РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 1540

гр. Пловдив, 27.09.2017г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отделение, ХІІІ състав, в публично съдебно заседание на дванадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                      

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, разгледа докладваното от председателя административно дело № 2118 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

         Образувано е по жалба на Я.Т.Д., ЕГН: **********, с посочен адрес ***, против Решение № 2153-15-207 от 15.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, в което оставена без уважение жалба вх. № МП-82992/08.12.2014 г. срещу разпореждане № **********/Протокол № Ра-955/18.11.2014 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е разпоредено лицето да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2009 г. до 30.09.2014 г. в общ размер на 15 193,51 лв. (главница – 10 247,69 лв. и лихва, начислена към 18.11.2014 г. – 4 945,82 лв.).

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима. По делото е представено известие за доставяне (обратна разписка) за връчване на обжалваното решение (л. 186). Разгледана по същество е неоснователна.

В жалбата се излагат аргументи в насока, че длъжностното лице по чл. 98 КСО не можело да издава разпореждания по чл. 114 от КСО, тъй като не притежавало такава компетентност и не са представени доказателства за недобросъвестно поведение при получаване на пенсията, неправилното отпускане на която се дължи на неправилна преценка на административния орган. Според жалбоподателя неизяснени по пенсионната преписка са останали и въпросите как точно е определен размерът на дължимите суми за възстановяване, както и каква част от претендираните суми се дължи на разлика в зачетения осигурителен стаж, при който първоначално е отпусната пенсията, на осигурителния стаж, установен с последващо разпореждане и на разликата в размера на индивидуалния коефициент, при който е определен нов размер на пенсията. Навеждат се и твърдения за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от НПОС в редакцията й към 31.12.2014 г., вместо в редакцията й след този времеви момент, като разпореждането по чл. 98, ал. 2 от КСО е издадено преди влизането в сила на разпореждането по чл. 98, ал. 1 от КСО за изменение или прекратяване на пенсията.

Установява се от документите по преписката, че с разпореждане № **********/Протокол № 1834 от 17.11.2014 г. (л. 145 – 147)  на основание чл. § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) на Я.Д., считано от 23.09.2007 г.  Първоначалният размер на отпуснатата пенсия е 160,59 лв., като считано от 01.07.2014 г. размерът е увеличен на 239,58 лв. Посоченото разпореждане не е обжалвано и е влязло в законнна сила. Непосредствено след него е издадено и процесното разпореждане № **********/Протокол № Ра-955 от 18.11.2014 г., в което е разпоредено жалбоподателят да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за ОСВ за периода от 01.01.2004 г. до 30.11.2014 г. в общ размер на 43 391,87 лв., от които главница 20 719,32 лв. и лихва, начислена към 18.11.2014 г. – 22 672,55 лв. Издадена е и Покана за доброволно изпълнение изх. № ПК 430 от 15.12.2014 г., с която Д. е уведомен, че в 7-дневен срок от получаването й следва да внесе дължимата от него сума по разпореждането по банкова сметка *** – гр. Пловдив.

Против разпореждането от 18.11.2014 г. е подадена жалба вх. № МП-82992 от 08.12.2014 г., която е намерена за частично основателна от директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив по отношение на погасена по давност част на вземането на НОИ от Д. за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. в общ размер на 28 198,36 лв., от които главница 10 471,63 лв. и лихва 17 726,73 лв. По отношение на останалата част от вземането на НОИ образуваното административно производство е спряно до влизане в сила на разпореждане № **********/Протокол № Ра-955 от 18.11.2014 г. Решение № РД-2 от 07.01.2015 г. е обжалвано по съдебен ред, като с определение № 190 от 26.01.2015 г., постановено по адм. дело № 192 от 2015 г. жалбата е отхвърлена като неоснователна. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 13.03.2015 г. В последствие, са издадени разпореждане №№ **********/Протокол № Ра-372 от 15.07.2015 г. и **********/Протокол № 3045-15-72 от 11.07.2016 г., с които са изменени размерите на месечните удръжки, като считано от 01.08.2016 г. е определен размер от 41,75 лв.

С решение № 1040-15-45 от 15.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, на основание чл. 55, ал. 1 от АПК е възобновено спряното с решение № РД-2 от 07.01.2015 г. на същия административен орган, образувано по жалба вх. № МП-82992 от 08.12.2014 г. против разпореждане № **********/Протокол № Ра-955 от 18.11.2014 г. С процесното решение № 2153-15-207 от 15.08.2016 г. е потвърдено разпореждане № **********/Протокол № Ра-955 от 18.11.2014 г., В ЧАСТТА МУ на разпоредената за възстановяване сума за периода от 01.01.2009 г. до 30.11.2014 г., ведно с прилежащите лихви. Административният орган е изложил аргументи, че жалбоподателят е бил недобросъвестен както при получаването на пенсията, която не му се следва, така и при подаване заявлението за отпускане на тази пенсия. Разпореждането е издадено от компетентен орган – длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на ТП на НОИ. Разпореждането е издадено в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от НПОС (в редакцията й до 31.12.2014 г.), съгласно която разпореждането по чл. 98, ал. 2 от КСО за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии се издава в едноседмичен срок от установяването на дължимата сума. 

При съдебното обжалване на посоченото решение № 2153-15-207 от 15.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив са ангажирани доказателства, които според жалбоподателя са основание да се приеме, че разпореждането от 18.11.2014 г. е издадено от некомпетентен орган. По делото са представени следните писмени доказателства: заповед № 692 от 31.07.2012 г. и заповед № 1016-40-310 от 11.03.2016 г. на управителя на НОИ (л. 215 – 216).

По отношение вземането на НОИ от Я.Д. от процесуалния представител на ответника са представени справка за надвзета пенсия за периода от 01.01.2004 г. до 30.11.2014 г. (л. 196 – 198); справка за погасена по давност надвзета пенсия за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. (л. 199 – 200); справка с остатък от надвзета пенсия за периода от 01.01.2009 г. до 30.11.2014 г. (л. 201 – 202); справка за направени удръжки от задължение по надвзета пенсия на лицето към 30.11.2016 г. (л. 203 – 205); заповеди №№ 80 от 06.03.2013 г. и 200 от 15.07.2013 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив (л. 187 – 190).

По отношение добросъвестността на получателя на пенсията и в подкрепа на твърденията за неправилно определен размер на сумата за възстановяване от надвнесени пенсии от пълномощника на жалбоподателя е ангажирано изготвянето на съдебно счетоводна експертиза. В съдебно заседание на 12.09.2017 г. е прието заключение по назначената ССЕ, изготвено от вещото лице Б.Д., без направени възражения от страните по делото. Вещото лице е дало следните отговори на поставените задачи:

-задача 1: частта от претендираната от ответника с разпореждане № **********/Протокол № Ра-955 от 18.11.2014 г. сума за възстановяване (отделно за главница и лихви), която се дължи на разликата в дохода (съответно индивидуалния коефициент), от който е изчислена пенсията и част, която се дължи на разликата в стажа, които се установяват между отмененото разпореждане за отпускане на пенсията и обжалваното разпореждане е в съотношение 47%, за осигурителния стаж и 53% за индивидуалния коефициент. Стойностите са посочени в табличен вид на стр. 11 от заключението (л. 243). Вещото лице е направило изчисленията, като е съобразило следните обстоятелства: за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст са необходими два компонента: осигурителен стаж и осигурителен доход, като осигурителният доход се използва за изчисляване на индивидуалния коефициент. Индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. За изчисляването на индивидуалния коефициент се определят:

-съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от НСИ;

-съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период.

Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включително в двата периода. Размерът на пенсията за ОСВ, отпусната с начална дата на пенсията до 31.12.2016 г. се определя, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на 100 за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за оставащите месеци осигурителен стаж. Това означава, че индивидуалният коефициент е от значение за определяне на по-висок осигурителен доход, който е база за по-висок размер на пенсията, като се умножи по процента на осигурителния стаж. Колкото по-висок е осигурителният доход, получен при използване на индивидуалния коефициент, толкова по-висок е размерът на пенсията.

Размерът на личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя при отпускането му с начална дата 08.08.2000 г. е определен от индивидуален коефициент 1,668 и осигурителен стаж общо 47 години 00 месеца и 25 дни, които представляват 47%. С този процент се определя размерът на личната пенсия за ОСВ и осигурителен доход.

-задача 2: направени са изчисления на дължимите от жалбоподателя суми за възстановяване и дължими лихви към датите 13.08.2013 г., 20.02.2014 г. и 17.11.2014 г. (таблици на л. 234 – 243).

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

На първо място, спорът по делото се концентрира във въпроса по отношение на компетентността на длъжностното лице по чл. 98, ал. 2 от КСО да издаде процесното разпореждане.

Съобразно разпоредбата на чл. 117а, ал. 1 от КСО, обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2, какъвто е настоящия случай, не спира изпълнението им. Съгласно чл. 10, ал. 7 от НПОС (в редакцията към 31.12.2014 г.), длъжностните лица издават разпореждането по чл. 98, ал. 2 от КСО за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии в едноседмичен срок от установяването на дължимата сума. В този смисъл, правилен е изводът в обжалвания административен акт за издаване на обжалваното разпореждане преди влизане в сила на разпореждането, с което е определен началният момент, от който Д. е придобил право на пенсия за ОСВ, съответно нов размер на пенсията. Изменението на разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от НПОС е прието в един последващ момент и не е спорно обстоятелство, че е действащо право, считано от 01.01.2015 г. В този смисъл, правилно са предприети действия по принудително събиране на дължими от жалбоподателя суми с основание неправомерно получена пенсия, ведно с прилежащите лихви, посредством изпращане на покана за доброволно изпълнение по чл. 182 от ДОПК.

Независимо от това, административното производство по обжалване на разпореждане **********/Протокол № Ра-955 от 18.11.2014 г. е спряно до влизане в сила на разпореждане № **********/Протокол № 1834 от 17.11.2014 г., което е станало на 01.03.2015 г. С факта на необжалване разпореждането за отпускане на лична пенсия за ОСВ следва да се приеме, че жалбоподателят не е намерил неправилност в действията на компетентния административен орган при определяне началния момент за придобиване право на пенсия, осигурителния стаж, времетраенето на който и условията, при които е положен (признат е стаж от втора категория, вместо посочения при първоначалното отпускане на пенсията стаж от първа категория) са оказали влияние и върху изчисляването на индивидуалния коефициент. Поради тази причина, съдът намира, че е недопустимо в настоящото производство да се правят възражения, свързани с изчисленията на осигурителния стаж и индивидуалния коефициент на Д.. Именно по този начин и чрез ангажиране заключение на ССЕ относно процентното съотношение на получените суми в следствие неправилно посочен първоначално осигурителен стаж и осигурителен доход, от който да бъде изчислен индивидуалния коефициент на лицето се правят опити за преразглеждане на въпроси, свързани с компоненти от пенсията за ОСВ.

По отношение компетентността на административния орган, издал разпореждане **********/Протокол № Ра-955 от 18.11.2014 г., потвърдено с процесното решение на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, съдът намира следното:

Компетентните органи са определени по силата на закон като длъжностни лица, на които е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделениe на НОИ. Такова лице безспорно е издалата разпореждането Г. Димова, ръководител на «ПО» при ТП на НОИ – гр. Пловдив. В случая тя се явява длъжностно лице по смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, същият твърди, обаче, че със своето разпореждане това длъжностно лице се е произнесло извън своята компетентност по реда на чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, съгласно които за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 разпорежданията се издават от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

Разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО обаче изрично отделя случаите на неправилно изплатените суми за пенсии и установява компетентността за издаване на разпорежданията за тяхното възстановяване за длъжностните лица по ал. 1  - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделениe на НОИ.

Потвърденото с решението на директора на ТП на НОИ разпореждане е издадено в хода на административно производство, регламентирано в разпоредбите на чл. 98, ал. 2, във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване" в ТП на НОИ - Пловдив в изискуемата от закона форма.

Що се отнася до конкретните оплаквания в жалбата: съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО “За възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. 

Недобросъвестността на жалбоподателя се състои в това, че К. не е имал право на лична пенсия за ОСВ преди навършване на възрастта за пенсиониране, тъй като при подаване заявлението за отпускане на пенсия е бил наясно, че не е положил трудов стаж от първа категория в размер на 10 години. С влязлото в сила разпореждане № **********/Протокол 1834 от 17.11.2014 г. е установено, че няма положен стаж от първа категория, положеният стаж от втора категория е 28 години, 10 месеца и 04 дни, положеният стаж от трета категория е 04 години, 05 месеца и 16 дни, превърнат в стаж от трета категория – 40 години 06 месеца и 06 дни. В тежест на лицето е да удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орган.

Съдът намира направените възражения за неправилност на определената сума, подлежаща на възстановяване, в следствие на неправилно изчислен индивидуален коефициент, за неправилни. Тези възражения е следвало да бъдат направени при евентуалното обжалване на разпореждане № **********/Протокол 1834 от 17.11.2014 г., връчено на жалбоподателя по пощата на 27.11.2014 г., против което не е депозирана жалба в законоустановения срок. В този смисъл, не следва да бъде кредитирано заключението по ССЕ, прието по делото, в което вещото лице е извършило „процентно“ разделение на дължимите суми от неправомерно получена пенсия на такива, дължащи се на неправилно изчислен индивидуален коефициент и такива, дължащи се на неправилно посочен осигурителен стаж. В саморъчно попълнена декларация от 12.08.2013 г. по повод проверка на положения осигурителен стаж самият жалбоподател отново е посочил  монтьор „полагане на подземни канали“, но този път е конкретизирал осигурителният си стаж като такъв от втора категория.

Некоректно се правят опити недобросъвестността на Д. да бъде ограничена до само до неправилно посочване при първоначалното подаване на заявление за отпускане на лична пенсия за ОСВ на осигурителния стаж като такъв от първа категория, вместо като такъв от втора категория. Действително, при определяне на индивидуалния коефициент на лицето осигурителят ***ЕООД – гр. *** е анулирал предходно издадено удостоверение изх. № 41 от 21.08.2000 г. и е издал нови удостоверения през 2013 г. и 2014 г. с посочен в тях различен от първоначалния размер на осигурителния доход. В случай, обаче, на несъгласие с новоиздадените от осигурителя удостоверения, жалбоподателят е разполагал с възможност да оспори издаденото разпореждане № **********/Протокол 1834 от 17.11.2014 г., но не го е направил.

По отношение размера на подлежащите за възстановяване суми следва да се има предвид, че към разпореждането и към решението са приложени справки за задълженията, както и за изчислената лихва. В хода на съдебното обжалване е приета като доказателство и справка за направени удръжки от задължение по надвзета пенсия на Д. към 30.11.2016 г., която не е оспорена от жалбоподателя, съответно не е ангажирано изготвянето на ССЕ със съответните задачи. Направените изчисления относно сумите за възстановяване в разпореждането и решението на горестоящия административен орган се основават на влязло в сила разпореждане, с което на жалбоподателя е отпусната пенсия за ОСВ при установен със съдебно решение осигурителен стаж и осигурителен доход, въз основа на който са изчислени индивидуалния му коефициент, съответно размера на пенсията.

          Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Я.Д. против Решение № 2153-15-207 от 15.08.2016 г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, в частта му, в която е потвърдено разпореждане № **********/Протокол № Ра-955 от 18.11.2014 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – гр. Пловдив.

         При този изход на делото и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ТП на НОИ  - гр. Пловдив възнаграждение за осъществената юрисконсултска  защита в размер на 350 лв.

         Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе Съдът

 

Р      Е      Ш      И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.Т.Д., ЕГН: **********, с посочен адрес ***, против Решение № 2153-15-207 от 15.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, В ЧАСТТА, в което оставена без уважение жалба вх. № МП-82992/08.12.2014 г. срещу разпореждане № **********/Протокол № Ра-955/18.11.2014 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е разпоредено лицето да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2009 г. до 30.09.2014 г. в общ размер на 15 193,51 лв. (главница – 10 247,69 лв. и лихва, начислена към 18.11.2014 г. – 4 945,82 лв.).

ОСЪЖДА Я.Т.Д., ЕГН: **********, с посочен адрес *** да заплати на ТП на НОИ – гр. Пловдив сумата в размер на 350лв. (триста и петдесет лева), равностойност на осъществената юрисконсултска защита.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

                                                         

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: