Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 635

 

гр.Пловдив , 21 . 04 . 2017г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – Пловдив,VI състав, в открито заседание на двадесет и втори март през две хиляди и седемнадесета година в състав :

                    Административен съдия : Здравка Диева

 

С участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2097/2016г., за да се произнесе, взе предвид следното :

В.С.А.,***, представлявана от адв.И.А. обжалва Заповед № А-125/22.01.2015г. на Кмета на Община ***.

Със заповедта е наредено премахване на незаконен строеж „Дървена надстройка” – Пета категория, изграден върху част от сграда с КИ 00702.513.76.01 по КК на гр.*** /УПИ VII-713, кв.48 по регулационния план на гр.***/ с адм. адрес : ***, гр.***.

Становища на страните :

- Твърди се незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяна на административният акт и присъждане на направените съдебни разноски.

Според доводите в жалбата : - Монтирана е дървена конструкция върху използваемия покрив на сграда с КИ 00702.513.76.01, която не представлява строеж по см. на §5 т.38 ДР ЗУТ. Заповедта не съдържа мотиви за квалификация на монтираната дървена конструкция като строеж – не са описани СМР, нито материали, от които е изпълнена, вкл. за начин, по който е закрепена за основата, както и липсват данни дали на място има тухлени стени и стоманобетонови елементи – колони, греди, плочи. В тази вр. се твърди, че в заповедта не са посочени размери, а в констативния акт са неточно посочени и не отговарят на действителното положение. Поддържа се, че реализираното с дървени греди и дъски частично покриване на съществуващ плосък покрив на сградата не е строеж – намира се на мястото на второто ниво на сградата, което било съборено и закрепването на покривната плоча на сградата е нетрайно, с планки и болтове, както и конструкцията е от дървени греди, а покривната конструкция е от дъски, дървен парапет с дъсчена обшивка до ниво около 1 м височина и по този начин е оформено слънцезащитно съоръжение тип навес. Посочено е, че отвън парапетът е облицован с камък – тикли и има монтирана дограма в отворите, то това са СМР, за които не е необходимо издаване на строителни книжа. Не е променено предназначението на покрива на сградата и тази постройка винаги е била с плосък използваем покрив, оформен като тераса с външна стълба за достъп до имота, както и с достъп през врата на втория етаж на сграда с КИ 00702.513.76.02. Счита се, че липсват мотиви за наличие на възприетото от адм.орган надстрояване – дървената конструкция действително е разположена върху сграда с КИ 00702.513.76.01, но тя е долепена до второто ниво на сграда с КИ 00702.513.76.02 и функционално е свързана именно с втората сграда, обслужвайки нея, а не със сграда 76.01. В тази вр., при твърдение за надстроена сграда, следва надстроеното да има някаква конструктивна и функционална връзка със сградата, която се надстроява.

По същество адв.А. поддържа, че дървената конструкция е разположена върху сграда с КИ 76.01, отразена в КККР на гр.*** като стопанска сграда, а по предходните планове като лятна кухня – има характеристиките на второстепенна постройка на допълващото застрояване по чл.44 и чл.46 ЗУТ. Тази характеристика на сградата води до извод за Шеста категория съгл. чл.147 ал.1 т.1 вр. с чл.137 ал.1 т.6 ЗУТ и описаният в оспорената заповед строеж не променя категорията на обекта, върху който е разположен. В реда на изложеното се счита, че неправилно в заповедта е посочено като нарушение – липсата на одобрени инвестиционни проекти, тъй като за строежите по чл.147 ЗУТ, какъвто представлява стопанската сграда /лятната кухня/, както и всичко намиращо се върху нея, не се изискват одобрени инвестиционни проекти.

Поддържа се, че в случая кметът на общината не е съобразил принципа за истинност, установен в чл.7 ал.1 АПК и чл.35 АПК – в административното производство не е взето предвид наличието на одобрени проекти – заснемане за узаконяване и издадения Акт за узаконяване № 3 от 24.01.2005г., касаещи същата сграда, където се намира обекта на премахване – 76.01. Тези документи от значение за спора са представени при повторното разглеждане на жалбата и не са били отчетени при издаване на оспорената заповед – в хода на делото не бе категорично опровергано, че обектът на премахване е включен в обхвата на одобрените инвестиционни проекти – заснемане за узаконяване. С позоваване на СТЕ се поддържа, че старата част от узаконената постройка не е показана в проекта и не е невъзможно да има пропуск при изготвянето му. Цитираните документи са съществували към дата на издаване на заповедта, но не са взети предвид, макар пряко да са относими към обекта-предмет на премахване.

Поддържа се липса на мотиви в административния акт относно предпоставките за търпимост по §16 ал.1 и §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, като събраните по делото доказателства показват следното : Обектът е бил допустим за реализиране от техническа страна - допълнителна СТЕ, стр.4 „…напълно възможно е този участък да е представлявал тераса към второто ниво на сграда с ид. 00702.513.76.2. От техническа страна тази площ би могла да се покрие.”. Според СТЕ очертанията на процесния обект съвпадат с очертанията на старата част от сграда с ид. 00702.513.76.1, за която се допуска да е възможно построена през 1948г. , като процесният обект „…изцяло се вмества върху строежа, описан в акта за узаконяване и проекта към него”. Цитирано е заявеното от експерта за това, че „надстройката” покрива площта, заета от старата част на сграда 1, която е реализирана преди повече от 60 години, като очертанията на тази сграда са в скицата-виза за узаконяване. Посочено е, че според СТЕ – в проекта за узаконяване очертания и площ на покрива на старата сграда не са показани, което налага да не бъде изключвана тезата за по-ранно съществуване на процесния обект върху старата сграда отпреди 07.04.1987г., респект. 31.03.2001г. /”може би не в същия му вид”/, като няма пречка впоследствие да е бил извършен ремонт с подмяна на стари износени материали с нови – допустимо по чл.151 ЗУТ в редакция към дата на издаване на оспорената заповед. В подкрепа на тезата е цитирана първата СТЕ /стр.5, т.1.5/ - „не може да се твърди, че целият обект е стар и довършителните работи могат да представляват ремонт на стара съществуваща конструкция. В тази насока са свидетелските показания на св.Н. при първото разглеждане на жалбата – плоският покрив на стопанската сграда /лятна кухня/ бил използваем и на това място още от 1975г. имало съществуваща покрита дървена конструкция. Показанията на св.Ш. подкрепят посочените данни и съвпадат в голяма степен с констатациите на в.л. При съпоставка с показанията на свидетеля на ответника е изтъкнато, че същия често е отсъствал от адреса назад в годините, поради което липсват преки и редовни впечатления за имота. Посочено е, че според представените от ответника нотариално заверени декларации - лятната кухня е съществувала с цяла стена откъм Б. и Б. и на височината и ширината на сграда № 2 – описанието съответства на реализираното на място.

Изтъкнато е, че лятната кухня или стопанската сграда, върху която се намира дървената конструкция е с предназначение на постройка на допълващото застрояване – строеж от Шеста категория, поради което не е задължително тя или намиращите се върху нея навеси или покрити пространства да бъдат предвидени с ПУП – строежите на допълващото застрояване могат да бъдат допуснати със скица-виза по чл.140 ал.3 вр. с чл.41 ал.2 и чл.46 ЗУТ. Тоест, дори и обособеното второ ниво /покрито пространство/ над лятната кухня /в старата нейна част/ да не е отразено в действащия ПУП, това не е основание то да бъде считано за недопустимо и противоречащо на ПУП /обектът е реализиран като част от старата съществуваща сграда – 76.01 преди 31.03.2001г., вкл. с възможност преди 07.04.1987г. и няма пречка да се счита търпим/.

- Ответникът, Кмет на Община *** с пълномощник П.К. оспорва жалбата като неоснователна и счита заповедта за законосъобразна. Поискано е жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрк.възнаграждение.

В писмено становище по същество се поддържа, че доводите на жалбоподателя относно конструкцията на постройката са недоказани. Сградата с КИ 76.1 е със застроена площ 29 кв.м. и едноетажна с предназначение „селскостопанска сграда” и съгл. чл.20 ал.1 и чл.41 ал.1 ЗУТ представлява допълващо застрояване. Поради това спрямо същата е приложима разпоредбата на чл.46 ал.1 и ал.2 ЗУТ и е установено, че е с височина 2.30м. /а според цитираната норма до 2.5 м. над прилежащия терен и до 3 м. – най-високата част на покрива/. Ответникът се позовава на прието при първото разглеждане заключение, според което : преустроената част на покрива е с ограждащи стени от тухли тип „итонг” с оформени отвори в тях и монтирана ПВС дограма; конструкцията е дървена – носещи покрива и поемащи натоварванията елементи. Според СТЕ при второто разглеждане на жалбата за оформяне на дървената надстройка са използвани тухли „итонг”, от които са изградени два зида с височина 95 см.; от нивото на горен ръб на плочата от югоизток е монтирана врата с размери 90/195см. и предварително в плочата са монтирани дървени колони със сечение 11/11см.; върху колоните са монтирани дървени греди – надлъжни и напречни /столици/ с наклон, оформящ едноскатен покрив и покривната конструкция образува козирки от по 30 см. Височината на обекта е 2.25 м. по югозападния ръб на покривната конструкция и 2.35м. по фасадната стена на съществуващата сграда, измерено по горен ръб на стоманобетоновата плоча. Изтъкнато е, че втората СТЕ не е констатирала монтирана дограма, но първата експертиза е установило този факт, документиран в констативен акт № 16/04.11.2014г. и в заключението. Тези данни според ответника обосновават извод за наличие на строеж по см. на §5 т.38 ДР ЗУТ, който не попада сред изключенията от обхвата на чл.151 ал.1 ЗУТ.

Във вр. с приетата преписка за издаване на Акт за узаконяване № 3/24.01.2005г. е посочено, че е узаконен основен ремонт и разширение на съществуваща стопанска сграда в УПИ VII-713, кв.48 по плана на гр.***, съответстващ на имот с КИ 513.76 по КККР и с визата е разрешено проучване и изготвяне на инвестиционен проект за узаконяване на пристройка към допълваща застройка, като според документите от преписката – сграда с КИ 76.1 в настоящ вид след основен ремонт и разширение – предмет на узаконяване, е построена през 2002г., който факт е потвърден и от св. Ст.Ш.. В тази вр. – за първи път сграда „с местоположение като на процесната” е отразена в плана, одобрен със заповед от 1959г. – лятна кухня, като в плана от 1973г. отразяването е идентично по местоположение, размери и сигнатура, но по действащия план от 1992г. на конкретното място е отразена съществуваща полумасивна стопанска сграда със сигнатура „ПМС”. При тези данни, в конструктивното становище/заключение от преписката по узаконяване е посочено, че след основен ремонт и разширение през 2002г. – предмет на узаконителната процедура, старата част на сградата става с монолитна стоманобетонна плоча върху стб. греди, пояси, колони и носещи тухлени зидове от ед.тухли, а новата част е с монолитна стоманобетонна носеща конструкция – покривна плоча, стб. греди, пояси и колони. Ответникът твърди, че ако процесната надстройка е съществувала в периода на узаконителната процедура, следва да е отразена в документацията и в Акт № 3/24.01.2005г. /АУ/. Следователно, строителството на същата е извършено след узаконяването на основен ремонт и разширение на сграда 76.1 и не е доказана търпимост по см. на §16 ал.1 ПР ЗУТ, както и по см. на § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Ведно с това, обектът на премахване не отговаря на нормите за строителство, тъй като е осъществен върху постройка на допълващо застрояване, което е допустимо да бъде единствено едноетажно и с параметри, установени по чл.46 ЗУТ. Счита се, че търпимост не е доказана и посредством допълнителната СТЕ, тъй като заключението се основава на предположения, а изводът за цялостно вместване на процесния обект върху строежа, описан в АУ по-скоро доказва, че обектът е изграден след узаконителната процедура. В реда на изложеното е цитирано заявление вх.№ 94-В-630/25.10.2014г. на жалбоподателя до гл.архитект на общината за издаване на удостоверение за търпимост, по което е налице отказ от 07.11.2014г. с мотив – летните кухни са допълващо застрояване и са едноетажни сгради, а изпълнената на място сграда е двуетажна.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва по делото.

1. Жалбата се разглежда повторно, след произнасяне на ВАС с Решение № 9613 /30.08.2016г. по адм.д.№ 13536/2015г., с което е отменено Решение № 1775/05.10.2015г. по адм.д.№ 486/2015г. на АС.

            Според указанията на ВАС : „Неправилно е прието, че оспорената заповед няма мотиви - фактически основания за издаването й. Последните се извличат както от съдържанието на процесния акт, така и от цитирания в заповедта Констативен акт № 16 /04.11.2014г., с констатации и конкретни параметри от компетентния орган за незаконен строеж "дървена надстройка", извършен от ответника. Съпровождащият заповедта констативен акт е неразделна част от същата и съдържащите се в акта фактически основания са и фактически основания на заповедта, поради което изводът на съда за липса на мотиви в заповедта е неправилен. …Ако се установи, че постройката, предмет на атакувания акт е незаконна, т.е. построена без строителни книжа и при липса на своевременно направено искане за узаконяване (при условията на чл. 142, ал. 1 АПК), съдът следва служебно да установи търпим ли е строежът или не, с оглед забраната да бъдат премахвани търпимите строежи. От назначената СТЕ търпимостта на строежа не може да бъде установена и делото ще следва да се върне на Административен съд- Пловдив, който да назначи нова експертиза, евентуално да събере гласни и други доказателства, съобразно същността на предмета на доказване и да прецени търпимостта на строежа, описан в обжалваната заповед № A-125/22.01.2015г.“.

2. Във вр. с указанията на ВАС, към страните са отправени указания по доказателствата /р. от 09.09.2016г., л.3/ :

При повторното разглеждане на жалбата са приети писмени доказателства по опис /л.14 – 23/, представени от ответника вр. с указания по доказателствата : цветно извлечение от действащ ПУП на гр.*** в обхват УПИ VII – 713, кв.48 в част РП и ЗП, вкл. извадки от регулационни планове на гр.***, одобрени със заповеди от 1959г., 1973г. и 1992г.; СТЕ /служебно поставени въпроси и допълнителна – със задачи, поставени от жалбоподателя вр. с приети допълнителни писмени доказателства, непредставени от ответника пи първото разглеждане на жалбата/; изслушани са свидетели на страните.

2.1. СТЕ /л.34 и сл./ даде следното заключение след проучване на приетите доказателства при първо разглеждане на жалбата и допълнителните /извадки от плановете/ в това съдебно производство, като и оглед на място с проучване на КК на гр.*** /с представено извлечение от КК, върху което е отразено местоположението на процесния обект с размери от заснемане на място по време на огледа/ и отразяване местоположението на обекта върху извлеченията от плановете – действащ и предходни :

По отношение плановете, съхранявани в архива на Община *** – през 1959г. одобреният план е КРП; през 1973г. одобреният план е също КРП и по този план „процесният имот има кадастрален номер 1675 и с други имоти са отредени за УПИ – „За жилищен комплекс”, кв.145; с действащ ПУП от 1992г. са одобрени кадастър, регулация и застрояване; КК на гр.*** е одобрена със заповед от 08.07.2004г.  – имотът има КИ 713, отреден е за УПИ VII – 713, кв.48. По данни от КК в ПИ с идентификатор 00702.513.76 /ПИ 76/ са отразени четири сгради – 76.1 с функционално предназначение – селскостопанска сграда, етажност – 1 етаж, застроена площ – 29 кв.м.; 76.2 – функционално предназначение – жилищна сграда –еднофамилна, етажност – 1 етаж, застроена площ – 52 кв.м.; 76.3 и 76.4.

При оглед на място е установен сграден фонд, описан в СТЕ /л.36/, като част от сградите в имота е масивна едноетажна стопанска сграда, строена през 2002г. /югозападен ъгъл/, върху която е „процесната дървена надстройка”. За масивната едноетажна стопанска сграда, в.л. е посочило, че има стоманобетонова покривна плоча с козирки от двете страни към двора, височината на сградата е 2.30м. от нивото на двора. От югоизток на сградата по ръба на стоманобетоновата козирка е монтирана двураменна стоманена стълба с междинна площадка за качване върху покривната плоча. Плочата се ползва като тераса към старата едноетажна жилищна сграда в имота /отразена в плана от 1959г., ползваща се в момента за жилищни нужди/. От сградата на терасата се излиза през врата в югозападната ограждаща стена.

Описание на дървената надстройка по СТЕ : Изпълнена е върху покривната плоча на стопанската сграда, като за оформянето й са послужили тухли Итонг – 10 см. дебелина, от които са изградени два зида с височина 95см. от нивото на горния ръб на плочата, като в единия – от югоизток е монтирана врата с размери 90/195 см. Предварително в плочата са монтирани дървени колони – достъпни за визуален оглед са били 4 колони от югозападния край и 2 колони югоизточния край на обекта за премахване. Северозападната страна на надстройката е с тухли итонг, облицовани отвътре, поради което не могат да бъдат огледани. Дължината на процесния обект по фасадата на старата жилищна сграда е с 1 м. по-дълга от фасадната стена на сградата, като разликата е допълнена с тухли итонг. Върху колоните са монтирани дървени греди – надлъжни и напречни върху тях /столици/ с наклон, оформящ едноскатен покрив с наклон в посока югозапад. Покривната конструкция образува козирки от по 30см. от три страни. Обшивката е от талашит, а покривнато покритие – битумно листово „ондулин”. Светлата височина вътре в обекта е 2.25м. по югозападния ръб на покривната конструкция и 2.35м. по фасадната стена на съществуващата сграда, измерено по горния ръб на стоманобетоновата плоча. Размери на елементите на обекта , височини и околни обекти са представени в графично приложение № 6, а по мерките в същото застроената площ на обекта е 13.20м.

Представени са данни от плановете в хронология /1959г., 1973г., – отразените съществуващи сгради в западния ъгъл на имота, където се намира надстройката, са идентични с тези отразени в плана от 1959г., 1992г. /действащ РП/ - на мястото по плановете от 1959г. и от 1973г., където е отразена „лятна кухня” – е показана като съществуваща полумасивна стопанска сграда със сигнатура „пМС”, която съвпада по площ и размери с предишната „лятна кухня”, въпреки, че югозападната й стена е отразена като отделена от оградата със съседния имот, но при точно измерване границите на имота по различните планове е установено, че югозападната граница в плана от 1992г. е отместена на юг спрямо тази граница в плановете от 1959г. и 1973г. /резултат от това е отразяване на сградата в източния ъгъл като отдалечена от оградата/. В КК границата е дадена по плановете от 1959г. и 1973г., а не по действащ РП. Според в.л. „може да се приеме, че сградата с КИ 76.1 по КК е същата като отразената в плана от 1992г. „пМС”, като в плана квадратурата е около 13.50 кв.м. /графично измерено/, а в КК – 29 кв.м. ; КК от 2004г. – сграда 76.1 е отразена като едноетажна със ЗП 29 кв.м. и надстройка над етажа не е показана.

Предвиждания на ПУП /ЗРП/ за УПИ VII-713, кв.48 : Наличен е един застроителен план, одобрен през 1992г. – действащ към момента. С този план за посоченото УПИ е предвидено запазване на изпълнената 4-етажна сграда като основно застрояване в североизточния ъгъл без новопредвидено друго основно или допълващо застрояване. Тоест, предвиденото застрояване в имота по действащ ПУП-ЗРП към момента е изцяло изпълнено. Сграда с КИ 76.1 не е включена в режима на застрояване съгл. действащия ПУП-ЗРП от 1992г., което е относимо и за сграда с КИ 76.2. Експертът е посочил, че ако за сграда 76.1 е издавана виза като допълващо застрояване, допускането й не е отразено служебно в плана. За конкретният УПИ според информация от община *** – няма одобрявани ЧЗР или скици-визи за застрояване по границите със съседните имоти. Жалбоподателят не е представил писмени доказателства в тази вр. за целите на експертизата /отговор на поставения въпрос в тази насока/. Тоест, според данните от плановете и в частност – планът от 1992г., е предвидена само 4 етажната жилищна сграда, без предвиждане за допълващо застрояване.

По отношение параметри на обекта на премахване, конструкция, закрепване и др., л.38 : Всеки ограждащ елемент следва съществуващ елемент на нивото на пода на обекта и линиите на застрояване на първия етаж. Точните размери са дадени в Пр. № 6. Експертът е посочил, че начинът на монтаж на дървените корони към плочата не може да се установи визуално – мястото на връзка е напълно закрито от настилки, мазилки и облицовки. Относно функцията – като част от тераса към жилище в едноетажна стара жилищна сграда в имота – връзката се осъществява с врата във фасадния зид на сградата. Обектът според данните от плановете – не може да бъде квалифициран на преустройство /не е означен втори етаж или навес над лятната кухня/. С позоваване на представени от жалбоподателя три нот.заверени декларации по адм.д.№ 486/2015г., в.л. е посочило, че е декларирана съществувалата лятна кухня с височина и ширина като тези на жилищната сграда до нея - височина 4.60м., „както се установява към момента”. Няма данни покривът да е принадлежал на жилището в съседство по време на съществуването на лятната кухня на посоченото място и да е представлявал негова тераса.

Посочено е, че обектът не е и самостоятелна постройка – носещата му конструкция от дървени колони и греди е монтирана не върху терена, а върху покривната плоча на стопанска едноетажна сграда и в технически аспект – представлява надстройка – надстрояване върху част от покрива на едноетажна стопанска сграда.

Според СТЕ – довършителните работи върху дървената носеща конструкция от колони и греди и тухлена зидария, ограждаща обектът – представляващи покривно покритие, обшивки, мазилки, облицовки, врата от ПВС, ламиниран паркет и др., са видимо нови, но точна година на построяване не може да се определи само с визуален оглед. Периодът на изпълнение на довършителните работи ориентировъчно може да бъде сведен до най-много 5 години назад във времето.

Експертът счита, че довършителните работи може да представляват ремонт на стара съществуваща конструкция с амортизирани покрития, но не може да се твърди, че целият обект е стар – конструкцията обаче не може да е по-стара от времето на изграждане на покривната плоча на стопанската постройка, към която са монтирани дървените колони на процесния обект. „Конструкцията е изпълнявана след 1992г., когато е одобрен действащия ПУП, в който не е отразена едноетажната стопанска сграда във вида й от кадастралната карта към момента, а е показана по-малка полумасивна стопанска сграда /т.е. сграда без стоманобетонова покривна плоча, в противен случай щеше да е отразена като масивна стопанска сграда/ и преди 2014г. Обвързани хронологично, наличните данни показват, че след 1992г. е извършен ремонт и разширяване на съществуваща полумасивна стопанска сграда, който обхваща частично стара лятна кухня.

- СТЕ не се ангажира с точна година на изграждане. Видът на материалите за изпълнение на носещата конструкция /дървени колони и греди, тухли Итонг/ е обичаен за последните 20 години. Периодът на изпълнение е ограничен от наличните кадастрални основи на ПУП и констатациите на административния орган. „Този период е между 1992г. и 2014г. …тъй като дървената конструкция със сигурност е изпълнена след построяването на сградата в сегашния й вид. …Дали при това строителство е запазена стара лятна кухня, която е разширена в югоизточна посока чрез пристрояване или тя е съборена и е изпълнена изцяло нова стопанска постройка, към момента не може да се установи”.

- При изслушване на заключението в.л. поясни, че : начинът на монтаж на дървените колони не е видим, но вероятно по някакъв начин са захванати за плочата, тъй като в противен случай при силен вятър цялото съоръжение би се обърнало; надстроено е над едноетажна сграда със светла височина 2.35м. и ако се говори за получения двуетажен обем – има първи етаж , който е стопанската постройка с плоча и отгоре е надстройката, която се явява втори етаж, надстройката е като второ ниво на първи етаж, без употреба на термина „двуетажна сграда”, л.50; обектът има функция на тераса-открита площ към жилищната сграда; надзида от итонг има ограждащи функции, като плътен парапет, а останалата част от стопанската сграда има ажурен парапет; пояснено бе относно посочените в СТЕ години – че по данни от собствениците през 2002г. е строена сградата в този й вид – преустройвали, разширявали и довели до настоящ вид, тоест там е имало лятна кухня, която ремонтирали; при извършване на огледа не е имало дограма и рамка, а само колони и греди; обектът е отворен изцяло, има врата и отгоре дървена конструкция за покрив – най-точно е показано на Пр. № 6 – дървената конструкция е отворена отвсякъде , има две отворени страни, на които са дървените колони; надстройката е малко по-голяма от лятната кухня, която пък излиза малко напред с 1 м.

- СТЕ е изготвена компетентно и обективно. Обоснована е с доказателствата по делото /картен материал/ и с приложени специални знания, поради което се цени.

2.2. Свидетели :

С. Н.Ш. заяви, че се е родил в имота в гр.***, *** и в момента живее в същия имот. Твърди, че покривната плоча е направена от жалбоподателя и на място на прозорец е направена врата с пробит отвор за целта, след което е направена новата пристройка на втори етаж и така „свързаха сграда 2 със сграда 1” без разрешение. Сграда 1 била малка стая – „сая”, полумасивна и отгоре имала дървен покрив и керемиди – под нивото на прозореца на сграда 2.  През 2002г. на мястото на тази сграда направили сграда 1 в новия й вид – от полумасивна станала масивна, едната стена южната се преместила напред и се отляла плоча върху цялата постройка на сграда 1. Това се случило около 2001г.-2003г. Дървената надстройка била от тухли. Таванът е неразглобяем дървен и пристройката е прилепена към тавана на сграда 2. Св. заяви, че във вр. с работата си е отсъствал от града за продължителен период от време.

Н. Св. Ш. е брат на жалбоподателя А.. Също заяви, че на адреса живее, откакто е роден и помни лятната кухня зад старата жилищна сграда. Постройката имала плосък покрив, използван като тераса и метална стълба, по която като дете се е качвал и играл. Пространството горе било покрито с дъсчен покрив и залепено точно на стената на височината на къщата – имало дувар от страната на Б.. След като В. станала собственик на сградата, извършили ремонт със съпруга й. Ремонтирана била самата сграда със съвременни материали. Покритието било с ондулин поради амортизирани дъски. Дъсченият покрив бил закрепен с дървени греди или дървени талпи.

- Свидетелските показания се преценяват във вр. с чл.172 ГПК поради възможна заинтересованост, но ориентират към период на изграждане на обекта, предвид липса на посочен такъв в КА и в оспорената заповед. Свидетелите представиха собствени възприятия, макар Ст.Ш. сам да потвърди отсъствие от имота поради служебна ангажираност. Не се констатират противоречия относно съществуването на старата лятна кухня, а по отношение обектът на премахване : дъсченият покрив е съществувал и ремонтиран според св. Н.Ш..

2.3. Допълнителни писмени доказателства при повторното разглеждане на жалбата са представени от ответника /опис, л.54 и сл.; опис, л.75 и сл./ с цел – установяване година на построяване на сграда № 1 в настоящия й вид, върху която е процесния обект : преписка по издаване на Акт за узаконяване /АУ/ № 3 от 24.01.2005г. с проект за узаконяване на обект : Основен ремонт и разширение на стопанска сграда в УПИ VII -713, кв.48 по плана на гр.***; сигнал от Ст.Ш. *** относно демонтиране на ПВЦ дограма от обекта-предмет на премахване с оспорената заповед, на 24.11.2016г., когато е осъществен оглед от в.л. по настоящото дело /24.11.2016г. е дата на огледа, отразена в СТЕ, л.35/.

Акт за узаконяване /АУ/ № 3/24.01.2005г. е за обект 6-та категория и издаден на съсобствениците на УПИ VII-713, имот пл.№ 713, кв.48, гр.*** ***, представляващ „Основен ремонт и разширение на съществуващата стопанска сграда в УПИ VII-713, кв.48 по плана на гр.***”, по преписка за узаконяване от 22.10.2004г. /след одобряване на КК на 08.07.2004г./. В графична част /л.63/ са означени нови и съществуващи зидове с размери, а на л.64 /чертеж фасади/ е показано в щрих разширението, като над всички зидове „ж.б. пояси с 4ф 10 и през 20см. бетон м-15, л.65 – с предположение от в.л. че представлява „Кофражен и армировъчен план на покривна плоча/.

В обяснителната записка към проект за узаконяване /л.62 – без печат за одобряване/ е посочено, че обектът представлява разширение и основен ремонт на полумасивна стопанска сграда и строежът е извършен през 2002г. – приложена декларация от собственика на съседен имот. В Скица № 844 изд. на основание чл.41 ал.2 и чл.140 ЗУТ вр. с § 16 ПЗР ЗУТ /л.78/ е посочено, че се разрешава проучване и изготвяне на инвестиционен проект за узаконяване на пристройка към допълваща застройка, съгл. защрихованата застройка и котировки с черен цвят – УПИ VII-713. В изчисления за натоварване /л.79/ е посочен обект – Основен ремонт и разширяване на стопанска стара сграда в имот № 713, п.VII от кв.4. В конструктивно заключение към проект – челен лист , обект Допълващо застрояване – стопанска сграда в УПИ VII-713, кв.48, част Конструкции /л.81/ е посочено, че Сградата на допълващото застрояване е едноетажна масивна, построена в дъното на парцела и същата се състои от стара-1948г. и нова част-2002г. – новата част се състои от : монолитна стоманобетонна носеща конструкция – покривна плоча, стб. греди, пояси, колони. В Резолюция за прекратяване на адм.нак.производство то 15.12.2003г. /л.84/ - началникът на РДНСК – Пловдив приел, че не е установено по безспорен начин времето на извършване на строителството и липсва точно описание на строежа.

2.4. Допълнителна СТЕ вр. с преписката по издаване на АУ /л.95 и сл./ с графичен материал въз основа на приетата СТЕ : Конструктивното заключение, одобрено от гл.архитект на общината на 24.01.2005г. /л.80-82/ не съответства на одобреният проект за узаконяване /констатация при съпоставка с конструктивния чертеж и конструктивното заключение/. Относими са конструктивен чертеж на л.65 и изчисленията на армировка в стоманобетоновата плоча, л.79. В приложената на л.62 обяснителна записка няма техническа информация /конкретни СМР/. За графичното приложение към допълнителната СТЕ е пояснено, че за сравнение на архитектурния чертеж от проекта за узаконяване /л.63/ - сканирано копие от него, намалено 2 пъти за съвпадане на мащабите, е „подложено” точно под чертежа от СТЕ – Приложение № 6. Установено е значително съвпадение между заснемането, извършено от СТЕ при оглед и измерване на място на 24.11.2016г. и чертежа от проекта за узаконяване, който е ръчно изготвен, а Пр. № 6 към основната СТЕ е с изчертаване на графична програма /разликите са минимални за целите на сравнението при отговорите по допълнителната СТЕ/. Изчислената гъстота на армировка на л.79 обхваща цялата площ на плочата – покрива на съществуващата стопанска сграда, на която е извършен основен ремонт и разширението към нея. Означената кота + 2.16 за цялата площ на плочата означава, че наклони не са предвидени. Никъде в конструктивния чертеж няма означения за място на извършване на ремонта на съществуващата покривна конструкция на стара сграда и къде е изпълнена нова покривна конструкция като разширение към нея. Тоест, от конструктивния проект „ясно се разбира”, че става въпрос за цялостна стоманобетонова плоча на кота + 2.16м. за площта както на съществуващата сграда, така и на разширението.

Проектът за узаконяване не съдържа чертеж „План на покрива” и в тази вр. е посочено, че ако за участъка, представляващ старата част от строежа не е изпълнявана замазка за наклон, а видно от конструктивната част – хоризонтална плоча е изпълнена, напълно възможно е този участък да е представлявал тераса към второто нива на сграда 76.2 – от техническа страна тази площ би могла да се покрие.

В графичното приложение целенасочено са насложени Пр.№ 6 от първата СТЕ – „Процесна дървена надстройка – Заснемане на място” и сканирано копие на архитектурния чертеж – Разпределение на първи етаж – л.63 – като одобрен проект за узаконяване : очертанията на процесния обект от заснемането на експертизата съвпадат почти точно със заснемането по одобрения проект за трите граници – двете към двата съседни имота, третата – до съществуващата сграда 76.2 /подробно описание, л.98/. Процесният обект има площ 13.20м. и като местоположение изцяло се вмества върху строежа, описан в АУ и проекта към него.

3. Оспорването е осъществено от пряко засегнат адресат на индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в срок /известие с обр.разписка е получено на 27.01.2015г., л.30 от адм.д.№ 486/2015г.; жалбата е подадена на 09.02.2015г., л.21 – печат върху пощенски плик, представен от ответника в настоящото съдебно производство/.

Заповедта е издадена от компетентен орган – кмет на община ***, без хипотеза на заместване или делегиране на правомощия. На основание чл. 225а ал.1 ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225 ал. 2 от ЗУТ, или на части от тях.

Правните основания за издаване на заповедта са чл.223 ал.1 т.8, чл.225а ал.1 вр. с установен незаконен строеж по см. на чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ - без необходимите строителни книжа - одобрени проекти и /или без разрешение за строеж. Административният акт за премахване на незаконен строеж е издаден след изпълнение на процедурата по чл. 225а ал. 2 от ЗУТ и относим факт е установяването на обекта като строеж, изпълнен без разрешение за строеж към момента на изграждане.

В случая подлежи на преценка времето на изграждане на обекта, видът и състоянието му към момента на издаване на оспорената заповед с проверка за прилагане §16 ПР ЗУТ, §127 ПЗР ЗИД ЗУТ.

3.1. Фактически основания : В Констативен акт /КА/ № 16 от 04.11.2014г. /л.20 и сл., адм.д.№ 486 от 2015г./ са документирани факти и обстоятелства, установени при проверка на обект „Дървена надстройка“ в УПИ VII-713, кв.48 по плана на гр.*** – отразени са собствениците на имота и на строежа – оспорващото лице; проверката е извършена в отсъствие на В.А.; за строежа няма одобрен проект, разрешение за строеж и други стр.книжа; описание изпълнението на строежа – „изградена е постройка от дървена конструкция с монтирана PVC дограма с размери в план и височина, посочени в схема-част от КА. Постройката е изградена върху част от сграда с КИ № 00702.513.76.01“. Фактическата установеност е квалифицирана на нарушение по чл.225 ал.2 т.2 ЗУТ. В КА не е посочен период или година на изграждане на обектът.

В оспорената заповед строежът е описан като „Дървена надстройка“ – постройка от дървена конструкция с размери в план – 4.5/2м. и височина приблизително 2.5 м. – Пета категория, съгл. чл.137 ал.1 т.5 б.“в“ ЗУТ, като постройката е изградена върху сграда с КИ 76.01 по КК на гр.*** и от представените документи в адм.преписка е установено, че строежът е изграден без необходими строителни книжа. Възражението против връчен КА не е прието за основателно. В заповедта също не е посочен период или година на изграждане на обектът.

А / Тъй като преписката съдържа жалба на лице, по която са изисквани стр.книжа от В.А. /л.10/, се отбелязва, че жалбоподателят А. е представила възражение на 08.10.2014г., към което е приложила Протокол от 1965г. с довод, че видно от същия – в имота е имало лятна кухня /“в настоящия момент моя собственост“/ и към този момент е поддържано, че е налице подновяване с нови материали, л.11.

Във възражение против КА е поддържана идентична теза /л.24/ - извършени ремонти работи на съществуващи обекти, търпими обекти по §16 ал.1 ПР ЗУТ.

Б / Във вр. със заявление от 25.10.2014г. за издаване на удостоверение за търпимост на сграда в УПИ VII – 713, кв.48 по плана на гр.*** /л.72 дело, 486/2015г./ е налице отговор от гл.архитект на общината /л.27/ - летните кухни са допълващо застрояване и са едноетажни сгради, а изпълнената на място сграда е двуетажна и не отговаря на изискванията на ЗУТ /посочено е, че молбата не може да бъде удовлетворена/.

3.2. При първото разглеждане на жалбата е приета СТЕ /л.65 и сл./, в заключението по която е посочено : северозападната половина на покрива – тераса е оградена и обособена като помещение с достъп откъм откритата част на покрива-тераса и откъм югозападната част на жил.сграда 76.2 – чрез отвор на място на съществувал прозорец. Извършено било и преустройство на сграда 76.1, която от постройка на допълващото застрояване /селскостопанска/ е придобила характер на пристройка към жилищната сграда 76.2. При огледа е установено, че за една от ограждащите стени е използвана фасадната стена на сградата с КИ 76.2, а останалите са изпълнени като леки оградни с оформени в тях отвори и монтирана алуминиева ПВС дограма. Помещението е функционално свързано със сграда 76.2.

Към заявление от 25.10.2014г. за издаване на удостоверение за търпимост на сграда в УПИ VII – 713, кв.48 /л.72 от предходното дело/, са приложени три нот.заверена декларации от 24 и 23.10.2014г. – в ПИ 76 към сграда № 1 е съществувала лятна кухня с описани съседи.

Св. Е.Н. /и декларатор/ заявила, че лятната кухня има две помещения : „След като си разделиха имота, в имота, който се полага на моята племенница, те направиха ремонт”. Върху бетонната плоча като покрив били премахнати гредите и сложени нови материали; оформена била обща стена от гипсокартон и сложили прозорци, едно обособено пространство.

4. Адресатът на заповедта е възприет за извършител на строежа, която квалификация не е оспорена : На премахване подлежи всеки незаконен и нетърпим строеж, независимо дали са известни собственикът или извършителят му /арг. от чл.225а ал.2 вр. с чл.225 ал.3 ЗУТ; чл.15 ал.2 от Наредба № 13 от 2001г./.

Разпоредбата на чл.225а ал.2 ЗУТ не изисква актът да се съставя в присъствие на нарушителя-собственик или фактически извършител. Условието в закона е да бъде връчен на заинтересуваните лица или от значение е фактът на осигурена възможност за подаване на възражение против КА. В случая е подадено възражение, в което и преди това /по повод жалба на съсобственик в ПИ/, оспорващото лице поддържа единно, че в имота е имало лятна кухня и е налице подновяване с нови материали, респект. извършени са ремонти работи на съществуващи обекти, „търпими обекти по §16 ал.1 ПР ЗУТ“.

Спор за съществуване и местоположение на обекта няма /в тази насока и данни от КК, л.31 д.486 от 2015г./, а констатациите на техническите органи може да се потвърдят или опровергаят от събраните по делото доказателства, което е определящо за законосъобразност на оспорената заповед. Размерите на обекта са посочени приблизително, поради което несъответствие с установени от техническата експертиза не могат да се приемат като обстоятелство, което води до незаконосъобразност на административния акт, нито да обосновават извод, че се отнасят до друг строеж, а не до посочения в заповедта за премахване.

4.1. Спорен факт е квалификацията на обекта за премахване. Съобразява се, че констативният акт има доказателствена сила за съществуване и вида на обекта, но не е официален документ по см. на чл.179 ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК в частта, установяваща вида на строителните работи или на монтажните при преместваемите обекти. Това е така, тъй като те не са действия, извършени нито от, нито пред съставителите на КА. Именно в тази насока са възраженията за липса на посочени в КА СМР, посредством които обекта е квалифициран на строеж, ведно с материалите за изграждането му – „дървена конструкция с монтирана ПВС дограма“. Фактическите установявания в КА представляват огледен протокол в административното производство, затова същия се преценява не по реда на чл.193 и чл.194 ГПК, а заедно с всички останали доказателства по делото. Тоест, установеното от административния орган само по себе си не е основание за единствен правен извод, тъй като в съдебното производство са налице процесуални възможности за доказване или опровергаване на констатациите.

В случая СТЕ ориентира към придадената квалификация на обекта като строеж : За оформянето на покритото пространство са послужили тухли Итонг – 10 см. дебелина, от които са изградени два зида с височина 95см. от нивото на горния ръб на плочата, като в единия – от югоизток е монтирана врата с размери 90/195 см. Предварително в плочата са монтирани дървени колони – по отношение на които не е направено разкритие, за да се провери твърдението в жалбата относно „закрепването на покривната плоча на сградата е нетрайно, с планки и болтове“.

Северозападната страна на надстройката е с тухли итонг, облицовани отвътре. Върху колоните са монтирани дървени греди – надлъжни и напречни върху тях /столици/ с наклон, оформящ едноскатен покрив. Покривната конструкция образува козирки от по 30см. от три страни. Обшивката е от талашит, а покривнато покритие – битумно листово „ондулин”. Светлата височина вътре в обекта е 2.25м. и 2.35м. /по съответните замервания/, при застроена площ 13.20м. Според СТЕ – довършителните работи върху дървената носеща конструкция от колони и греди и тухлена зидария, ограждаща обектът – представляващи покривно покритие, обшивки, мазилки, облицовки, врата от ПВС, ламиниран паркет и др. , са видимо нови, но точна година на построяване не може да се определи само с визуален оглед. СТЕ е посочено, че е декларирана съществувалата лятна кухня с височина и ширина като тези на жилищната сграда до нея - височина 4.60м., „както се установява към момента”. В технически аспект, обектът представлява надстройка – надстрояване върху част от покрива на едноетажна стопанска сграда.

Отбелязва се, че независимо от факта, че при извършване на огледа не е имало дограма и рамка, а само колони и греди – при първото разглеждане на жалбата е установено съществуването и на дограма.

Липсата на строителни книжа обаче не е основание да се отрече допустимостта на строеж. По дефиниция търпимите строежи са такива, за които няма строителни книжа.

4.2. Категорията на строежа е от значение за компетентност на административния орган. Липса на посочена категория на строежа не е съществено нарушение, което да обоснове незаконосъобразност на акта на това основание. Категорията на строежа е посочена в заповедта - Пета, но според приетите по делото допълнителни доказателства следва да бъде прието, че обектът е Шеста категория. Акт за узаконяване /АУ/ № 3/24.01.2005г. е за обект 6-та категория с предмет „Основен ремонт и разширение на съществуващата стопанска сграда в УПИ VII-713, кв.48 по плана на гр.***”, приет за целите на установяване година на построяване на сграда № 1 в настоящия й вид, върху която е процесния обект .

Дали категорията на строежа е Пета или Шеста, в конкретния случай не влияе върху компетентността на органа, упражнил правомощие по чл.225а ЗУТ. За категорията на строежа /допълващо застрояване/, съставът съобразява съдебната практика, според разбирането на която категорията на строежа се определя по вида и предназначението му, без значение от конструкция и застроена площ /Определение № 1715 / 2014г.; Определение № 16026/2013г.; Решение № 10905/13г. - постройка на допълващо застрояване; Определение № 16245/13г. на ВАС, Второ О.; Определение № 14335/2013г.; Определение № 2133/2011г., ВАС, 5 чл. с-в; други/. Забраната за изграждане на второстепенна постройка на допълващо застрояване от вида на посочените в чл.46 ЗУТ в УПИ, предвиден за средно жилищно застрояване, не отрича действителните вид и предназначение на даден строеж, определящи го като такъв от Шеста категория.

4.3. Преди издаване на заповед за премахване на незаконен строеж административният орган следва да извърши проверка за търпимост по смисъла на § 16 от ПР на ЗУТ, без издаване на формален акт и служебно, вкл. § 127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ в конкретния случай, предвид дата на издаване на оспорената заповед. Такава в случая липсва, но пропускът не представлява самостоятелно основание за отмяна на акта /Решение № 12444 / 20.10.2014г., ВАС/, тъй като съдът има служебно задължение да изясни всички обстоятелства и факти, които имат значение за правилното решаване на делото, вкл. наличие или липса на предпоставки за прилагане на §16 ПР ЗУТ - чл.9 ал.3 АПК. Страните пък имат задължение по чл.171 ал.3 АПК – да съдействат за установяване на истината. 

Разпоредбата на §127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ /Д.В. бр.82от 2012г./ не изключва приложението на §16 ал.1, 2 и 3 ПР на ЗУТ, а се явява нейно допълнение, като законодателя въвежда четвърти период за обявяване на строежи, за които няма издадени строителни книжа, за "търпими". Новият период касае строежи извършени за времето от 01.07.1998г. до 31.03.2001г. / влизане в сила на ЗУТ/. Нормата на §127 ал.1 ПЗР на ЗИД ЗУТ е материалноправна и приложима спрямо актове, издадени след влизането й в сила, т.е след 26.11.2012г., каквато е оспорената заповед.

Режимът на търпимост подлежи на проверка посредством анализ на предвижданията на ЗРП, ПУП. Заповедта и КА не съдържат период на построяване, а доказателствата в хронология показват, както сочи и първата СТЕ, че след 1992г. е извършен ремонт и разширяване на „съществуваща полумасивна стопанска сграда“, който обхваща частично „стара лятна кухня“. Това бе потвърдено от преписката по издаване на АУ от 24.01.2005г. В тази вр. се отбелязва, че нанасянето на строеж в действаща кадастрална карта няма отношение към търпимостта, тъй като кадастърът, съгласно чл. 2 ал. 1 и ал. 2 от ЗКИР, представлява съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, за собствеността и други вещни права върху тези имоти, които намират отражение в КК и КР, вкл. и построеното в имотите, без да се държи сметка за законността на строежа. Отразен обаче в кадастъра обект би бил факт, който ориентира достоверно към период на изграждането му.

В случая обектът – дървена надстройка не е отразен в действащ кадастрален план до одобряване на КК и в самата КК, но фактът сам по себе си не би могъл да е единственият при преценката за търпимост. В.Л. посочи в първата СТЕ, че дървената конструкция със сигурност е изпълнена след построяването на сградата в сегашния й вид. В тази насока бе приета преписката по издаване на АУ за „Основен ремонт и разширение на съществуваща стопанска сграда”, който касае сграда с КИ 76.1, върху която е изградена процесната дървена надстройка., вр. с която се зачита стабилитета на акта за узаконяване с посочения предмет, независимо от установените пропуски в проектната документация /описани във втората СТЕ/. Според конструктивния проект става въпрос за цялостна стоманобетонова плоча на кота + 2.16м. за площта както на съществуващата сграда, така и на разширението. В проекта за узаконяване очертания и площ на покривната плоча на старата сграда не са показани, но процесният обект като местоположение изцяло се вмества върху строежа, описан в АУ и проекта към него. Следва извод, че административният орган не е извършил цялостна преценка на данни и обстоятелства от значение за фактически обоснована констатация относно незаконно строителство, тъй като не са анализирани данните от преписката, изходяща от общинската администрация – независимо дали е издадено становище или удостоверение за търпимост или не, тъй като старата част от узаконената постройка не е показана в проекта.

4.4. Независимо от посоченото, жалбоподателят поддържа хипотеза на §16 ал.1 ПРЗ ЗУТ, без да конкретизира период на изграждане на обособеното покрито пространство над постройката – лятна кухня. По същество се поддържа, че според СТЕ – в проекта за узаконяване очертания и площ на покрива на старата сграда не са показани, което налага да не бъде изключвана тезата за по-ранно съществуване на процесния обект върху старата сграда отпреди 07.04.1987г., респект. 31.03.2001г. /”може би не в същия му вид”/, като няма пречка впоследствие да е бил извършен ремонт с подмяна на стари износени материали с нови – допустимо по чл.151 ЗУТ в редакция към дата на издаване на оспорената заповед. Тоест, дори и обособеното второ ниво /покрито пространство/ над лятната кухня /в старата нейна част/ да не е отразено в действащия ПУП, това не е основание то да бъде считано за недопустимо и противоречащо на ПУП /обектът е реализиран като част от старата съществуваща сграда – 76.01 преди 31.03.2001г., вкл. с възможност преди 07.04.1987г. и няма пречка да се счита търпим/. Съобразява се, че в тежест на жалбоподателя е доказването, че строежът, изпълнен без проект и разрешение е търпим по § 16 ал. 1 - 3 ЗУТ /Решение № 4895 от 14.04.2010г., адм.д. №16501 от 2009г., ВАС, Второ О. и др./. В конкретиката на фактите не е доказана тезата за оформено слънцезащитно съоръжение тип навес и е налице конструктивна връзка със сградата, върху която е надстроено – оформено с характеристиките на строеж ограденото пространство.

Времето на извършване на строежа е условие за търпимостта му, изключена в случаи на липсата на ПУП, по който да е бил или да е допустим - § 16 ЗУТ. Съгласно § 16 ал. 1 изр. 1 ПР ЗУТ строежите, изградени до 7 април 1987г. без строителни книжа, но допустими по действуващите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. В императивната норма на § 16, ал. 1 изискванията за търпимост на строежите не са в кумулативна даденост, т.е. те трябва да са допустими по правилата и нормите действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ.

В случая не са опровергани обективно установимите данни от плановете в хронология, потвърдени със СТЕ : 1959г. – сграда с КИ 76.1 е отразена със сигнатура „лятна кухня” и с по-малка площ от тази по КК, като настоящата сграда с КИ 76.1 по КК има по-голяма дължина от отразената „лятна кухня” в плана от 1959г. В този план сигнатурата „л.кух.” без добавена цифра за етажност, различна от 1 етаж сочи, че надстройка на „лятната кухня” в плана от 1959г. няма.; 1973г. - на мястото на сграда с КИ 76.1 е показана същата „лятна кухня” – със същото разположение и размери, и също без отразена надстройка над нея, вкл. площта е идентична с тази по плана от 1959г. – 10.59 кв.м.; 1992г. /действащ РП/ - на мястото по плановете от 1959г. и от 1973г., където е отразена „лятна кухня” – е показана като съществуваща полумасивна стопанска сграда със сигнатура „пМС”, която съвпада по площ и размери с предишната „лятна кухня”, въпреки, че югозападната й стена е отразена като отделена от оградата със съседния имот, но при точно измерване границите на имота по различните планове е установено, че югозападната граница в плана от 1992г. е отместена на юг спрямо тази граница в плановете от 1959г. и 1973г. /резултат от това е отразяване на сградата в източния ъгъл като отдалечена от оградата/. В КК границата е дадена по плановете от 1959г. и 1973г., а не по действащ РП. Според в.л. „може да се приеме, че сградата с КИ 76.1 по КК е същата като отразената в плана от 1992г. „пМС”, като в плана квадратурата е около 13.50 кв.м. /графично измерено/, а в КК – 29 кв.м. ; КК от 2004г. – сграда 76.1 е отразена като едноетажна със ЗП 29 кв.м. и надстройка над етажа не е показана.

Според СТЕ и без други данни - наличен е един застроителен план, одобрен през 1992г. и действащ към момента. С този план за посоченото УПИ е предвидено запазване на изпълнената 4-етажна сграда като основно застрояване в североизточния ъгъл без новопредвидено друго основно или допълващо застрояване. Сграда с КИ 76.1 не е включена в режима на застрояване съгл. действащия ПУП-ЗРП от 1992г., което е относимо и за сграда с КИ 76.2. За конкретният УПИ според информация от община *** – няма одобрявани ЧЗР или скици-визи за застрояване по границите със съседните имоти. Жалбоподателят не е представил писмени доказателства в тази вр. за целите на експертизата.

Фактически обоснован е изводът на СТЕ : „Конструкцията е изпълнявана след 1992г., когато е одобрен действащия ПУП, в който не е отразена едноетажната стопанска сграда във вида й от кадастралната карта към момента, а е показана по-малка полумасивна стопанска сграда - т.е. сграда без стоманобетонова покривна плоча, в противен случай щеше да е отразена като масивна стопанска сграда“.

„Дървена настройка” върху част от посочената сграда – предмет на премахване или обособено второ ниво, не е отразена в нито един от КРП – 1959г., 1973г., 1992г., вкл. не е отразена и в КК от 2004г. Следователно, липсва отразен в кадастъра обект като факт, ориентиращ достоверно към период на изграждането му.

Плановете, вкл. действащият от 1992г. не предвиждат допълващо застрояване, предвид което строежът би бил търпим в хипотезата на § 16, ал. 1 ПРЗУТ в случай, че за него е одобрена частична застроителна разработка по ППЗТСУ. Подобно изискване съдържа и ЗУТ, като в разпоредбата на чл. 41 ал. 2 ЗУТ е предвидено осъществяване на допълващо застрояване въз основа на виза по чл. 140 ЗУТ. ЧЗР или виза няма данни да са издавани /СТЕ – проверка в общината/, което не се поддържа и от жалбоподателя. В тази вр. се съобразява, че съгласно чл.112 ал.4 ППЗТСУ /отм. - нова - ДВ, бр. 6 от 1998г./ : В дворищнорегулационни парцели могат да се изграждат сгради, постройки и съоръжения на допълващото застрояване за стопански и обслужващи дейности, когато не са предвидени с действащия застроителен и регулационен план, ако се застрояват свободно или свързано с основното застрояване в парцела или свързано само между два парцела, при спазване на правилата, нормите и нормативите по териториално и селищно устройство, санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания, въз основа на скица за проектиране по чл. 220, ал. 2, т. 2, върху която се указват точни мерки, коти, разстояния и условия. Така указаното застрояване се отразява служебно в действащия застроителен и регулационен план. За останалите случаи се съставя и одобрява частично изменение на застроителния и регулационен план, а при нужда - и кварталнозастроителен и силуетен план по чл. 61 ал. 1. Цитираната разпоредба – чл.112 ал.4 ППЗТСУ /отм./ действа от 1998г., поради което се разглеждат и приложимите норми преди приемането й – чл.119 ППЗТСУ /отм./ - ал.1  Второстепенни са постройките с обслужващо домакинско предназначение - летни кухни, лека постройка за отоплителни материали и беседки; ал.2 Второстепенни постройки от съответния вид могат да се правят в части за малкоетажно застрояване, в малки и много малки градове и в селата. Според твърдението за период на изграждане и чл.121 ППЗТСУ /отм./ в редакция от 1978г. - В селата, както и в части на малки и много малки градове със селскостопански характер могат да се застрояват стопански постройки със сeлскостопанско предназначение от всякакъв вид за лични нужди. Обстоятелството, че съгласно чл. 121 ППЗТСУ /отм./ могат да се изграждат стопански постройки от всякакъв вид и предвиденото в разпоредбата на чл.121 ал.3 от Наредба № 5/1977г. /второстепенната постройка може да се разположи на самата странична регулационна линия, без да се спазват други изисквания, при денивелация на терена към собствения парцел, равна или по-голяма от нейната височина/, не преодоляват изискването на строителни книжа, както и постройките да са предвидени по застроителния план или за тях да е издадена скица /виза за проектиране, с която се допълва застроителния план, а такава с случая няма данни да е издавана. При действие на ЗТСУ /отм./ и на ЗПИНМ /отм./ е било предвидено застрояването да се извършва съобразно одобрените застроителни планове – чл.52 ЗПИНМ отм., чл.55 ЗТСУ отм., арг. от чл.97 ППЗТСУ отм.; § 181, § 187, § 189 – адресат на РС; § 191 – изискуеми документи за издаване на РС за второстепенни постройки, вкл. за временни постройки – облекчен режим; ;195 – задължително изискване за РС – ППЗПИНМ /отм./. Тоест, за обекта на премахване се е изисквало издаване на разрешение за строеж. Когато обектът не е елемент от предвижданията на плана, това означава, че не е допустим. В случая поради липса на конкретен период на изпълнение на строежа, са проверени плановете от 1959г. до сега /по ЗТСУ и по ЗУТ/.

Според строителните правила и норми за изграждане на населените места /обн. Изв. Бр. 75/1959 г./, утвърдени на основание чл. 52, ал. 2 ЗПИНМ /отм./ : § 59. Второстепенни са постройките, които могат да се използуват за домакински нужди, като: беседки, летни кухни и др., но не и за живеене или за магазини, работилници и други. Второстепенни постройки се допускат само в частите за малоетажно застрояване или със селскостопански характер, както и във вилните зони, по надлежно утвърден архитектурен проект или типов проект. § 60 /ал. 1 доп. - ДВ, бр. 13 от 1965г./ - Второстепенните постройки трябва да отстоят най-малко на 3 м от регулационните линии към съседите.;ал. 2 изм. - ДВ, бр. 39 от 1963г. - Те могат да се разполагат на страничната регулационна линия само ако покриват калканен зид на заварена сграда или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация от собственика на съседния парцел, подписана в присъствието на длъжностно лице от техническата служба на съвета, при задължение от негова страна да застрои също такава постройка така, че калканните зидове да се покрият напълно. Летните кухни не могат да се разполагат на уличната регулационна линия - ал. 4 изм. - Изв., бр. 4 от 1961 г., ДВ, бр. 39 от 1963 г., бр. 13 от 1965г.: Те могат да имат застроена площ най-много 20 кв. м с най-голяма широчина 3 м и височина най-много 2,10 м до най-високата част на стряхата и 3 м до билото, а когато се разполагат на регулационната линия към съседа - с височина най-много 3,60 м до билото.

            В реда на изложеното се отбелязва, че в нито един момент от съдебното производство не е поддържана хипотеза на покриване на калканен зид на заварена постройка от същия вид или ограда в съседен имот : В извадките от плановете в хронология /вкл. като приложения към СТЕ, л.40-43/ не е заснета сградата, която е отрезена в КК, ПИ 75 съседен от юг на ПИ 76 /л.44/. Постройка на допълващото застрояване е допустима, дори и когато не е предвидена с действащия ПУП, само ако се изгражда на вътрешната регулационна граница на УПИ, свързано с такава постройка или с плътна ограда в съседния УПИ, като калканните им стени се покриват - чл. 42 ал.2 ЗУТ. При свободно разполагане на допълващото застрояване с височина до 3,6м е задължително разстояние от вътрешната граница на УПИ най-малко 3м - чл. 42 ал.3 ЗУТ. Второто обособено ниво към лятната кухня, респект. лятната кухня е разположена на вътрешна регулационна линия, но не бе доказана връзка по см. на цитираните норми от СПН, ЗТСУ и ЗУТ с друга такава или с ограда в съседното УПИ – доколкото друга сграда е отразена само в КК от 2004г. без данни за устройствен статут.

            Както бе посочено, Заповедта и КА не съдържат период на построяване, но доказателствата обосновават период след 1992г., респект. към и след 2002г. – във вида, установен от контролните органи. Този пропуск в конкретиката на фактите не е съществен, тъй като доказателствата не потвърждават жалбоподателовата теза за завършен обект в хипотезата на §16 ал.1 ПР ЗУТ или §127 ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ. Свидетелските показания за това не следва да бъдат приети за убедителни – според Н. Св. Ш., пространството горе било покрито с дъсчен покрив, но не бе конкретизиран обем на пространството и дали е било оградено, респект. с какви материали и как е било свързано с покривната плоча на лятната кухня, вкл. способ за закрепване на покрива. Не бе посочен ориентировъчен период на обособяване на пространството, за да може да бъде извършена съпоставка между съществуващ обект /по твърденията в жалбата/ и подновяването му с отделни ремонти работи. Свидетелските показания на св.Н. при първото разглеждане на жалбата не съдържа период или цитираната 1975г. /л.82, 83, д.486/2015г./. В тази вр., нот.заверените декларации по адм.д.№ 486/2015г. отразяват съществувалата лятна кухня с височина и ширина като тези на жилищната сграда до нея - височина 4.60м., „както се установява към момента” според СТЕ, но липсва времеви период, към който е декларирана тази височина и дали лятната кухня е била с обособено второ ниво. При съпоставка с установеността от СТЕ, второстепенната постройка на допълващо застрояване /лятна кухня, чл. 46, ал.ал.1 и 2 ЗУТ - височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива/, с включена височина на второто ниво – обект на премахване, надвишава тези височини., вкл. в хипотеза на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот /най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м/. Светлата височина вътре в обекта /ограденото пространство на второ ниво/ е 2.25м. и 2.35м. /по съответните замервания/, към която височина се включва тази на лятната кухня.

            Според доказателствата, следва да бъде прието, че търпимост не е доказана, като изводът за цялостно вместване на процесния обект върху строежа – предмет на АУ, индикира към изпълнение на обекта след узаконителната процедура. Както бе посочено, АУ е стабилен акт и липсата на данни в преписката по издаването му относно обособеното второ ниво към лятната кухня, също ориентира към посочения период. Фактическите изводи на СТЕ по отношение ориентировъчен период на изграждане са правилни и обосновани с картния доказателствен материал.

            Жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника. Съобразява се действащата редакция на чл.78 ал.8 ГПК /изм. – ДВ, бр.8 от 24.01.2017г./, която касае юрисконсултското възнаграждение с препратка към Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. В случая ответникът е защитаван от юрисконсулт, поради което не е приложима Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за делата по спорове по ЗУТ размерът е 600 лв. и се присъжда юрисконсултското възнаграждение в размер на 150 лв. 

Мотивиран с изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            Отхвърля жалбата против Заповед № А-125/22.01.2015г. на Кмета на Община ***.

Осъжда В.С.А.,***, да заплати на Община *** съдебни разноски в размер на 150лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

              Административен съдия :