РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

2344

09.12.2016 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХVІ състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и шестнадесета година, председателствано от

 

СЪДИЯ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

при секретаря Р.А., като разгледа АХД № 2252 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

 

Образувано е по жалба на Ц.Г.Б., с адрес ***. ***, ***, ЕГН ********** против Решение № 2153-15-225 от 07.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, в частта му, с която е потвърдено Разпореждане № **********/ПР-3045-15-115/ от 01.08.2016 г. на длъжностното лице по чл. 98 от КСО.

В жалбата се посочва, че обжалваното мотивирано решение е незаконосъобразно и неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното мотивирано решение, както и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез упълномощен процесуален представител, взема становище за неоснователност на жалбата, като моли съда да потвърди обжалваното мотивирано решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на разглежданата жалба, намира за установено следното:

 

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Предмет на производството пред Административен съд гр.Пловдив е Решение № 2153-15-225 от 07.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ – град Пловдив, с която е потвърдено Разпореждане № **********, Протокол № 3045-15-115/01.08.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ – град Пловдив, в частта, с която е разпоредено възстановяване на неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от Б. за времето от 01.01.2011 г. – 30.06.2015 г., общо в размер на 7 829.27 лева и лихва в размер на 3 013.42 лв.  С Разпореждане № **********, Протокол № 3045-15-115/01.08.2016 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ – град Пловдив за периода от 25.11.2000 г. до 31.12.2005 г., съгласно чл.115 ал.1 от КСО е погасено задължение. Налице е остатък в размер на 19 248.64 лв. главница и 17 863.36 лв. С обжалваното решение е погасено по давност задължение в размер на 11 419.37 лв. и лихва – 14 849.94 лв. за периода 01.01.2006 г. – 31.12.2010 г.  В тази му част, решението на директора на РУ „СО“ гр.Пловдив не е обжалвано като благоприятно за лицето, и не е предмет на административноправния спор, с който е сезиран съда.

В тази насока директорът на РУ“ СО“ гр.Пловдив е приел, че е изтекла погасителната давност за отчетния период от 01.01.2006 г. – 31.12.2010 г., поради което и предвид направеното възражение за погасяване на задълженията по давност, съгласно чл.115 ал.1 от КСО, вземанията за неправилно изплатена пенсия на жалбоподателката за този период, ведно с начислените лихви върху тях, са погасени по давност, поради което и задължението за този период следва да се отпадне.

 За останалата част - за периода от 01.01.2010 г. до 30.06.2015 г. горестоящият административен орган е приел, че неправилно изплатените суми за лична пенсия и осигурителен стаж и възраст не са погасени по давност и подлежат на възстановяване от жалбоподателя, на основание чл.114 ал.1 от КСО. 

Обжалваното Разпореждане № **********, Протокол № 3045-15-115/01.08.2016 г. на ръководител „ПО" при ТП на НОИ - град Пловдив е издадено на основание чл.98 ал.2  от КСО, чл.114 ал. 1 от КСО и чл.85 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж и със същото е разпоредено да се възстанови от неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от Ц.Г.Б.  в размер на 37 112.00 лв., от която главница за периода от 01.01.2006 г. до 30.06.2015г., в размер на  19 248.64 лв. и лихва в размер на 17 863.36 лв., начислена към 01.08.2016 г., като е прието, че след тази дата допълнително се начислява лихва по чл.113 от КСО до окончателното погасяване на задължението. 

В обжалваното Разпореждане № **********, Протокол № 3045-15-115/01.08.2016 г. на ръководител „ПО" при ТП на НОИ - град Пловдив е посочено, че същото се издава във връзка с Разпореждане № **********, Протокол № 328 от 24.02.2015 г. на ръководител „ПО" при ТП на НОИ - град Пловдив, с което на основание чл.99 ал.1 т.5 и чл.68 ал.4 от КСО е било отменено Разпореждане № 99 от 06.02.2001 г. и всички следващи го и е отпусната на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 25.02.2010 г. в размер на 115.67 лв. пожизнено на основание чл.68 ал.4 от КСО.

Видно от въпросното разпореждане, приложено като част от административната преписка, в същото е прието, че на основание чл.9 от ЗБДОО/2012 г., считано от 01.06.2012 г. е определен размер на пенсията 123.25 лв., на основание § 3 ал.1 от ПЗР на ЗБДОО/2013 г. и ПМС № 332 от 01.04.2013 г. е определен размер на пенсията 127.50, а на основание чл.10 от КСО и ПМС № 153/11.06.2014 г., считано от 01.07.2014 г. е определен размер на пенсия от 131.33 лв, която е и месечната сума за изплащане на жалбоподателката.

Размерът на пенсията е определен в това разпореждане въз основа на осигурителен доход за период от 01.01.1992 г. – 31.12.1994 г. в размер на326 520.00 лв. и осигурителен доход за период от 01.01.1997 г. до 31.10.2000 г. в размер на 4 049.77 лв., индивидуален коефициент 1.464 и при следния осигурителен стаж: 

-         от първа категория труд – 10 г. 09 м. 22 д.; 

-         от трета категория труд - 23 г. 04 м. 16 д.; 

На основание чл.104 от КСО общ осигурителен стаж, превърнат към III категория труд -  36 г. 10 м. 21 д. 

Във въпросното разпореждане е прието още, че във връзка с извършена проверка на пенсионните досиета в ТП на НОИ гр.Пловдив е преценена необходимостта от установяване на осигурителния стаж на Б., с оглед на което и с писмо изх.№ К-15937/04.04.2013 г. са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж, тъй като същите, представени при отпускане на пенсията, доколкото не са част от задължителното съдържание на пенсионната преписка се връщат на лицата, съгласно изискванията на НПОС. 

В разпореждането е прието, че Б. не е представила исканите документи, във връзка с което, от страна на контролните органи на ТП на НОИ гр.Пловдив, е стартирана процедура по реда на чл.108 ал.1 т.1 от КСО по извършване на съответната проверка. В хода на проверката с декларация от 02.09.2013 г. Б. е декларирала, че не притежава документи за осигурителен стаж, тъй като същите не са й върнати, също така не посочва осигурители, при които и положила осигурителния си стаж.

В хода на проверката по служебен път е получена информация за наименованието на осигурители, при които има положен стаж, неговата продължителност, както и за издавани документи, както следва:

Обр. 30 № 28/30.01.1982 г. – Окръжен комитет на българо-съветската Д. /ОК на БСД/  като хоноруван преводач за 08 г. 05 м. 16 д.;

Обр. 30 № 44/22.02.1983 г. – ЗОНЧ „Д.П.“ като учителка за 01 м. 25 д.;

Обр. 30 № 36/14.10.1982 г. – ОЗ „П.Ч.“ като отряден ръководител за 01 м. 15 д.;

Обр. 30  № 18/08.12.1982 г. – ЦДК „Д.“ като детска учителка за 02 м.04 д.;

Обр. 30 № 5086/22.12.1982 г. – Международен панаир като преводач за 01 м. 03 д.;

Обр. 30 №40/09.12.1982 г. ЦДГ „П.М.“ като детска учителка за 05 м.;

Трудова книжка № 284/07.02.1973 г. от Международен панаир – преводач за 01 г 11 м.;

През 1971 г. е работила като хоноруван преподавател към ОК на БСД  

От 1971 г. до 1973 г. е работила като комсомолски секретар.

По данни от регистъра на осигурените лица е установено, че Б. е работила в „Т.К.Я.“ от 01.01.1997 г. до 31.12.1997 г. и в „Ц.Г.Б.“ от 01.01.1999 г. до 30.09.2000 г. като самоосигуряващо се лице.

След проведена служебна кореспонденция в ТП на НОИ за Б. са получени следните документи за осигурителен стаж:

Обр. УП-3 № 11/24.03.2014 г., издаден от Дружество за приятелство с народите на Русия и ОНД – Пловдив за периода от 01.01.1971 г. до 31.01.1982 г. като хоноруван преподавател с обща продължителност 06 г. 08 м.00 д.;

Обр. УП-3 № 08-00-58/16.042014 г., издаден от Международен панаир  Пловдив АД – гр. Пловдив за периода 01.02.1982 г. до 29.06.1991 г. на длъжност „преводач-кореспондент“ с обща продължителност 09 г. 04 м. 29 д.

Съгласно удостоверение № 475/26.03.2014 г., издадено от ОУ „Р.К.“ – Пловдив, за лицето Ц.Г.Б. няма данни в разплащателните ведомости.

С писмо изх. № К – 37910 8/29.08.2014 г. Б. е уведомена, че има осигурителен стаж до 30.06.1991 г. и, тъй като личната пенсия за ОСВ е определена от базисен период 01.01.1992 г. до 31.12.1994 г., е изискано за представи УП-3 и УП-2 за цитирания период, за уточни осигурителя, при който е положила осигурителния стаж или да представи обр. УП-2 с друг осигурителен доход за 3 последователни години по избор до 30.06.1991 г. Изискано е да представи и осигурителна книжка за времето от 01.05.1995 г. до 31.10.2000 г.    

Б. е декларирала, че не може да представи редовно оформена осигурителна книжка за времето от 01.05.1995 г. до 31.10.2000 г. като самоосигуряващо се лице – свободна професия преводач. Желае изизскването по служебен път на обр. УП-2 за времето от 01.01.1986 г. до 31.12.1998 г.

С оглед на горното е изискан и представен от Международен панаир – Пловдив обр. УП-2 № 08-00-119/30..09.2014 г. за времето от 01.01.1986 г. до 31.12.1988 г. с осигурителен доход – 8 287.47 лв.

По служебен път е изискана информация за зачитане на осигурителния стаж и доход за процесния период, при което от сектор „КР на ДОО“ са установени следните обстоятелства:

1.     Съгласно данни от Регистъра на осигурителите,

самоосигуряващото се лице е декларирало, че започва трудова дейност и осигуряване като свободна професия, считано от 01.05.1995 г. Към момента осигуряването не е прекратено. В декларация Приложение № 1 от 12.05.1995 г. Б. декларира, че към 17.02.1992 г. има общ трудов стаж 19 г. 06 м.;

2.     В архива на ТП на НОИ – Пловдив се съхраняват заверени

отрязъци от осигурителна книжка за  1997 г., 1998 г. и 2000 г.;

3.     В електронния регистър за заверен осигурителен стаж и доход

липсват данни за заверена осигурителна книжка за 1999 г.;

4.     В Регистъра на осигурените лица има данни за

самоосигурявяащао се лице за периода 1999 г. до 31.12.1999 г. В Регистър „Приходи“ има данни за внесени осигурителни вноски в размер на 257.70 лв. при установен размер на 451.32 лв. Липсват данни за внесени вноски за м. 01, м.02. и м.04.1999 г. Зачетен е осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице – 02 г. 10 м – 01.01.1997 г. – 31.12.1998 г. и от 01.01.2000 г. до 31.10.2000 г. Предвид изложеното и съобразно чл.9 ал.1 т.4 от КСО, от страна на административния орган е прието, че осигурителен стаж и осигурителен доход за периода 01.01.1999 г. – 31.12.1999 г. не може да бъде зачетен на основание чл.41 ал.1 от НПОС.

          Въз основа на получените документи и по данни от регистъра на осигурените лица е установен осигурителен стаж на Б., съгласно който се преценява правомерността на отпуснатата пенсия по категории, както следва:

-         По условията на втора категория труд – 00 г. 00 м. 00 д.;

-         По условията на трета категория труд - 18 г. 10 м. 29 д.

На основание чл.104 от КСО общият осигурителен стаж, превърнат

към III категория е 18 г. 10 м. 29 д., положен за период от 01.01.1971 г. до 30.06.1991 г. и от 01.01.1997 г. до 31.10.2000 г.

Формиран е извод, че Б. не е удостоверила придобит осигурителен стаж от II категория труд – 10 г. 09 м. 22 д. и III категория труд – 23 г. 04 м. 16 д., което означава, че няма осигурителен стаж с продължителност, посочена в разпореждане № 99/06.02.2001 г., т. е. не е имала право на пенсия при условията на чл.68 ал.1 -3 от КСО, поради което и на основание чл.99 ал.1 т.5 от КСО, ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ - гр.Пловдив е постановил Разпореждане № **********, Протокол № ПР-328 от 24.02.2015 г., е отменил Разпореждане  № 99 от 06.02.2001 г. и всички последващи и е отпуснал лична пенсия и осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.4 от КСО.

От данните по делото се установява, че Разпореждане № **********, Протокол № ПР-328 от 24.02.2015 г., на ръководител „ПО" при ТП на НОИ - град Пловдив е обжалвано от Б. на основание и в срока по чл.117 от КСО пред Ръководителя на ТП на НОИ гр.Пловдив, който с Решение № РД- 160/13.05.2015 г. е оставил без уважение жалбата срещу него.

От доказателствата по делото се установява, че Решение № РД- 160/13.05.2015 г на ръководителя на ТП на НОИ гр.Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата срещу Разпореждане № **********, Протокол № ПР-328 от 24.02.2015 г. на ръководител „ПО" при ТП на НОИ - град Пловдив, е обжалвано от Б. в законоустановения срок по чл.118 ал.1 от КСО,  и е образувано адм. д. № 1323 по описа на административен съд – Пловдив за 2015 г., приключило с Решение № 1746/29.09.2015 г., което е обжалвано пред ВАС и е влязло в законна сила, предвид Решение № 8455/07.07.2016 г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и жалбата на Б. е отхвърлена, което представлява стабилен административен акт.

В резултат на това е издадено Разпореждане № **********, Протокол № 3045-15-115/01.08.2016 г. на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, с което е поискано от Б. да възстанови неправилно изплатените суми за посочените по-горе периоди.

В съдебно заседание е разпитан като свидетел А.Д.Б., от чийто показания се установява, че е съпруг на жалбоподателката. Според свидетеля, Б. е започнала да събира документи през 2000 г. и тогава ги е подала, а през 2001 г. е получила разпореждането, с което й е била отпусната пенсия в размер на 97 лв. Твърди, че през годините е получавала разпореждания за актуализация на същата, и след 3 години и половина е получила призовка от НОИ, според която липсват документи от досието й. Доколкото знае, Б. не е получавала документи от НОИ, а той самият си ги  е получил и се  е подписал за това.

В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - доказателства, постъпили с писмо вх. № 15292/27.09.2016 г., както и документи под опис, представени в съдебното заседание с писмо изх. № 2103-15-69F2/25.11.2016 г.

В случая с оглед извършената съдебна проверка на основанията по чл.146 от АПК преди всичко следва да се констатира, че релевантните за разрешаването на административноправния спор факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на ТП на НОИ гр.Пловдив, като оспореният административен акт – решението на ръководителя на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен орган, който черпи правомощията си от разпоредбата на чл.117 ал.1 от КСО. Процесното разпореждане, от своя страна, е издадено в хода на административно производство, развило се на основание чл.90 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.98 ал.1 т.1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ. Освен това, следва в случая да се констатира, че оспореното решение на ръководителя на ТП на НОИ гр.Пловдив и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - гр.Пловдив са издадени в изискуемата по закон писмена форма и съдържат всички реквизити, необходими по смисъла на чл.59 от АПК, за валидност на издадените актове от формална страна, с изложени фактически и правни основания и при спазване на административно-производствените правила в производството по издаването им.

По отношение материалната законосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - град Пловдив, в частта му, с която е потвърдено процесното разпореждане на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - гр.Пловдив,  следва да се посочи следното :

Не е спорно между страните по делото, че Разпореждане № **********, Протокол № 328 от 24.02.2015 г. на ръководител „ПО" при ТП на НОИ - град Пловдив, потвърдено с решение № РД – 160/13.05.2015 г. на директор на ТП на НОИ - гр.Пловдив, с което на основание чл.99 ал.1 т.5 от КСО е било отменено  Разпореждане № 99 от 06.02.2001 г. и всички следващи го, обжалвано пред съдебна инстанция и с влезли в сила решения по административно дело № 131932015 г. на ВАС, с което е отхвърлена жалбата на Б., е стабилен административен акт, поради което по въпросите, разрешени с него, проверка в настоящото производство не може да бъде правена (с изключение служебната проверка относно евентуалната му нищожност, каквато не се установи от настоящия състав).

Данните, съдържащи се във въпросния стабилен административен акт сочат на съществена грешка, допусната с Разпореждане № 99/06.02.2001 г.,  отстранена на основание чл.99 ал.1 т.5 предложение първо от КСО,  при липса на необходимото доказване от страна на Ц.Г.Б., и това именно е направено с влязлото в сила Разпореждане №**********, Протокол № 328 от 24.02.2015 г. на ръководител „ПО" при ТП на НОИ - град Пловдив.  В хода на развилото се административно производство по постановяване на въпросния административен акт и неговото обжалване пред горестоящия административен орган, както и пред съдебната инстанция, Б. не е удостоверила осигурителен стаж от втора категория труд – 10 г. 09 м. 22 д. и от трета категория труд – 23 г. 04 м. 16 д., или общ осигурителен стаж, превърнат в трета категория по чл.104 от КСО – 36 г. 04 м. 16 д.  Още по-малко пък, не е установено от страна на Б., при носене на доказателствената тежест от нейна страна, да докаже посочения в заявлението трудов стаж, положен при съответните осигурители. А това означава, че няма осигурителен стаж с продължителност, посочена в Разпореждане № 99/06.02.2001 г. и въобще не е имала право на пенсия при условията на чл.68 ал.1-3 от КСО.

         Това обстоятелство категорично сочи, че тя е била недобросъвестна по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.114 ал.1 от КСО, както при получаването на пенсия, която определено не й се полага, така и при подаването на заявлението за отпускане на тази пенсия, чието съдържание очевидно не е била в състояние да препотвърди и да докаже релевантните за правото и по чл.68 ал.1 -3 от КСО факти и обстоятелства, защото никога не е имала изискуемия трудов стаж от втора категория, както и такъв от трета категория в твърдения от нея размер.

Оплакванията на жалбоподателката в обратния смисъл, а именно за липса на недобросъвестно поведение от нейна страна по смисъла на чл.114 ал.1 от КСО, са неоснователни и не се споделят от състава на съда.

         В хода на съдебното производство нови доказателства не са представени. Така формираните изводи не се променят и от показанията на свид. А.Б., тъй като и те не представят нови факти, а само потвържадават твърденията на жалбоподателката, че не разполага с документи за доказаване на необходимия осигурителен стаж.

         Съгласно чл.68 от КСО (Редакция към ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г.:) правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за жените, при условие че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 98 за мъжете и 88 за жените. От 31 декември 2000 г. възрастта по ал.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за мъжете и за жените до достигане на 63 години за мъжете и 60 години за жените, а сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта се увеличава с 1 до достигане на 100 за мъжете и 90 за жените. От 31 декември 2004 г. сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта за жените по ал. 2 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с една до достигане на 94. В случай, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е по-малък от посочения в ал.1 - 3, право на пенсия се придобива при 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен стаж и навършване на 65-годишна възраст за мъжете и жените.

         Предвид изложеното, безспорно е, че Б. няма право на пенсия по реда на чл.68 ал.1–3 от КСО, така, както е била отпусната по първоначалното й заявление, и единствената възможност за същата е право на пенсия по реда на чл.68 ал.4 от КСО, или иначе казано, при условията на 15 години осигурителен стаж, от които 12 години действителен и навършване на 65 годишна възраст, от която и дата следва да й бъде отпусната пенсията.  

         На следващо място, следва да се констатира, че спорният между страните  по делото въпрос се концентрира върху размера на установените с решението на директора на ТП на НОИ - град Пловдив парични задължения на жалбодателя и най-вече по отношение на доводите, изложени в жалбата, за изтекла погасителна давност по смисъла на приложимите редакции на нормата на чл.115 от КСО относно задължения за възстановяване на неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и лихви върху тях. Доводите на жалбоподателя за изтекла погасителна давност, настоящият състав намира за неоснователни, тъй като решаващият орган се е произнесъл по отношение на погасените по давност задължения за периода 01.01.2006 – 31.12.2010 г. Съображенията в тази насока са следните : 

Погасителната давност е материалноправен институт, като по отношение на всеки отделен период, за който се претендира да е изтекла такава давност и за всяко едно такова вземане(в случая отделни вземания за главници и лихви), произхождащи от неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е приложима специалната уредба на чл.115 ал.1 от КСО, действаща, обаче, към момента на възникване на всяко едно от тези вземания. Разпоредбата на чл.115 ал.1 от КСО, регламентираща погасяването на вземанията на НОИ по давност, е претърпяла няколко законодателни изменения и допълнения от приемането на КЗОО, впоследствие КСО, до настоящия момент. Началната дата, от която се дължи възстановяване на сумите от надвзети пенсии в случая е 01.01.2011 год., а за лихвите върху тях - от 01.01.2011 год., с оглед  оспорената част от решението на Директора на ТП на НОИ - град Пловдив, като тук следва да се посочи, че през 2011 г. (действаща редакция, обн. - ДВ, бр.109 от 23.12.2008 год., в сила от 01.01.2009 год./, а и по сега действащата й редакция, петгодишният давностен срок започва да тече, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася, като по този начин, текстът на тази норма е синхронизиран с текста на общия закон - чл.171 ал.1 от ДОПК, но, както в последния се сочи - тази разпоредба е приложима само, ако в закон не е предвиден по-кратък срок, какъвто безспорно е предвиден, съобразно текста на приложимата редакция на нормата на чл.115, ал.1 от КСО отпреди изменението й, което е в сила от 01.01.2009 година. При тази законодателна уредба е ясно, че по отношение на вземанията на НОИ, произхождащи от надвзети пенсии и съответно за лихвите върху тях, за периода от 01.01.2011 год. до 31.06.2016 год., ще се прилага разпоредбата на чл.115 ал.1 от КСО, в редакцията след изменението, в сила от 01.01.2009 година. При това положение, за вземанията на НОИ, произхождащи от надвзети пенсии (неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и съответно за лихвите върху тях, за периода от 01.01.2011 год. до 31.06.2016 год., този петгодишен погасителен давностен срок започва да тече от момента/датата/ на възникване на вземането и изтича към датата на изминаване на петте години, като в случая е особено съществено да се прецени, налице ли е прекъсване или спиране на давността и към кой момент става това, предвид сравнително продължителния период от време, през който са възникнали тези вземания. Следва да се посочи в тази връзка,  че съгласно разпоредбата на чл.115 ал.2 от КСО, давността се прекъсва било с влизането в сила на разпореждането за установяване на вземането, било с предприемане на действия по принудително изпълнение, като съгл. ал.3 на същия текст, от прекъсването на давността започва да тече нова давност, но същевременно, КСО никъде не урежда основанията за спиране на давността. Този въпрос е от значение в настоящото производство и в тази връзка следва да се приеме, че приложима е нормата на чл.172 ал.1 т.1от ДОПК, съгласно която давността спира със започването на производство по установяване на публичното вземане и до издаване на акта, но за не повече от една година, с оглед безспорно публичния характер на цитираните вземания. Тези вземания са такива, според настоящия състав, като незаконосъобразно извършени осигурителни разходи по смисъла на чл.162 ал.2 т.4 от ДОПК и това е така, тъй като, в резултат на неправилно деклариране на осигурителен стаж и доход, на Б. е бил определен по-голям размер на отпуснатата на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съгласно разпореждане № 99/06.02.2001 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - гр.Пловдив, като при това положение надвзетите суми за пенсия несъмнено, и както вече бе казано по-горе в настоящото решение, се явяват недобросъвестно получени и подлежат на възстановяване, ведно със съответната лихва. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.172 ал.1 т.4 от ДОПК, където е посочено, че давността спира когато актът, с който е определено задължението, се обжалва, което означава, че давността спира докато трае и съдебният процес относно вземането. 

Изложеното по-горе  налага извода, че началният момент, от който е започнала да тече погасителната давност в случая, е 01.01.2012 год., съответно за лихвите от 01.01.2012 год., като към датата на издаване на процесното Разпореждане № **********, Протокол № 3045-15-115 на ръководител „ПО" при ТП на НОИ – град Пловдив, а именно 01.08.2015 г. и към датата на издаване на потвърждаващото го частично Решение № 2153-15-225 на директора на ТП на НОИ- град  Пловдив - 70.09.2016 год., в съответствие с приложимата редакция на разпоредбата на чл.115 ал.1 от КСО, петгодишният давностен срок е изтекъл за вземанията на НОИ, произхождащи от надвзета пенсия от жалбодателя и лихви върху тях, възникнали в периода от 01.01.2006 год. до 30.12.2010 година, като за останалите вземания, възникнали след тази дата, в съответствие с приложимите редакции на нормата на чл.115 ал.1 от КСО, според настоящия съдебен състав, този петгодишен давностен срок не е изтекъл, поради което настоящата инстанция намира решението на директора на ТП на НОИ – Пловдив за правилно и законосъобразно в тази му част.

Предвид изложеното, съдът намира, че подадената жалба се явява неоснователна  и съдът намира за издадени в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона Разпореждане № **********, Протокол № 3045-15-115/01.08.2016 г. и потвърждаващото го Решение № 2153-15-225/07.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, или иначе казано, в случая не  се констатираха отменителни основания по чл.146 от АПК.

С оглед изхода на настоящото производство и предвид задължителното за органите на съдебната власт тълкуване на относимите правни норми, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОСК на ВАС, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ТП на НОИПловдив в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 3 от КСО, съдът

 

Р  Е   Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ц.Г.Б., с адрес ***. ***, ***, ЕГН ********** против Решение № 2153-15-225 от 07.09.2016 г. на директора на ТП на НОИ-гр. Пловдив, в частта му, с която е потвърдено Разпореждане № **********/ПР-3045-15-115/ от 01.08.2016 г. на длъжностното лице по чл. 98 от КСО.  

 

ОСЪЖДА Ц.Г.Б., ЕГН **********,*** да заплати на ТП на НОИ Пловдив разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 350 лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

 

 

СЪДИЯ :