РЕШЕНИЕ

№ 1405

гр. Пловдив, 11. 07. 2016 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, V състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни,  две хиляди и шестнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ

при секретаря В. Е., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2861 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

   Жалбоподателят – М.О.Х. с ЕТ “Е.-М.Х., със седалище и адрес на управление в ***, ЕИК *** обжалва РА № Р-16-1403346-091-001/22.07.2015 г., потвърден с Решение № 807/12.10.2015 г. на ДД ”ОДОП” в частта на допълнително начислен ДДС общо в размер на 18345.60 лв. и лихви за просрочие в размер на 10028.13 лв., за установените задължения по ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 620.52 лв. и лихва 278.40 лв.,   допълнително установените задължения за ЗОВ – ДОО за 2008 г. в размер на 1482.62 лв. и лихва 1513.31 лв., ЗО за 2008 г. в размер на 523.28 лв. и лихва 339.47 лв. и  ДЗПО-УПФ  за 2008 г. –  в размер на 436.07 лв. и  лихва 445.10 лв.

В жалбата както и в приложената писмена защита на адвокати П. и П. /л.776/ се твърди, че РА е неправилен и незаконосъобразен, иска се пълната му отмяна, както и се претендират  съдебни разноски.

   Ответникът – Директор на  Дирекция “ОДОП“, чрез процесуалния си представител юк. К. намира жалбата за неоснователна, по съображения изложени в писм. становище /л.781/ и моли за присъждане на юк. възнаграждение.

Ревизионния акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната данъчна администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната негова част. Така постановения от Директор Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната процесуална допустимост.

От събраните по делото доказателства настоящия съдебен състав установи, че  ревизията е възложена  / л. 690/ със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1403346 от 25,07,2014г., изменена със ЗВР № Р-16-1403346-020-002 от 26,02,2015г, изменена със ЗВР № Р-16-1403346-020-003 от 04,03,2015г. изменена със ЗВР № Р-16-1403346-020-004 от 26,03,2015г. Заповедите за възлагане на ревизия са издадени от компетентен да възлага ревизии орган по приходите, видно от приложените /л-4-6/ по административната преписка Заповед №РД-09-518/30.04.2014 г. и приложение № 1 и № 2 към нея на Директора на ТД на НАП-гр.Пловдив, в която поименно са посочени органите по приходите, които са оправомощени да издават заповеди за възлагане на ревизия, както и техните заместници, в случай на отсъствие на титуляра и приложенията към нея.

Издаден е  / л.41/ ревизионен доклад № Р-16-1403346-092-01/20.05.2015 г., няма жалба срещу него , като впоследствие е издаден  / л.27/ и  обжалвания ревизионен акт № Р-16-1403346-091-001/22.07.2015 г.

 Процесното Решение № 807/12.10.2015 г. на Директора на “Дирекция Обжалване и Данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив  е издадено от компетентен орган, видно от коментираните по-горе писм. доказателства / л.4-7/.

Съдът от приложените в административната преписка доказателства, от установеното  в РД, в РА  и в оспореното Решение констатира,  че във фазата на административното производство е прието за установено следното от фактическа страна:

Извършената ревизия е по ЗДДФЛ, ЗДДС, ДОО, здравно осигуряване и УПФ за самоосигуряващите се лица за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2010 г.  

 Относно определяне на данъка по ЗДДС:

Извършената ревизия на М.О.Х. с ЕТ „М.Х.-Е.“  обхваща периода 15.01.2009 г. до 31.12.2010 г. За горния период лицето е извършвало основна дейност свързана със стопанисването на кафе-аперитив в с.Брани поле като ЕТ не е бил регистриран по ЗДДС.

В хода на ревизионното производство е установено, че в счетоводството на търговеца за периода от 2008 г. до 2010 г. не са намерили отражение фактури издадени от доставчиците „Деливъри Пловдив“ АД, „Сити Табако“ ООД, ЕТ „Р.Д.“, ЕООД“Г. Бриз-97“ и ООД „Икон“, като предмет на доставките по неосчетоводените фактури са цигари, алкохол, дъвки, безалкохолно и ваучери. В хода на проверката органа по приходите е изискал от горните доставчици да представят документи и писмени обяснения за издадените от тях фактури в които като получател е вписан жалбоподателя. Изискани са регистри от съответните счетоводни сметки в които са намерили отражение посочените фактури, документи за извършен превоз на стоките до обект на клиента доказателства за извършеното разплащане по доставките и други.

В резултат на горното искане доставчиците са приложили копие на приложените фактури, други доказателства, както и обяснения в които е посочен начина на транспортиране на стоките.

Въз основа на горните доказателства органът по приходите е формирал извод, че  въпросните фактури са реално издадени от горните доставчици – регистрирани по ЗДДС лица и доставките по тях са реално извършени, но без същите да са намерили отражение в счетоводните регистри на жалбоподателя. Прието е за установено, че закупените стоки са реализирани на вътрешния пазар, като за тяхната продажба не е издаден документ и получените приходи не са отчетени като такива, а са укрити. Прието е, че това представлява обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК и поради тази причина ревизията е извършена по реда на ал.1, а на лицето е връчено уведомление, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК. Установеният размер на неотчетените покупки е определен въз основа на фактурите издадени от посочените по-горе доставчици, като продажната цена е определена като покупната стойност на стоката е увеличена с посочената от ревизираното лице търговска надценка, а за цигарите с представената търговска отстъпка от доставчиците – л.18 от РД.

Посочено е , че към 31.12.2008г. лицето е реализирало облагаем оборот надвишаващ 50.000 лв., поради което и на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС до 14.01.2009 г. лицето е следвало да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС.

Органът по прихода е посочил, че за периода 15.01.2009 г. – 31.12.2010 г. жалбоподателят дължи косвен данък за извършените облагаеми доставки на основание чл.102, ал.3 от ЗДДС, като в крайна сметка е определен дължим ДДС в общи размер на 18345.60 лв.

По ЗДДФЛ:

Както по-горе се каза за данъка по чл.48 от ЗДДФЛ ревизията е обхванала периодите от 01.01.2008 г. до 31.12.2010 г.

Х. е местно физическо лице по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ и е данъчно задължено лице по чл.6 и 8 от с.з. На лицето е установен данък върху доходите по чл.48 за 2008 г. в размер на 620.52 лв. и лихви 278.40 лв., като е установено и че същата е вдовица от 1999 г. Лицето е подавало ГДД за ревизираните периоди и е декларирало доходи от дейност подлежаща на облагане с окончателен годишен патентен данък.

От информационните масиви на НАП са установени покупки на цигари, кафе, алкохол и други стоки от горните доставчици, които не са отразени в регистрите на търговеца. Стойността на неотчетените покупки по години за 2008 г. – 37245.26 лв., за 2009 г. – 41466.59 лв. и за 2010 г. – 14393.96 лв.

Установено е по реда на чл.122 от ДОПК, че жалбоподателят не е отчел приходи от последващите продажби на горните стоки, както следва: - за 2008 г.  в размер на 39761,43 лв., за 2009 г. – 36767,00 лв. и за 2010 г. в размер на 13153,46 лв.

По реда на чл.122 от ДОПК в крайна сметка е определено, че при жалбоподателя е налице превишение на разходите спрямо доходите на лицето за 2008 г. в размер на 6205,16 лв. въз основа на което е определен дължимия данък по ЗДДФЛ на ФЛ в размер на 620.52 лв. и лихва 278,40 лв.

Относно задълженията по КСО и ЗЗО:

Установено е,  че по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО жалбоподателят е самоосигуряващ се - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. На основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО, ревизираното лице подлежи на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт като лице, упражняващо трудова дейност като едноличен търговец. По свой избор жалбоподателят е избрал да се осигурява и за общо заболяване и майчинство /чл.4, ал.4 от КСО/. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност – чл.6, ал.2 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.7 от КСО самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1,2, и 4 от с.з. правят осигурителни вноски за своя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход, установен по реда на точки 1 и 2 на ал. 7. На основание чл.6, ал.8 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд «Пенсии» и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация (чл.6, ал.8 и чл.157 от КСО и чл.2, ал.4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица).

При ревизията органите по приходите са констатирали,  че  жалбоподателят, в качеството му на самоосигуряващо се лице е внасяло авансово дължимите осигурителни вноски върху минималния размер на месечния осигурителен доход. По реда на чл.122 от ДОПК при извършената съпоставка е извършено превишение на разходите спрямо доходите за 2008 г. в размер на 6205,16 лв., а ведно с декларирания облагаем доход от лицето в размер на 5410,74 лв. е определен и окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващото се лице в размер на 11615,90 лв. за 2008 г.

Въз основа на горното са определени и  допълнително установените задължения за ЗОВ – ДОО за 2008 г. в размер на 1482.62 лв. и лихва 1513.31 лв., ЗО за 2008 г. в размер на 523.28 лв. и лихва 339.47 лв. и  ДЗПО-УПФ  за 2008 г. –  в размер на 436.07 лв. и  лихва 445.10 лв.

Задължението за здравно осигуряване на жалбоподателя възниква на основание чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравно осигуряване - лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от Кодекса за социално  осигуряване.

Част от направените авансови вноски от ЗЛ са внесени със закъснение, спрямо законовоопределения срок, поради което на основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО, във връзка с чл.175 от ДОПК органът по приходите е начислил дължимите лихви.

В съдебната фаза  процесуалния представител на жалбоподателя адв. П.  с молба  /л. 741/  е оспорила  авторството и съдържанието на подписаните на мястото на получател на фактурите изброени в т.1., моли да се допусне СГЕ на подписите, положени за получател, като вещото лице отговори положените подписи за получател дали са изпълнени от М.О.Х. и М.Е.Б.. Оспорила е по съдържание всички неподписани фактури и съдържанието на всички документи  за които се твърди, че съпътстват доставката както и писмените документи на доставчиците събрани от ревизионния екип.

Моли да се допуснат за разпит като свидетели - М.О.Х. и М.Е.Б. , а след приемане на графологичната експертиза  е поискала и ССЕ.

 Впоследствие е поискала заличаване на допусната СГЕ и е заявила,  че държи само на ССЕ.

Ответната страна  по реда на чл. 192 от ГПК е изискала и страните - “Деливъри Пловдив”АД / л.711-732/ и “Г. Бриз-97” ЕООД  / л. 734-740/ са  изпратили оригинали на фактури, издадени на ЕТ Е.-М.Х., ЕИК ***, някои от фактурите с  подписи и имена на получателите на стоките, като е посочено и че фактура № 0060013572/11.07.2008 г. не е намерена в архива на дружеството, поради което не са в състояние да я представят.

С декларация от Г.С.Г. , в качеството си на управител на „Г.Бриз 97” ЕООД  представя, ксерокопие на издаваните фактури на ЕТ “Е. - М.Х.” с Булстат ***, с номера както следва: - 0010003866/23.10.2008 г. , - 0010004269/28.10.2008 г., - 0010004516/31.10.2008 г., - 0010004899/05.11.2008 г. - 0010005107/06.11.2008 г. -  0150004642/04.10.2008 г.- 0150004690/07.10.2008 г.- 0150004738/09.10.2008 г. 0150004827/14.10.2008г. - 0150004868/16.10.2008г., - 0150004902/18.10.2008г. и фактура № 0150004939/21.10.2008г.

Съдът е  допуснал поисканата  ССЕ,  назначил е  за вещо лице П.П. , който следва да отговори на въпросите :

1.От данъчната основа за определяне на облагаемия оборот, послужил за задължителна регистрация по ЗДДС, данъчната основа за облагане след тази дата за облагане по ЗДДС и данъчната основа по ЗДДФЛ да се изключат в следните варианти:

А/стойностите по процесните фактури, които са без подписи, оспорени от нас в съдебно заседание на 24.02.2016г. и подробно описани в т.І.2 на депозираната в с.з. на 24.02.2016г. молба;

Б/тъй като ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК, вещото лице да преизчисли данъчната основа, като вземе предвид резултатите от вариант А/ на настоящата молба и приема още един вариант на данъчна основа, а именно по самия ревизионен акт и при положение че посоченият  в процесните фактури ДДС се признава за данъчен кредит.

2.След горните изчисления да се преизчисли вероятната дата на регистрация по ЗДДС, данъчната основа, данъците и лихвите за процесните години.

3.Да се установи какви МПС, собственост ЕТ „Е.-М.Х.” са налице за процесните години, ако има такива, има ли осчетоводени разходи за транспорт или други във връзка с възможността за самостоятелно зареждане на стока от процесните доставчици.

4.Да посочи, ако има повече от една фактура, издадени в един и същи ден от един и същ доставчик. Фактурите да се индивидуализират и посочат в заключението по номер, дата и доставчик.

 

Съдът е приел заключението по делото  / л.767/  неоспорено от страните и което следва да се цени като изготвено обективно и безпристрастно, съобразно другите събрани по делото доказателства.  Следва да се има предвид факта, че експерта е посочил че е работил  по фактурите, без положен подпис,  посочени в молбата на адв. П., тъй като няма приета СГЕ. За останалите фактури с положен подпис , следва да се приеме че същият е положен от жалбоподателката  или работещо при нея лице, тъй като не са ангажирани доказателствата за противното.  В тоя случай  следва да се приеме че стоките по фактурите на доставчиците с положен подпис на жалбоподателя, отразяват действително получени стоки, отразени във фактурите и впоследствие реализирани , без да е начислен приход.

В заключителната част  вл. П. дава отговор , че  се достига облагаем оборот за регистрация по ЗДДС към 31,12,2008г., т.е следва да се подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14,01,2009г. Оборотът за регистрация спада към 31,12,2009г.  и отново  надвишава 50000лева към 31.01.20110г. поради което е дължим ДДС за периода 15,01,2009г. До 31,12,2009г.  и от 14,02,2010г. до 31,12,2010г.

 Съдът кредитира заключението на вл. по отношение  посочената зата за регистрация по ЗДДС – т.е. 14,01,2009г. , съответно достигнатия облагаем оборот към 31,12,2008г. Изчисленията не са оспорени от страните по делото , като в точка втора от конст-съобр. Част е посочен начина на изчисление.

 Съдът приема че РА е незаконосъобразен в частта  по ЗДДС за разликата над 15146,88лв. до пълния размер  от 18345,60лв. и в частта на прил.лихви за разликата над 8371,95лв до пълния размер от  10028,13лв.  Задълженията по ЗДДФЛ за 2008г. следва да се потвърдят тъй като не са ангажирани конкретни доказателства за опровергаване констатациите на органите по приходите.

От друга страна съдът намира РА за незаконосъобразен и в частта за  допълнително установените задължения за ЗОВ – ДОО за 2008 г. в размер на 1482.62 лв. и лихва 1513.31 лв., ЗО за 2008 г. в размер на 523.28 лв. и лихва 339.47 лв. и  ДЗПО-УПФ  за 2008 г. –  в размер на 436.07 лв. и  лихва 445.10 лв., предвид постановеното ТР № 1 от 18.05.2016г. на  ОС на ВАС .

Горното налага частичната  отмяна на оспорения РА , както и присъждане на претендираните съдебни разноски,  съобразно приложените доказателства  / л.11,695-698,757,770/  и съобразно уважената част от жалбата, като на жалбоподателя се дължат разноски  в размер на 620,06 лева, а на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 113,01 лева.

   Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160 от ДОПК , Съдът

Р    Е    Ш    И    :

ОТМЕНЯ по жалба на М.О.Х. с ЕТ “Е.-М.Х., със седалище и адрес на управление в ***, ЕИК ***  РА № Р-16-1403346-091-001/22.07.2015 г., потвърден с Решение № 807/12.10.2015 г. на ДД ”ОДОП” В ЧАСТТА на допълнително установените задължения за ЗОВ – ДОО за 2008 г. в размер на 1482.62 лв. и лихва 1513.31 лв., ЗО за 2008 г. в размер на 523.28 лв. и лихва 339.47 лв. и  ДЗПО-УПФ  за 2008 г. –  в размер на 436.07 лв. и  лихва 445.10 лв.

ИЗМЕНЯ по жалба на М.О.Х. с ЕТ “Е.-М.Х., със седалище и адрес на управление в ***, ЕИК ***  РА № Р-16-1403346-091-001/22.07.2015 г., В ЧАСТТА на допълнително начислен ДДС, КАТО НАМАЛЯВА размера на задължението от 18 345.60 лв. на  15 146,88лв. и лихви за просрочие в размер от 10 028.13лв. на 8 371,95лв.

ОТХВЪРЛЯ жалбата В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА Дирекция “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на М.О.Х. с ЕТ “Е.-М.Х., със седалище и адрес на управление в ***, ЕИК ***, съдебни разноски в размер на 620,06 / шестстотин и двадесет лева и шест стотинки/лева.

ОСЪЖДА М.О.Х. с ЕТ “Е.-М.Х., със седалище и адрес на управление в ***, ЕИК *** да заплати на Дирекция “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП юк. възнагражвение в размер на 1 113,01 / хиляда сто и тринадесет лева и една стотинка/лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :