Р Е Ш Е Н И Е № 2285

гр.Пловдив,  30.11.2016 година

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ – ри състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ

 

при участието на секретар П.К. като разгледа  докладваното от Председателя адм. дело № 2222 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по жалба на Е.Д.Г. *** против Решение № 2153-15-210 от 17.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-193/ 21.07.2016 г. срещу разпореждане № **********/ протокол 2140-15-328/ 28.04.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив. В СЗ жалбодателят лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата. В писмени бележки се излагат съображения в подкрепа на същата. Претендират се разноски. 

         Ответникът чрез процесуален представител и в писмени бележки оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.  

          Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Жалбодателят е поискал отпускане на пенсия за ОСВ по реда на  чл.69, ал.4 от КСО. Съгласно цитираната разпоредба в приложимата за случая редакция до 31.12.2015 г. “Лицата по ал.1, 2 и 3 /в който кръг принципно попада и жалбодателят/, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им.” Противно на твърденията в жалбата и изложените в съдебно заседание съображения, в законодателството има дефиниция на понятието “летателен състав”. Само за прецизност тук следва да се отбележи, че цитираната в атакуваното решение “дефиниция” за “летателен състав”  е различна и представлява интересна компилация от двете самостоятелни  хипотези на действителната дефиниция, но това всъщност е без значение в случая. Съгласно § 1, т.2 (Изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 14.12.2010 г.) от ДР на НАРЕДБА № Н-15 от 27.04.2010 г. за условията, размерите и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за специфични условия на труд на цивилните служители от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия, "Летателен състав" са: а) военнослужещи и цивилни служители, назначени на длъжности по длъжностните разписания на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, притежаващи летателна правоспособност, придобита във висши военни училища (школи) и курсове в страната или в чужбина, във функционалните задължения на които е предвидено да поддържат летателната (парашутната) си подготовка в съответствие с утвърдения график; б) военнослужещите от висшия команден състав, притежаващи летателна военноотчетна специалност и летателна правоспособност, придобита във висши военни училища (школи) и курсове в страната или в чужбина, които лично изпълняват (участват в) полети, както и парашутистите, които изпълняват парашутни скокове. Безспорно е, че жалбодателят попада в обхвата на б.”а” от § 1, т.2 от ДР на Наредбата. Спорният въпрос в случая е има ли жалбодателят към датата на подаване на заявление за пенсиониране прослужени 15 години на длъжности от летателния състав. Според настоящият състав на съда отговорът на този въпрос е отрицателен. Важно е да се отбележи в тази връзка, че специалната норма на чл.69, ал.4 от КСО не просто изисква 15 г. стаж от първа категория, както може би смята жалбодателят, но въвежда и допълнителното изискване този стаж да е на длъжности от летателния състав, което в случая не е налице. Видно от доказателствата по делото и в частност от договора за кадрова военна служба на жалбодателя, но горният извод би могъл да бъде направен и чисто логически, срокът на договора включва 5 години за обучение, т.е. това време не попада и няма как да попадне в обхвата на чл.69, ал.4 от КСО, тъй като това е период от време, през което лицето се обучава, за да заеме впоследствие длъжност от летателния състав.  Този извод може да бъде направен и от разпоредбата на чл.18, ал.3 от ПКВС /отм./. В тази връзка правилно в оспорения административен акт е отбелязано, че по време на обучението курсантите/школниците във военните училища са с особен статут на обучаващи се кадрови военнослужещи, които се подготвят за изпълнение на кадровата военна служба като професия. В така сключеният договор, действително е отразено, че по време на обучението министъра на отбраната се задължава да осигури на обучаемия месечно възнаграждение, което включва заплата за длъжността "курсант" и заплата за присъдено военно звание. Но от значение за разглеждания случай е и факта, че при действието на отм. Закон за пенсиите и отм. Правилник за прилагане на Закона за пенсиите / в сила до 31.12.1999 г./ няма задължение за начисляване и внасяне на осигурителни вноски за кадровите военнослужещи. От значение е и това, че месечното възнаграждение за военно звание и длъжност на курсантите и школниците във военните училища се определя съгласно таблици за военнослужещите на наборна военна служба, утвърдени и акт на Министерския съвет. Във всички постановления получаваните възнаграждения от курсантите и школниците са в приложението за размерите на заплатите за военно звание и длъжност на военнослужещите на наборна военна служба. Следователно, възнагражденията на курсантите по времето на обучението не са за фактическо изпълнение на кадрова военна служба и нямат характер на брутно трудово възнаграждение или осигурителен доход по смисъла на чл. 6 от КCO, съответно и по чл. 46 от НПОС. От друга страна, правилно е съобразено и правилото на § 9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, съгласно което времето, което се зачита за трудов етаж и за трудов стаж за пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

         От друга страна, като се посочи и по-горе, право на пенсия в разглежданата хипотеза се придобива при уволнение, т.е. законодателят е въвел и второ допълнително изискване, за да възникне правото на лицето да се пенсионира. Тук  е мястото да се отбележи, че това е само една привилегирована възможност за пенсиониране, последното обаче не е задължително при евентуалното настъпване на условията и възникване на правото за това, тъй като ако не се уволни в разглежданата хипотеза и не подаде заявление за пенсиониране, лицето може да продължи да служи до навършване на съответната пределна възраст по ЗОВСРБ. Не е спорно обаче, а и липсват доказателства за противното, на това което изисква нормата, а именно - жалбодателят да се е уволнил от армията, а същият е продължил да служи, като едновременно с това е претендирал и пенсия в хипотезата на чл.69, ал.4 от КСО. При това положение е очевидно, че жалбодателят е направил “пробен опит” да успее да се пенсионира, като подаде заявление преди влизане в сила на законодателните изменения, които вече предвиждат и навършване на определена възраст за пенсиониране, включително в случаи като процесния, но този опит е приключил  неуспешно, поради правилното тълкуване и прилагане на закона от страна на пенсионните органи.

Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Е.Д.Г. *** против Решение № 2153-15-210 от 17.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-193/ 21.07.2016 г. срещу разпореждане № **********/ протокол 2140-15-328/ 28.04.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

         При този изход на делото и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде осъдена жалбодателят да заплати на ТП на НОИ – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

         Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Д.Г. *** против Решение № 2153-15-210 от 17.08.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-15-193/ 21.07.2016 г. срещу разпореждане № **********/ протокол 2140-15-328/ 28.04.2016 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

ОСЪЖДА Е.Д.Г. *** да заплати на ТП на НОИ – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: