Gerb osnovno jpeg            РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

№ 745

 

гр. Пловдив, 05 май 2017 год.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на шести февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно дело № 2146 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба, предявена от В.Д.В., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокатска кантора П., против Решение № 2153-15-209/16.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на В. срещу Разпореждане № **********/Ра-927 от 10.11.2014 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта й, относно възстановяване на непогасените по давност недобросъвестно получени суми за пенсия по същото разпореждане.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваните административни актове и се иска тяхната отмяна от съда. Конкретните твърдения на жалбоподателя в тази насока се свеждат до обстоятелството, че абсолютно добросъвестно е получавал пенсията си, тъй като не е знаел какъв трябва да бъде правилния размер. Последният се определял по установения от закона ред от компетентни служители и ръководители в ТП на НОИ Пловдив. Сочи се също така и че размерът на пенсията не е обжалван и се е стабилизирал. Допълнителни съображения са изложени в писмена защита приложена по делото. Претендират се сторените в производството разноски.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се становището, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се излагат допълнително в писмено становище, приложено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение, съобразно материалния интерес.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За фактите:

5. С процесното Разпореждане № **********/Ра-927 от 10.11.2014 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ („ПО“) при ТП на НОИ – Пловдив, е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) от В.Д.В., в размер на 21867.08 лв., от които главница за периода 01.01.2004 г. до 31.10.2014 г. в размер на 12106.46 лв. и лихва в размер на 9760.62 лв., начислена към 10.11.2014 г.

Разпореждането е издадено на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО и във връзка с разпореждане № **********/ Протокол № ПР-1685 от 24.10.2014 г.

6. Срещу Разпореждане № **********/Ра-927 от 10.11.2014 г., В. е подал жалба вх. № МП-80470 от 27.11.2014 г. до Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив.

7. Частично произнасяне по тази жалба (вх. № МП-80470 от 27.11.2014 г.) е имало още през 2014 г., когато с Решение № РД-436 от 19.12.2014 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив (л. 131), е заличено погасеното по давност задължение за възстановяване на неоснователно получена сума за лична пенсия и за осигурителен стаж и възраст, установено с Разпореждане № **********/Ра-927 от 10.11.2014, в размер на 10048,97 лв., от които главница – 3800,75 лв. за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. и лихва – 6248,22 лв., начислена към 10.11.2014 г.,  а административното производството по жалбата на В. (с вх. № МП-80470 от 27.11.2014 г.) е спряно в останалата й част до влизане в сила на Разпореждане № **********/ протокол ПР-1685 от 24.10.2014 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 КСО.

8. С Разпореждане № **********/ протокол ПР-1685 от 24.10.2014 г. на Ръководителя на „ПО“ в ТП на НОИ – Пловдив (л. 114), на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО и чл. 21, ал. 1 от НПОС, е отменено Разпореждане № 105/23.01.2001 г., с което е преизчислена личната пенсия за ОСВ на жалбоподателя от 15.12.2000 г. и всички последващи го, като пенсията за ОСВ на В. отново е преизчислена от същата дата, но в по-малък размер при условията посочени в самото разпореждане (№ **********/ протокол ПР-1685 от 24.10.2014 г.).

В хода на административното производство по издаване на Разпореждане № **********/ протокол ПР-1685 от 24.10.2014  г., е установено, че:

8.1. На В. е отпусната лична пенсия за изслужено време и старост на основание чл. 7, ал. 1 от ЗП /отм./, считано от 01.07.1988 г. Размерът на пенсията е определен при осигурителен стаж 27 г. от втора категория труд, базисен период от 01.07.1985 г. до 30.06.1988 г., с брутно трудово възнаграждение 10955,61 лв. и индивидуален коефициент 1.331.

8.2. С разпореждане № 105/23.01.2001 г., по депозирано от В. заявление от 15.12.2000 г., на основание чл. 21, ал. 2 от ЗП, личната пенсия на лицето е изменена, като е променен 3-годишния базисен период за времето от 01.01.1990 г. - 31.12.1992 г., с доход 70920.00 лв., индивидуален коефициент 1.720 и е включен допълнителен стаж по условията на втора и трета категория труд, с който зачетения стаж на жалбоподателя е, както следва: от първа категория – 19 г. 00 м. 26 дни, от втора категория - 06 г. 04 м. 15 дни и от трета категория – 10 г. 01 м. 22 дни. Размерът на пенсията с това разпореждане е определен при общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд на основание чл.104 от КСО - 49 г. 10 м. 24 дни.

8.3. С оглед извършена проверка на пенсионните досиета в ТП на НОИ гр. Пловдив, е преценена необходимостта от установяване на осигурителния стаж на В., поради което от същият са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж, въз основа на които първоначално е преизчислена пенсията (тъй като същите, доколкото не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка, се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС). В указания срок такива не са представени, с оглед на което контролните органи на ТП на НОИ гр. Пловдив са стартирали процедура по реда на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО по извършване на проверка. В хода на тази проверка, с декларация В. е удостоверил периодите на осигуряване, както и наименованието на осигурителите, при които е положен стажът.

8.4. След извършени проверки на посочените от лицето осигурители и на информацията, съдържащи се в регистрите на ТП на НОИ, пенсионният орган е приел, че към 01.07.1988 г. - датата на уволнение от служба в Народна милиция  жалбоподателят е имал 27 г. стаж при условията на втора категория труд, придобил е право на пенсия за изслужено време и старост при условията на чл. 7, ал. 1 от ЗП /отм./ и към тази дата пенсията е правилно отпусната.

Прието е, че стажът, въз основа на който е извършено преизчисляването на личната пенсия за ОСВ на В., съгласно § 7 от ПЗР на КСО, възлиза на 19 г. 06 м. 07 дни от първа категория и 08 г. 09 м. и 16 дни от трета категория.

Така от страна на осигурителните органи е прието, че към 15.12.2000 г. - датата на изменение на пенсията на основание чл. 21, ал. 2 от КСО с разпореждане № 105/23.01.2001 г., действителният осигурителен  стаж на  лицето, включително и по данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е както следва: от първа категория 19 г. 06 м. 07 дни, от втора категория 01 г. 09 м. 29 дни и от трета категория 11 г. 06 м. и 07 дни, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория съгласно чл. 104 от КСО – 46 г. 04 м. 02 дни, т.е. същият съществено се разминава от този, при който е  преизчислена /увеличена/ личната му пенсия за ОСВ.

8.5. С оглед преценка на достоверността на отразения в разпореждане № 105/23.01.2001 г. осигурителен доход за периода от 01.01.1990 г. до 31.12.1992 г. е изискан образец за осигурителен доход УП-2 от "Железопътна секция" Пловдив. Издаден е образец УП-2 № 118/30.04.2014 г., според който за периода от 01.01.1990 г. до 31.10.1990 г., В. е получил общо брутно трудово възнаграждение в размер на 3613.31 лв. Лицето е представило удостоверение образец УП-15 № ОАС-5853-499/16.01.2014 г., издадено от ООА – Пловдив, за осигурителя ТКЗС - с. Злати трап (преди ОСП на заличено КЗС - с. Злати трап), с доход за периода от 01.01.1990 г. до 31.12.1990 г. в общ размер на 7683,66 лв. (л. 28) и удостоверение УП-15 № ОАС-5855-503/16.01.2014 г., също издадено от ООА – Пловдив, за осигурителя КЗС – Прослав, с доход от 01.01.1991 г. до 31.12.1991 г. в общ размер на 5157,27 лв. (л. 29). По делото не се твърди и не се установява така издадените удостоверения да са обжалвани.

С оглед изложеното е прието, че не може да бъде оформен тригодишния базисен период, отразен в разпореждане № 105/23.01.2001 г., а освен това  осигурителният доход установен в хода на административното производството (общо 16454,24 лв. = 3613,31 лв. + 7683,66 лв. + 5157,27 лв.) е в значително по-малък размер от този, отразен в цитираното разпореждане (№ 105/23.01.2001 г.)70 920 лв.

8.6. Крайният извод на пенсионния орган е, че неправилно с Разпореждане № 105/23.01.2001 г. е увеличен размерът на пенсията на В., тъй като стажът, оформен от декларираните от лицето осигурители не потвърждава декларираният осигурителен стаж по заявлението за изменение на пенсията от 15.12.2000 г.

При това положение е издадено Разпореждане № **********/ протокол ПР-1685 от 24.10.2014 г. на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, с което разпореждане № 105/23.01.2001 г. и всички последващи го са отменени, и пенсията е изменена само за установения, положен след пенсионирането стаж, при тригодишен базисен период 01.07.1985 г. - 30.06.1988 г., брутен доход 10956 лв. и индивидуален коефициент 1.331, представен при първоначалното отпускане на пенсията.

9. Разпореждане № **********/ протокол ПР-1685 от 24.10.2014 г. е обжалвано от В. по административен ред и е потвърдено с Решение № РД-435/19.12.2014 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив. Този резултат е оспорено пред Административен съд Пловдив, който с Решение № 1053/25.05.2015 г., постановено по адм. дело № 82/2015 г., е отхвърлил жалбата на В.. Решението на Административния съд е оставено в сила с Решение № 4721/20.04.2016 г., постановено по адм. дело № 7959/2015 г. по описа на ВАС. Това от своя страна е послужило като основание за възобновяване на спряното (с Решение № РД-436/19.12.2014 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив) производството по административното обжалване на процесното разпореждане (**********/Ра-927 от 10.11.2014 г.), в резултат на което е постановено и оспореното в настоящото производството Решение № 2153-15-209/16.08.2016 г. от Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив.

10. С последнопосоченото решение (Решение № 2153-15-209/16.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив), е оставена без уважение жалба вх. № МП-80470 от 27.11.2014 г. на В.В. срещу Разпореждане № **********/Ра-927 от 10.11.2014 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта й, относно възстановяване на непогасените по давност недобросъвестно получени от В. суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за времето от 01.01.2009 г. – 31.10.2014 г. по цитираното разпореждане.

ІV. За правото:

11. Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се на основание чл. 98, ал. 2, във вр. с чл. 114, ал. 1 КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ.

12. Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и се концентрират във въпроса налице ли е недобросъвестност от страна на жалбоподателката при получаване на въпросните суми.

Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства, налагат да се приеме, че фактическите констатации на органите на НОИ по отношение на недобросъвестно получената пенсия са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена целта, която преследва законът с издаването на актове от категорията на процесния такъв.

За да бъде задължено лицето, получавало осигурителните плащания да възстанови същите, не е достатъчно установяването на неоснователното им получаване. Задължението за връщане възниква в случаите, когато получилият е действал недобросъвестно, тъй като само недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, съгласно чл. 114, ал. 1 КСО. Изрично в тази насока чл. 114, ал. 2 КСО въвежда правилото, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 40, ал. 7 чл. 42, ал. 2, чл. 54е и чл. 54м, ал. 2 и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

Макар да липсва легално определение на понятието “недобросъвестно получени суми за осигурителни плащания”, в практиката е установено схващането, че такова е налице, когато осигурителното плащане е получено от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, представляващи пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Към случаите на невярно деклариране се причислява и непредставянето на релевантна информация на съответния административен орган, което по своята същност представлява премълчаване или затаяване на истина относно факти от съществено значение за разрешаване на конкретния административноправен въпрос.

В настоящия случай жалбоподателят е декларирала неверни данни с подаденото заявление за преизчисляване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 2001 г., относно придобит от него осигурителен стаж приравнен към III категория труд – 49 г. 10 м. 24 дни и относно 3-годишния базисен период за времето от 01.01.1990 г. до 31.12.1992 г. с доход 70920 лв. Именно с оглед установяване на последнопосочения осигурителен стаж и доход е поискано от жалбоподателя да представи необходимите документи. Тъй като такива не са представени, осигурителните органи са дали възможност на лицето да декларира къде, кога и при кой осигурител е работило. Въз основа на тези данни контролните органи са извършили проверка, при която е констатирано, че както осигурителния стаж  (49 г. 10 м. 24 дни превърнат към трета категория), така и 3-годишния базисен период за времето от 01.01.1990 г. до 31.12.1992 г. с доход 70920 лв., отразени в разпореждането от 2001 г., с което пенсията на В. е преизчислена, не отговарят на установените в хода на настоящата административна процедура (т. 8.4. и 8.5. от настоящото решение).

Действително, пенсионното досие на В. не е било налично в архивохранилището на НОИ (доколкото е била налице необходимост от неговото възстановяване), но контролните органи са дали възможност на жалбоподателя да представи всички документи, с които разполага или в случай че не разполага с такива, да посочи (декларира) периода и осигурителя, където е положен релевантният за реализиране на пенсионните му права стаж и доход.

Впрочем, в конкретния случай жалбоподателят дори не е могъл да посочи къде е получил доход в размер на 70 920 лв., върху който са внесени осигурителни вноски за периода от 01.01.1990 г. до 31.12.1992 г. (така, както е посочен в Разпореждане № 105/23.01.2001 г., с което първоначално му е преизчислена личната пенсия за ОСВ), поради което следва да се приеме, че В. никога не е имал осигурителен стаж с такъв доход през посочения период и в този смисъл е декларирала неверни данни пред органите на НОИ, което обосновава извод за неговата недобросъвестност.

Всичко това е довело до неправилно преизчисляване на пенсията към 15.12.2001 г., обстоятелство, установено с влязло в сила Разпореждане № **********/ протокол ПР-1685 от 24.10.2014 г., което без всякакво съмнение следва да бъде зачетено.

Казано с други думи, обстоятелството, че в хода на развилото се административно производство по издаване на последноцитираното разпореждане и неговото обжалване пред горестоящия административен орган, вкл. и по съдебен ред (т. 9 от настоящото решение), не е установено от страна на В. да е придобил осигурителен стаж приравнен към III категория труд - 49 г. 10 м. 24 дни и да е получил доход в размер на 70 920 лв., върху който са внесени осигурителни вноски за периода от 01.01.1990 г. до 31.12.1992 г., категорично сочи, че жалбоподателят е била недобросъвестен по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, както при получаване на пенсия, която определено не му се полага, така и при подаването на заявлението за преизчисляването на тази пенсия, чието съдържание очевидно не е била в състояние да препотвърди и да докаже релевантните в случая факти и обстоятелства (защото никога не е получил доход в размер на 70 920 лв., върху който са внесени осигурителни вноски за периода от 01.01.1990 г. до 31.12.1992 г.).

13. Изложеното до тук обосновава крайния извод за законосъобразност на Решение № 2153-15-209/16.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на В. срещу Разпореждане № **********/Ра-927 от 10.11.2014 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта й, относно възстановяване на непогасените по давност недобросъвестно получени суми за пенсия по същото разпореждане. Това има за последица неоснователност на жалбата, с която е сезиран съда. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

V. За разноските:

14. При посочения изход на спора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 144 от АПК, на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 100 лв., изчислено съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.

 

Така мотивиран, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

Р    Е    Ш   И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.В., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокатска кантора П., против Решение № 2153-15-209/16.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалба на В. срещу Разпореждане № **********/Ра-927 от 10.11.2014 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив, в частта й, относно възстановяване на непогасените по давност недобросъвестно получени суми за пенсия по същото разпореждане.

ОСЪЖДА В.Д.В., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Пловдив, сумата от 100 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: