Р Е Ш Е Н И Е

 

№…...............................…..

 

град Пловдив, 18.01.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито заседание на седми декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря П.Ц. като разгледа докладваното от съдия ЯНКО А. административно дело № 2236 по описа за 2016 година, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Делото е образувано по жалба на Х.Г.Д. срещу Решение № 2153-15-230/09.09.2016г. на Директора на ТП на НОИ  Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата против Разпореждане № **********/Протокол № 2139-15-66/07.06.2016г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив, обективиращо отказ за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се сочи, че решението е несъобразено с материалния закон и относимите обстоятелства относно зачитане на категоризирането на положения труд като подземен диспечер. Иска се отмяна на атакувания административен акт.

В съдебно заседание - жалбоподателката чрез пълномощника си адв. Ч. поддържа жалбата, претендират се разноски.

Ответникът по жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез  юрисконсулт К. моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди решението на директора като законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, представя писмени бележки по спора.

Административен съд - Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, прима жалбата за допустима, а по същество за основателно, поради следното:

 

Х.Д. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ОСВ/, считано от 01.12.2000г., отпусната на основание параграф 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, като с Решение № 205/22.05.2001г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив, осигурителният стаж на жалбоподателката за периода 09.10.1978г. -  14.06.1982г. на длъжност "подземен чистач" е зачетен съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО, а стажът за периода 25.07.1985г. - 05.06.1996г. на длъжност "подземен диспечер" е зачетен при приложение на разпоредбата на чл. 104 ал. 2 от КСО.

Спорът между страните е концентриран върху превръщането на трудов стаж за периода от 25.07.1985г. до  05.06.1996г. на длъжност "подземен диспечер” от І-ва категория в Ш-та, като от страна на жалбоподателката се релевира приложимостта на разпоредбата на чл.104, ал.3 от КСО.

В хода на административното производство е прието, че представеното от Х.Д. със заявлението № 2121-15-29/12.02.2016г. удостоверение обр. УП-30 № 2012/05.10.1999г. не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 99, ал.1, т.1 от КСО /в редакцията до 31.12.2016г./.

Административният орган е приел, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.104, ал.2 от КСО - "...три години осигурителен стаж от първа категория се зачитат за пет години стаж от трета категория", по отношение на длъжността, заемана от Х. Д. за процесния период  -   "диспечер подземен".

 Така мотивираните актове, оспорени в това производство, съдът намира за незаконосъобразни.

  Текстът на чл.104, ал.3 от КСО гласи, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Цитираната разпоредба има за цел да посочи в какво количествено съотношение се зачита осигурителния стаж от първа категория като такъв от трета категория, за определена група осигурени, а именно „за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство".           Съдебната практика последователно е коригирала стеснителното тълкуване от страна на администрацията на обсъжданата разпоредба, като приема, че под понятието „участък" се разбира самия терен като място, където се извършват подземните работи и се полага подземния труд, а не се тълкува като минен участък, към чиято структура или щатно разписание следва да са записани длъжностите на работниците, както и че заетите на работа под земята се ползват от правата по чл.104, ал.3 от КСО, независимо към кое щатно разписание се числят, при установяване само на обстоятелството, че са работници, инженерно-технически специалисти или ръководни служители до ръководител на участък включително, и че са заети на работа под земята в подземни рудници или мини.

В този смисъл са мотивите, изложени в Решение №3974 от 21.03.2013 г. по адм.дело №15298/2012 г. на ВАС, VI о., които съдържат подробно граматическо и логическо тълкуване на нормата на чл.104, ал.3 от КСО и открояват фактическите предпоставки, обуславящи нейното прилагане.

В същите е посочено, че преценявани в систематично отношение, съществените критерии при определяне на категорията труд, положен при условията на хипотезата на чл.104, ал.3 от КСО, следва да бъдат изведени от разпоредбата на чл.104, ал.1 от КСО и това са „характера и условията на труда", а не структурно-функционалното звено, в рамките на което той се полага. Достигнато е до извода, че критерият, възприет от законодателя, е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък.

В същия смисъл и решенията, постановени по адм.дело №9879/2007 г., адм.дело №6303/2012 г., адм.дело №6194/2014 г. на ВАС и др.

При липса на спор между страните относно категоризирането на труда на Х.Д. за процесните периоди, отговорът на въпроса следва ли трудът от първа категория да се превърне в трета категория по правилата на чл.104, ал.2 или по чл.104, ал.3 от КСО, респективно в съотношение 3:5 или 1:3, е обусловен от обстоятелството дали трудът на жалбоподателката, на длъжност „подземен диспечер", е полаган преимуществено под земята.

Съдът намира за положителен отговора на поставения въпрос.

По делото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Я. К. и С. А., които през спорния период са работили заедно с Х.Д.  в Рудник „Миньор", като са заемали същата длъжност като нея. Свидетелите дават показания, че в рудника имало шестима подземни диспечера, чиято дейност била свързана със състоянието на вентилацията в рудника, с вторите изходи на рудника, с пожарните кранове. Обяснява, че подземните диспечери трябвало да бъдат основно запознати с вторите изходи на рудника, с пожарните кранове, с вентилационните изработки и галерии, с транспорта в рудника, което било свързано с ползването им евентуално при аварийна ситуация в рудника, за да съдействат. Служебните задължения на подземните диспечери пряко се изразявали в това да следят за нормалното протичане на процеса по транспорта в целия рудник. Дават сведения за организацията на работата на подземните диспечери през процесния период като такава на смени - първа, втора и трета, съответно дневна и нощна. Според показанията им работният график се изработвал така, че всеки един от шестимата подземни диспечера да има минимум 13 влизания на месец в рудника, за да огледа района си, по отношение на вентилацията, на вентилационните изработки, на вратите, както и по пожарните кранове, по вторите изходи на рудника, поради честите инженерни промени. Поради големината на рудника, обхождането отнемало много време. Въпросните минимум 13 влизания на месец били необходими, за да отговаря труда им на I-ва категория.

От съдържащите се данни обективирани в Констативен протокол № КП-5-26-00171683/30.08.2016 г. /л.64/ се установява, че за процесните периоди към основната работна заплата за заеманата от жалбоподателката длъжност има начислявани суми за подземен труд и трудни условия на труд/, а ведно с това, обстоятелството за получавано допълнително трудово възнаграждение /ДТВ/ за подземен труд е отразено и в Удостоверение – обр. УП-30 № 2012 от 05.10.1999 г. /л.50/.

В съответствие с доказателствената съвкупност по делото и функционалните задължения за длъжността „подземен диспечер на рудник" могат да дадат основание за извод, че трудът в по-голямата си степен е полаган под земята.

Последното обстоятелство бе потвърдено и от показанията на свидетелите, които дадоха показания, основани на непосредствените си впечатления както за длъжностните задължения, така и за организацията на работата, извършвана от подземните диспечери в процесния период.

Съдът кредитира изцяло свидетелските показания на разпитаният свидетел, като еднопосочни, непротиворечиви и съответстващи на данните, удостоверени в събраните по делото писмени доказателства. Съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства води до извода, че заеманата от жалбоподателката длъжност отговаря на условието заета на работа под земята, тъй като изпълняваните от нея служебни задължения и извършваните дейности са изисквали преимуществено пребиваване под земята в рудника, не по-малко от половината от законоустановеното работно време месечно.

Решението на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата и е отказано преизчисляването на ЛПОСВ на Х.Д. в поискания от нея смисъл, подлежи на отмяна, като постановено в противоречие със закона.

Преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението на оспорващата за преизчисляване на получаваната от нея лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с оглед задължителните указания на съда по приложението на материалния закон.      При този изход на делото, основателно е искането в полза на жалбоподателката да бъдат присъдени извършените разноски по производството - 500 лв. възнаграждение за един  адвокат.

По изложените съображения, съдът

 

                                         Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-230/09.09.2016г. на Директора на ТП на НОИ  Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата против Разпореждане № **********/Протокол № 2139-15-66/07.06.2016г. на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Пловдив, обективиращо отказ за изменение на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - гр. Пловдив, за ново произнасяне по заявление за изменение  на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – вх. № 2121-15-29/12.02.2016 г., подадено от Х.Д., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА  ТП на НОИ Пловдив, да запати на Х.Г.Д., с ЕГН ********** и с адрес: ***, разноските по делото в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.

 

 

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ