Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 148

 

 

гр. Пловдив, 07 февруари 2017г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Пловдив, ІХ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                                                            Съдия;  Велизар Русинов

при участието на секретаря Д.Й., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2038 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ, във връзка чл. 145 и следващите от АПК и Наредба за преместваемите обекти, елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално - декоративни елементи на територията на О.А. (Наредбата). 

         Образувано е по жалба на П.А.З., ЕГН:********** с постоянен адрес: *** чрез адв. К. А.Т., против Заповед № А - 1199 от 08.07.2016г. на Заместник кмета на О.А., с която е разпоредено премахването на поставения навес в УПИ V „Жилищно застрояване“, кв. 282 по регулационния план на гр. А. – публична общинска собственост.Поддържа искане за отмяната на  оспорената заповед ,поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Заместник кмет на О.А., чрез процесуалния си представител юрк. М., изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересована страна Н.С.М. ,чрез адв.П.П.  претендира за отмяната на  оспорената заповед ,поради незаконосъобразност, както и присъждане на направените по делото разноски,по представен списък на разноски. Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното: За съобщаване на процесната заповед (л. 11) е изготвено съобщение изх. №14.00-3163 от 11.07.2016г., което е връчено  на жалбоподателката/оспорващата/  на5.08.2016г. От своя страна, жалбата е подадена чрез административния орган на 19.08.2016г., в рамките на законоустановения срок за оспорване на актове от вида на процесния. Освен това, с разпореденото премахване на навеса се засягат законни права и интереси на оспорващата -З., поради което за нея е налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване. Следователно, като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Според посоченото основание за издаване на заповедта разпоредба на чл. 63, ал. 4 от Наредбата обектите, предмет на наредбата, се премахват със заповед на кмета на общината. От своя страна, Наредбата е издадена на основание разпоредбите на чл. 56 и 57 от ЗУТ.Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед № А - 1124 от 04.007.2016г. на кмета на О.А. (л. 14), според която на заместник кмета на общината е предоставено правомощие „да подписва всички документи“ през времетраенето на отсъствието на кмета от5.07.2016г. до завръщането му. Съгласно съдържанието на удостоверение изх. № 0900695 от 07.10.2016г. (л. 37) кметът на О.А. е ползвал платен годишен отпуск в периода от 05.07.2016г. до 08.08.2016г.Предвид представените по делото доказателства, съдът намира делегирането на правомощия, включително такива по ЗУТ, за надлежно направено, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган. Предвид посоченото, според настоящия състав на съда, оспорената заповед се явява издадена от компетентен за целта орган.С разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ е предвидена възможност върху поземлени имоти да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности- павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други), като за тези обекти се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината (чл.56, ал.2 от ЗУТ). По делото не е представена като доказателство Наредба за преместваемите обекти, елементи на градското обзавеждане, рекламни, информационни и монументално - декоративни елементи на територията на О.А., представляваща действащата понастоящем наредба по смисъла на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ за О.А., но същата е достъпна на сайта на Общината в интернет.Административното производство по издаване на процесната заповед е започнало с констативен протокол № 22 от 14.06.2016г. на работна група от длъжностни лица от О.А., а именно: И. Ч. – гл. спец. „СБСКЕ“ и Е.К. – експерт „СБСКЕ“. Протоколът документира извършена проверка на място в УПИ V „Жилищно застрояване“, кв. 282 по регулационния план на гр. А., с административен адрес: ул. „***, при която е констатирано, че са изградени два броя обекти: обект гараж – навес с размери 5м/3м и височина 2,5м и обект навес с размери 5,30м/3,20м и височина 2,05м. Обектите са изградени – поставени без строителни книжа. Теренът, на който са поставени обектите е частна общинска собственост на основание § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС ( § 42 от ПЗР към Закон за допълнение и изменение на Закона за общинската собственост, обн. ДВ, бр.96 от 5.11.1999г.), съгласно акт № 830 от 20.5.2002г..

Въз основа на констативен протокол № 22 от 14.06.2016г.  е съставен констативен акт № 2 от 27.06.2016г. (л. 8). Втори екземпляр от констативния акт е залепен на единия от обектите, а именно: навес с размери 5,30/3,20м на 27.06.2016г., според съставените съобщение № 2 от 27.06.2016г. и служебна бележка от 27.06.2016г. (л.9). По делото не са ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения констативен акт, след което е издадена процесната заповед.Доколкото се касае за два броя обекти: гараж – навес и навес, поставени в УПИ V „Жилищно застрояване“, кв. 282 по регулационния план на гр. А., с административен адрес: ул. „***, по делото е приет документ, наименован „Ситуация на разполагане на навеса, описан в обжалваната Заповед № А – 1199 от 08.07.2016г. на Зам. кмета на О.А.“. От страна на пълномощника на оспорващата  не е направено изрично възражение за неистинност на представения от ответника  документ/л.53/„Ситуация на разполагане на навеса, описан в обжалваната Заповед № А – 1199 от 08.07.2016г. на Зам. кмета на О.А.“. От страна на пълномощника на заинтересованата страна/з.с./ Н.С.М. , адв.П.П. е направено изрично възражение за неистинност на представения документ, тъй като не бил представен с административната преписка и липсвали според з.с. данни за изготвилото го длъжностно лице. Във връзка с това възражение е направено изрично изявление от процесуалния представител на ответника, че документът представлява неразделна част от констативен акт №2 от 27.06.2016г. Във връзка с направеното възражение страните по делото не са ангажирали други доказателства, въпреки четено определение по тежестта на доказване и дадените им проц.срокове и възможности, който  оспорващата не реализира . При така установената фактическа обстановка съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и в съответствие с установеното от разпоредбите на ЗУТ и Наредбата. Съгласно разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ обектите по чл. 56, ал. 1 от закона се премахват, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение; наличието на някое от обстоятелствата по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ, предпоставящи премахването на обект по чл. 56, ал. 1 от закона, се установява с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ (служители за контрол по строителството) в 07-дневен срок от констатиране на нарушението (чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ); констативният акт се връчва на собствениците на обектите по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването му. В настоящия случай, в О.А. е постъпил сигнал вх. № 94-Е – 296 от 08.06.2016г. за поставен навес в близост до законно поставена гаражна клетка в общински имот на адрес: гр. А., ул. *** Извършена е проверка на място на обекта, документирана с констативен протокол № 22 от 14.06.2016г. от работна група от длъжностни лица от О.А., при която действително е констатирано наличието на два обекта: навес – гараж и навес в посочения в него общински имот. Твърдението в сигнала за изпълнителя на  процесния обект, а именно: „навес“  е подложено на проверка и е направена констатация, че съгласно данните в Кадастралната карта на гр. А. собственик е оспоращата с административен адрес: гр. А., ул. „*** Съдът намира за принципно правилно твърдението в жалбата, че от данните в кадастралната карта не може да се направи извод за собственика на поставения преместваем обект. Същевременно, обаче, в сигнала, по повод на който е извършена проверката, е посочено конкретно лицето, поставило преместваемия обект, както и адресът, на който живее. Това обстоятелство е изрично посочено в констативния  протокол и констативния  акт  от 27.06.2016г., против който не е подадено възражение в законоустановения срок.Съдът констатира, че не е нарушена процедурата по уведомяване на адресата за съставения констативен акт. При посещение на адреса на място е установено, че навесът е поставен в свободното дворно пространство, находящо се зад жилищната сграда на ул. „*** Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото ситуация, от която е видно, че в УПИ V „Жилищно застрояване“ са разположени две сгради със свободна площ между тях, в която именно се намира и преместваемия обект, предмет на обжалваната заповед.Съдът намира за неоснователно и възражението за неиндивидуализиран обект чрез своите характеристики. В случая, обектът е индивидуализиран чрез своите размери, както и чрез мястото си на поставяне – в свободното дворно пространство, находящо се за жилищната сграда на ул. „*** Тези обстоятелства се потвърждават от представената по делото ситуация, за неистинността на която по делото не бяха ангажирани каквито и да било доказателства или искания.Що се отнася до възражението на оспорващата, че процесния навес бил според нея строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ и съответно не подлежал на премахване въз основа на заповед по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ, то същото е неоснователно. Изложените твърдения не са подкрепени от каквито и да било доказателства, като единствено се прави собствено тълкуване на разпоредбите на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и чл. 3, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Според защитната теза, от една страна навесът не е сред изрично изброените в законовата норма обекти и същият няма качеството на обект, предназначен за „други обслужващи дейности“. Следва да бъде отбелязано, че изброяването на преместваемите обекти не е изчерпателно, като самото поставяне на обекта предполага използването му най-малкото от лицето, което го е поставило. Законът обуславя премахването на преместваем обект при установена липса на издадено разрешение за поставяне на такъв обект или при установено отклонение от издадено разрешение за поставяне (чл. 57а, ал. 1, т. 1 от ЗУТ). В случая, по делото дори не е формиран спор между страните, че за процесния навес няма издадено разрешение за поставяне по реда на ЗУТ и Наредбата.Ето защо, при липсата на валидно разрешение за поставяне на процесния навес, който не е строеж, разпореденото с оспорената в настоящето производство заповед премахване се явява постановено при правилно прилагане на материалния закон. Респективно, заповедта е издадена без противоречие с материалноправни разпоредби. На следващо място, съдът намира заповедта за постановена в съответствие с изискванията за форма на административния акт, предвид посочването в същата на фактическите и правните основания, послужили за издаването и, както и реда за нейното оспорване. Настоящият състав на съда намира заповедта за издадена в съответствие с целта на закона, насочена към премахване на преместваеми обекти, поставени в противоречие с разпоредбите на ЗУТ.Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, при отсъствието на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на административния акт, както и в съответствие с материалния закон, оспорената заповед не е  незаконосъобразен административен акт, поради което жалбата против нея се явява неоснователна и като такава  следва да бъде отххвърлена.

Доколкото от страна на ответника  е заявена претенция за присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, такова следва да му бъде присъдено в минималния размер ,а именно 600/шестотин/ лв..

Мотивиран от горното, Съдът,

 

Р        Е        Ш        И:

 

         Отхвърля жалбата на П.А.З., ЕГН:********** с постоянен адрес:г***, против Заповед № А - 1199 от 08.07.2016г. на Заместник кмета на О.А..

Осъжда П.А.З., ЕГН:********** с постоянен адрес:г***   да заплати  на О.А.,разноски в размер на 600/шестотин/лв..Препис от акта да бъде изпратен на страните.  

Решението може да бъде обжалвано с кас.жалба пред Върховeн административен съд  на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                     Съдия: