РЕШЕНИЕ № 2288

гр. Пловдив, 30.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ-ри състав, в открито заседание на  тридесет и първи октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретар П.К. като разгледа докладваното адм. дело № 2235 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по жалба на В.М.С., ЕГН: **********, с посочен адрес ***, против Решение № 2153-15-161 от 28.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което оставена без уважение жалба вх. № МП-77867/18.11.2014г. срещу разпореждане № **********/Протокол № РА-660/29.08.2014г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е разпоредено лицето да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2009г. до 31.08.2014г. в общ размер на 37 479,77лв. (главница – 26 310,94лв. и лихва, начислена към 29.08.2014г. – 11 168,83лв.).

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

В жалбата се излагат аргументи в насока: 1. недопустимо смесване на правни основания; 2. разпореждане № **********/Протокол № РА-660/ 29.08.2014г. не било влязло в сила; 3. разпореждане по чл. 98, ал. 2 можело да се издава едва след влизане в сила на разпореждането по чл. 98, ал. 1 от КСО, а в конкретния случай то не било влязло в законна сила; 3. длъжностното лице по чл. 98 не можело да издава разпореждания по чл. 114 от КСО, тъй като не притежавало такава компетентност; 4. не са представени доказателства за недобросъвестно поведение при получаване на пенсията, неправилното отпускане на която се дължи на неправилна преценка на административния орган; 5. обжалваното решение е подписано „със запетая“ от административен орган, за който не са представени доказателства за оправомощаване. С жалбата не се оспорва размера на посочената сума за възстановяване от С., нито периодът за който се отнася (съгласно решението на горестоящия административен орган – 01.01.2009г. – 31.08.2014г.).

Установява се от документите по преписката, че с разпореждане от 27.08.2014г. (л. 83 – 84)  на основание чл. 99, ал. 1, т. 5, чл. 69, ал. 1 и ал. 2 и чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО (поради неправилно отпускане на пенсията) е отменено разпореждане № 90 от 01.10.2003г. за отпускане на пенсия за ОСВ и всички последващи разпореждания по отношение на жалбоподателя, като е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.  Посоченото разпореждане не е обжалвано и е влязло в законнна сила. Непосредствено след него е издадено и процесното разпореждане от 29.08.2014г., в което е разпоредено жалбоподателят да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за ОСВ. Първоначално, жалба вх. № МП-77867/18.11.2014г. против разпореждането е намерена за просрочена, предвид редовното му връчване на роднина на жалбоподателя на 14.10.2014г. По частна жалба на лицето, с определение № 932/15.04.2015г. на Пловдивски административен съд, 2-ри състав е отменен Акт за прекратяване № РД-42/11.02.2015г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и преписката е върната на горестоящия административен орган за разглеждане на жалбата по същество.

Преди постановяване на определението, разпореждането от 29.08.2014г. е оспорено отново, с искане административният акт да бъде обявен за нищожен (жалба вх. № МП-22853/27.03.2015г.). По повод на тази жалба е постановено решение № РД-136/24.04.2015г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което искането за прогласяване на нищожност на разпореждането от 29.08.2014г. е оставено без уважение. Против посоченото решение е подадена жалба вх. № МП-30686/05.05.2015г., по повод на която е образувано адм. дело № 1177/2015г. по описа на Пловдивски административен съд, 16-ти състав. С решение № 1230/17.06.2015г., постановено по адм. дело № 1177/2015г. е отхвърлена жалбата като неоснователна жалбата на С. против решение № РД-136/24.04.2015г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив. Първоинстанционното решение е оставено в сила с решение № 5655/12.05.2016г. на Върховен административен съд, 6-то отделение, постановено по адм. дело № 8672/2015г. по описа на ВАС.

С решение № 1040-15-15/08.07.2015г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив е спряно административното производство по жалба вх. № МП-77867/18.11.2014г. срещу разпореждане № **********/Протокол № РА-660/29.08.2014г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – гр. Пловдив до приключване на производството по адм. дело № 1177/2015г. с влязъл в сила съдебен акт. Със същото решение е прието за основателно направеното възражение в допълнение към жалба вх. № К-18989/1/08.06.2015г. за изтекла погасителна давност на задължението на С. за периода от 01.01.2004г. до 31.12.2008г. и е заличено задължение в общ размер на 38 758,02лв. (главница – 15 080,10лв. и лихви – 23 677,92лв.).

След като е констатирано, че решение № 1230/17.06.2015г. на Пловдивски административен съд, 16-ти състав, постановено по адм. дело № 1177/2015г., е влязло в законна сила на 12.05.2016г., с решение № 2153-15-160/28.06.2016г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, на основание чл. 55, ал. 1 от АПК е възобновено производството по административното обжалване на посоченото по-горе разпореждане. На същата дата е постановено обжалваното по настоящото дело решение № 2153-15-161/28.06.2016г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е потвърдено обжалваното разпореждане за възстановяване на неправомерно получена лична пенсия за ОСВ на С. за периода от 01.01.2009г. до 31.08.2014г.

  По преписката са налични и още няколко разпореждания, както следва: разпореждане № **********/Протокол № ПР-1209/07.07.2015г. с което на С. е отпусната лична пенсия за инвалидност, считано от 24.02.2015г., разпореждане № **********/Протокол № ПР-1214/14.07.2015г., с което е изменен размерът на отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и разпореждане № РА-406/16.07.2015г. за изменение на разпореждане № **********/Протокол № РА-660/29.08.2014г., с което е разпоредено от 01.08.2015г. да се удържа сума в размер на 22,30лв. месечно до окончателното погасяване на дълга и удържане на сумата от 361,30лв. от набраната сума за пенсията за периода от 24.02.2015г. до 31.07.2015г. Разпорежданията не са обжалвани и са влезли в законна сила. Представено е и разпореждане № **********/Протокол № 3045-15-53830.06.2016г., с което е изменена месечната удръжка по т. 2 на разпореждане № **********/Протокол № РА-406/16.07.2015г.

Следва да се посочи, че към датата на постановяване на настоящото решение вече е налице влязло в сила съдебно решение № 1230/17.06.2015г. на Пловдивски административен съд, 16-ти състав, постановено по адм. дело № 1177/2015г., в което са разрешени спорните въпроси за некомпетентност на пенсионния орган, издал разпореждане № **********/Протокол № РА-660/29.08.2014г. и на лицето, издало решение № РД-136/24.04.2015г. на директор на ТП на НОИ – гр. Пловдив, при условията на заместване. Това означава, че процесното разпореждане е издадено от компетентен орган и в настоящото производство следва да бъдат разрешени само въпросите за недобросъвестността на жалбоподателя, както и това, че същият ще трябва да възстановява неправилно изплатените суми за пенсии.

Що се отнася до конкретните оплаквания в жалбата: съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО “За възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му.

На следващо място, жалбоподателят неправилно смята, че разпореждане по чл. 98, ал. 2 от КСО може да се издаде едва след влизане в сила на разпореждането по чл. 98, ал. 1 от КСО – аргумент от чл. 117а от КСО. Спирането на производството по обжалване на разпореждането по чл. 98, ал. 2 от КСО пред горестоящия административен орган не спира изпълнението на това разпореждане, отново по аргумент от чл.117а от КСО. Липсва и забрана да се издават нови разпореждания по чл. 98, ал. 2 от КСО, с което да се изменят предходни такива, при наличие на нови обстоятелства, както е било във всеки от конкретните случаи.  Недобросъвестността на жалбоподателя се състои в това, че С. не е имал право на лична пенсия за ОСВ при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като при подаване заявлението за отпускане на пенсия е бил наясно, че не е положил трудов стаж от първа категория в размер на 30 години и 3 месеца. При проверка на декларирани от него данни е установено, че положеният стаж от първа категория е само 5 години и 6 месеца, а до 2003г., когато е подадено заявлението е положен и стаж от трета категория от 11 години, 2 месеца и 11 дни. В тежест на лицето е да удостовери продължителността и местополагането на трудовия си стаж, ако претендира такъв, извън зачетения от пенсионния орган. Доказателства в тази насока не са представени, а е удостоверено само полагането на трудов стаж за периода от 2005г. до 2012г., когато С. е получавал отпусната му лична пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.

По отношение възражението за некомпетентност на административния орган, постановил обжалваното решение „със запетая“ по делото са представени заповед № 213/10.07.2012г. на директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив и доказателства за ползване на платен годишен отпуск от директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив за периода от 20.06.2016г. до 28.06.2016г. включително /л. 254 – 255/.

          Поради изложеното следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на В.С. *** против Решение № 2153-15-161 от 28.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив.

         При този изход на делото и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде осъден жалбодателят да заплати на ТП на НОИ  - гр. Пловдив възнаграждение за осъществената юрисконсултска  защита в размер на 350лв.

         Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.С., ЕГН: **********, с посочен адрес ***, против Решение № 2153-15-161 от 28.06.2016 г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което оставена без уважение жалба вх. № МП-77867/18.11.2014г. срещу разпореждане № **********/Протокол № РА-660/29.08.2014г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е разпоредено лицето да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст за периода от 01.01.2009г. до 31.08.2014г. в общ размер на 37 479,77лв. (главница – 26 310,94лв. и лихва, начислена към 29.08.2014г. – 11 168,83лв.).

ОСЪЖДА В.М.С., ЕГН: **********, с посочен адрес *** да заплати на ТП на НОИ  - Пловдив възнаграждение за осъществената юрисконсултска  защита в размер на 350лв. (триста и петдесет лева).

Решението  подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: