РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 578

13.04.2017 г.

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и седемнадесета година, председателствано от

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 2032 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

            Образувано е по жалба на И.Н.В., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ "И.Н.В.", ЕИК **, седалище и адрес на управление: ** срещу РА № Р-16002615007582-091-001/25.05.2016 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 526/03.08.2016 г. на директора на Д “ОДОП” – Пловдив.

В жалбата се развиват подробни съображения, касателно незаконосъобразността на административния акт и се иска неговата отмяна от съда.  Претендира се противоречието му с материалния закон, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се присъждане на сторените разноски.

Ответникът в производството – Директор Дирекция “ОДОП “- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юркисконсулт Г., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 930 лв.

 След като се запозна със становищата на страните и с приетите по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, след изчерпване на предвидения ред за административно обжалване пред Директора на ДОДОП-Пловдив, и е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съдът намира, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила.

С процесния ревизионен акт на лицето са определени задължения за ДДС в размер на 3 875,66 лв: - отказан данъчен кредит и прилежащи ливхи в размер на 1 017,93 лв.; данък по чл.48 от ЗДДФЛ за 2013 г. в размер на 1 939,04 лв. и лихви 407,94 лв.; данък по чл.48 от 3ДДФЛ за 2014 г. в размер на 2 192,23 лв. и лихви 238,46 лв и допълнително установените задължения за здравноосигурителни вноски на самоосигуряващото се лице, както следва: Период Главкица Лихви

• Вноски за ЗО 2013 г. 1 282,92 лв. 269,91 лв. • Вноски за ЗО 2014 г. 1 503,09 .пв. 163,50 лв.

 

I. По ЗДДС

Ревизията обхваща данъчните периоди от 01.08.201,3 г. до 31.12.2014 г. Видно от констативната част на издадения ревизионен доклад № Р-16002615007285- 092-001/25.03.2016 r., органът по приходите е отказaл на И.Н.В. с ЕТ „И.Н.В." правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 875,56 лв., във връзка с подаден опис за налични активи към датата на регистрация по ЗДДС с мотив, че ревизираното лице е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по горепосочения документ, чрез отразяването му в дневника за покупки извън срока, предвиден в чл. 75, ал. 2 от ЗДДС /в редакцията на закона до 31.12.2013 г./ Фактическата обстановка по процесния опис за налични активи, подробно описана в РД и подкрепена със съответните документи е следната:

ЕТ „ И.Н.В." е регистриран по ЗДДС, считано от 01.08.2013 г. на основание реализиран облагаем оборот над 50 хил. лв. Основната дейност на предприятието е питейно заведение - кафе-клуб „**", находящо се в **. Лицето е подало опис за налични активи към 01.08.2013 r. с вх. 508/12.09.2013 г. Правото на упражняване на данъчен кредит е реализирано, като е включен горецитирания опис на наличните активи към датата на регистрацията по ЗДДС, а именно 01.08.2013 г. в дневник покупки за данъчен период м.01.2014 г. В тази връзка органите по приходите, извършили ревизията, са отказали правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 3 875,86 лв. през м. 01.2014 г. с мотив, че правото на данъчен кредит се упражнява в данъчния период, в който е възникнало или в следващите 3 данъчни периода - /в редакцията на ЗДДС до 31.12.2013 г./ и 12 дакъчни периода /в редакцията на ЗДДС от 01.01.2014 г./

Възраженията на жалбоподателя са неоснователни. В случая правилно ревизирашият орган е констатирал, че от ЕТ „И.Н.В." е подаден опис на наличните активи към 01.08.2013 г., с вх. 508 / 12.09.2013 г., т.е в срока по чл. 74, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, който срок съrласно разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗДДС би бил фатален и ако не се спази, лицето не би могло да се ползва от правото си на данъчен кредит. Правото на приспадане на данъчния кредит възниква на датата на регистрация по закона и се упражнява в данъчния период, в който е възникнало или в следващите 3 данъчни периода /в редакцията на ЗДДС до 31.12.2013 г./ и 12 данъчни периода /в редакцията на ЗДДС от 01.01.2014 г./ За наличните към датата на регистрацията активи се съставя регистрационен опис - Приложение 2 към ППЗДДС, който се представя в срок от 45 дни, считано от датата на регистрацията. Този срок е задължителен. Жалбоподателят е подадал Опис на нaличните активи към 01.08.2013 г. с вх. 508/12.09.2013 г. В описа са включени само активи, за които не са изминали повече от 5 години от придобИ.ето, съгласно идискванията на чл.74, ал. 2, т. 4 от ЗДДС. В ПЗР на измененията и допълненията на ППЗДДС, респ. §23, е предвидено преходно правило, съгласно което правото на приспадане на данъчен кредит за наличните към датата на регистрацията активи, възникнало до 1 януари 2014 г., което не е упражнено до датата на влизане в сила на промените в ППЗДДС /1 януари 2014 г./, и не са изтекли трите данъчни периода /правило, което важи до края на 2013 г./, може да се упражни в един от следващите 12 данъчни периода, след дакъчния период, в който е възникнало правото на данъчен кредит. И.Н.В. с ЕТ „ И.Н.В." е регистриран по ЗДДС на 01.08.2013 г. В случая обаче следващите три данъчни периода са м.09, м.10 и м.11.2013 г. и ревизираното лице не е упражнило правото на данъчен кредит до датата на влизане в сила на промените в ППЗДДС /1 януари 2014 г./, и за него са изтекли трите данъчни периода, т.е. орrаните по приходите правилно са се мотивирали, че жалбоподателят не може да се възползва от предвиденото преходно правило в §23 от ПЗР на ППЗДДС.

 

II. По ЗДДФЛ и КСО

При извършване на ревизията (обкващаща периода от от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г.) във връзка с определяне на данъчните задължения на И. В. са предприети действия за събиране на доказателства, имащи отношение към определянето им, при които е установено следното: Ревизираното лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за доходите, получени от него през отделните данъчни /календарни/ rодини, попадащи в обквата на ревизията. цстановено е, че задълженото лице еосъществявало дейност в качеството си на едноличен търговец — питейно заведение кафе- клуб „**". И. В. е декларирал доходи, облагаеми с окончателен годишен / патентен / данък, от дейността си като едколичен търговец, като е подавал декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди. Декларираният финансов резултат за 2013 г. и 2014 г. е загуба в размер на 1 459,92 лв. и 7 401,47 лв. От представените счетоводни регистри на ЕТ „И.Н.В." и HKO e видно, че лицето И.Н.В. е захранвало касата на предприятието с лични средства осчетоводявани по Д/та на с/ка 501 Каса и К/та на с/ка 493 Разчети със собственици, както следва: 2013г — 15 000 лв., 2014 г— 7 500,00 лв. За ревизираните години не е установено лицето да е придобило други доходи/приходи. С протокол по реда на ДОПК са присъединени доказателства от данъчното досие на жалбоподателя и от извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства относно имущественото му състояние.  И. В. е декларирал, че към 01.01.2013г. е имал 35 000,00 лв. в брой от: продажба на два недвижими имота в гр. ** — 12 100 лв,; дарени от бащата Н.В.Г. — 28 000,00 лв.; обезщетение от Министерството на отбраната при пенсиониране — 12 700,00 лв. И.Н.В. не е представил доказателства, че въпросните парични средства са предоставени от баща му. Продажбите на недвижимите имоти са извършени през 2002г. и 2006г. и общата лолучена сума по тях е в размер на 9 401,80 лв. По отношение на останалите суми жалбоподателят също не е представил доказателства за момента на получаването им и наличието им към началото на 2013г. Органите по приходите са направили извод, че лицето не е доказало наличие на парични средства в брой и са взели предвид само сумите, които са били налични по банковите му сметки. По време на ревизията е направена съпоставка на източниците на получените приходи и доходи от И. В., извършените през периода разходи и закупеното движимо и недвижимо имущество, внесени суми в банкови сметки и в предприятието едноличен търговец, пътувания в чужбина. Доказателствата събрани при извършване на проверка на лицето за имущественото и финансовото му състояние, приобщени по реда на ДОПК и впоследетвие при извършване на ревизията показват, че са налице предпоставките и се реализира съставът на чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК, а от тук и възможността за определяне на данъчната основа, данъка по реда на ал. 2 от чл.122 на ДОПК и при съблюдаване на текста на чл.123 и особените правила на чл.124 от ДОПК. В съответствие с разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, след като лицето не е посочило източника на приходите/доходите за покри.е на извършените разходи, т.е. не са представени доказателства, че същите са придобити от дейност, за коятото няма задължението да се осигурява по КСО и ЗЗО, изводът на ревизиращите органи, че е налице периодично получаване на доходи/приходи от дейкост, която не е инцидентна и ее определя като дейност на самоосигуряващото се лице, е лравилек и законосъобразен. Налице е обоснован извод, че установените доходи с недоказан произход водят до неплащане на задължения за задължителни осигурителни вноски, които следва да бъдат определени върху осигурителен доход установен по реда на чл.122 —124 от ДОПК. В тази насока са и решения на ВАС - Решение 10417 от 10.07.2013 г. и Решение 5234 от 15.04.2014 г., съгласно които в производството по реда на чл.122 от ДОПК законосъобразно определеният облагаем доход по този ред е основание за допълнително определяне на задължения за ЗОВ.

Действията на органите по лриходите в тази насока са правилни и обосновани, а възраженията на жалбоподателя голословни и необосновани. Определянето на данъчната основа чрез съпоставката ка разходите с доказаните приходи е особен процесуален начин, извън регламентираните такива в ЗДДФЛ. Понеже тези предпоставки представляват действия или бездействия на данъчния субект, с оглед общия принцип и цел, заложени в разпоредбата, законодателят е приел, че определянето на данъчната основа в тези случаи ще се извършва от органа по приходите.  Ревизиращите органи са направили обстоен анализ на получените от жалбоподателя средства извън обхвата на ревизията - преди 2013 г. и са установили възможността му да има финансови средства.

По отношение определената като „дарение" сума от 28 000,00 лв., предоставена от баща му: От събраните документи при ревизията е изяснено, че бащата на жалбоподателя е получавал пенсия, която би могла да покрие разходите за живот, но не е имал възможност за спестявания. Относно твърденията, че е отглеждал фъстъци са изказани само твърдения, но не са представени доказателства за получени доходи и извършвани разходи. Не е подавана ГДД в ТД на НАП.

По отношение твърдението на лицето за получени средства от дъщеря му - отново са изказани само твърдения, които обаче не са прикрепени с никакви доказателства. Представена е единствено декларация от същата.

По отношение на полученото обезщетение от Министерството на отбраната при пенсиониране - 12 700,00 лв. органите по приходите също са процедирали правилно. И. Георгиев В. е пенсионер от 17.09.1994г. Не е представил доказателства, относно твърденията, че е получил обезщетение при пенсиониране, както за момента на изплащане, така и за размера на сумата. Освен това, имайки предвид отдалечеността във времето /19 години/ е житейски нормално тези пари да са покривали разкоди на лицето много преди 2013 r. В случая по безспорен начин и с надлежни доказателства е установено несъответствие на имущественото и финансовото състояние на ревизирания субект спрямо декларираните или получените доходи, а именно: реализирайки минимални доходи през ревизирания период и предходните години, жалбоподателят и съпругата му са извършвали разходи за закупуване на недвижим имот, внасяли са средства по банковите си сметки, пътували са в чужбина, като същите не са доказали произхода на средствата за покрИ.е на тези разходи. Предвид горното, ревизиращите правилно са приели, че при така създалата се фактическа обстановка е налице хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и законосъобразно са определили основата за облагане с данък по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, а оттам и ЗОВ. Нещо повече - в мотивната част на РД органите по приходите не са се ограничили в анализирането на обстоятелствата визирани в конкретна точка, а са подложили на анализ и преценка всички регламентирани от закона 16 точки от ал. 2 на чл. 122 от ДОПК. Видно е, че при доказателствата, събрани по време на ревизията и обстоятелствата, преценени във взаимната им връзка, действията на органите по приходите като подход са правилни,обосновани изаконосъобразни. По време на съдебното обжалване не бе приведено нито едно конкретно доказателство за невярност на изложените в РА фактически констатации, по отношение на допълнително определените от органите по приходите.

 Ангажираната съдебно-счетоводна експертиза не следва да бъде кредитирана, тъй като същата е изготвена въз основа на варианти, предложени от самия жалбоподател като се основава на безрезервно приетите от вещото лице твърдения на жалбоподателя и близки до него лица, за наличие на предоставени парични средства, без по делото да са приложеки каквито и да е било годни писмени доказателства за тези суми. При положение, че липсват опровергаващи по делото доказателства, оборващи тезата на ревизиращите органи, то и изчисленията по заключението не следва да се взимат предвид при постановяване на съдебното решение.

Що се касае до свидетелските ноказания, същите не се кредитират, предвид близките родствени отношения с жалбоподателя, което буди съмнение относно тяхната безпристрастност и заинтересованост от изхода на делото. В показанията си част от свидетелите посочват, че при продажбата на наследствените земи, сумите които са получили са предоставени на И. В. само защото баща му Н.В.Г. е обработвал тези земи приживе. Буди недоумение твърдението на свидетелите, че въпреки факта на собственост върху тези земи, свидетелите предават получените суми от продажбата им на И. В. само и единствено, защото баща му е обработвал същите, впъреки че при обработка на въпросните земи бащата на жалбоподателя е получавал облаги за положения труд. Сумите, които е получавал от продажба на произведената продукция, същият е използвал за свои лични нужди. Липсват доказателства същият да е плащал рента на останалите съсобственици. Яснота и конкретика не можаха да внесат и показанията на дъщерята — В.В., относно даденият от нея заем в размер на 11 000,00лв. Фактът, че е получила и после изтеrлила въпросната сума от банката /ДСК/, в която е имала открита банкова сметка, ***. Въпросната сума би могла да е употребена и за лични нужди на В.а. Неясно защо сумата е изтеглена от банкова й сметка, за да я предаде на баща си, който отново да я внесе в банка. Документи относно произхода на тази сума също не са налични. Не са налични и такива за предаване на въпросната сума на баща й. Показанията и на съседа — ** не внесоха яснота. Реално същият не е видял каква е сумата предадена на И. В., а е възприел твърдението на баща му безрезервно. Същият не е присъствал на предаването и на въпросната сума — 28 000,00лв. С оглед горното, дадените показания не са безпристрастни и обективни и същите следва да се преценят с оглед разпоредбата на чл. чл.172 ГПК — с възможна заинтересованост предвид родствената връзка с жалбоподателя. От друга страна, дори да се кредитират показанията им чрез тях не се установяват нови факти от значение за правилното установяване на данъчните задължения на жалбоподателя, защото същите са прекалено общи и неконкретни.

Остана недоказано и твърдението на лицето, че баща му Н.В.Г. е работило на трудов договор в„**" АД. Видно от писмо с вх. № 20543/12.12.2016 г., такова лице не е открито в описите по годишни азбучници на рудник „**" до 1990г. Но дори и да се приеме, че лицето е работило там, то сумата която е получил при пенсионирането си предвид отдалечеността във времето житейски нормално могло да се е използвала за покрИ.е разходите на лицето много преди 2013г. Същото се отнася и до твърдението за получено обезщетение при пенсиониране на И. В. от Министерство на отбраната в размер на 12 700,00 лв. през 1994г.

Предвид горното и доколкото в хода на съдебното производство не се събраха опровергаващи горните констатации и изводи доказателства обжалваният Ревизионен акт е правилен и като такъв следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение.

Въз основа на изложеното дотук от фактическа и правна страна, съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от материално компетентен орган на приходната администрация в хода на ревизионно производство, осъществено в съответствие с правилата на Глава ХV от ДОПК. Ревизионното производство е завършило с издаването на предвидения в чл. 119 от ДОПК ревизионен акт, който е постановен в установената от закона форма. Не се констатират нарушения на процедурните правила при извършването на ревизията. В настоящия случай, изложените от твърдения в жалбата не са подкрепени с доказателства. Ревизионният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон, като също така съответства на целта на закона да се установяват точно и пълно по вид и размер задълженията за данъци и осигурителни вноски на физическите и юридическите лица в Република България. Той ще следва да бъде оставен в сила, а жалбата срещу него – отхвърлена като неоснователна и недоказана.

При този изход на делото, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения то се констатира в размер на 915 лв. за настоящата инстанция.

 

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

                                                     Р    Е    Ш    И    :

                     

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.В., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ "И.Н.В.", ЕИК **, седалище и адрес на управление: ** срещу РА № Р-16002615007582-091-001/25.05.2016 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 526/03.08.2016 г. на директора на Д “ОДОП” – Пловдив.

         

ОСЪЖДА И.Н.В., ЕГН **********, в качеството му на ЕТ "И.Н.В.", ЕИК **, седалище и адрес на управление: ** да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 915 лв.

       

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

СЪДИЯ:/п/