размер на 1670.40 лв. и са определени лихви в размер на 1986.48 лв.

Отменени са и присъдените „по компенсация“ в полза на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“, Пловдив разноски по първоначалното производство в размер на 1271,55лв.

3. В касационното решение висшият по степен административен съд е дал следните указания : „…При новото разглеждане на делото Съдът „…да установи размера на началното салдо към 01.01.2005 г. с обосновани мотиви, да проследи паричния поток за 2005 г. и установи задълженията за пряк данък по чл.35 ЗОДФЛ/отм./. За 2007 година съдът следва да направи анализ и тълкуване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.3 и чл.33, ал.3 ЗДДФЛ и да изложи обосновани мотиви за приложението й в случая, при анализ на събраните доказателства и експертизи, вследствие на което да установи размерът на задължението за пряк данък по чл.48 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски. За 2008 г. съдът да направи анализ на основанието за облагане с данък и ЗОВ. За 2009 година съдът да съобрази всички събрани доказателства и прието допълнително заключение на ССчЕ, установяващи произходът на недекларираните доходи, въз основа на които да установи задълженията за пряк данък по чл.48 ЗДДФЛ и ЗОВ…“.

4. Жалбоподателят счита оспорения акт за нищожен, неправилен, незаконосъобразен и необоснован.

Нищожността на административния акт се основава на твърдението, че А.И.В., на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП, Пловдив само е подписала същия, но не го е съставила, доколкото не е имала фактическата възможност да стори това само в рамките на един работен ден (11.02.2013 г.).

На следващо място, оспорва се размерът на началното салдо за 2005 г. Сочи се, че е недопустимо да се съпоставя резултатът от дейността на търговското предприятие - загуба от 19977,00 лв. и паричната наличност в касата на ЕТ, която твърди да е установена в размер на 34 706,47 лв.

Сочи се, че през 2009 г. реалният размер на кредитирането на касата от собственика е 4813,50 лв.

Според жалбоподателя, органите по приходите са допуснали съществени неточности при установяване на паричните потоци, като не са включени получените в заем суми и изтеглените парични средства от касата на ЕТ в размер на 70000 лв.

Възразява се, че административният орган не е обсъдил по никакъв начин обясненията и предоставените документи от лицето, включително и декларациите по чл.124 от ДОПК.

Оспорват се приетите за установени разходи за издръжката за живот, доколкото от същите е следвало да се изключат разходите за жилище, вода, електроенергия, горива за битови нужди, жилищно обзавеждане и поддържане на дома.

Твърди се, че констатациите по движението на паричните средства по банковите сметки са погрешни, като не е направено разграничение каква част са съпружеска общност.

Според жалбоподателя  „….всички „непарични приходи“ от недвижимите имоти в гр. Пловдив, ул.“Ст. Стамболов“ № 69 Б, както и последващи „парични приходи“ от препродажба и наеми би следвало да се приемат за еднолична моя собственост…..“.

Поддържа се, че сделката с „Геомет“ ЕООД е сключена през 2005 г., след изменението на ЗОДФЛ, като “…приходите от дарено имущество са изключени от облагаемите сделки….“

Оспорва се заключението на експертизата  по отношение на пазарната оценка на обектите, представляваща непаричен доход, като се сочи, че липсва  стойност на СМР и на вложените материали „по пера“.

Иска се присъждане на сторените разноски по производството, съобразно представения списък.

5. Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрк. К. е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в оспорения ревизионен акт и решението на контролния административен орган.

Иска се жалбата да бъде отхвърлена, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение.

 

ІІ. За процедурата :

6. Процесното ревизионно производство е било сложено в ход със Заповед № 1203000 от 07.06.2012 г., издадена от С.Ш., изпълняващ длъжността Началник Сектор “Ревизии”, Дирекция “Контрол” при ТД на НАП, Пловдив (л.86, т.I - посочването на лист в следващото изложение е по дело №1541/2013 г.). Оправомощени да извършат ревизионното производство са Р.Б.Т., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител екип и В.Г.К., на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП, Пловдив. Предметният обхват на същата е включвал, определяне задълженията на Х.Т.Д., регистриран като едноличен търговец с фирма  „13×3-Х.Д.“ по периоди, както следва: данък по чл.35 ЗОДФЛ /отм./ за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2006г.; данък по чл.48 ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2009г. Срокът за приключване на ревизията е определен на три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 25.06.2012 г.

С последваща Заповед  № 1204548 от 20.09.2012 г. е разширен обхватът на установимите задължения, като са включени: вноски за ДОО за самоосигуряващите се лица /на основание чл. 4 ал.3 т.1, 2 и 4 КСО/ за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2009 г; вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващите се лица /на осн. чл. 40, ал.1 т.2 и ал.5 ЗЗО/ за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2009 г. и вноски за ДЗПО за УФП за самоосигуряващите се лица / чл.4 ал.3 т. 1, 2 и 4 КСО/ за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2009 г.. като срокът за извършване на производството е продължен до 25.09.2012 г. Със Заповед № 1204604 от 25.09.2012 г. срокът на ревизията е удължен до 25.11.2012 г. (л. 80, т. I).

7. В хода на това производство, на основание чл. 117 от ДОПК, от Р.Т. и В.К. е съставен Ревизионен доклад № 1204604 от 10.12.2012 г.

Постъпило е възражение с вх. № 94-00-1221 от 28.01.2013 г. (л. 55, т. I), към което са приложени следните писмени доказателства /л. 98 и сл./: РКО от 31.12.2003 г. за сума в размер на 70 000 лв.; оборотна ведомост от 01.01.2001 г. до 31.12.2003 г., ведомост от 01.01.2001 г. до 31.12.2003 г., хронологичен регистър от 01.01.2003 г. до 31.12.2003 г.; оборотна ведомост от 01.01.2004 г. до 30.06.2004г., хронологичен регистър от 01.01.2004 г. до 30.06.2004 г.; Главна книга със салда от 01.01.2004 г. до 30.06.2004 г.; нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 56 от 2003 г.; договор за заем на парични средства и копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 62 от 2004 г.; договор за заем на парични средства на стойност 26 000 евро и копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 90 от 2003 г.; договор за заем на парични средства на стойност 25 000 евро и копие от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 62/2004 г.; копия от движение по банкови сметки от 08.01.2003 г. до 29.12.2003 г.; мемориални банкови ордери – 7 бр.; нотариален акт за договорна ипотека № 86 от 2003 г.; договор за заем между Кр. М. и Х. Д. и нареждане за валутен превод в размер на 19 277 евро и банково извлечение за превода на сумата, както и преводно нареждане за сума в размер на 40 530,66 лв. (л. 237, т. I).

Със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1204604 от 13.12.2012 г., органът, възложил ревизията, е разпоредил Р.Б.Т. да издаде ревизионен акт. Заповедта е връчена на Д. на 12.02.2013 г.

Със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1204604_1 от 08.02.2013 г.(л.446, том ІІ), органът, възложил ревизията е разпоредил, ревизионният акт да се издаде от А.И.В..

Относно предоставянето на правомощия по чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, по делото са представени: Заповед № РД-09-1301 от 01.11.2012 г. и приложение № 1 към нея и Заповед № РД–09-1 от 04.01.2010 г. на Директора на ТД на НАП, Пловдив.

8. Всички въпроси, свързани с допустимостта на жалбата; редовното възлагане на процесното ревизионно производство; съставянето на ревизионния доклад и издаването на ревизионния акт,  включително и относно възражението на жалбоподателя за нищожност на акта, са били предмет на обсъждане, както в предходното първоинстанционно, така и в последвалото го касационно съдебно производство, поради което направените констатации и правни изводи от двете инстанции е излишно да бъдат повтаряни отново. Те се споделят изцяло от настоящият съдебен състав.

 

ІІІ. За разрешаването на спора по същество :

9. Неспорно по делото е, че Х.Т.Д. с ЕГН ********** е местно физическо лице по смисъла на чл. 5 и чл. 6  от ЗОДФЛ  /в сила  до 31.12.2006 г./ и е данъчно задължено по смисъла на чл. 8 от ЗОДФЛ /в сила  до 31.12.2006 г./ за придобитите доходи произхождащи от България и  респективно  чл. 4 от ЗДДФЛ /в сила  от 01.01.2007 г./ и чл. 6 от ЗДДФЛ /в сила  от 01.01.2007 г./  за  доходите по чл. 8 от ЗОДФЛ /в сила  до 31,12,2006г./  и  чл. 8 от ЗДДФЛ /в сила  от 01.01.2007 г./.

Жалбоподателя е семеен, с две деца.

Констатирано е, че за ревизирания период Х.Д. е осъществявал дейност  като  едноличен търговец с фирма „13х3 – Х.Д.“ и не притежава дялове и акции в търговски дружества. Общата регистрация на търговеца по ЗДП/ДОПК е от 13.05.1993г. и е прекратена на 24.02.2012г. Съответно, по реда на ЗДДС е регистриран на 26.02.1998г., като тази регистрация е прекратена също на 24.02.2012 г. поради заличаване на ЕТ.

Като осъществяващ независима  стопанска дейност - отдаване под наем на недвижими имоти като физическо лице, Х.Т.Д. е дерегистриран по реда на ЗДДС на 25.06.2012 г.

Основната дейност на ЕТ „13х3- Х.Д.” за ревизираните периоди е търговия с хранителни стоки и дрехи втора употреба, а осъществяваната независима търговска дейност от Х.Д., като физическо лице е отдаване под наем на собствени недвижими имоти на физически и юридически лица. 

Установено е, че ЕТ „13х3 - Х.Д.“  прилага двустранна форма на записване на стопанските операции.

Констатирано е от органите по приходите, че през ревизирания период Д. е упражнявал трудова дейност в качеството му на ЕТ „13х13 – Х.Д.”, поради което и на основание чл. 4, ал.3, т.2 от КСО попада в обхвата на лицата, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.

В хода на ревизията от органите по приходите е установено също, че ревизираното лице е внесло авансово дължимите ЗОВ върху минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.

10. Констатирано е, че ревизираното лице е осъществило пътувания в чужбина, изнасяло е валута, внасяло е средства в предприятието си като едноличен търговец, във връзка с което е прието, че данни да е получило доходи или други средства за финансиране на извършените разходи.

Прието е за установено, че Х.Т.Д. не е доказал произхода на средствата, послужили му да покрива разходите, извършени от него през ревизираните данъчни периоди, както и, че лицето е придобило недвижимо имущество /доход в натура/ и е продало недвижимо имущество, доходите от които не са декларирани.

Прието за установено е наличие на несъответствие между извършените разходи и получените приходи за ревизираните периоди, като са счетени за проявени обстоятелствата, предвидени в хипотезите на чл.122, ал.1, т.2 и т. 7 на ДОПК и е предприето определяне на данъчната основа за облагане с пряк данък и изчисляване на дохода относно задължителните осигурителни вноски по реда на чл. 122, ал. 2 и сл. от ДОПК.

На Д. са връчени Уведомление № Д1/РД-22-310 от 20.09.2012 г. по чл. 124, ал. 1 ДОПК, за това, че са установени обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК - декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансовото му състояние за ревизирания период, доколкото предоставените парични средства в предприятието на ЕТ „ 13х3-Х.Д.“, внасяни парични средства по лични банкови сметки и декларирани за изнесени в брой извън страната суми във валутни митнически декларации, са с неизяснен произход, както и че са налице обстоятелства по чл.122, ал.1, т.7 на ДОПК, т.е. данни за укрити приходи или доходи, придобити в натура ( л. 82, т. I).

Уведомление № Д1/РД-22-311/20.09.2012 г. по чл.124, ал.1 ДОПК е изпратено и на съпругата М.Д..а във връзка с „..... постановката за привеждане под презумпция за съвместен принос....“ ( л. 74, т. I).

11. В хода на ревизионното производство, по отношение на приходите и разходите на Д. за отчетната 2005 г., органите по приходите са приели за установено следното :

2005

приход

разход

начално салдо (върнати парични средства от Чапкънови)

7644,00

 

издръжка на семейство (1/2)

 

2498,00

Средства по сметка *** в  предприятието на ЕТ

1000,00

   16898,37

Определени средства при ревизията за изравняване на салда в касата на  ЕТ

 

29108,48

учредяване на суперфиция на Геомет ООД по НА № 93

 

 

покупка на апартамент София (½ от 25 000 евро или 48895,75лв.) по НА №166 от 16.09.2005 г.

 

24478,87

нотариални такси

 

148,96

застраховка Живот

 

985,74

МДТв Общ. Пловдив (от 540,23 лв., приспаднати 75,50 по стататистически данни)

 

464,73

„ДЗИ Общо застраховане“

 

170,50

платен наем от ЕТ „Мисти- Милко Чапкънов“

2400,00

 

разходи пътуване в чужбина

 

925,00

сметка *** в МКБ Юнионбанк

400,40

500,00

сметка *** в МКБ Юнионбанк

 

 

сметка *** в МКБ Юнионбанк (общо внесени 1446,92 лв. в режим на СИО)

 

723,46

Митн. Декл.7733/23,10,2005

 

19558

Митн. Декл.9382/18,12,2005

 

12420

 

11444,40

108880,11

 

12. По отношение на началното салдо към 01.01.2005 г., въз основа на приобщените по делото данни, трябва да се констатира следното :

По делото е прието Решение № 9590 от 26.06.2013 г., постановено по адм. дело № 384 по описа на Върховния административен съд за 2013 г. с което са оставени в сила Решение № 2097 от 11.10.2012 г. и Решение № 2613 от 26.11.2012 г.,  постановени по адм.дело № 2716 по описа на Административен съд Пловдив за 2011 г./л. 1711 и сл., т. VII /.

С  Решение № 2097 от 11.10.2012 г., постановено по адм. дело № 2716 по описа на първоинстанционния съд за 2011 г. е отменен изцяло Ревизионен акт № 161101675 от 08.07.2011 г., на Териториална дирекция Пловдив на НАП, с който спрямо Х.Д., допълнително са определени данъчни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2004 г. в размер 279.87 лева и са нтачислени лихви за забава в размер на 222.09 лева.

С второто Решение № 2613 от 26.11.2012 г. по дело №2716/2011г., първоинстанционния съд е отхвърлил искането на Х.Д. за допълване на първопостановеното съдебно решение, като в мотивите на същото се впишат и данните относно установените от съда стойности на приходите и разходите на лицето за отчетната 2004 г.

В тази насока, трябва да се констатира, че в мотивите на Решение № 2097 от 11.10.2012 г., първоинстанционния съд е приел за установено, че първоначалното салдо към 01.01.2004 г. по отношение на приходите и разходите на Д., възлиза на сумата от 26 979.85 лв. Съответно, за отчетната 2004 г., съдът е приел за установено, че Д. е имал общо приходи в размер на 30954.31лв. и общо разходи в размер на 7271,23лв.  или резултата за 2004 г. е превишение на приходите над разходите със сумата от  21356.58лв. /всъщност, разликата е в размер на 23683,08лв./

В хода на първоинстанционното съдебно производство е приобщено и Решение № 8986 от 19.06.2013 г. по адм. д. № 4164 по описа на Върховния административен съд за 2012 г., с което  е отменено Решение № 204 от 30.01.2012 г. по адм. дело № 2717 по описа на Административен съд Пловдив 2011 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата на М.Д..а, като вместо него, висшия по степен административен съд е отменил Ревизионен акт № 161101592 от 08.07.2011г. потвърден с Решение № 916 от 29.09.2011г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ Пловдив, в частта, с която са определени задължения за Д.а по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2004 г.в размер на 495,86лв. и съответни лихви за забава.

Казано с други думи, по отношение на отчетен период 2004 г., спрямо жалбоподателя не е налице, издаден и влезнал в сила ревизионен акт, поради което няма нормативна пречка, началното салдо на приходите и разходите на Д. към 01.01.2005 г. да бъде определено въз основа на всички приобщени по делото доказателства.

13. По делото е представен Разходен касов ордер №2 от 31.12.2003 г., издаден от ЕТ „13х3 - Х.Д.“, относно изплатени на Х.Д.

70 000,00лв. /л.267/

От представените оборотна ведомост ; хронологичен регистър ; главна книга със салда на ЕТ „13х3 - Х.Д.“ за периода 01.01.2003 г. до 31..12.2003 г. е видно, че въпросната сума от 70000,00лв. е осчетоводена по дебита на сметка ***“Сметка на собственика“ /т.е. осчетоводена е като изразходвана/ и по кредита на сметка 501“Каса в лева“ /т.е. осчетоводена е като изплатена/.

В тази насока са констатациите на назначеното в предходното съдебно производство вещо лице, според което при извършена справка в хронологичния регистър на см/ка 501 каса в лева, е установил, че сумата е била изплатена от предприятието на едноличния търговец на собственика Х. Д. на 31.12.2003 г., като е съставен РКО от същата дата и извършена счетоводна операция: Дт  см. *** – Сметка на собственика /Кт см. 501 каса в лева /л.1937, том VIII/.

При тези данни, и доколкото става реч за парични средства от предприятието на Д., които не съставляват съпружеска общност, няма причина въпросната сума от 70000,00лв. да не бъде зачетена изцяло като налична за ревизираното лице през 2004 г.

14. Представен договор за заем от 09.08.2003 г.,  по силата на който  К.И.М.. е предоставил на Х.Т.Д.., сумата от40 000,00евро безлихвен заем със срок на погасяване до 09.08.2013 г. Представена е и Запис на заповед за 40000,00евро от същата дата, издадена от Д. с ремитент М.( л. 1622, т. VI).

Във връзка с тези данни, до заемодателя са отправени Искания за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПО/ № 94-11-1123 от 07.02.2011 г. и № 94-00-10692 от 20.12.2010 г.

В отговор на искането, М. е представил обяснения /л.1329 и сл., т. V/, в които е заявил, че доходите му са от работа в чужбина – Италия, като средният размер на издръжката му в Италия за периода 1999г. - 2003 г. е бил около 3 600 евро на година. Сочи още „..... Парите спечелени от мен в Р. Италия за периода 1999год. 2003 год. Съм внасял в Р. България в бой. Парите дадени от мен в заем на Х.Т.  съм дал в Р. България, гр. *** на 09.08.2003 г......“. Паричната сума е предоставена в евро в брой. Твърди, че не е предоставял други заеми на физически или юридически лица. Посочено е, че по заема има издадена Запис на заповед от 09.08.2003 г., както и, че лихва по заема не е договорена, тъй като с Д. са приятели.

Към писмените обяснения са приложени справка за преминаване на държавната граница от М.; удостоверения за получени доходи и платени данъци в Италия.

С Протокол  № 1101607/07.02.2011 г. от органите по приходите е констатирано, че при проверка в информационния  масив на Агенция Митници не е деклариран внос от валута от К.М.. и съпругата му К. М.а (л.1292, т. V).

От приходната администрация е съставен също Протокол № 1102338/22.02.2011 г., с който са констатирани данни във връзка със средния статистически разход за живот на едно семейство в Италия. Посочено е, че при извършена проверка в интернет, на адрес-Google maps.com е установено, че мястото, където работи К.М.., според представените документи, се намира в Северна Италия, където средния месечен разход за издръжка на семейство е съответно за 2002 г. в размер на 2403,00 евро; за 2003 г. в размер на 2536,00 евро и за 2004 г. в размер на 2689,00 евро. (л.1298, т. V).

15. В хода на  първоначалното съдебно производство, М. е разпитан като свидетел /л.1806, т. VII./ и по отношение на процесния заем заявява следното : „…На Х. дадох заем, м. август мисля, че беше 2003 г. Тогава се бях прибрал от Италия, където живеехме със семейството ми и работех. Там му дадох 40 000 евро, като каза, че ще строи коооперация. Приятели сме от много отдавна и ми ги поиска в заем. Има документи – запис, че предоставяме 40 000 евро и в срок от 10 години ще ги върне…..“. М. е заявил, че заетата сума от 40000,00евро му е била върната по-рано от уговорения срок, през 2011 г., понеже Д. се опасявал, че поради междувременно предприетата по отношение на него ревизия е възможно да бъдат запорирани банковите му сметки и да е в невъзможност да възстанови сумата.

Във връзка с твърденията на жалбоподателя, че заемът е бил е предоставен за изграждане на жилище, по делото е представено и прието Разрешение за строеж № 228 е от 16.12.1999 г. и одобрен проект, въз основ на който е издадено.

Представена е още обяснителна записка към проект в част Архитектура и съпътстваща документация за ел., ВиК връзки, съгласувания от Пожарна, ХЕИ, санитарно заключение и други строителни книжа(л. 1821, т. VII).

Представено е също така, банково бордеро на „МКБ Юнионбанк“ АД, клон Пловдив от 28.03.2011 г. /л.236 и сл./ относно транзакции за сумите от 19277,00евро и 40530,66лв.   

16. Данните, съдържащи се в описаните в предходното изложение писмени обяснения и свидетелски показания, заявени, както от Д., така и от М. са очевидно непротиворечиви и еднозначно сочат за наличието на заемни правоотношения, които са установени и погасени, така, както се твърди от страните по тях. Заявени и установени са достатъчно данни относно произхода на средствата които М. е предоставил, времето, мястото и начина по който те са били предадени в разпореждане на Д.. Несъмнено в случая е и основанието, поради което М. е предоставил въпросната парична сума на своя приятел и това е осигуряване на възможността, строежът на прежде описаната сграда да бъде осъществен.

Следва също така да се добави, че значителният брой на описаните писмени документи и големият обем информация, който се съдържа в тях, повече от очевидно изключва мислимата възможност, те да са съставени с оглед процесното ревизионно производство, с цел да удостоверят благоприятни за жалбоподателя факти. Ето защо, ще следва да се приеме, че тези писмени документи /договор за заем на парични средства, запис на заповед, удостоверения за доход, банкови бордера/ са автентични и са съставени от жалбоподателя и третото лице, именно, за да обективират насрещните им волеизявления, относно сключената сделка, респективно относно удостоверените в документа факти.

Автентичността и истинността на приобщените по преписката и съответно по делото документи, не бяха подложени на съмнение, нито пък бяха ангажирани доказателства за противното, поради което няма никаква пречка фактите и обстоятелствата, за които се отнасят, да се приемат за установени така, както са отразени в документите.

Казано с други думи, ще следва да се приеме, че през 2003 г. Д. е придобил по заемно правоотношение сумата от 40000,00евро или 78233,20лв.

17. Представен в хода на производството Нотариален акт за договорна ипотека №86, том  VI, рег. № 9016 от 28.11.2003 г., относно предоставен заем в размер на 16562,00лв. от Х.Д. на М.К.Ч. и С.И.С.. Представени са разписки за платени суми по договорната ипотека, с които паричните средства в размер на 16 562,00 лв. са върнати на 13 анюитетни вноски от по 1 274 лв., първата от които е през м.12.2003г., а последната през м.12.2004 г.

Изпратени са ИПДПО № 94-00-23-74 и № 94-00-23-75 от 22.03.2011 г., в отговор на които са представени нот. акт за договорна ипотека; разписките за върнати суми по договора за заем и писмени обяснения от С.и М.Ч. /л. 1373, л. 1380, т. т. V /. Двамата еднозначно заявяват, че полученият в брой от Д. паричен заем е възстановен на тринадесет равни вноски по 1274,00лв. всяка, като първата е била през м. Декември 2003 г., а последната през м.декември 2004 г. Не си спомнят кога е заличена ипотеката. Не са заплащали лихви и неустойки.

В случая, действително ипотеката е заличена през 2006 г., но това правно действие не е обвързано с конкретен срок, извършва се по искане или със съгласие на кредитора, като момента на извършването му по никакъв начин не обосновава несъмнен извод, че това е и моментът на погасяване на заемното задължение.

В случая, нито се твърди от страна на жалбоподателя, нито пък са налице конкретни данни, паричните средства са предоставени в заем и съответно, възстановени в режим на съпружеска имуществена общност.

18. Като е съобразил описаните до тук данни и е извършило необходимите проверки, назначеното в настоящото производство вещо лице е костатирало следния паричен поток по отношение на Д. :

За 2003 г.

Приходи

Салдо към 01.01.2003 г.  /при липсата на данни за противното/  -            0,00лв.;

Възстановени суми от предприятието на ЕТ                                -   70000,00лв.; 

Получен заем от К.М..                                            -   78233,20лв.;

Върната вноски заем Чапкънови                                                    -     1274,00лв.;

Доход от дейност като ЕТ                                                               -     1991,10лв.;

Всичко приходи за 2003 г.                                                               - 151498,30лв.;

 

Разходи

Заем предоставен на Чапкънови  /-1/2 в режим на СИО/                  -      8281,00лв.;

Издръжка домакинство                                                                    -      2089,00лв.;

Всичко разходи за 2003 г.                                                                -    10370,00лв.;

Налична парична сума за Д. към 31.12.2003 г.                   -  141128,30лв.

 

За 2004 г.

Приходи

Начално салдо към 01.01.2004 г.                                                 - 141128,30лв.;

Върнати вноски по заем Чапкънови/-1/2 в режим на СИО/           -     7644,00лв.;

Сметка *** МКБ Юнионбанк                                   -       851,00лв.;

Всичко приходи                                                                             -  149623,30лв.;

 

Разходи

Застраховка живот                                                                          -       985,74лв.;

Местни данъци и такси                                                                  -       471,50лв.;

Разходи пътуване в чужбина                                                         -     1840,00лв.;

Сметка *** МКБ Юнионбанк                                    -       803,60лв.;

Издръжка домакинство                                                                   -       2326,50лв.;

Общо разходи за 2004г.                                                                  -      6427,34лв.;

 

Резултатът за периода е наличност към 31.12.2004 г. в размер на 143195,96лв. Това всъщност, следва да бъде прието като начално салдо за процесната 2005г. Разбира се, при направените до тук изчисления са съобразени единствено приходите и разходите, установени по отношение на Х.Д., но не и тези по отношение на неговата съпруга.

19. По отношение на внесените и получени суми по сметка *** „Сметка на собственика“ на предприятието на едноличния търговец „13х3 - Х.Д.“, в процесния ревизионен доклад е отразено следното /л. 305, том ІІ/:

„……С  РА № 161101675/08,08,2011 г. и приложените към него доказателства  е установено, че  Х.Д. в годишен аспект не е предоставял средства за дейността на  ЕТ „13х3-Х.Д.” през 2004 г.  и не са му връщани такива.  

Наличността на паричните средства към 31.12.2004 г. , които следва да  се отчетат по дебитното салдо на сметка 501- „каса в лева” е определено с ревизионния акт   в размер 4597,99 лв.

По представена оборотна ведомост за периода 01,01,2004 -31,12,2004г. сметка 501- „каса в лева” е  с  крайно  дебитно салдо - 33706,47 лв.

По представена оборотна ведомост за периода 01,01,2005 -31,12,2005г. сметка 501- „каса в лева” е  с  начално  дебитно салдо - 33706,47 лв.

През 2005 г. са правени разплащания  от едноличния търговец в брой, които коректно са  отнасяни по счетоводна сметка 501- каса в лева. Захранването на касата  от собственика е отразявано по сметка ***- сметка на собственика  и е в размер 16898,37 лв.

Имайки предвид анализа за 2004г. и направените констатации в РА № 161101675/08,08,2011 г. за  изправление  на салдата по счетоводните сметки  и наличие на коректен баланс на активите и пасивите към 01,01,2005 г.   с настоящата ревизия  се определя допълнително захранване на касата с парични средства  в размер:  29108,48 лв. = 33706,47 - 4597,99

С тези средства се обезпечава възникналата необходимостта от предоставяне на парични средства в брой през 2005 г. за извършени реални разплащания  съгласно приложените фискални бонове, вноски по банкови сметки, разплащания на работни заплати и др.

В  представената счетоводна експертиза, заедно с декларацията по чл.124 ал.3 от ДОПК, въпреки заданието, не е дадено експертно заключение относно редовността на воденото счетоводство и  как  сумата от 29108,48 лв. 

Същото е констатирано и в решение № 204 от 30.01.2012 г. на Административен съд гр. Пловдив по  отношение на  представената съдебно-счетоводна експетиза, която по посочените данни е идентична с представената пред ревизиращия екип, въпреки че на нея не са положени подписи и вх. № в съда………“ /правописа и словореда са запазени изцяло/.

По отношение на тези данни, назначеното в настоящото производство вещо лице Р. е изложило следните констатации в заключението си :

„…. От извършената проверка на счетоводните регистри на ЕТ на жалбоподателя експертизата установи следните салда по сметка 501 „Каса в лева“:

- Начално салдо на Каса на 01.01.2004 г.                                      4424,45лв.;

- Начално салдо на Каса на 01.01.2005 г.                                   – 29108,48лв.

Касата през 2005г. е била захранена с 10 000лв., дадени в брой от Х.Д. и отразени в разходната част на паричния поток за 2005 г., а не с 16898,37лв., както е посочено в РД – разликата от 6898,37лв. е следствие от отнасянето на резултата на дейността на ЕТ „13х3-Х.Д.” за 2004 г., като задължение към собственика.....“.

Впрочем, напълно аналогична е била констатацията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, назначена в хода на първоначалното съдебно производствно /л. 1937, том VIII/.

20. По отношение на цитираните констатации и изводи на органа по приходите, основани на ревизионен акт и данни, събрани извън рамките на процесното ревизионно производство, трябва да се отбележи следното:

Както се посочи вече в пункт 12 от настоящото решение, Ревизионен акт № 161101675 от 08.08.2011 г. на ТД на НАП, Пловдив  с който по отношение на Д. са определени допълнителни задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за 2004 г. в размер 279.87 лева и са начислени лихви за забава в размер на 222.09лв. е изцяло отменен с Решение № 2097 от 11.10.2012 г., по адм. дело №2716 по описа на Административен  съд Пловдив  за 2011 г., като с последващо Решение № 2613 от 26.11.2012 г. по същото дело №2716/2011г., първоинстанционният съд е отхвърлил искането на Х.Д. за допълване на първопостановеното съдебно решение. Тези две съдебни решения са оставени в сила с Решение № 9590 от 26.06.2013 г., постановено по адм. дело № 384 по описа на Върховния административен съд за 2013 г., т.е. Ревизионен акт № 161101675 от 08.08.2011 г. на ТД на НАП, Пловдив е окончателно и изцяло отменен с влязъл в сила съдебен акт.

Цитираното в ревизионния доклад Решение № 204 от 30.01.2012 г. по адм. дело № 2717/2011г. по описа на Административен съд Пловдив е отменено с Решение № 8986 от 19.06.2013 г. по адм. д. № 4164 по описа на Върховния административен съд за 2012 г., като вместо него, висшия по степен административен съд е отменил Ревизионен акт № 161101592 от 08.07.2011г. на ТД на НАП, Пловдив, в частта с която са определени задължения за М.Д..а по чл. 35 ЗОДФЛ /отм./ за 2004 г. в размер на 495,86лв. и съответни лихви за забава.

Казано с други думи, нелогичните и неясни съждения на органа по приходите, цитирани в предходната т.19 от настоящото решение са основани единствено на ревизионен акт, съставен в рамките на друго, различно от процесното ревизионно производство, макар и проведено по отношение на същото лице, който е бил изцяло и окончателно отменен, съответно на съдебно решение постановено по отношение на трето лице /макар и съпруга на жалбоподателя/, което също е било изцяло и окончателно отменено от касационната инстанция.

От самите съждения, по никакъв начин не става ясно, какво точно съдържание и конкретни данни, влага органът по приходите в „…..изправление  на салдата по счетоводните сметки  и наличие на коректен баланс на активите и пасивите към 01,01,2005 г…..“. Как конкретно е определено, че наличността на паричните средства към 31.12.2004 г. по сметка 501 - „каса в лева”   трябва да е в размер 4597,99 лв. и по каква точно оборотна ведомост е установено, че крайното за 2004 г., респективно начално за 2005 г. салдо по сметка 501 „Каса в лева“ е в размер на 33706,47 лв.

Каза се, в резултат на извършена проверка в счетоводството на едноличния търговец, назначеното в настоящото производство вещо лице е констатирало, че началното салдо по сметка 501 „Каса“ на 01.01.2004 г. е в размер на   4424,45лв., а съответно началното салдо на сметка 501 „Каса“ на 01.01.2005 г. е в размер на 29108,48лв. От това обаче, по никакъв начин не следва изводът, че сумата от 29108,48лв., съставлява парична вноска от собственика и то извършена след 01.01.2005 г., както е счел органът по приходите.

Обратно, констатациите на вещото лице Р. са безпротиворечиви и обосновани, направени са в резултат на възприети от него данни в счетоводствата на едноличния търговец, поради което следва да бъдат възприети изцяло.

Това ще рече, че сумите от 29108,48лв. и от 6898,37лв. не следва да бъдат включвани в разходната част на паричния поток за отчетната 2005 г.

21. В отговор на Искане за извършване на действия от други контролни органи, отправено до Директора на агенция „Митници“ ( л.351, т. II), с писмо с № 44-00-191 от 09.06.2011 г. са представени копия на два броя митнически декларации, в които Х.Д. е обявил, че при излизане извън страната на 23.10.2005 г. е изнесъл 10000,00евро и на 18.12.2005 г. е изнесъл 6350,00евро.

Приложен е също така Протокол №1011832 от 03.11.2010 г. относно извършена справка  в информационния масив на Агенция Митници констатирани факти и обстоятелства за осъществен износ и вносна валута Д., като също е установено, че  на 23.10.2005 г. е деклариран износ на 10000,00евро и на  18.12.2005 г. е деклариран износ на  6350,00евро. Като начин на придобиване на средттвата е декларирано „внос на валута“.

 ( л.1340 и сл., т. V).

22. До Д. е отправено ИПДПО № 70-00-9756 от 06.07.2011 г. ( л. 403, т. I), като в депозирания отговор, задълженото лице е заявило следното :

 „….Произхода на паричните средства изнесени от страната и декларирани във валутни митнически декларации през 2005 г. са от заем, кредити, лични средства, както и парични средства, които съм получил от моите родители, много преди проверявания от НАП период. С митническа декларация № 7733/23.10.2005 г. съм изнесъл от страната 10000 евро или 19558 лева, като съм пътувал за Белгия с автобус. Целта на пътуването е да посетя фирма РЕКУТЕКС  и да си купя микробус, който моят кумец П.Е.К., живущ в Брюксел, беше харесал за мен. Но уви, на мен не ми хареса микробуса и не го купих. Както е видно на справката, направена от гранична полиция, аз влизам в страната на 28.10.2005 г. пак с автобус и нося в себе си 9990 евро, което е под 10000 евро и не трябва да се декларира по законите на Р. България. С митническа декларация № 9382/18.12.2005 г. съм изнесъл от страната 6350евро или 12 420 лева, като съм пътувал за Белгия с автобус. Целта на пътуването е да посетя фирма РЕКУТЕКС  и да си купя микробус, който моят кумец П.Е.К., живущ в Брюксел, беше харесал за мен. Но уви на мен не ми хареса микробуса и не го купих. Както е видно на справката, направена от гранична полиция, аз влизам в страната на 24.12.2005  г.. пак с автобус със сумата от 6350 евро……Когато пътувах обратно от Белгия към България в Сърбия показах митническата декларация от 18.12.2005 г.. А на нашата митница не бе необходимо да ги декларирам, защото по закон щом парите, който внасящ в страната са по малко от 10 000 евро, не се декларират…..“.

Подобни писмени обяснения са заявени от Д. и приобщени по административната преписка /л.729, том III/

В хода на процесната ревизия, в отговор на ИПДПО № 70-00-15584 от 20.09.2012г., Д. е представил писмени обяснения /л.1482, том VI/, в които по отношение на пътуванията през 2005 г. и заявените суми по митнически декларации са заявени същите факти и обстоятелства, които бяха цитирани по-горе. Според жалбоподателя, при двете пътувания, той реално е пребивавал за около 20 часа в Белгия и за това време не би могъл да изразходва декларираните суми, без да е закупил нищо. В този контекст е пояснено, че при влизане в страната е показвал същата митническа декларация, която е заявил при излизане и, с която доказвал, че не е внесъл други суми освен декларираните.

Относно митническите декларации в РД е посочено следното : „…. въпреки твърдението, че е нямало законово задължение да декларира при прибирането си от Белгия наличие на паричните средства, лицето не доказва по никакъв начин тяхното връщане в брой. Още повече, че лицето е декларирало  при първото пътуване изразходвани само 10 евро, а при второто без изразходване на средства….Митническите декларации са персонални и декларираните изнесени  парични средства се вземат предвид в паричния поток на лицето….“

23. Действително, съобразно разпоредбите на чл.11 ал.2 и ал. 6 от Валутния закон /редакция  ДВ бр.60 от 04 юли 2003 г./ размерът на подлежащата на деклариране валута при внос и износ  на суми над 5000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута в наличност  се определя от наредба посочена в чл.11  ал.6  от същия закон, според която пък, за прилагането на този член министърът на финансите издава наредба, съгласувана с БНБ.

Съобразно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 10 от 16.12.2003 г. за износ и внос на левове и чуждестранна валута в наличност, благородни метали и скъпоценни камъни /в редакция ДВ бр.1 от 06.2004 г., понастоящем отменена/, местни и чуждестранни физически лица могат да изнасят и внасят суми до 8000 лв. включително или тяхната равностойност в чуждестранна валута свободно, без писмено деклариране пред митническите органи. Съответно, според чл.2, ал.2 от Наредбата /в редакция ДВ бр.1 от 06.2004 г./, местни и чуждестранни физически лица могат да изнасят и внасят суми над 8000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута след деклариране пред митническите органи на техния вид и размер по реда на чл.8. Съответно, според чл.8, ал.1 от Наредбата, местни и чуждестранни физически лица задължително попълват и представят пред митническите органи валутна митническа декларация по образец, утвърден от министъра на финансите, в случаите на чл.2, ал.2 и 5 и чл.5 и 6. 

В последващата редакция на чл.2, ал.1 и ал.2  от Наредбата /обн. ДВ бр.48 от 15 юни 2007 г./,  сумата от 8000,00лв  е увеличена на 10000,00евро.

Най-сетне, според чл.13, т.2 от Наредбата/в редакция ДВ бр.1 от 06.2004 г./, на базата на декларацията по чл.11 и валутната митническа декларация по чл.8 митническите органи водят следните регистри: регистър на вноса и износа на левове и чуждестранна валута в наличност.

24. Цитираните нормативни текстове, налагат несъмнения извод, че към 2005г., както при износа, така и при вноса на левове и чуждестранна валута в наличност, на стойност над 8000,00лв., местни и чуждестранни физически лица трябва задължително да попълват и представят пред митническите органи валутна митническа декларация по образец, като съответно декларираните данни за изнесени или внесени левове и чуждестранна валута се вписват в нарочен митнически регистър.

В този контекст, единствените, конкретно и несъмнено установени факти по делото са, че Х.Д. е обявил посредством съответно подадени митнически декларации, че при напущане на страната на 23.10.2005 г. е изнесъл 10000,00евро и на 18.12.2005 г. е изнесъл 6350,00евро, като така декларираните данни, са вписани в съответния митнически регистър .

Данни за деклариран внос на парични средства в страната през 2005 г. няма.

По отношение, както на твърденията на Д., че е върнал в страната, с изцяло изнесените преди това парични средства, така на изводът на органа по приходите, че той е изразходвал изцяло изнесените парични средства, няма ангажирани конкретни доказателства по делото.

При това положение, след като за Д. е било налице, нормативно установено задължение да декларира, както изнесените, така и внесените в страната парични средства над 8000,00лв.  и след като не са налице данни, той да е изразходвал всички изнесени през 2005 г. парични средства, то еднозначно установените по делото факти, преценени съобразно правилата, както на формалната, така и на правната логика, налагат да се приеме, че при завръщането си в страната на 28.10.2005 г. и на 24.12.2005 г., Д. е внесъл по 8000,00лв., които не е имал задължение да декларира.

25. Що се отнася до извършените от жалбоподателя през ревизираните периоди сделки с правото на собственост и ограничени вещни права върху недвижими имоти, от доказателствата по делото се установява следното :

По силата на сделка за покупко – продажба извършена с Нотариален акт №166 от 16.09.2005 г. на Служба по вписванията гр. София, Х.Д. е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София, местност Павлово-Бъкстон-Триъгълника,  ул.Плевен бл.87, вх. А, за сумата от 69 000,00 евро,  от които заплатени в брой 25000,00 евро, като разликата от 44000,00 евро е уговорено да бъде заплатени чрез отпуснатия банков кредит от ТБ Юнионбанк“ и преведена по сметки на продавача К.Т..

По отношение на извършения разход в размер на 48895,75лв. (равностойността на 25000,00евро, както и по отношение на обстоятелството, че въпросната недвижимост е придобита в режим на съпружеска имуществена общност, спор по делото не се формира. При това положение, правилно в хода на ревизията е прието, че през 2005 г., жалбоподателят е извършил разход в размер на  24478,87лв.

26. Недвижим имот с площ от 360,00кв.м., находящ се в гр. Пловдив, ул. „Стефан Стамболов“ № 69Б, съставляващ УПИ ХХХІV – 2143, от кв. 93 по плана на кв. „Х. Ботев“-юг, гр. Пловдив е бил обект на следните сделки:

- Дарение извършено с нот. акт № 76, дело1323 от 16.02.2004 г., на Служба по вписвания Пловдив, по силата на което Т.Х..в Д. дарява на сина си Х.Т.Д., правото на собственост върху имота. Посочената в акта данъчна оценка на целият имот е 6 728,40лв.;

- Предварителен договор от 24.11.2004 г., сключен между Х.Д., като продавач – възложител и „Геомет“ ООД, гр. Пловдив, ул. „Луна“, № 8а, като купувач – изпълнител, по силата на който страните са поели задължения, Д. да продаде на дружеството 75% от поземления имот и „….. правото на строеж върху всички обекти в предвидената за изграждане в него многоетажна жилищна сграда по посочената по-долу скица-виза за проектиране, с изключение на тези, посочени в следващата точка, за които собственикът-продавач си запазва правото на строеж ….“.

В чл.1, т.2 от договора е установено задължението, срещу прехвърленото право на собственост и права на строеж, дружеството да построи изцяло със свои средства и материали, описаната сграда и да предаде на продавача, следните обекти: целият първи етаж, състоящ се от магазин с търговска зала, складово помещение, санитарен възел; целият втори етаж, включващ най-малко шест броя жилища. В договора изрично и подробно е описана степента на завършеност, в която съответните обекти от сградата, трябва да бъдат осъществени от изпълнителя;

- Покупко - продажба, извършена с нот. акт № 93, дело 15383 от 14.07.2005 г., по силата на която Х.Д. продава на „Геомет“ ООД „…75%, равняващи се на 270/360 идеални части от дворно място, съставляващо  УПИ ХХХІV – 2143, от кв. 93 по плана на кв. „Х. Ботев“- юг, гр. Пловдив, което  „Геомет“ ООД купува за сумата от 5046,30лв., каквато е посочената данъчна оценка на продадените идеални части от недвижимостта (всъщност 5046,30лв., съставляват 75% от 6 728,40лв., каквато, каза се, е данъчната оценка за целият имот).

В ревизионния доклад е отбелязано, че в писмени обяснения вх. № 70-00-6538 от 19.05.2011 г., Д. е заявил, че  „......никога не е получавана сумата от 5046,36 лв., записана като изплатена в НА № 93/14,07,2005 г., както и каквито и да било суми за уравняване на дяловете.Техните взаимоотношения (с „Геомет“ ООД -пояснението мое) са единствено по предварителен договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за строителство от 24,11,2004г.....“.

Все в тази насока, в доклада е отбелязано още, че „...Тъй като разплащането е извършено между физическото лице – Х. Д. и юридическото лице – Геомет ООД, което, от своя страна, е длъжно да води счетоводна отчетност в съответствие с приложимото законодателство, ако такъв документ е бил съставен, то би следвало да  е наличен  и да е отразен в счетоводните регистри на Геомет ООД. Надлежен платежен документ, съставен и подписан от двете  страни, не се представи в хода на  предходната ревизия за периода 2005-2009 г., при извършената насрещна проверка на Геомет ООД....“.

В приложените по делото писменни обяснения вх. № 70-00-6538 от 19.05.2011г. /л.341, том ІІ/, такова изявление на Д. не се съдържа. Обратно, в представената Декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК /л.1515, том VІ/, Д. е заявил сумата от 5043,30лв. Съответно, в писмената защита по същество на спора, той отново поддържа, че е получил реално въпросната парична сума по извършената сделка, така, както това е удостоверено в нотариалния акт.

При това положение, следва да се приеме, че Д. е получил на 14.07.2005 г. от  Геомет ООД, парична сума в размер на 5046,30лв.

- Доброволна делба на права на строеж върху недвижимия имот, извършена с нот. акт № 52 от 14.09.2005 г. на Служба по вписванията Пловдив, по силата на която Х.Т. е получил право на строеж върху: магазин № 1 за промишлени стоки на партерен етаж; магазин № 2 за промишлени стоки на партерен етаж; апартамент А на първи жилищен етаж;  апартамент Б на първи жилищен етаж; апартамент В на първи жилищен етаж; апартамент Г на първи жилищен етаж; апартамент Д на първи жилищен етаж и апартамент Е на първи жилищен етаж от жилщната сграда, предвидена да бъде построена в УПИ ХХХІV – 2143, от кв. 93 по плана на кв. „Х. Ботев“-юг, гр. Пловдив.

Правото на строеж, върху останалите жилищни; избени помещения и паркоместа, предвидени да бъдат осъществени в същата сграда, са отредени в дял на „Геомет“ ООД, гр. Пловдив.

В Раздел ІV от договора, страните са изложили споразумението си, правото на строеж върху апартамент В на седми етаж и апартамент Г на шести етаж, предвидено да бъде в дял на търговското дружество, да бъде придобито от него, след съставяне на Акт обр. 16, издаване на разрешение за ползване на цялата сграда и изпълнение на задълженията по предварителния договор от 24.11.2004 г.

В Раздел V от договора, страните взаимно са се съгласили, всяка от тях свободно да се разпорежда с правата си върху имота, без да се прилагат правилата на чл.33 и чл.66 от Закона за собствеността.

Заявено е също така, че със съделителите си дължат суми за парично уравнение на дяловете си и с постигнатата спогодба, окончателно уреждат отношенията, свързани с вещните права върху имота;

- Покупко-продажба, извършена с нот. акт № 97 от 28.12.2006 г., дело №32948 от 28.12.2006 г., на Служба по вписванията Пловдив, по силата на която Х.Д. продава на С.А.П. от гр. Пловдив апартамент „Е“,  находящ се на първи жилищен етаж от сградата на ул. „Стефан Стамболов“ № 69 Б, гр. Пловдив, за сумата от 15500,00 лева., от която продавачът е заявил, че е получил в брой от купувача 4995,00 лева към датата на сделката, а остатъкът от 10 505,00 лева е уговорено да бъде  заплатен изцяло при съставяне на Акт обр. 15. Посочено е, че за неплатената цена  се вписва законна ипотека в полза на продавача.

Констатирано е, че ипотеката  е заличена  на  08.08.2007 г. ;

- Покупко-продажба, извършена с нот. акт № 73, дело № 10642 от 25.05.2006 г., по силата на която Х.Д. продава на В.Л.К. от гр. Пловдив, апартамент „Д“,  находящ се на първи жилищен етаж от сградата на ул. „Стефан Стамболов“ № 69 Б, гр. Пловдив, за левовата равностойност на 28000,00евро, като при извършване на сделката Д. е получил левовата равностойност на 26000,00евро или 50851,60лв., а остатъкът от продажната цена в размер на  2000 евро, купувачът се е задължил да заплати до 31.05.2007 г. За неплатената част е вписана законна ипотека ;

- Покупко-продажба, извършена с нот. акт № 142, дело №17285 /10.08.2006 г.,  по силата на която Х.Д. продава на М.Д. П.а и П.А. П.,***,  находящ се на първи жилищен етаж от сградата на ул. „Стефан Стамболов“ № 69 Б, гр. Пловдив, за левовата равностойност на 10 575,00 евро, която сума страните са се договорили да бъде заплатена на продавача от купувачите изцяло при съставяне на Акт образец 15 за строящата се сграда, като за неплатената цена е вписана законна и потека в полза на продавача. Констатирано е от органите по приходите, че  ипотеката е заличена на 12.04.2007 г. Данъчната оценка на имота е 10964,40 лв.

- За сградата е издадено Разрешение за ползване №ДК-07-264 от 28.12.2007 г. /л.879, том ІV/.

27. Недвижим имот пл. № 297 с площ от 702,00кв.м., находящ се в гр. Пловдив, ул. „Люсиен Шавалас“ № 45, за който са отредени УПИ ХХХ – 297, с площ от 360,00лв. и УПИ ХХХІ – 297, с площ от 232,00кв.м. , като част от имот пл. № 297 с площ от 110,000кв.м. съобразно предвижданията на устройствения план е включена в неприложена улична регулация,  от кв. 91 по плана на кв. „Х. Ботев“-юг, гр. Пловдив е бил обект на следните сделки:

- Дарение, извършено с нот. акт № 37, дело16396 от 25.10.1997 г., на Нотариус П. П.а, Пловдив, по силата на което Т.Х..в Д. дарява на сина си Х.Т.Д., правото на собственост върху дворно място, заснето с пл. № 297, с площ от 702,00кв.м.. Посочената в акта данъчна оценка на целият имот е 42100,00лв. ;

- Предварителен договор от 31.10.2005 г., сключен между Х.Д., като продавач – възложител и „Метимпекс“ ЕООД, гр. Пловдив, бул. „Александър Стамболийски“, № 23, като купувач – изпълнител, по силата на който страните са поели задължения, Д. да продаде на дружеството 75% от поземления имот и „….. правото на строеж върху всички обекти в предвидената за изграждане в него многоетажна жилищна сграда по посочената по-долу скица-виза за проектиране, с изключение на тези, посочени в следващата точка, за които собственикът-продавач си запазва правото на строеж ….“.

В чл.1, т.2 от договора е установено задължението, срещу прехвърленото право на собственост и права на строеж, дружеството да построи изцяло със свои средства и материали, описаната сграда и да предаде на продавача, следните обекти отговарящи на 25% от общтата застроена площ на сградата ;

- Прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за строителство, извършена с нот. акт № 132, дело № 8405 от 26.04.2006 г., по силата на която Х.Д. прехвърля на „Метимпекс“ ЕООД, гр. Пловдив, правото на събственост върху 526/702 идеални части от правото на собственост върху дворното място, срещу което дружеството  се е задължило да проектира и построи изцяло със собствени средства и материали, предвидените за застрояване сгради в двата имота, като съответно предаде на прехвърлителя следните обекти от жилищната сграда в УПИ ХХХ – 297: изби №№16,17,18,19,26,27,28,29; гаражни клетки №№6,7,8; магазин № 2; апартаменти №№ 1,2,3,4,5,6,27; ателие № 2 и следните обекти от жилищната сграда в УПИ ХХХІ – 297: изби №6 и №9; апартаменти №7 и № 8.

В Раздел V от договора, страните взаимно са се съгласили, всяка от тях свободно да се разпорежда с правата си върху имота, без да се прилагат правилата на чл.33 и чл.66 от Закона за собствеността.

- Взаимно учредяване на право на строеж, извършена с нот. акт № 136, дело 8409 от 26.04.2006 г., по силата на която Х.Д. и „Метимпекс“ ЕООД, гр. Пловдив, като съсобственици на недвижимите имоти, си резпределят и взаимно, безсрочно си учредяват права на строеж, като за Д. те са в обем на следните обекти от жилищната сграда в УПИ ХХХ – 297: изби №№16,17,18,19,26,27,28,29; гаражни клетки   №№6,7,8; магазин № 2; апартаменти №№ 1,2,3,4,5,6,27; ателие № 2 и следните обекти от жилищната сграда в УПИ ХХХІ – 297: изби №6 и №9; апартаменти №7 и №8.

Страните са се споразумели, правото на строеж върху апартамент №9 на мансарден етаж от сградата в УПИ ХХХ – 297, предвидено да бъде в дял на търговското дружество,  да бъде придобито от него, след съставяне на Акт обр. 16, издаване на разрешение за ползване на цялата сграда и изпълнение на задълженията по предварителния договор от 24.11.2004 г.

В Раздел ІV от договора, страните взаимно са се съгласили, всяка от тях свободно да се разпорежда с правата си върху имота, без да се прилагат правилата на чл.33 и чл.66 от Закона за собствеността.

В ревизионния доклад е посочено, че са издадени Разрешения за ползване   39 от 22.04.2008 г., относно сградата осъществена в  УПИ ХХХІ -297 и № 40 от 22.04.2008 г. относно, сградата осъществена в УПИ ХХХ -297.

28. Описаните до тук данни налагат да се приеме за установено, че правото на собственост върху двата процесни имота, Х.Д. е придобил безвъзмездно, посредством дарения, извършени в негова полза от баща му Т. Д.. Първото от даренията е било през 1997 г., а второто от тях - през 2004 г.

През 2005 г.  жалбоподателя се е разпоредил възмездно със 75% идеални части от правото на собственост и правото на строеж върху недвижимия имот, съставляващ УПИ ХХХІV – 2143, от кв. 93 по плана на кв. „Х. Ботев“-юг, гр. Пловдив, ул. „Стефан Стамболов“ № 69Б.

През 2006 г., Д. пък се е разпоредил отново възмездно, с правото на строеж върху апартамент „А“; апартамент „Д“; апартамент „Е“ от жилищната сграда, предвидена да се застрои в имота.

Съответно, през 2006г. отново възмездно се е разпоредил със 75% от правото на собственост и правото на строеж върху УПИ ХХХ – 297, с площ от 360,00лв. и УПИ ХХХІ – 297, с площ от 232,00кв.м., гр. Пловдив, ул. „Люсиен Шавалас“ № 45.

Към момента на извършване на всяка една от въпросните сделки е действало правилото на чл.12, ал.2 от ЗОДФЛ/отм./, според която - Не се смята за доход полученото при продажба или замяна на имущество, придобито по наследство, завет, дарение и на реституирано имущество, както и наследствата и даренията.

Нормата е конкретна, точна и ясна, като не поражда каквото и да е съмнение относно нейното приложение, с оглед установените данни по текущия казус.

Полученото (т.е. както парични средства, така и непаричен доход) при извършване на възмездна сделка с имущество придобито по дарение  е необлагаем доход, по смисъла на Раздел ІІ от ЗОДФЛ (отм.).

Ясно е, че, законодателят свързва определянето на дохода като необлагаем, не с момента, когато той реално, фактически е бил получен, а с факта на извършване на възмездната сделка с дарено имущество.  

Казано с други думи, за да се определи един доход като необлагаем по смисъла на чл.12, ал.2 от ЗОДФЛ, необходимо и достатъчно е, той да е резултат от извършена сделка с дарено имущество. Конкретният момент на реалното, фактическо получаване на дохода, не е релевиран по никакъв начин от законодателя при установяване на фактическия състав по чл.12, ал.2 от ЗОДФЛ. В случая, законодателят не е възвел и каквото и да е ограничение по отношение на броя на имотите, с които се осъществяват, както дарения, така и последващи възмездни сделки.

Разбира се, разпоредбата на чл.13, ал.1, т.26 от действащия понастоящем ЗДДФЛ е материално правна и няма обратно действие, т.е. тя е неприложима в казуса, доколкото всички обсъждани сделки са извършени преди влизането и в сила.

Следва за пълнота да се добави, че в случая, нито се твърди, нито се установява, извършените в казуса дарения между свързани лица (баща и син Д.и), да са симулативни или пък да сключени при някакви други условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане по смисъла на Раздел ІV от ЗКПО /отм./, във връзка с чл.18 от ЗОДФЛ /отм./, което би изключило възможността, придобитият доход от жалбоподателя по всички прежде описани сделки, да бъде определен като необлагаем. 

29.  На следващо място, в ревизионния доклад е посочено, че според оборотните ведомости  за периода 2009г., по сметка *** „Сметка на собственика  са отразени предоставени средства в размер на 60400,00лв. и върнати средства в размер на 920,40лв. Каквито и да е други, данни, констатации или съображения в тази насока не са изложени от органа по приходите.

Според заключението на вещото лице по приетата в хода на производството по адм. дело №1541/2013г. съдебно счетоводна експертиза /л. 1934 и сл., т. VIII/, през 2009 г., Х.Д. е предоставил на предприятието на едноличния търговец „13х13 – Х.Д.“ сумата от 4813,50лв.

Според изричната констатация на експерта, касата на предприятието на едноличния търговец не е кредитирана през 2009 г. със сумата от 60400,00лв. В случая, неправилно са били изписани, като изплатени на доставчици, суми в размер на 55586,50лв. Вещото лице сочи, че извършените от счетоводителя на търговеца, счетоводни операции за изправяне на задължения, не са придружени от първични считоводни документи и се явяват неоснователно взети.

Вещото лице, назначено в хода на настоящото съдебно производство също е констатирало, че предоставените през 2009 г. суми от Х.Д. на предприятието на едноличния търговец са в размер на 4813,50лв.

При това положение, тази точно сума, следва да бъде съобразена като разход за Д. през 2009г.

30. В заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, прието в хода на настоящото производство, експертът е изчислил съответните разходи за издръжка на домакинството на Д., като е съобразил, както статистичиските данни, така и фактически извършените разходи. При това положение, няма причина така установените конкретни разходи за издръжка да не бъдат зачетени за всеки един от процесните отчетни периоди.

31. По отношение на приходите от наем, следва да се съобрази, че в режим на съпружеска имуществена общност се съпритежават само имотите, намиращи се в гр. Пловдив, ул. „Победа“, № 2А и гр. София, ул. „Плевен“, бл. 87, вх. А. Останалите, отдавани под наем имоти, са индивидуална собственост на Д. /както се посочи, те са дарени нему от Т. Д./.

По отношение на наемите, получени от „Е.“ ЕООД, назначеното в предходното производство вещото лице е констатирало/ /л. 1944 и сл., т. VIII/, че наемът в размер на 15061,46лв. и депозита в размер на 2153,40лв. са декларирани изцяло от Д. с ГДД за 2007 г.

Съответно, вещото лице по счетоводната ексретиза, назначена в хода на настоящото производство е констатирало, че за 2008 г. и за 2009 г., сумите, получени по наемни правоотношения, изцяло са били внасяни по сметка само на Х.Д..

Поддържаната от Д. позиция в хода на производството също е била, че всички тези суми, следва да бъдат зачетени само като негов приход.

В тази насока са и данните, съдържащи се в приложените по делото разписки за изплатени наеми /л. 731 и сл., т.III/

Такива впрочем са и изричните указания на висшия по степен административен съд, дадени в отменителното решение.

32. По отношение на възприетия от органа по приходите подход при определяне на приходите и разходите на Д. за процесните отчетни периоди, следва да се добави още:

В чл.1 от ЗДДФЛ е определено, че: “Този закон урежда облагането на доходите на физическите лица, включително от дейност като едноличен търговец.”. Респективно, според разпоредбата на чл. 1 от ЗОДФЛ/отм./ – “Този закон урежда облагането на доходите на физическите лица, доходите на предприятията на едноличните търговци и доходите на някои предприятия, които са юридически лица.”.

Указанието е ясно и небудещо съмнение – на облагане с данък подлежат доходите на физическите лица, а не на семействата. Семейното подоходно облагане като способ за определяне на задълженията към бюджета не е познат на българското право.

Единственият текст от материалния закон, който релевира семейството като факт с правно значение по отношение на определяне на основата за облагане с данък върху дохода, е чл.22а от ЗДДФЛ, според който местните физически лица могат да ползват данъчно облекчение за млади семейства, като приспадат от сумата от годишните данъчни основи по чл.17 от закона, направените през годината лихвени плащания по ипотечен кредит за закупуване на жилище, когато едновременно са налице съответно предвидените в закона условия. Според този текст обаче, облекчението се ползва от конкретното физическо лице, а не от семейството, което е в съответствие с принципа, че на облагане с данък, подлежат доходите на физическите лица, а не на семействата. Все в тази насока, трябва да се добави, че семейството, според правилата на чл.4 от ЗДДФЛ е факт, който е от значение единствено за определяне на центъра на жизнените интереси на физическото лице. 

Разпоредба на чл.123, ал.1, т.1 от ДОПК, също не е основание, за да се приеме, че специалната правна уредба, установена в чл.122 и сл. от ДОПК, допуска формирането на някакъв семеен облагаем доход.

В случая обаче, органите на приходна администрация по свое усмотрение, са приемали определени доходи или разходи за добити в режим на съпружеска общност и, само поради така установената в закона презумпция за общност, са зачитали при формиране на резултатите за отделните отчетни години, само половината от съответната сума.

Несъмнено е, че разпоредбите на чл.19 и чл.25, ал.1 от СК/отм./ и чл.21 от СК, безусловно следва да бъдат приложени при установяване на предпоставките по чл.122, ал.1 от ДОПК и анализ на обстоятелствата по чл.122, ал.2 от ДОПК, но не за определяне на общия доход и разход на семейството, а за определяне на конкретния доход и разход на ревизираното лице, с цел установяване на възможно най-верния размер за определяне на данъчната основа, спрямо която да се изчисли и конкретно дължимия именно от физическото лице пряк данък.

Ясно е, че когато липсват конкретни данни за това, че например, придобитият през време на брака имот или недвижима вещ, са закупени със средства само на единия съпруг, и той не твърди това, като и, че например, разходите за издръжка и живот са поети със средства само на единия съпруг, презумпцията за съвместност на приноса следва да бъде приложен. Липсва обаче, не само правна, но и формална логика, доходите на единия съпруг, например от трудови правоотношения или от наемни правоотношения, които той е декларирал и съответно, е заплатил дължимия за тях данък, да участват при формиране на основата за облагане на другия съпруг, като се определя някакъв общ облагаем доход.

Аналогично е положението и относно движението на парични средства по личните банкови сметки на съпрузите. При изрично поддържано становище, че както внесените, така и изтеглените средства от личните сметки са от дейността и се отнасят само до приходите и разходите на жалбоподателя Д., няма причина тези данни да не бъдат зачетени, и единствено въз основа на презумпцията за съвместен принос, половината от съответната сума да бъде приемана като доход или разход на съпругата Д.а.

С оглед данните по делото и становището на жалбоподателя, няма основание правилата установени за режима на съпружеската имуществена общност да бъдат безусловно приложени в случая. В тази насока, не трябва да се забравя, че предмет на текущия правен спор не са имуществените отношения между съпрузите Д.и, а фискалните задължения на жалбоподателя.

33. Въз основа на изложеното до тук, приходите и разходите на жалбоподателя за отчетната 2005 г., трябва да бъдат определени по следния начин:

 

2005

Приход

разход

налични среддства към 01.01.2005 г.

 143195,96

 

издръжка на семейство (1/2)

 

1960,00

средства по сметка *** в  предприятието на ЕТ

     1000,00

   10000,00

продажба на имот по нот.акт №93 от 14.07.2005 г.

5046,30

 

 

 

 

покупка на апартамент София (от 25 000 евро или 48895,75лв.) по НА №166 от 16.09.2005 г.

 

48895,75

нотариални такси

 

148,96

застраховка Живот

 

985,74

МДТв Общ. Пловдив (от 540,23 лв. - 75,50 по стат. данни)

 

464,73

„ДЗИ Общо застраховане“

 

170,50

платен наем от ЕТ „Мисти- Милко Чапкънов“

2400,00

 

разходи пътуване в чужбина

 

925,00

сметка *** в МКБ Юнионбанк

          400,40

      500,00

сметка *** в МКБ Юнионбанк

 

 

сметка *** в МКБ Юнионбанк

 

1446,92

Митн. Декл.7733/23,10,2005

        8000,00

11558,00

Митн. Декл.9382/18,12,2005

        8000,00

4420,00

 ОБЩО

    168042,66

   81475,60

 

Резултатът за периода е наличност към 31.12.2005 г. в размер на 86567,06лв.

 

34. Приходите и разходите на жалбоподателя за отчетната 2006 г., трябва да бъдат определени по следния начин:

 

2006 г.

получени

платени

налични средства към 01.01.2006 г.

86567,06

 

издръжка на семейство

 

2190,50

предоставени средства в ЕТ

3062,14

 

покупка имот /магазин/ гр. Силистра

 

27000,00

НА № 73/2006 г. продажба право строеж ап.Д /26000 евро/

50851,60

 

получени 1000 евро /ипотека продажба ап. Д/

1955,83

 

НА № 97/2006 г. /продажба Ап.Е/

4995,00

 

наем-ЕТ „ Д.-Е.А. „

3000,00

 

застраховка Живот

 

985,74

МДТ- Пловдив-1227,27 лв. /приспадане на 79лв. стат. данни/

 

1148,27

платени ТБО от наематели

147,76

 

ДЗИ Общо застраховане

 

424,50

пътувания в чужбина

 

600,00

спестовна книжка  -ОББ в евро

43486,12

48895,75

91951090095084--МКБ Юнионбанк

22897,00

22897,00

***-МКБ Юнионбанк

27019,80

86015,88

***-МКБ Юнионбанк

23862,10

34305,00

 ОБЩО

267844,41

224462,64

   

Резултатът за периода е наличност към 31.12.2006 г. в размер на 43381,77лв.

В случая, вещото лице по съдебната експертиза приета в хода на настоящото производство, неправилно е включило в приходната част за 2006г., сумата от 20682,90лв. или левова равностойност на 10575,00евро, по сделка за продажба на апартамент А, находящ се на първи жилищен етаж от сградата на ул. „Стефан Стамболов“ № 69 Б, гр. Пловдив /по нот. акт № 142, дело №17285 /10.08.2006 г. – л.1531, том VI/, доколкото изричната уговорка на страните е била, продажната цена да се заплати изцяло при съставяне на Акт обр. 15. Въпросният акт за установяване на годността за приемане на строежа на ул. „Стефан Стамболов“ № 69 Б, гр. Пловдив е съставен на 18.05.2007 г. л.869, том IV/, поради което въпросната сума, следва да бъде включена в приходната част за 2007г., както са сторили това органите по приходите и вещото лице съдебната експертиза приета в хода на първоначалното производство.

35. Приходите и разходите на жалбоподателя за отчетната 2007 г., трябва да бъдат определени по следния начин:

 

2007

получени

платени

налични към 01.01.2007 г.

43381,77

 

издръжка на семейство - 1/2

 

2731,00

спестовна книжка в евро

5034,95

1995,06

предоставени средства в предприятието на ЕТ

866,67

30000,00

Ипотеката за ап.А /заличена  на  12.04.2007/

20682,90

 

Ипотеката за ап.Д-НА № 73/2006 г. -  1000 евро

1955,83

 

Ипотека ап.Е - НА № 97/18,12,2006 г.

10505,00

 

наем „Е.“ ЕООД

15061,46

 

депозит по договор от 2007 г. с Еделстеле ЕООД

2153,40

 

наем ЕТ „ Д.-Е.А. „

3000,00

 

застраховка Живот

 

985,74

МДТ-Пловдив-1166,26лв. /присп. 105лв. стат. данни/

 

1061,26

МДТ-Силистра

 

267,76

МДТ - Община гр. София

 

275,28

платени ТБО наематели

444,65

 

***-МКБ Юнионбанк

80

250

***-МКБ Юнионбанк

86393,84

***653,14

***

101,82

101,91

***-МКБ Юнионбанк - СИО

0

1560,00

 ОБЩО

189662,29

146881,15

 

Резултатът за периода е наличност към 31.12.2007 г. в размер на 42781,14лв.

Както се посочи в т.25 и следващите от настоящото решение, недвижимите имоти, съставляващи УПИ ХХХІV – 2143, от кв. 93 по плана на кв. „Х. Ботев“- юг, гр. Пловдив, ул. „Стефан Стамболов“ № 69Б ; УПИ ХХХ – 297, с площ от 360,00лв. ; УПИ ХХХІ – 297, с площ от 232,00кв.м. , като част от имот пл. № 297 с площ от 110,000кв.м. съобразно предвижданията на устройствения план е включена в неприложена улична регулация,  от кв.91 по плана на кв. „Х. Ботев“- юг, гр. Пловдив, ул. „Люсиен Шавалас“ № 45 са придобити от Х.Д. посредством дарения, извършени от неговия баща Т. Д.. Разпоредителни сделки с идеални части от правото на собственост и правата на строеж върху имотите,  Д. е извършил през 2005г. и 2006г., поради което полученото (т.е. както парични средства, така и непаричен доход) при извършване на възмездна сделка с имущество, придобито по дарение е необлагаем доход, по смисъла на Раздел ІІ от действащия към този момент ЗОДФЛ (отм.).

36. Приходите и разходите на жалбоподателя за отчетната 2008 г., трябва да бъдат определени по следния начин:

 

2008

получени

платени

налични към 01.01.2008 г.

42781,14

 

издръжка на семейство - ½

 

3106,50

предоставени средства в ЕТ

122127,09

138500,00

довършителни работи по апартамент

 

8500,00

продажба автомобил /общо100лв. – СИО/

50,00

 

наем Г.Л.Х. 

900,00

 

получен депозит от Георгн Харизанов по договор 2008 г.

100,00

 

наем Г.Д.К. 

1100,00

 

получен депозит от Г.К. по договор от 2008 г.

100,00

 

наем „Анжели - Стил и дизайн“ ЕООД

1525,56

 

наем „Солис мебел“ ЕООД

15646,60

 

наем  „Е. ЕООД“ -25816,92  лв. - СИО

25816,92 

 

за такса смет от “Еделстеле“  ЕООД

512,50

 

за такса смет от ЕТ „Д.-Е.А. „

176,16

 

за такса смет от „Солис мебел“  ЕООД

973,90

 

за такса смет от „Анжели-Стил и дизайн“ ЕООД

115,32

 

депозит  по договор 2008 г. от  „А.С.“ ЕООД

254,25

 

наем ЕТ „ Д.-Е.А. „

3000,00

 

депозит по дог. наем с ЕТ „Д.-Е.А.“

250,00

 

застраховка Живот

 

985,74

МДТ- Пловдив /4215,40 -130 лв. по стат.данни/

 

4085,40

МДТ-Силистра

 

266,26

МДТ-София

 

145,26

платени ТБО от наематели ФЛ

56,96

 

ЗД „Виктория“

 

49,00

неустойка по договор от Димитър Ж.  Димитров

24 224,00

 

платен данък  по ГДД за 2007 г.

 

2453,09

91951090188075-МКБ Юнионбанк

14082,74

14105,30

***-МКБ Юнионбанк

 

51,00

***-МКБ Юнионбанк

 

8372,50

***-МКБ Юнионбанк

38651,26

64878,20

спестовна книжка  „ОББ“ АД

2376,33

 

***-МКБ Юнионбанк

26795,70

27005,00

 ОБЩО

321619,43

272503,25

 

Резултатът за периода е наличност към 31.12.2006 г. в размер на 49116,18лв.

Тук следва да се добави, че по отношение на сумата от 24224,00лв., изплатена от Д.Ж.Д. през 2008 г. като неустойка по предварителен договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за строителство от 24.11.2004 г., спор между страните не се формира. В тази насока по делото е представена изрична декларация от Д..

37. Приходите и разходите на жалбоподателя за отчетната 2008 г., трябва да бъдат определени по следния начин:

 

2009

получени

платени

налични към 01.01.2009г.

49116,18

 

издръжка на семейство - ½

 

3128,00

предоставени средства в ЕТ

920,40

4813,50

наем от Д.Х.Т.  

200,00

 

получен депозит договор с Д.Т.

100,00

 

наем от Д.Й.П.  

300,00

 

получен депозит договор с Л.П.

100,00

 

наем от  М.Д.  

1260,00

 

получен депозит договор с М.Д.

420,00

 

наем от Л.Л.

2000,00

 

получен депозит по договор с Л.Л.

400,00

 

наем от Т.П.Х.  

800,00

 

получен депозит по договор  с  Т.Х.

100,00

 

наем от П.А.Х.  

900,00

 

получен депозит по договор с П.Х.

100,00

 

наем от К.П.М.  

1000,00

 

получен депозит по договор с К.М.М.

100,00

 

наем от К.Б.Т.

2400,00

 

получен депозит от К.Т.

100,00

 

наем от  „В.- К.К.“ ЕТ

882,00

 

получен депозит от ЕТ „В.- К.К.“"

294,00

 

наем от Б.И.Р.  

2564,52

 

наем от Г.Л.Х. 

1200,00

 

наем от Г.Д.К. 

1200,00

 

върнат  депозит на Г.К. по договор от 2008 г.

 

100,00

наем от „А-С.и Д.“ ЕООД

2542,60

 

върнат  депозит  по дог. от 2008 г. с „А.С.“ ЕООД

 

254,25

наем от  „Е.“  ЕООД

23665,52

 

наем от ЕТ „ Д.-Е.А. „

3000,00

 

застраховка Живот

 

957,37

МДТ- Пловдив /7044,75 – 133,00лв. по стат. Данни/

 

6911,75

МДТ-Силистра

 

394,64

МДТ - Община гр. София

 

199,56

платени ТБО от наематели ФЛ

505,02

 

платени ТБО от ЮЛ

1189,91

 

разходи за завършване на апартаменти

 

3600,00

платен данък по ГДД за 2008 г.

 

2999,40

*** -МКБ Юнионбанк

16746,22

 

***-МКБ Юнионбанк

48,00

 

***-МКБ Юнионбанк - СИО

 

30 000,00

*** -МКБ Юнионбанк - СИО

 

30 000,00

***-МКБ Юнионбанк - СИО

5535,00

5613,96

 

119689,37

88972,43

 

Резултатът за периода е наличност към 31.12.2006 г. в размер на 30716,94лв.

38. Приетото до тук от фактическа и правна страна е достатъчно, за да се формира извод за незаконосъобразност на ревизионния акт и в частта му, с която спрямо Д. са определени допълнително задължителни осугирителни вноски за отчетните 2007год., 2008 год. и 2009 год., както следва: за ДОО в общ размер на 2714.40лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 1515.45 лв.; за ДЗПО - УПФ в общ размер на 1044.00 лв. и са определени лихви в размер на 582.86 лв.; за ЗО в общ размер на 1670.40 лв. и са определени лихви в размер на 1986.48 лв.

Спрямо така определените задължения, трябва да се добави и следното :

Според чл.124а.  (Нов – ДВ, бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г.) ДОПК -  разпоредбите на чл.122 – 124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. Това правило е очевидно процесуално. Наложително обаче в случая е да се съобрази, че то препраща към приложение на материалноправни разпоредби. Казано с други думи, когато поради противоправно развитие на данъчните правоотношения, данъчната основа не може да бъде определена съобразно материалните правила установени в ЗДДФЛ, КСО, ЗЗО, то тогава, тази данъчна основа или осигурителен доход се определя съобразно материалните правила установени в чл.122, ал.2 от ДОПК.

Казано с други думи, когато не е възможно да се установят фактите, които съответният материален закон релевира относно определяне на облагаемия  или осигурителния доход, следва да се приложи нормата на чл.122, ал.2 от ДОПК, която „вместо съответния материален закон, релевира други факти относно определяне на облагаемия или осигурителен доход.

В този смисъл например правилото, че за определянето на основата за облагане с данъци, органът по приходите взема предвид брутните приходи/доходи (оборота) - чл. 122, ал. 2, т. 8 от ДОПК, очевидно няма какъвто и да е процесуален характер.

Ето защо, независимо от обстоятелството, че разпоредбата на чл.124а от ДОПК е процесуалноправна по своя характер, то това не може да има за последица, приложение с обратна сила на материалноправните разпоредби, към които тя препраща при положение, че това не е изрично предвидено в закона.

Данъчните и осигурителни отношения са регулирани с императивни правни норми, поради което е изключено каквото и да е разширително тълкуване или приложение с обратна сила в тежест на отделния правен субект.

Изцяло в тази насока е и трайната практика на ВАС, отразена в Решение № 7727 от 06.06.2014 г., постановено по адм. дело № 11840/2013 г. на ВАС, докладчик съдия Р. Монова; Решение № 4550 от 02.04.2014 г., постановено по адм. дело № 9082/2013 г. на ВАС, докладчик съдия Е. М., Решение № 4374 от 21.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1821/2015 г., VIII о., докладчик председателят М. М.; Решение № 5864 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8000/2014 г., VIII о., докладчик съдията В. Ш.; Решение № 8273 от 6.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12408/2014 г., I о., докладчик председателят С. Анчева и Решение № 7326 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7102/2014 г., I о., докладчик съдията М. П.а.

Само това е достатъчно оспореният ревизионен акт да бъде отменен, в частта относно установените ЗОВ за посочените години на ревизираното лице.

 

ІV. За разноските :

39. Констатираната незаконосъобразност на ревизинионния акт в оспорената му част, налага на жалбоподателя да се присъдят сторените разноски във всички етапи от съдебното производство. Според представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, те се констатираха в размер общо на 18182,00лв.

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 161204604 от 11.02.2013г., издаден от А.И.В., на длъжност инспектор по приходите в Териториална дирекция Пловдив на Национална агенция за приходите, в частта му изменена и потвърдена с Решение №439 от 07.05.2013год. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно осигурителна практика” Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, съответно с която спрямо Х.Т.Д. ЕГН **********, регистриран като едноличен търговец с фирма „13х3 - Х.Д.“, ЕИК по Търговски регистър ***, със седалище и адрес на управление гр. *** са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за отчетната 2005год. в размер на 21865.46лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 18262.52 лв.; установени са задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, както следва :  за отчетната 2007год., в размер на 74042.83 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 39376.72 лв.; за отчетната 2008год., в размер на 5488.93лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 997.58 лв. ; за отчетната 2009год. в размер на 8159.49 лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 1584.74 лв.; установени са задължителни осигурителни вноски за отчетните 2007год., 2008 год. и 2009 год., както следва: за ДОО в общ размер на 2714.40лв. и са определени лихви за просрочие в размер на 1515.45 лв.; за ДЗПО - УПФ в общ размер на 1044.00 лв. и са определени лихви в размер на 582.86 лв.; за ЗО в общ размер на 1670.40 лв. и са определени лихви в размер на 1986.48 лв.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите да заплати на Х.Т.Д. ЕГН **********, регистриран като едноличен търговец с фирма „13х3 - Х.Д.“, ЕИК по Търговски регистър ***, със седалище и адрес на управление гр. *** сумата от 18182,00лв. /осемнадесет хиляди сто осемдесет и два лв./, представляваща извършени от последния разноски за всички съдебни инстанции.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

Административен съдия :