РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

 

 

 

      РЕШЕНИЕ

 

                                                     

                                                                                            № 1712

 

 

                                                                         гр. Пловдив,  19.10. 2017 год.

 

 

                                                                          В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, IІ отделение, XIІ състав в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесетата година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                                                  

при секретаря РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2267 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба на „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК ***,с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК гр. ***,, представлявано от управителя М.Т.К.против Ревизионен акт № Р-16001615009669-091-001/28.06.2016 г., издаден от В.И.И., на длъжност  началник сектор при ТД на НАП гр. Пловдив, възложил ревизията и Т.И.Б. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 609 от 02.09.2016г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта, с която на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 80 000,00 лв., като са определени съответните лихви за просрочие в размер на 43 905,33 лв.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се претендира неговата отмяна от съда.

Твърденията са, че фактическите констатации, изложени в РД и РА, са напълно необосновани.

Поддържа се също така, че в рамките на ревизионното производство са събрани писмени доказателства, които не са обсъдени в мотивите на РА. Според жалбоподателя, тези доказателства обуславят по категоричен начин извода за фактическо осъществяване на доставките, по които с РА е отказано право на данъчен кредит.

Според доводите на жалбоподателя от страна на органите по приходите не се спори, че услугите по трите фактури, издадени от "К.Т.-1" ЕООД, са били реално извършени. Твърди се, обаче че са извършени съответно от лицата В.А.П., в сервиз в с.Катуница, Пловдивска област и З.Г.Т., в сервиз в с. *********, но доколкото същите не са били работници на "К.Т.-1" ЕООД се оспорва факта на действително изворшване на доставките.

По отношение на рекламните услуги от "Б. Г. - 2007" жалбоподателят твърди, че за изработването на принтер на рекламни стикери не е необходим проект. Не е необходимо да има и документи, удостоверяващи изработката, защото работници или служители на дружеството са могли лесно да напишат и разпечатат на принтер текста на стикерите, които били залепвани на таксиметровите автомобили.

Иска се оспорения ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира се присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникт – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрк.Р., е на становище, че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи съдържащи се в оспорения ревизионен акт и потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив.

 

ІІ. За допустимостта :

4. Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в прежде посочената негова част. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика”  гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За процедурата:

5. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001615009669-020-001/26.11.2015г., издадена от В.И.И., на длъжност началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, е възложено извършване на данъчна ревизия на „Т.Г.“ ЕООД с обхват, установяване на задълженията по данък добавена стойност за периода от  01.01.2011г. до 31.01.2011г. Крайният срок за извършване на ревизията е съответно продължен със Заповед за изменение  на ЗВР  № Р-16001615009669-020-002/07.03.2016г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001615009669-020-003/07.04.2016г. Заповедите са подписани с квалифициран електронен подпис и надлежно връчени на ревизираното лице по електронен път.  

В хода на това ревизионно производство е съставен Ревизионен доклад  № Р-16001615009669-092-001/20.05.2016г. В  срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, е подадено възражение от страна на ревизираното лице. Въз основа на РД е издаден оспореният в настоящото производство ревизионен акт, подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното лице по електронен път.  

В тази насока следва да се констатира, че от представените по делото доказателства съгласно молба на л.342 и сл. се установява, че ЗВР, заповедите за изменение на ЗВР и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.  

Ревизионния акт е обжалван от ревизираното лице с жалба от 22.07.2017г. по описа на Дирекция „ОДОП“ – гр.Пловдив, като с Решение № 609 от 02.09.2016г., Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите е потвърдил процесния ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.

Последвало е подаването на жалба на основание и в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, с която спора относно законосъобразността на ревизионния акт в посочената част, е отнесен пред Административен съд гр.Пловдив,  по повод на която жалба е образувано и производството по настоящото дело.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 и чл.119, ал.2 от ДПОК, по делото е представена Заповед № РД-09-518 от 30.04.2014г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив.

Изложеното до тук налага да се приеме, че ревизионното производство е образувано и съответно ревизионния доклад и ревизионния акт са издадени от надлежно снабдените с правомощията за това органи по приходите. Както ревизионния доклад, така и ревизионния акт са съставени в предвидената за това  форма. Ревизионният акт е валиден административен акт, като издаден от материално компетентен, териториално компетентен и компетентен по степен административен орган, в съответствие и с приетото от Общото събрание на колегиите при Върховния административен съд Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по тълкувателно дело № 10/2016г. Съгласно това решение, ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, не е нищожен.

 

ІV.За фактите:

6. Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, органите на приходната администрация не са признали претендираното от ревизираното дружество право на  приспадане на данъчен кредит за данъчен период 01.01.2011г. до 31.01.2011г. общо в размер на 80 000,00 лв. по данъчни фактури, индивидуализирани в ревизионния доклад, издадени от доставчиците „К.Т. - 1“ ЕООД,“Бг Г. -2007“ ЕООД.

Правото на приспадане на данъчен кредит не е признато на ревизираното дружество по коментираните  фактури, на основание чл. 70, ал.5, от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, като е прието, че не са  налице осъществени доставки на услуги по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗДДС по обсъжданите фактури.

В хода на разглежданото ревизионно производство, на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, на ревизираното лице са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения № P-16001615009669-040-001/08.12.2015г. и № Р-  16001615009669-040-002/01.03.2016 г.

Връчени са и искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети лица /ИПДПОТЛ/ №  Р-16001615009669-041-001107.04.2016 г. на З.Г.Т., с. Брестник и №  Р- 16001615009669-041-002/08.04.2016 г. на В.А.П. от ******* - изпълнители на услуги.

Съгласно протокол №  0730891/28.12.2015г. е извършено приобщаване към доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство на  постановление, издадено от Окръжна Прокуратура Пловдив от 27.10.2015 г. за възлагане на ревизия, ведно със събрани доказателства по дело 5783/2014 г.  

На основание чл.45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на доставчиците "К.Т. - 1" ЕООД и "Б. Г. - 2007", както и проверки в информационната система на НАП. Въз основа на тези данни органите по приходите са приели следното по отношение на правото на данъчен кредит по процесните фактури.

7.  Относно  непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 75 000,00 лв. по данъчна фактура № 109/23.01.2011г. с предмет на доставката „извършване на тенекеджийски и бояджийски услуги на 27 автомобили“, данъчна фактура №  111/23.01.2011г. с предмет на доставката „вложени авточасти на 27 автомобили периода 01.01.2011г. до 20.01.2011г. по опис“ и данъчна фактура №  112/23.01.2011г. с предмет на доставката  „извършване на монтьорски услуги на 27 автомобили за периода 01.01.2011г. до 20.01.2011г.“, издадени от “К.Т. - 1" ЕООД с. Катуница, на обща стойност 375 000,00 лв. и с общо начислен ДДС в размер на 75 000,00 лв.

На основание чл. 45 от ДОПК в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на "К.Т. - 1" ЕООД, резутатите от която са обективирани в съответно съставения протокол №  П-1 600 1615213784-141-001 /28.12.2015 г.

При насрещната проверка е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения с изх.№  70-00-12563/09.12.2015г. на представител на проверяваното лице, по повод на което са представени единствено копия на издадените фактури. Не са представени документи за разплащания, нито счетоводни справки за начина на осчетоводяване на спорните фактури в счетоводството на проверяваното лице. Няма доказателства относно кадровата и техническа обезпеченост за извършване на процесните услуги.

Извършени са и проверки в информационната база данни на НАП, които са  установили, че през м.01.2011г., когато са издадени процесните фактури, в "К.Т.  1" ЕООД, е имало назначени 2-ма работещи по трудов договор лица - отчетник счетоводство и продавач - консултант. Установено е, че дружеството има регистриран ЕКАФП с инд. №  на ФУ : DY148224 и инд. №  на ФП : 36293366 в обект - офис в гр. Пловдив, ******** Установени са също така и данъчно - осигурителни задължения на "К.Т. - 1" ЕООД към бюджета  в размер над 1 млн.лв., в т.ч. и по СД по ЗДДС за м.01.2011 г. в размер на 76366,66 лв. главница и лихви в размер на 39724,18 лв.

От страна на ревизираното дружество са представени фискални бонове към спорните фактури, издадени от "К.Т. - 1" ЕООД, които са нечетливи и по отношение на които е прието, че не е възможно да се установи дали са издадени от регистрирания ЕКАФП.

Съгласно Протокол Кд-73 № 0730891/28.12.2015г. е извършено приобщаване към доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство на събрани доказателства от Окръжна прокуратура Пловдив, получени с писмо вх.№  11-04-233/30.10.2015г.,а именно : Постановление за възлагане на извършването на ревизия от 27.10.2015г. от Окръжна прокуратура Пловдив и писмени обяснения от седем броя физически лица, съгласно които са установени следните факти и обстоятелства:

Извършените през м 01.01.2011г. доставки с получател “Т.Г." ЕООД по процесните три броя данъчни фактури, не са извършени в действителност от "К.Т. - 1" ЕООД с. Катуница от следните лица - В.А.П. от с.Катуница и З.Г.Т. от с.Брестник, общ. Родопи. Тези лица не са свързани в трудови или други правоотношения с “К.Т. - 1" ЕООД.

Съгласно присъединените писмени обяснения от З.Г.Т. от 07.07.2015г. във връзка с преписка №  117730-6149/2015г. от описа на Отдел "Икономическа полиция" про Од на МВР Пловдив същият е извършвал бояджийски услуги.

Съгласно присъединените писмени обяснения от В.А.П. от 11.06.2015г. във връзка с преписка № 117730-6149/2015г. от описа на Отдел "Икономическа полиция" про ОД на МВР Пловдив същият заедно с П.Н. е извършвал авторемонтни услуги през периода м.март 2009г.- м.12.2009г. в гараж в с.Катуница, ул."9-ти септември" №  11, като лицето категорично е заявило, че не е извършвало авто бояджийски услуги и ремонтни дейности на автомобили, собственост на “Т.Г." ЕООД.

Съгласно присъединените писмени обяснения от С.Г.Ч./управител на "К.Т. -1“ ЕООД/ от 16.06.2015г. във връзка с преписка №  117730-6149/2015г. от описа на Отдел "Икономическа полиция" при ОД на МВР Пловдив същият е извършвал договарянията за цената на услугите за боядисването на автомобилите и за монтьорките услуги. Плащанията са извършени от С.Г.Ч., като паричните средства са взети от счетоводителката И.У. С писмено обяснение от 17.07.2015г. С.Г.Ч.декларира, че фактури № 109/23.01.2011г., 112//23.01.2011г. и 111/23.01.2011г. не са попълнени от него и не разпознава като свой, почерка с който са написани, не разпознава като свой и подписа, положен от негово име.

В хода на ревизията на основание чл.37, ал.5 от ДОПК са изпратени ИПДСПОТЛ, както следва:

ИПДСПОТЛ изх.№  94-00-28691О7.04.2016г. до З.Г.Т. с ЕГН ********** от с.Брестник. С писмо вх.№  94-00-2869/03.05.2016г. от З.Г.Т. са представени писмени обяснения, съгласно които същият е заявил следното: „През 2010г-2012г. съм бил назначен по трудов договор в „K. Т. - 1“ ЕООД и „Б. Г. - 2007 ЕООД собственост на С. Ч.. Извършвал съм бояджийски услуги на 27 броя автомобили собственост на “Т.Г.“ ЕООД в сервиз в с.Брестник, за който не съм издавал документи, тъй като съм бил работник във фирмата. Мисля, че периода в който работих за С. Ч. беше 2010г. до 2012г. и извършвах бояджийски услуги. Изплащали са ми само заплата съгласно ведомости за заплати, не съм получавал пълната стойност за изработката на автомобилите. Нямам спомен за датите на изплащане. Това е било много отдавна. Не съм запознат за чия сметка са били материалите с които съм работил по тези автомобили. Собственика С.Ч.ми носеше материалите които съм поисквал за боядисването на тези автомобили. Понякога материали ми е носел и М.К.от който разбрах, че тези 27 броя автомобили са на неговата фирма „Т.Г.“ ЕООД. Нямам спомен дали всички автомобили са имали регистрационни номера но мисля, че повечето от тях бяха нов внос без табели и номера.“

Извършената проверка в ПП „СУП“ относно осигуряване на лицето З.Г.Т., е установила, че за периода 01.01.2010г. до 31.12.2012г. лицето З.Г.Т. не е осигурявано от осигурител, т.е. не е било назначено по трудов  договор от рабодател, видно от Справка - данни за осигуряването по ЕГН. Също така е установено, че за периода 2010г.-2012г. лицето З.Г.Т.  не е било назначено по трудов договор в "К.Т. - 1" ЕООД и в "Б.-Г.-2007“ ЕООД, видно от справки Актуално състояние на всички трудови договори.

С оглед на тези данни органите по приходите са приели за недостоверни представените писмени обяснения от З.Г.Т. в хода на ревизията.   

ИПДСПОТЛ изх.№  94-00-2909/08.04.2016г. до В.А.П.. От проверяваното лице са представени изисканите документи и писмени обяснения с писмо вх.№ 94-00-2909/09.09.2016г., съгласно които: "Когато открих сервиза в с.Катуница ул."9-ти септември М.К.ме помоли да му дам фиктивен договор за наем на сервиза тъй като помещението е моя собственост. К. каза че няма седалище на фирмата и затова му трябва фиктивен договор за наем, за да получава пощата си на този адрес. Договора за наем бе издаден в началото на 2009г., за срок от една година. По договора за наем не съм получавал никакви пари и никакви други възнаграждения. Автосервиза работеше от началото на 2009г. до началото на 2010г., в който не са се ремонтирали коли нито на М. К., нито на С.Ч. Ч. не го познавах до 2013г. и не го бях виждал до този момент никога. След разговор с К. за здравни осигуровки той ми предложи да ме назначи във фирмата му "Б. Г.- 2007" ЕООД. По късно разбрах, че собственик на фирмата е С.Ч. Г-н К. е управлявал фирмата с пълномощно предоставено му от г-н Ч., за което разбрах по късно от полицията. Не след дълго полицията започна да ме търси в дома ми за разпит във връзка с г-н К., за който в последствие разбрах, че назначавал бременни жени на максимална заплата /за да им взима майчинството/. На адреса ми в с.Катуница ул. "9-ти септември" 11 започнаха да пристигат писма от различни институции адресирани до г-н Ч.  и фирмите му."

Въз основа на тези данни от страна на органите по приходите е прието, че на основание чл.53 от ДОПК от В.А.П. са дадени писмени обяснения, съгласно които проверяваното лице декларира, че не е извършвал ремонти на автомобили, собственост на “Т.Г." ЕООД, "Б.Г.-2007" ЕООД и "К.Т.-1" ЕООД в сервиз в с.Катуница, ул."9-ти септември" №  11. Лицето твърди, че е бил назначен фиктивно във фирмата на С.Ч.от началото на 2009г. до началото на 2010г., не е получавал никакви суми за ремонти на автомобили собственост на М.К.и С.Ч..

Извършената проверка в ПП СУП относно осигуряване на лицето В.А.П. за периода 2010г.-2012г. е установила, че лицето не е било, назначено по трудов договор в "К.Т. - 1" ЕООД, видно от справки Актуално състояние на всички трудови договори.

Въз основа на така събраните доказателства в хода на ревизията от страна на органите по приходите е прието следното:

Въз основа на представената хронология на осчетоводяването на извършените покупки от “Т.Г." ЕООД е констатирано, че същите са осчетоводени по дебита на с/ка 602 "разходи за външни услуги".

От присъединените доказателства, се установи, че лицето З.Г.Т. е реалният извършител на бояджийски услуги, като същото лице няма никакво трудово правно или друго  правоотношение с "К.Т. - 1" ЕООД.

Съгласно представените писмени обяснения от В.П.е установено, че същия не е извършвал ремонти на автомобили, собственост на “Т.Г." ЕООД, "Б. Г. - 2007" ЕООД и “К.Т. - 1" ЕООД  в сервиз в с. Катуница , ул.” 9- ти септември” № 11 и не е получавал никакви суми за ремонти на автомобили собственост на М.К.и С.Ч..

Управителя на “К.Т. - 1" ЕООД С.Г.Ч.е декларирал, че фактури № 109/23.01.2011г., 112/23.01.2011г. и 111/23.01.2011г. не са попълнени от него и съответно не са подписани от него.

Извършената проверка в информационните масиви на ТД на НАП, резултатите от която са обективирани в Протокол КЗ -73 № 1029097/16.03.2016г. е установила, че през месеца на издаване на фактурите в "К.Т. - 1" ЕООД няма назначени лица по трудов договор с необходимата квалификация, за извършване на бояджийски, автотенекеджийски и монтьорски услуги.

8. Относно  непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5000,00 лв. по данъчна фактура №  574/19.01.2011г. с предмет на доставката „извършване на рекламна услуга с рекламни стикери на таксита за период 01.06.2010г. до 31.12.2010г.“, издадена от „Б.Г.-2007“ ЕООД на стойност 25 000, 00лв. и начислен   ДДС в размер на 5000,00 лв.

На основание чл. 45 от ДОПК в хода на ревизията е извършена насрещна проверка на "Б.ГЛ.-1" ЕООД, резутатите от която са обективирани в съответно съставения протокол № П-16001615213780-141-001728.12:2015г. При проверката е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС на 22.02.2007г. и е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 11.02.2013г. по инициатива на органа по приходите от 01.02.2012г. на основание чл.176 от ЗДДС. Изготвено е ИПДПОЗЛ с изх.№ 70-00-12562/09.12.2015г., което е връчено на декларирания електронен адрес на дружеството : ******* на 15.12.2015г. По повод връченото искане с писмо вх. № 70-00-12562/22.12.2015г. от “Б. Г.– 2007 “ ЕООД са представени заверени  копия на следните документи: данъчна фактура № 574/19.01.2011г. на стойност 25000,00 лв., е ДДС в размер на 5000,00 лв. с предмет на доставката „извършване на реклама с рекламни стикери на таксита за периода 01.06.2010г.-31.12.2010г.“ и Договор за реклама от 01.06.20 10г., сключен между "Т.Г." ЕООД в качеството му на  възложител и "Б.Г.-2007" ЕООД в качеството му на изпълнител. Не са представени други документи, фактури за предходни доставчици и писмени обяснения.

Извършената проверка в информационните масиви на ТД на НАП – Пловдив е установила, че в дневника за продажбите и СД по ЗДДС на “Б. Г. – 2007” ЕООД за периода 01.01.2011г. – 31.01.2011г. е включена данъчна фактура № 574/19.01.2011г. с данъчна основа на стойност 25 000.00 лв., и ДДС в размер на  5000, 00 лв.

Не са представени документи, въз основа на които да е възможно да се установи счетоводното отразяване на доставката. Не са представени документи за извършено плащане по фактурата.

Съгласно представения Договор от 01.06.2010г., сключен между “Т.Г.” ЕООД в качеството си на възложител и “Б. Г. - 2007” ЕООД в качеството си на изпълнител, възложителят възлага на изпълнителя реализирането на подвижна реклама чрез МПС – 40 броя таксита чрез рекламни стикери и табели за периода  юни 2010г. до декември 2010г., като се задължава да плати сумата от 30 000.00 лв.  с включен ДДС. Рекламата се извършва чрез рекламни стикери и елементи, разпечатани на принтер. Съгласно представения договор изработването на стикерите е за сметка на изпълнителя.

Нито от ревизираното лице, нито от изпълнителя "Б.Г.-2007" ЕООД са представени данни относно предмета на извършената реклама, относно съдържанието на рекламните стикери, от сключения договор също не става ясно съдържанието на рекламните стикери. В този контекст е установено, че "Т.Г.-2007" ЕООД като възложител на рекламната услуга не притежава лиценз за извършване на таксиметрова дейност през периода на извършване на рекламата и през 2011г., видно от представената декларация от ревизираното лице с писмо вх. №  70-00-2375 от 08.03.2016г. Също така от изпълнителя “Б.Г.” ЕООД не са представени фактури за закупени материали, необходими за изработването на рекламни стикери.

Извършената проверка в информационните масиви на НАП – Пловдив, резултатите от която са обективирани в Протокол КЗ - 73 № 1029097/16.03.2016г. по отношение на доставчика на “Б. Г. -2007” ЕООД е установила следното: 

През м.01.2011г. в "Б.Г.-2007" ЕООД е имало назначени 101 работещи по трудов договор лица: 1 касиер, 2-ма автомонтьори, 3-ма миячи на МПС, 1 куриер, 2-ма диспечери и 91 броя таксиметрови шофьори с код по: КИД 6022 -"таксиметров пътнически транспорт" и код по КИД 4932 -  пътнически таксиметров превоз.

През м.01.2011г. "Б.Г.-2007" ЕООД има регистриран ЕКАФП с инд.№  на ФУ: DY148794 и инд.№  на ФП : 36293936 - офис в гр.Пловдив, Брезовско шосе №  126. От страна на ревизираното лице е представен фискален бон, прикрепен към данъчна фактура № 109/23.01.2011г., издадена от "Б. г.- 2007" ЕООД, като от същия е избледнял и не става ясно дали е издаден от ЕКАФП с инд.№  на фу : DY148224 и. инд.№ на ФП : 36293366.

Извършената проверка в ПП „СУП“ е установила, че  към 16.03.2016г. "Б. г. - 2007" ЕООД има данъчно - осигурителни задължения в общ размер на 201743,33 лв.

Въз основа на така събраните доказателства ва хода на ревизията от страна на органите по приходите е прието следното:

Въз основа на представената хронология на осчетоводяването на извършените покупки от “Т.Г." ЕООД се констатира, че същите са осчетоводени по дебита на с/ка 602 "разходи за външни услуги" .

Нито от страна на ревизираното лице, нито от страна на изпълнителя "Б.Г.-2007" ЕООД са представени данни относно предметът на извършената реклама, относно съдържанието на рекламните стикери, като от сключения договор не става ясно съдържанието на рекламните стикери. “Т.Г.” ЕООД, като възложител на рекламни услуги не притежава лиценз за извършване на таксиметрова дейност през периода на извършване на рекламата и през 2011г., видно от представената декларация с писмо вх.№  70-00-2375 от 08.03.2016г. Дейността на ревизираното дружество през ревизирания период е продажба на МПС и отдаване под наем на  автомобили.

От изпълнителя по сключения договор за реклама от 01.06.2010г.  "Б. Г. - 2007" ЕООД не са представени фактури за закупени материали, необходими за изработването на рекламните стикери.

9. Така, от страна на органите по приходите е формиран крайният извод, че не са налице осъществени доставки на услуги по смисъла, вложен в разпоредбите на чл.9, ал.1 от ЗДДС по процесните фактури, издадени от сочените доставчици „К.Т. - 1“ ЕООД,“Б. Г. - 2007“ ЕООД на ревизираното дружество, които не удостоверяват реално осъществени доставки на услуги от вида на процесните и възникнало данъчно събитие.    

Предвид изложеното, и на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, във вр. с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС органите по приходите, са отказали да зачетат декларираното от жалбоподателя право на приспадане на данъчен кредит в  размер на 80 000,00 лв. лв. по обсъжданите данъчни фактури, издадени от посочените доставчици.

10. В хода на съдебното производство е изслушано и прието без заявени резерви от страните и заключение на вещото лице Н.Д.А. по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза /ССЕ/, л.304 и сл. Вещото лице, въз основа на данните по делото и извършване на необходимите проверки е дало следното заключение по поставените въпроси:

Фактури с № 109/23.01.2011 г. за извършени тенекеджийски и бояджийски услуги за 27 бр. автомобили с ДО 50000,00 лв. и ДДС в размер на 10000,00 лв., №  111/23.01.2011г. за вложени части на 27 бр. автомобили по опис с ДО 166666,67 лв. и ДДС в размер на 33333,33 лв., № 112/23.01.2011 г. за извършване на монтьорски услуги на 27 бр. автомобили с ДО 158333,33 лв. ДДС в размер на 31666,67 лв., №  574/19.01.2011г. с предмет на реклама с рекламни стикери на таксита с начислен ДДС 5000,00 лв. са били осчетоводени в счетоводството на "Т.Г." ЕООД по с/ка 453/1 за процесния период. Включени са в СД по ЗДДС за м 01.2011 г. и в дневника на покупките показано в табличен вид в раздел трети на заключението. Има отразени плащания по тях извършени в брой.

Фактура № 574/19.01.2011г. с предмет извършване на реклама с рекламни стикери на таксита с начислен ДДС 5000,00 лв. е осчетоводена в счетоводството на „Б. Г. –2007“ ЕООД по с/ка 453/2, включена е в дневника на продажбите. Осчетоводено е плащане по нея в брой получени в касата на дружеството.

Фактури с № 109/23.01.2011 г. за извършени тенекеджийски и бояджийски услуги за 27 бр. автомобили с ДО 50000,00 лв. и ДДС в размер на 10000,00 лв., №  111/23.01.2011 г. за вложени части на 27 бр. автомобили по опис с ДО 166666,67 лв. и ДДС в размер на 33333,33 лв., №  112/23.01.2011 г. за извършване на монтьорски услуги на 27 бр. автомобили с ДО 158333,33 лв. ДДС в размер на 31666,67 лв., са осчетоводени в счетоводството на "К.Т. - 1" ЕООД за процесния период по с/ка 453/2. Включени са в дневника на продажбите и СД по ЗДДС за м 01.2011 г., показани в табличен вид в раздел трети на заключението. Отразени са плащания по тях, в брой.

През м. януари 2011 г. В.А.П. е бил работник на "Б. Г.- 2007" ЕООД по трудов договор. В счетоводната кантора обслужвала дружеството не се съхраняват разплащателни ведомости, но има данни за регистриран в ТД на НАП трудов договор за м. 01.2011 г. с трудово възнаграждение в размер на 1400,00 лева. Няма данни за регистриран трудов договор сключен с "К.Т. -1" ЕООД.

11. В хода на съдебното производство към доказателствения материал по делото са приобщени и документите, по които е работило вещото лице по приетата съдебно - счетоводна експертиза, съгласно молба под  опис на л. 315 и следващи от делото.

12. В хода на съдебното производство са ангажирани и гласни доказателствени средства, като е разпитан свидетелят П. З. Г.. Разпитан по делото свидетелят е заявил, че той лично чрез своята фирма е извършвал изработка на рекламни спикери за “Т.Г.” ЕООД. Правил му реклама в рекламна агенция “П. А.”. До преди 3-4 години работил. Стикерите се изработвали на фолио и на дигитална машина. Специално с тези  спикери на фолио, е работил с почти всички таксита в града. Извършвал този вид услуга за  управителя на таксиметровата фирма С.М.К.е идвал с управителя С.Правил е много реклами през 2010г.-2011г. Стикерите представлявали рязано фолио. Машината била  ролкова, на нея се режели отделни букви,  които се лепяли на коли. Стикерите се лепяли по вратите и по багажниците на колите. Правил е и цифри за кодовете на такситата, рекламни надписи. Рекламите били различни, в конкретния случай надписът бил за продажба и за отдаване под наем на автомобили. “Т.Г.” ЕООД се занимавала с отдаване под наем и с продажба на  коли. Като бройки стикерите не били  по - малко от 100 бройки,  защото не взимали поръчки за по - малко от 100 бройки. Свидетелят е давал и на други колеги да изработват стикери, защото не могли да смогнат с работата.

 

V.За правото :

13. В случая, на първо място следва да се констатира, че релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода на ревизионно производство, осъществено по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Ревизията е завършила с издаването на оспорения ревизионен акт, който е постановен в изискваната от закона писмена форма и съдържа законоустановените реквизити съобразно разпоредбата на чл. 120 от ДОПК.

Впрочем спор по тези обстоятелства не се формира между страните по делото.

14. Разрешаването на текущия административноправен спор по същество, налага в случая да се констатира, че противоположните становища на страните, поддържани в производството се концентрират по отношение на наличието на осъществени доставки, в случая на услуги, като проявени юридически факти, последица от който е възникването на съответните данъчни права и задължения за страните по тях.

15. Описаните в предходния раздел на решението данни, налага да се приеме за установено следното :

Пряко приложимото в случая национално право, предвижда следното:

Според чл.9, ал.1 от ЗДДС -  Доставка на услуга е всяко извършване на услуга.

Общата формулировка на понятието “услуга” в чл.8 от ЗДДС включва в себе си, не само сделките, квалифицирани от гражданскоправна гледна точка, като договори за изработка или поръчка, но и всякакви други сделки и правни действия, които могат да се определят като доставка по смисъла на чл.8 и чл.9 от ЗДДС, и имат за предмет блага, различни от стока и пари в обръщение, като законно платежно средство.

Съответно, според другата легална дефиниция, възведена в чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.

В чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е предвидено, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС пък предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

16. Разрешаването на текущия административноправен спор, налага да се съобразят и някои разрешения, дадени от Съда на Европейския съюз по отправени до него и то от български съдилища преюдициални запитвания.

Така в Решение на Съда (втори състав) от 18 юли 2013 година по дело C-78/12 („Е.-К" ЕООД срещу Директора на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението", София, при Централно управление на Националната агенция за приходите) е указано следното:

„…запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали „Е.-К” може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки ……… За целите на тази обща преценка посочената юрисдикция може да вземе предвид данни относно доставки, предхождащи или следващи разглежданите в главното производство, както и свързани с тях документи като сертификати и свидетелства, издадени за транспортирането или за износа на съответните животни. Във връзка с това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право се претендира с измамна цел или с цел злоупотреба……… Това е така, когато самото данъчно задължено лице извършва данъчна измама или когато знае или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС……… Обратно, не е съвместимо с режима на правото на приспадане по Директива 2006/112 да се санкционира с отказ да се признае това право данъчно задължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата от доставки преди и след извършената от данъчно задълженото лице е свързана с измама с ДДС….“.

В решението, отново се препраща към предишни указания на Съда, за това, че данъчната администрация не може по принцип да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.

Повече от ясно е че, няма никаква причина, цитираните до тук разрешения на Съда на Европейския съюз, да не бъдат съобразени в пълнота при разглеждането на конкретния административноправен спор, с който е сезиран административният съд.

17. Несъмнено е, че процесните първични счетоводни документи, касаят не нещо друго, а договори за изработка. Според легалната дефиниция, възведена в чл. 258 от ЗЗД (във връзка с чл. 288 от ТЗ) - С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение.

Това налага да се определи, че договора за  изработка е –  двустранен /задължения възникват за двете страни/; възмезден /налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на сключването му/; консенсуален /за сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/; неформален. Договорът за изработка е за facere. С него изпълнителят се задължава да “изработи нещо” – един предмет на труда, един конкретен трудов резултат. Другото съществено условие от съдържанието на договора за изработка е възнаграждението.

Очевидно, определянето или предаването на трудовия резултат, който изпълнителят се е задължил да престира по договора за изработка е фактическо действие, което има за последицата преминаването му във владение на получателя по доставката и съответно на добиването на възможността, той да се разпорежда с него като собственик.  

18. Изложените до тук съображения, съотнесени с конкретиката на текущия казус, налагат да се посочи, че за да се установи наличието на процесните доставки като позитивно проявени факти, необходимо бе да се установи конкретното, фактическо определяне или предаване на трудовия резултат, който изпълнителят се е задължил да престира на получателя по доставката и съответно да се приеме, че нему е прехвърлено правото за разпореждане като собственик. Именно, съотнасянето на посочените до тук правни норми, налагаше в настоящият процес да се установи къде, кога и как процесните трудови резултати са били конкретно индивидуализирани по съгласие на страните или пък физически предадени от продавача в разпореждане на купувача по сделката. Все в тази насока, следваше в хода на производството да се установи кога и как и от кого са изработени трудовите резултати, който изпълнителят се е задължил да престира, от кого и съответно на кого са предадени.

В тази насока очевидно би следвало да се установи по несъмнен начин времето и начина на фактическо осъществяване на доставките и съответно предоставянето на процесните услуги, като конкретен трудов резултат по договорите за изработка, който изпълнителят се е задължил да престира и предоставянето му във владение на жалбоподателя.

Тези именно данни следваше да бъдат заявени и доказани от жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния закон способи.

В тази именно насока, нему бяха дадени изрични указания във връзка с разпределение на доказателствената тежест в процеса. 

В хода на административната и съдебната процедура са представени  някакви писмени документи, така както бяха описани в предходния раздел на настоящото решение. Действително, те съдържат някакви данни за извършването на сделки с процесните услуги, но тези данни, включително преценени в тяхната съвкупност, не дават конкретен и ясен отговор на посочените въпроси дали, къде, кога и как дружеството жалбоподател е получило, конкретния трудов резултат за който се е задължил съконтрагента му по сделките за предоставяне на услуги.

19. Според данните описани  в предходния раздел на решението :

19.1.По отношение на доставките на услуги с предмет „извършване на тенекеджийски и бояджийски услуги на 27 автомобили“, „вложени авточасти на 27 автомобили периода 01.01.2011г. до 20.01.2011г. по опис“, „извършване на монтьорски услуги на 27 автомобили за периода 01.01.2011г. до 20.01.2011г.“ по процесните фактури, издадени от доставчика „К.Т.-1“ ЕООД.

- По отношение на доставчика „К.Т.-1“ ЕООД, е установено, че същия не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост необходима за действителното изпълнение на спорните доставки. Дружеството - доставчик няма декларирани търговски обекти, няма назначени лица по трудови и граждански договори, притежаващи съответните специалности съотносими към предмета на процесните доставки. Впрочем, изцяло в този смисъл са и експертните изводи на вещото лице по неоспорената съдебно - счетоводна експертиза която съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвена от вещо лице, притежаващо необходимите специални знания.

- По делото липсват каквито и да било данни от които да е възможно да се формира извод за конкретните параметри на услугите, като вида и количеството на конкретно свършена работа,  мястото, времето и начина на осъществяване на сделките, конкретните физически лица, извършили трудовите резултати, предмет на процесните първични счетоводни документи, като приемо - предавателни протоколи, количествени сметки, отчети за извърена работа и прочие.    

- Действително следва да се констатира, че приобщените в хода на ревизионното производство доказателства, събрани при извършени проверки от Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР Пловдив съдържат известни данни, че лицата З.Г.Т. и В.А.П.са извършвали услуги от вида на процесните по фактури № № 109/23.01.2011г., 112/23.01.2011г. и 111/23.01.2011г., издадени от „К.Т.-1“ ЕООД, но тези данни не могат да формират извод за действително извършени доставки именно по спорните фактури, издадени от доставчика „К.Т.-1“ ЕООД, доколкото  по отношение на посочените две лица е категорично установено въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, че не са свързани в трудови или други правоотношения с издателя на фактурите “К.Т. - 1" ЕООД. В този контекст следва в случая да се посочи, че по делото няма спор, че лицата З.Г.Т. и В.А.П. са извършвали услуги от вида на тези по процесните фактури № № 109/23.01.2011г., 112/23.01.2011г. и 111/23.01.2011г., издадени от „К.Т. -1“ ЕООД. Спорен е въпросът, с оглед и доводите на ответника, дали и доколко услугите по процесните фактури, издадени на жалбоподателя „Т.Г.“ ЕООД са извършени от доставчика „К.Т.-1“ ЕООД чрез негови кадрови и технически ресурси, именно което обстоятелство не установено по категоричен начин. В тази насока е необходимо да се посочи, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва предвидените в закона изисквания да са изпълнени по отношение на конкретната доставка и посочените страни по доставката, т.е. не е достатъчно услугите по принцип да са извършени, а е необходимо да се извършени именно от лицето, посочено като доставчик в издадената  данъчна фактура. В този смисъл дори и да се възприеме, че услугите по процесните фактури са извършени от посочените две физически лица(по отношение на които е установено, че не се намират в трудово-правна или друга връзка с „К.Т.-1“ЕООД), в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя, то това обстоятелство е ирелевантно по отношение правото на данъчен кретит по процесните три данъчни фактури, издадени от доставчика „К.Т.-1“ ЕООД, като тези аргументи на жалбоподателя само потвърждават тезата, че документите за осъществяване на спорните доставки, издадени от доставчика "К.Т.-1“ ЕООД" ООД, са съставени единствено с оглед нуждите на доказването на изпълнение на услугите от това лице. Впрочем, изцяло в подкрепа на този извод са приобщеното по преписката писмено обяснение от 17.07.2015г. от С.Г.Ч., съгласно което фактури № 109/23.01.2011г., 112//23.01.2011г. и 111/23.01.2011г. не са попълнени от него,  не разпознава като свой, почерка с който са написани, не разпознава като свой и подписа, положен от негово име.

- Несъмнен извод за наличието на действително осъществени доставки на процесните услуги не може да бъде обоснован въз основа на данните по делото за извършени плащания в брой по процесните фактури. Фактът на извършено плащане, сам по себе си е недостатъчен да обоснове извод за действително осъществяване на доставките по коментираните фактури, при положение, че по делото не се установи конкретното, фактическо определяне или предаване на индивидуализираните трудови резултати на получателя по доставките, за да може съответно да се приеме, че нему е прехвърлено правото на разпореждане като собственик. В този контекст следва да се преценяват и експертните изводи на вещото лице по приетата съдебно - счетоводна експертиза, установяващи факта на плащане в брой по процесните фактури, издадени от доставчика „К.Т.-1“ ЕООД.

- Изготвената по делото съдебно - счетоводна експертиза досежно отразяване на фактурите в отчетните регистри и осчетоводяването им, както от страна на жалбоподателя, така и от неговия доставчик и документите на които тя се основава също така не могат да формират извод за действително извършени доставки по спорните фактури. Обстоятелството, че процесните фактури са отразени в отчетните регистри на жалбоподателя и на доставчика, съответно са осчетоводени по сметка 453/1 от страна на жалбоподателя, съответно по сметка 453/2 от страна на неговия доставчик,  не е достатъчно да обоснове извод за фактическо предаване, съответно получаване на трудовите резултати по процесните фактури от жалбоподателя. Осчетоводяването на доставките в счетоводството на жалбоподателя и неговия доставчик може да се разглежда единствено като косвено доказателство за извършването на услугите от страна на доставчика и като такова не е достатъчно, за да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на конкретното фактическо твърдение относно действителността на процесните доставки (каквато е целта на пълното доказване). Жалбоподателят, следваше да докаже по пътя на пълно и главно доказване, че процесните фактури удостоверяват действителни доставки на услуги, тъй като именно той носи доказателствената тежест относно факта, релевантен за спорното право на данъчен кредит, който е предмет на главното доказване (наличието на действително извършена доставка). Косвеното доказване обаче, е недостатъчно за главното доказване. За да се постигне то чрез косвено доказване, е нужна такава система от доказателствени факти, която като изключи всяка вероятност, да създаде сигурност, че фактът индициран чрез съвкупността от доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил, защото главното доказване трябва да бъде винаги пълно.

19.2. По отношение на доставката на услуга с предмет „извършване на рекламна услуга с рекламни стикери на таксита за период 01.06.2010г. до 31.12.2010г.“ по порцесната фактура, издадена от „Б.Г.-2007“ ЕООД.

- По отношение на доставчика „Б.Г.-2007“ ЕООД, е установено, че същия не разполага с материална, техническа и кадрова обезпеченост необходима за действителното изпълнение на спорната доставка. Дружеството - доставчик няма декларирани търговски обекти, няма назначени лица по трудови и граждански договори, притежаващи съответните специалности съотносими към предмета на процесната доставка. Тези изводи не се променят в никаква степен с оглед експертните изводи на вещото лице по приетата съдебно- счетоводна експертиза, съгласно които през м. януари 2011 г. В.А.П. е бил работник на "Б. Г. - 2007" ЕООД по трудов договор, регистриран в ТД на НАП с трудово възнаграждение в размер на 1400,00 лева. В случая експертът установява един факт, който е неспорен по делото, като, каза се, в хода на ревизията е установено, че през м.01.2011г. в "Б.Г.-2007" ЕООД е имало назначени 101 работници по трудов договор (включително и лицето В.А.П.), които обаче притежават специалности, които не могат да бъдат съотвесени към предмета на процесната доставка.

- По делото липсват каквито и да било данни от които да е възможно да се формира извод за конкретните параметри на услугата, като вида и количеството на конкретно свършена работа,  мястото, времето и начина на осъществяване на сделката, конкретните физически лица, извършили трудовия резултат, предмет на процесния първичен счетоводен документ, като приемо - предавателни протоколи, количествени сметки, отчети за извърена работа и прочие.   

- Нито от ревизираното лице, нито от изпълнителя "Б.Г.-2007" ЕООД са представени каквито и да е данни относно предмета на извършената реклама, относно съдържанието на рекламните стикери, от сключения договор също не става ясно какво е съдържанието на рекламните стикери. В обсъждания контекст следва да се посочи, че предмета на рекламната услуга отразен в  процесната фактура е „извършване на рекламна услуга с рекламни стикери на таксита за период 01.06.2010г. до 31.12.2010г.“, но в хода на ревизията е безспорно установено, че  "Т.Г." ЕООД, като възложител на рекламната услуга не притежава лиценз за извършване на таксиметрова дейност през периода на извършване на рекламата и през 2011г.

- Съгласно представения Договор от 01.06.2010г., сключен между “Т.Г.” ЕООД и “Б. Г. - 2007” ЕООД, изработването на стикерите е за сметка на изпълнителя – „Б.Г.-2007“ ЕООД, но от страна на изпълнителя не са представени фактури за закупени материали, необходими за изработването на рекламни стикери.

-  Несъмнен извод за наличието на действително осъществена доставка на процесната услуга не може да бъде обоснован въз основа на данните по делото за извършено плащане в брой по процесната фактура. Фактът на извършено плащане, сам по себе си е недостатъчен да обоснове извод за действително осъществяване на доставката по коментираната фактура, при положение, че по делото не се установи конкретното, фактическо определяне или предаване на индивидуализирания трудов резултат на получателя по доставката, за да може съответно да се приеме, че нему е прехвърлено правото на разпореждане като собственик. В този контекст следва да се преценяват и експертните изводи на вещото лице по приетата съдебно - счетоводна експертиза, установяващи факта на плащане в брой по процесната фактура, издадена от доставчика „Б.Г.-2007“ ЕООД.

-Изготвената по делото съдебно - счетоводна експертиза досежно отразяване на фактурата в отчетните регистри и осчетоводяването й от страна на жалбоподателя и неговия доставчик и документите на които тя се основава също така не могат да формират извод за действително извършена доставка по спорната фактура. Обстоятелството, че процесната фактура е отразена в отчетните регистри на жалбоподателя и на доставчика, съответно е осчетоводена по сметка 453/1 от страна на жалбоподателя, съответно по сметка 453/2 от страна на неговия доставчик,  не е достатъчно да обоснове извод за фактическо предаване, съответно получаване на трудовия резултат по процесната фактура от жалбоподателя. Осчетоводяването на доставката в счетоводството на жалбоподателя и неговия доставчик, може да се разглежда, каза се единствено като косвено доказателство за извършването на услугата от страна на  доставчика и като такова не е достатъчно, за да създаде сигурно убеждение у съда в истинността на конкретното фактическо твърдение относно действителността на процесните доставки (каквато е целта на пълното доказване).

- Несъмнен извод за наличието на действително осъществена доставка на процесната  рекламна услуга не може да бъде обоснован и въз основа на показанията на разпитания по делото свидетел П. З. Г.. Така дадените показания са твърде общи, дори в определени части неясни, за да е възможно да се формира въз основа на тях дори основателна индиция, не само категоричен извод относно конкретната доставка, а именно, че трудовия резултат „извършване на рекламна услуга с рекламни стикери на таксита за период 01.06.2010г. до 31.12.2010г.“, предмет на спорната фактура е фактически предаден от доставчика „Б. Г.-2007“ ЕООД на жалбоподателя и това е сторено именно на основание спорната фактура.

20. Повече от очевидно е, че прежде посочените данни, изключват възможността дружеството - жалбоподател  да е получило в разпореждане от съответния доставчик процесните трудови резултати: „извършване на тенекеджийски и бояджийски услуги на 27 автомобили“, „вложени авточасти на 27 автомобили периода 01.01.2011г. до 20.01.2011г. по опис“, „извършване на монтьорски услуги на 27 автомобили за периода 01.01.2011г. до 20.01.2011г.“, „извършване на рекламна услуга с рекламни стикери на таксита за период 01.06.2010г. до 31.12.2010г.“ по договорите за изработка, така както това е отразено в процесните фактури.

Тези данни, не дават дори елементарно задоволителен отговор на въпроса дали, кога, как и по какъв начин „К.Т.-1“ ЕООД и „Б.Г.-2007“ ЕООД, са осъществили трудовите резултати, за които са се задължили съгласно цитираните първични счетоводни документи, и съответно са ги предали в разпореждане на „Т.Г.ЕООД.

Впрочем, въпреки изрично дадените от съда указания, обстоятелствата свързани с конкретните параметри, времето, мястото и начина на осъществяване на трудовите резултати и предоставянето им в разпореждане на жалбоподателя дори не бяха заявени с необходимата конкретизация от страна на жалбоподателя.

Несъмнено е че ако процесните доставки бяха действително проявени юридически факти, то посочването и установяването на времето, мястото и начина на предаване и получаване на услугите в разпореждане на жалбоподателя не би съставлявало, каквото и затруднение за последния.

21. Крайният извод е че жалбоподателя в чиято тежест бе това задължение, с оглед общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, приложим във връзка с нормата на §2 от ДР ДОПК, не установи с предвидените от процесуалния закон доказателствени средства фактическото изпълнение са процесните услуги като конкретни трудови резултати и тяхното предаване от доставчика в разпореждане на получателя - дружеството - жалбоподател. 

22. Все в тази насока, трябва да се добави, че указанията и поясненията дадени от Съда на Европейския съюз в решения по дела С-80/11 и С-142/11, включително и решението по дело С-18/13 от 13.02.2014 г.  не променя в никаква степен възприетите вече изводи.

Действително, несъмнено е че при наличието на осъществена доставка на стока или услуга, спрямо получателя не следва да бъде отказано право на данъчен кредит, само заради това, че неговият доставчик/изпълнител или предходния доставчик/подизпълнител не са предоставили необходимите данни и респективно не разполагат с необходимата материална, техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките или пък, че доставката не е извършена от посочените във фактурата лица. Вярно е също така, че лице, което упражнява право на данъчен кредит, не може да носи обективната отговорност във връзка с получените от него фактури, които редовно е отразило и не е длъжно да доказва в случай на нарушение на издателя на фактурата, че изискванията на закона са спазени.

Това обаче е приложимо, единствено ако отразената в данъчната фактура доставка е действително проявен юридически факт. Невъзможността поради липса на конкретни данни, както е в случая, да се направи несъмнен и еднозначен извод в тази насока, не може да бъде заменена, посредством придаване на някаква отнапред установена, обвързваща доказателствена сила на първичния счетоводен документ, както очевидно счита жалбоподателя. Такава доказателствена сила не придадена на данъчната фактура нито от националното законодателство, нито от установения в рамките на Съюза нормативен ред, нито пък следва по какъвто и да е начин от решенията на Съда на Европейския съюз.   

23. Изложеното до тук, налага да се приеме, че оспорения административен акт е валиден и законосъобразен, постановен от снабдени с правомощията за това компетентни органи  на администрацията. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма. Не са налице нарушения на материалния и процесуалния закони. При постановяването му е спазена в пълнота, целта която закона преследва с издаването на актове от категорията на процесния такъв.

Жалбата на „Т.Г.“ ЕООД е изцяло неоснователна и ще следва да се отхвърли.

 

VІ. За разноските:

24. С оглед, констатираната неоснователност на жалбата, на ответната администрация се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения то се констатира в размер на 3 769,05 лв.

Ето защо, Пловдивски административен съд, IІ отделение, XIІ състав

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК ***,с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК гр. ***,, представлявано от управителя М.Т.К.против Ревизионен акт № Р-16001615009669-091-001/28.06.2016 г., издаден от В.И.И., на длъжност  началник сектор при ТД на НАП гр. Пловдив, възложил ревизията и Т.И.Б. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 609 от 02.09.2016г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта, с която на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 80 000,00 лв., като са определени съответните лихви за просрочие в размер на 43 905,33 лв.

 

ОСЪЖДА „Т.Г.“ ЕООД, ЕИК ***,с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК гр. ***, представлявано от управителя М.Т.К.да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите, сумата от  3 769,05 лв., представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: