РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2270

28.11.2016 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЗДРАВКА ДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:              1. НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

2. АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Д.К. и при участието на прокурора Тодорова, като разгледа АХД № 2066 по описа на съда за 2016 г., докладвано от СЪДИЯТА МИТРЕВ, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалба от Н.Г.Я., ЕГН **********,***, чрез адв. Е.Г., ******* против чл. 52 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им на Община Пловдив, приета с Решение № 49, взето с Протокол № 7 от 22.03.2005г.; Доп. с Р. № 72, Пр. № 5 от 23.03.2006г.; Изм. и доп. с Р. № 462, Пр. № 23 от 14.12.2006г.; Изм. с Р. № 385, Пр. № 21 от 13.11.2008г.; Изм. и доп. с Р. № 20, Пр. № 2 от 21.01.2010г.; Изм. и доп. с Р. № 149, Пр. № 12 от 12.05.2011г.; Изм. и доп. с Р. № 50, Пр. № 2 от 02.02.2012г.; изм. и доп. с Р. № 202,Пр. № 11 от 04.06.2015г,; изм. и доп. с Р. № 207,Пр. № 7 от 17.05.2016г. на Общински съвет – гр. Пловдив, с която се иска прогласяването му за нищожен. Претендират се сторените в производството разноски.

Ответникът по жалбата – Общински съвет Пловдив е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че процесният нормативен административен акт е законосъобразен в оспорената част. Претендира се присъждане на платеното адвокатско възнаграждение.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пловдив, дава заключение за неоснователност на жалбата.

 Административният съд, като взе предвид наведените доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съобразно чл. 187, ал. 1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. При това положение и доколкото жалбата е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК, същата се явява процесуално ДОПУСТИМА за разглеждане.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

 

С Решение № 202, взето с протокол № 11 от 04.06.2015 г., Общински съвет – Пловдив е приел нова редакция на чл. 52 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им на Община Пловдив, съгласно която по реда на тази наредба не могат да се продават общинските жилища в сгради – къщи, както и тези, предвидени за премахване, за ново строителство, за надстрояване или пристрояване по действащия ПУП или освидетелствани по реда на чл. 195 от ЗУТ..

Посоченото решение е прието на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 45а от ЗОС, чл. 8, чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, чл. 76, ал. 3 и чл. 79 от АПК.

Приемането на процесната наредба е инициирано от Кмета на Община Пловдив, за което последният е изготвил Предложение до Общински съвет Пловдив от 27.05.2015 г./л. 79/.

Оспорването е съобщено чрез публикуване на обявление в бр. 77/04.10.2016 г. на "Държавен вестник" и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд - гр. Пловдив. В хода на съдебното производство не са налице встъпили заедно с административния орган или присъединени към оспорването страни по реда  на чл. 189, ал. 2 и ал. 3 от АПК.

Правната същност и характеристиките на нормативните административни актове са уредени от разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от АПК. Правилото обявява за такива всички подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Няма съмнение и спор, че атакуваната наредба е нормативен административен акт, който се отнася за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие.

Съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. В настоящия случай Наредбата е била издадена на основание чл. 21, ал. ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 42 от ЗОС, съгласно която общинските жилища по своето предназначение се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината и могат да се променят съобразно потребностите в общината. От своя страна, чл. 45а от ЗОС определя, че условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 се определят с наредба на общинския съвет, а съгласно чл. 47, ал. 3 от ЗОС, условията и редът за продажба на общински жилища се определят от общинския съвет в наредбата по чл. 45а, ал. 1. В този смисъл, процесната наредба, чиито разпоредби се атакуват в настоящото производство, е акт на компетентен орган. Оспорващият претендира да бъде обявена за нищожна разпоредбата на чл. 52 на Наредбата. Наредбата е приета от компетентен по място и степен орган в лицето на ОбС – Пловдив и по силата на ЗОС, поради което и разпоредбата на чл. 52 от същата  не е нищожна.

Наредбата е издадена и при спазване на регламентираните в приложимите в настоящия случай ЗМСМА, АПК и ЗНА, както и Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, императивни процесуални разпоредби относно подготовката и приемането на нормативни административни актове.

Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган – Общински съвет Пловдив, същият (проектът на нормативния акт) следва да бъде публикуван на интернет страницата на Община Пловдив, заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предостави най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

В изпълнение на цитираната законова разпоредба, на 20.05.2015 г., преди внасянето на проекта, същият е публикуван на интернет страницата на Община Пловдив заедно с мотивите, като на заинтересованите лица е предоставен 14-дневен срок за предложения и становища.

На следващо място, проектът на Наредбата и мотивите към него, обективирани в предложение от 27.05.2015 г. са внесени в общинския съвет от Кмета на Община Пловдив. В мотивите са посочени причините, които налагат приемането на Наредбата, целите, които се поставят, необходимите финансови средства, анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и очакваните резултати, поради което отговарят и на изискванията, посочени в чл. 28, ал. 2 от ЗНА.

Наредбата е приета и в съответствие с разпоредбата на чл. 77 от АПК - след обсъждане на проекта и предложенията на кмета на заседание на общинския съвет.

Самата наредба е приета с решение, взето съобразно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и ал. 3, във връзка с ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА по отношение на изискуемия кворум.

При приемането на Наредбата е спазена и предвидената в закона специална форма. Спазени са изискванията на чл. 75, ал. 3 и ал. 4 от АПК - посочен е видът на акта (наредба), органът, който го е приел (ОС Пловдив) и е отразен главният му предмет (условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им на Община Пловдив). Посочено е и правното основание за приемане на Наредбата – чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл. 45а от ЗОС, чл. 8, чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, чл. 76, ал. 3 и чл. 79 от АПК.

Като структура, форма и обозначение на съдържанието, коментираният нормативен административен акт отговаря на изискванията на ЗНА и Указа за неговото прилагане.

На следващо място, липсва и твърдяното противоречие с материалните норми на ЗОС в степен, водеща до нищожност на нормативния акт.

Разпоредбата на чл. 42 от ЗОС дефинира общинските  жилища по видове,  като в ал. 2 изрично се предвижда, че жилища по ал. 1 могат да се променят съобразно потребностите на общината. ОбС-Пловдив притежава по силата на чл. 42 оперативна самостоятелност да извърши преценката си и да определи по целесъобразност кои жилища да служат за наемане и кои за продажба, за резервен фонд и кои да са ведомствени. Тази  оперативна самостоятелност произтича и от чл. 8, ал. 8 от ЗОС. В ал. 8 т. 2 от тази разпоредба е предвидено, че ОбС определя основните характеристики на видовете имоти, които могат да се предоставят под наем или да са предмет на разпореждане. Характеристиката на имота представлява елемент от решението на Наредбата кои общински имоти могат да бъдат предмет на разпореждане. На последно място, нормата на чл. 46 от ЗОС повелява в ал. 1, т. 2, че наемните правоотношения се прекратяват поради извършване на ново строителство, основен ремонт, пристрояване и прочие, когато се засягат  обитавани помещения.

Всичко гореизложено има за последица неоснователност на жалбата, с която се иска прогласяване на нищожността на чл. 52 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им на Община Пловдив, приета с Решение № 49, взето с Протокол № 7 от 22.03.2005г.; Доп. с Р. № 72, Пр. № 5 от 23.03.2006г.; Изм. и доп. с Р. № 462, Пр. № 23 от 14.12.2006г.; Изм. с Р. № 385, Пр. № 21 от 13.11.2008г.; Изм. и доп. с Р. № 20, Пр. № 2 от 21.01.2010г.; Изм. и доп. с Р. № 149, Пр. № 12 от 12.05.2011г.; Изм. и доп. с Р. № 50, Пр. № 2 от 02.02.2012г.; изм. и доп. с Р. № 202,Пр. № 11 от 04.06.2015г,; изм. и доп. с Р. № 207,Пр. № 7 от 17.05.2016г. на Общински съвет – гр. Пловдив. Тя ще следва да бъде отхвърлена, предвид и липсата на сезиране на настоящата инстанция с искане за отмяната на оспорената разпоредба като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 3 и 4 от АПК в полза на ответника се дължат сторените разноски по производството. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.

Воден от горното, на основание чл. 193, ал. 1, предложение последно от АПК, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалба от Н.Г.Я., ЕГН **********,***, чрез адв. Е.Г., ******* против чл. 52 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им на Община Пловдив, приета с Решение № 49, взето с Протокол № 7 от 22.03.2005г.; Доп. с Р. № 72, Пр. № 5 от 23.03.2006г.; Изм. и доп. с Р. № 462, Пр. № 23 от 14.12.2006г.; Изм. с Р. № 385, Пр. № 21 от 13.11.2008г.; Изм. и доп. с Р. № 20, Пр. № 2 от 21.01.2010г.; Изм. и доп. с Р. № 149, Пр. № 12 от 12.05.2011г.; Изм. и доп. с Р. № 50, Пр. № 2 от 02.02.2012г.; изм. и доп. с Р. № 202,Пр. № 11 от 04.06.2015г,; изм. и доп. с Р. № 207,Пр. № 7 от 17.05.2016г. на Общински съвет – гр. Пловдив, с която се иска прогласяването му за нищожен.

 

ОСЪЖДА Н.Г.Я., ЕГН **********,*** да заплати на Общински съвет-Пловдив деловодни разноски в размер на 720 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

Решението, след влизането му в сила, да се обяви по реда, по който е обявена Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им на Община Пловдив.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/         

 

 

ЧЛЕНОВЕ:              1. /п/

 

 

 

 

2./п/