РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

2216

22.11.2016 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 2143 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл., във връзка с чл. 98, ал. 2, изр. последно от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по жалбата на Г.С.Е., ЕГН ********** ***, чрез адвокат М. против Заповед № ЗСПД/D-РВ-Р/1846/04.08.2016г. на ЗА Директора на ДСП – Раковски.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на приложимите материалноправни норми, поради което се иска отмяната й, след което да се разпореди на органа да издаде нова заповед за отпускане на месечни помощи за дете.

Ответникът взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като се запозна с твърденията, изложени в жалбата и становищата на страните, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Жалбата се приема за допустима от настоящия съдебен състав като подадена в срок, от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспореният административен акт, Заповед № ЗСПД/D-РВ-Р/1846/04.08.2016г. е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, упълномощен със Заповед № 1606-РД01-0008/03.08.2016 г.  /л. 18/ в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила, но при нарушение на материалния закон.

Видно от представената административна преписка към момента на произнасяне на административният орган с оспорената заnовед , Е. има предоставени родителски права само върху едно от децата , които отглежда-С., с майка П.И.. За него Г.Е. *** месечни помощи по реда на чл. 7, ал. 1 от 3СПД в размер на 37, 00лв.

Майката на другите две деца - Й. 6 г. и З. 4 г. И.Г. е получавала претендираната към момента от баща им помощ по чл. 7, ал.1 от 3СПД до 31.08.2015г. При извършена служебна проверка в Национална база данни „Население" е установено, че И.Г. и Г.Е. са адресно регистрирани на един и същи настоящ адрес *** *.

От събраните по делото доказателства също така е безспорно, че към момента на подаване на заявлението-декларация – 26.05.2016 г., както и към момента на издаване на оспорената заповед, майката е напуснала семейството си и е в неизвестност, като по отношение на откриването й са останали безуспешни както опитите на социалните органи, така и опитите на РС-Пловдив по гр. д. № 15579/2015 г., видно от определение № 2418/18.03.2016 г. /л. 33/.

Жалбоподателят е лице, което отговаря на законоустановените предпоставки да получи поисканата помощ.

Съгласно §1,т.1 б,„б" от Допълнителните разпоредби на 3СПД в сила от 28.07.2015г. „Семейството" включва: съвместно живеещи родители без сключен граждански брак,които съжителстват на един настоящ адрес ,техните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите, ако продължават да учат,до завършване на средното им образование, но не по - късно от навършване на 20 годишна възраст/родени и припознати,с изключение на сключилите брак/.

Е. е завел дело пред компетентния съд за предоставяне на родителските права върху него и за другите му две деца, но към момента на подаване на заявлението за отпускане на помощта по чл. 7, ал. 1 от 3СПД пред ДСП Раковски все още съдът не се е произнесъл и няма влязло в сила съдебно решение. Независимо, че към момента на поискване на помощта същият не съжителства с Грудева, за него не съществува правното основание за получаване на месечните помощи по реда на чл. 7 от ЗСПД за децата Й. и З., тьй като той няма предоставени по съответния ред родителски права върху тях.

Приложима в случая е хипотезата на чл. 9,ал. 3 от 3СПД. Тъй като към момента на поискване на помощта лицето няма предоставени родителски права върху двете деца, за които тя се иска, правната норма на чл. 9 от 3СПД дава приоритет на майката при отпускането на семейните помощи.

Съгласно чл.9, ал.1 от 3СПД, помощите по чл.7 и 8 се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции през месеца, следващ месеца, за който се дължат на майката (осиновителя/осиновителката), като съгласно ал.2 с изричното писмено съгласие на майката помощите по ал. 1 могат да се получават от бащата, а съгласно ал. 3, при         невъзможност     на майката да получава помощите, те се предоставят на законния представител или попечител на детето..В процесния случай всички предпоставки, разписани в хипотезата на приложимата правна норма са налице. Видно от представените по делото доказателства, безспорно се установява, че към момента на подаване на заявлението-декларация – 26.05.2016 г., както и към момента на издаване на оспорената заповед, а и по настоящем, майката е напуснала семейството си и е в неизвестност. Това обстоятелство обуславя и безспорната й невъзможност да получава помощите, които се полагат за двете й деца. Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „невъзможност" употребено в разпоредбата на чл. 9, ал.3 от 3СПД. Невъзможността следва да се свърже с такова физическо или психическо състояние на лицето, при което същото не е в състояние да получи помощите в смисъла на фактическо действие, което състояние настоящият съдебен състав счита, че е налице. Законодателят изрично е посочил, че когато майката е в невъзможност да получава помощите, те се предоставят на законния  представител на децата. При липсата на легално определение на понятието „невъзможност“ е недопустимо от страна на административния орган да се извършва стеснителното му тълкуване и да бъдат поставяни допълнителни, определящи приложението му условия, които да ограничават гарантираното от ЗСПД право на всяко дете при наличието на законоустановените предпоставки да бъде подпомагано с месечни семейни помощи.

Поради това Заповедта на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Раковски ще следва да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна, а административната преписка – изпратена на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Раковски за провеждане на административното производство при съобразяване с дадените в настоящото решение задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона.

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

                                                                                           

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/D-РВ-Р/1846/04.08.2016г. на ЗА Директора на ДСП – Раковски.

 

ИЗПРАЩА делото като преписка на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Раковски, за ново произнасяне при спазване на указанията на съда, дадени с настоящото решение.

 

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: