РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 2385

 

гр. Пловдив, 15.12.2016 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:                  

     

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ  

ЧЛЕНОВЕ :           ТАНЯ КОМСАЛОВА  

                                ЙОРДАН РУСЕВ  

 

при секретар  С.Д. и прокурор Ваня Груева като разгледа докладваното от съдия Дичев  АД № 2018  по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

                Производството е образувано по жалба на С.Д.Х. и Г.И.Й.,***, чрез адв.И.Й., против чл.33, ал.8; чл.33, ал.9 и чл.34, ал.2, изречение първо, предл.последно от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт по основни автобусни линии на територията на Община Пловдив. Жалбодателите смятат, че изброените разпоредби са нищожни, евентуално незаконосъобразни, за което са изложени съображения, и се претендира обявявянето им за нищожни, евентуално отмяната им като незаконосъобразни. В СЗ процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски. Ответникът чрез процесуален представител оспорва жалбата и претендира разноски. Прокурор от ОП – Пловдив изразява становище за неснователност на жалбата.    

           Административен съд – Пловдив намира жалбата недопустима в една част, а в другите две части намира същата за неоснователна, предвид следното:

1.                 Оспорената ал.9 на чл.33 от наредбата е изцяло отменена преди постъпването на жалбата в съда, поради което в тази част жалбата е недопустима, поради липса на предмет и правен интерес от оспорване.

2.                 Атакуваната разпоредба на ал.8 от чл.33 от наредбата гласи: “Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда, предвиден в Закона за административните нарушения и наказания, доколкото в тази наредба не е установен друг ред. “ Предвид изложените в жалбата съображения очевидно се има предвид, че наредбата като ПЗНА не може да предвижда  различен ред за установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления от закона, в случая ЗАНН, като се твърди, че с атакуваната норма се дерогират разпоредби на нормативен акт от по-висока степен, какъвто е ЗАНН. Всъщност наредбата не предвижда никакъв друг ред, поради което и няма как с атакуваната разпоредба да се дерогират разпоредби на закона, както смятат погрешно смятат и сочат жалбодателите, още повече  че в първата си част разпоредбата препраща изцяло към закона. От друга страна съществуването на евентуална възможност в бъдеще да се въведе друг различен от закона ред /какъвто впрочем винаги може да се въведе и без наредбата да предвижда изрично такава възможност, но тогава всеки би могъл да се защити, като оспорва именно въведения различен от закона ред/,  макар и да създава известно объркване, е безмислица, която сама по себе си не противоречи на закона, поради което и не се налага отмяната на атакуваната норма, а при извършената служебна проверка съдът не установи и основания за обявяване нищожността на нормата, поради което в тази й част жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

3. Съгласно оспореното изречение първо, предл.последно  от чл.34, ал.2 от наредбата “За нарушения, извършени от малолетни лица, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им или са били в състояние да предотвратят нарушението, но не са го сторили.”  Според жалбодателите с въпросното изречение се разширявал кръга от лицата, посочени в чл.26, ал.3 от ЗАНН, които могат да бъдат привлечени към наказателна /очевидно се има предвид административнонаказателна/ отговорност. Освен обаче, че този кръг на лицата  не се променя /родители, попечители, настойници/, атакуваното предложение напълно се покрива смислово с предходното, т.е. макар и “допълнението” към текста на ЗАНН да е безмислица и да създава известно объркване, не се налага отмяна на същото, отново поради липса на противоречие с нормативен акт от по-висок ранг, а при извършената служебна проверка съдът не установи и основания за обявяване нищожността на нормата, поради което и в тази й част жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При така изложеното следва да бъде оставена без разглеждане с прекратяване на производството по делото жалбата на С.Д.Х. и Г.И.Й., и двамата чрез адв.И.Й., в частта й срещу чл.33, ал.9 от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт по основни автобусни линии на територията на Община Пловдив, а в другите й части - срещу чл.33, ал.8 и чл.34, ал.2, изречение първо, предл.последно от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт по основни автобусни линии на територията на Община Пловдив, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото жалбодателите следва да заплатят на ответника своевремено поисканите и направени разноски в размер на 600 лв. 

 Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

           ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.Д.Х. и Г.И.Й., и двамата чрез адв.И.Й., в частта й срещу чл.33, ал.9 от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт по основни автобусни линии на територията на Община Пловдив, и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 2018/ 2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив в тази му част.

             ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.Х. и Г.И.Й., и двамата чрез адв.И.Й., в останалите й части - срещу чл.33, ал.8  и чл.34, ал.2, изречение първо, предл.последно от Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт по основни автобусни линии на територията на Община Пловдив.

             ОСЪЖДА С.Д.Х. и Г.И.Й.,***, да заплатят на Общински съвет – Пловдив разноски в размер на 600 лв.

             Решението  подлежи на обжалване и протест пред ВАС в отхвърлителната му част в 14-дневен срок от съобщаването му,  а в частта, с която е оставена жалбата без разглеждане и е прекратено производството по делото – с частна жалба и протест пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/                         ЧЛЕНОВЕ:   1./п/

               

 

                                                                                      2. /п/