РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

                                               Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 1327 

 

 

гр. Пловдив, 21 юли 2017 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХІІІ състав в публично заседание на единадесети април през две хиляди и седемнадесетата година в състав :

 

                                                                                                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

                                  

          при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2896 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Производството е образувано по жалба на „Д. И Н. 1” ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя С. А. Д., против Ревизионен акт № Р-16001614003591-091-001/21.07.2015 г., издаД. от К. А. Б. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и Р. Б. М. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърД. с Решение № 795 от 12.10.2015 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. Пловдив, с който е начислен ДДС в размер на 59 454.99лв., с прилежащи лихви 16 077.62лв. и допълнително е установен корпоративен данък за 2011г., 2012г. и 2013г., съответно в размер на 6 620.74лв., 9 801.20лв. и 8 124.33лв., с лихви съответно в размер на 2 231.28лв., 2 297.16лв. и 1 078.52лв.

         Ответникът - Национална агенция за приходите – Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” – гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнагражД.ие.

Ревизионният акт е обжалван в предвиД.ия за това срок, пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановеният от решаващия орган резултат и подаването на жалбата в рамките на предвиД.ия за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост.

Ревизията на жалбоподателя е започнала със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р16001614003591-020-01/22.12.2014г. на Началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „контрол“ при ТД на НАП - гр. Пловдив, като е следвало да обхване задълженията за Корпоративен данък за периода 05.02.2011г. – 31.12.2013г. С тази заповед е бил определен срок за извършване на ревизията три месеца, считано датата на връчването й, който връчване е било извършено надлежно на 15.01.2015г. Със ЗИЗВР № Р-16001614003591-020-002/14.04.2015г. срокът за завършване на ревизията е бил продължен до 15.05.2015г. Със ЗИЗВР № Р-16001614003591-020-003/14.05.2015г. е бил променен обхвата на ревизията като освен задълженията по ЗКПО ревизията е следвало да обхване и задълженията по ДДС за периода 15.09.2011г. - 31.12.2013г. Със ЗИЗВР № Р-16001614003591-020-004/14.05.2015г. срокът за извършване на ревизията е бил продължен до 15.06.2015г.

В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК е бил съставен РД № Р-16001614003591-092-001/25.06.2015г.

В законоустановения срок е бил издаД. обжалваният в настоящото производство Ревизионен акт Р-16001614003591-091-001/21.07.2015г.,

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК РА е бил обжалван пред Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – гр. Пловдив, кой­то в срока по чл. 155, ал. 2 от ДОПК е постановил решението си под № 795 от 12.10.2015г., с което РА е бил изцяло потвърД..

Предвид горното съдът намира, че ревизията е била извършена от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила.

От  фактическа страна съдът намира за установено следното.

Органите по приходите са приели, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, поради което ревизионното производство се е провело по реда на чл. 122 от ДОПК поради следното:

Ревизиращите са установили, че през процесния период жалбоподателят не е отчитал приходи от всичките експлоатирани автомобили, като оборотите от ЕТАФП не са взели участие при формирането на финансовия резултат за съответните години.

Констатирано било, че дружеството е осъществявало дейност с 8 – 9 броя автомобили, съответно с 9 работника през 2011г., 8 работника през 2012г. и 4 работника през 2013г.

В същото време жалбоподателят е отчел приходи от 1 бр. автомобил през 2011г. 2 бр. автомобили през 2012г. и 3бр. автомобили през 2013г.  Органите по приходите са изискали информация от Община Пловдив и  ИА „Автомобилна администрация”. След анализ на представените им документи ревизиращите са приели, че дружеството е осъществявало дейност с 8 – 9 броя автомобили, подробно описани в РД.

Въз основа на предоставените данни от Автомобилна администрация и отчетените от дружеството приходи се е установило, че средният дневен оборот, изчислен на база дефискализираните 4 броя апарати и приходи по отчетите на ЕТАФП, представени от дружеството, е 55лв., като са били изчислени брутните приходи на дружеството съобразно броя на  автомобилите както следва: за 2011г. в размер на 100 595лв.; за 2012г. в размер на 168 080лв.; за 2013г. в размер на 142 780лв.

С оглед гореизложеното, данъчната основа за облагане с КД за 2011г., 2012г. и 2013г. е била определена като е бил формиран нов размер на приходите на база бр. автомобили, бр. работни дни и ср. дневен оборот, съответно 92 950лв., 140 066.67лв. и 118 983.33лв. (без ДДС). Изчислени са били и полагащите се въз основа отчетените разходи от дружеството по години, изчисления среД. отчетен разход за автомобил и установения действителен брой на използваните автомобили за 2011г., определена е била данъчна печалба съответно доначислен корпоративен данък, ведно с прилежащите лихви.

В хода на ревизионното производство е било установено, че жалбоподателят през ревизирания период не е бил регистрирано по ЗДДС лице. След определяне на данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК се е установило, че  към 31.08.2011г. жалбоподателят е имал облагаем оборот за предходните 12 месеца, който надхвърля прага за задължителна регистрация – 50 000лв. и до 14.09.2011г. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.  Органът по приходите е начислил ДДС в размер на 59 454.99лв., ведно с прилежащите лихвив размер на 16 077.62лв.

По делото бе назначена съдебно счетоводна експертиза, като вещото лице приема следното:

Вещото лице е посочило в табличен вид по години автомобилите и водачите, които са осъществявали таксиметрова дейност. Експертът е установил, че през ревизирания период дружеството не е отдавало под наем автомобили. В заключението подробно са посочени данните в отчетите на ЕКАФП, като констатацията е, че няма допълнително представени отчети от ЕТАФП и неотчетени приходи за посочените МПС.

Вещото лице е изготвило втори вариант на заключението, в който е изчислило размера на прихода за всеки един автомобил за преиода на действие на съответния трудов или граждански договор на шофьорите, предвид уговореното време в договора и нормативните изисквания на Наредба № 34/1999г. и Закона за автомобилните превози.

Изготвен е и трети вариант в който размера на прихода, определен в РА е съобразен с нормативните изисквания на чл. 33 от Наредба № 34/1999г. и чл. 88, ал. 4 Закона за автомобилните превози.

По делото е прието и допълнително заключение в което вещото лице констатира, че размерът на начислените заплати, данъци и осигуровки на лицата, назначени по трудови договори в дружеството, съответства на информацията за сключени трудови договори, отработени дни и часове на присъствените форми на същите лица.

Жалбоподателят представи по делото трудови и граждански договори на лицета които са осъществявали таксиметрова дейност през процесния период.

Представени бяха и ведомости за заплати и оборотни ведомости, подробно описани в молбата на жалбоподателя /л. 329 - 330/.

Предвид горното съдът намира за установено следното:

Спорно по делото е дали жалбоподателят е отчел всички  приходи от експлоатираните от него автомобили и дали оборотите от всички ЕТАФП са взели участие при формирането на финансовия резултат за процесния период.

ТвърД.ието на жалбоподателя е, че неправилно органът по приходите е приел, че дружеството е реализирало оборот от 50 105лв. още към 31.08.2011г., като с това е възникнало задължението по чл. 96, ал.1 от ЗДДС. Според него неправилно е твърД.ието, че началният момент на реализиране на оборота е датата на въвеждане на първото фискално устройство. Според жалбоподателя дружеството през 2011г. все още не е извършвало реална дейност, понеже автомобилите, наети за целта, не са били ползвани.

На следващо място се сочи обстоятелството, че в РД не е отчетено обстоятелството, че работниците са били назначени на непълен работен Д. и с един автомобил са били извършване курсове от двама водачи.

Предвид така навеД.ите доводи съдът намира за установено следното:

Относно определената данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК за облагане с корпоративен данък по ЗКПО и определеният на тази основа данък и лихви, съдът намира констатациите на органите по приходите за правилни и законосъобразни, неопровергани от събраните в хода на съдебното обжалване доказателства.

Основателно е твърД.ието на ответната страна, че с приетите заключения на ССчЕ напрактика не се установяват нови факти и обстоятелства, тъй като като основното заключение онагледява в табличен вид данните съдържащи се в счетоводството на жалбоподателя.

В случая, обаче, органите по приходите не са се ограничили единствено с тази информация, а както се посочи по-горе при определяне на оборота са се съобразили и с отчетените данни от дефискализираните ЕКАФП, както и на информацията  предоставена от Община Пловдив и  ИА „Автомобилна администрация”.

Отделно от това следва да се отбележи, че вторият и третия вариант на основното заключение са изготвени при условие, че реално са били спазени договореното работно време, както и изискванията на Наредба № 34/1999г. и Закона за автомобилните превози, но по делото не се съдържат каквито и да е доказателства в тази връзка.

След като жалбоподателят през 2011г. е разполагал с 8 броя автомобили и 9 лица наети на трудов/граждански договор, то противно на житейската логика е той да е осъществявал таксиметрова дейност само с един автомобил /същото е относимо и за 2012г. и 2013г./.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство е направен  обстоен анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и  правилно е определена основата за облагане с корпоративен данък.

Приходите са били формирани, като са взети данните от РД”АА” за демонтирани фискални памети и натрупаните в тях обороти, съпоставени с данните, получени от община Пловдив за издаД.ите разрешения за таксиметров превоз, и данните предоставени от РД”АА” - Пловдив при ИА”АА” за регистрираните ЕТАФП по превозни средства. РД”АА” - Пловдив е извършила дефискализация на 4 броя ЕТАФП, на базата на които данни органите по приходите установяват, че средният дневен оборот е 55 лева, който е взет и за регистрираните фискални устройства, за които не е извършена дефискализация. В тази връзка, съдът следва да отбележи, че правилно ревизиращият екип е приел, че дружеството е започнало да реализира оборот след въвеждане в експлоатация на фискалното устройство, като по този начин правилно е определена данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК за облагане по реда на ЗКПО, съответно полагащият се корпоративен данък и лихви.

Според настоящия състав на съда, основанието на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК се подкрепя от доказателствата, събрани от органите по приходите в рамките на ревизията, поради което намира приложение презумпцията за вярност на фактическите констатации в РА, установена в чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Тази презумпция е оборима, но доказателствената тежест за това се носи от жалбоподателя при условията на пълно насрещно доказване. В производството пред съда обаче не се ангажираха доказателства, оборващи констатациите в РА по чл. 124, ал. 2 от ДОПК.

Отделно от това, съдът намира, че делото не се събраха доказателства, които да оборят изводът на органите по приходите, че към 31.08.2011г. жалбоподателят е имал облагаем оборот за предходните 12 месеца, който надхвърля прага за задължителна регистрация – 50 000лв. и до 14.09.2011г. е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

Предвид гореизложеното изводите на органите по приходите при определянето на задълженията по ЗКПО и ЗДДС са правилни и в съответствие с установените факти и събраните доказателства, паради което подаД.ата срещу РА жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

А с оглед очерталия се изход на делото на ответната страна следва да се присъди възнагражД.ие за юрисконсулт по реда на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражД.ия (в редакцията й към 25.10.2016г.) в размер на 4 586,86лв. (четири хиляди петстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки).

 

         Предвид горното  Съдът

 

Р Е Ш И:

        

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „Д. И Н. 1” ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя С. А. Д., против Ревизионен акт № Р-16001614003591-091-001/21.07.2015г., издаД. от К. А. Б. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и Р. Б. М. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърД. с Решение № 795 от 12.10.2015г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Пловдив, с който е начислен ДДС в размер на 59 454.99лв., с прилежащи лихви 16 077.62лв. и допълнително е установен корпоративен данък за 2011г., 2012г. и 2013г., съответно в размер на 6 620.74лв., 9 801.20лв. и 8 124.33лв., с лихви съответно в размер на 2 231.28лв., 2 297.16лв. и 1 078.52лв.

ОСЪЖДА „Д. И Н. 1” ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя С. А. Д. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ - гр. Пловдив сумата ва размер на 4 586,86лв. (четири хиляди петстотин осемдесет и шест лева и осемдесет и шест стотинки).

         Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба или протест пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: