РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№ 179

 

гр. Пловдив, 10.02.2017

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в открито заседание на десети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ  

ЧЛЕНОВЕ :           ТАНЯ КОМСАЛОВА  

                                ЙОРДАН РУСЕВ  

при секретар  Миглена Найденова и  прокурор Борис Тошев като разгледа докладваното от съдия Дичев  АД № 2270  по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по протест, подаден от прокурор при ОП - Пловдив против чл.6, чл.7, чл.8, ал.1 и чл.17, ал.12, т.2 от Наредба № 4 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Марица - Пловдив. Излагат се съображения, че цитираните норми противоречат на разпоредби на ЗУТ и ЗОАРАКСД, и се претендира отмяната им. В СЗ прокурор от ОП – Пловдив поддържа протеста, с изключение на частта му срещу чл.7 от наредбата, в която част протеста е оставен без разглеждане и производството по делото е прекратено. Ответникът чрез процесуален представител оспорва протеста, с изключение на частта му срещу чл.17, ал.12, т.2 от наредбата, в която част изразява становище за основателност на протеста, каквото становище  е изразено и в придружителното писмо, подписано от Председателя на Общинския съвет.    

           Административен съд – Пловдив, ІІ –ти състав, след като се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните, намира протеста частично основателен.  

1.        Противно на изложените твърдения и съображения в протеста, както  и на направените уточнения в СЗ,  чл.6 от наредбата не противоречи на чл.56, ал.2 от ЗУТ. Действително цитираната норма на ЗУТ не предвижда възможност за предоставяне на правомощия от страна на главния архитект на други длъжностни лица от общинската администрация, такава обща възможност обаче предвижда § 1, ал.4 от ДР на ЗУТ, поради което  и твърдяното противоречие със закона не е налице.  Отделен въпрос, който обаче е извън предмета на настоящото производство е този, че § 1, ал.4 от ДР на ЗУТ въвежда като допълнително изискване тези длъжностни лица да притежават пълна проектантска правоспособност или да имат необходимия стаж за придобиването й. Липсата на подобна уредба в наредбата обаче означава от една страна, че следва да се прилага ЗУТ, а от друга страна евентуалното предоставяне на правомощия на лица извън посочения кръг би имало отношение към евентуалната законосъобразност на издаваните от тях актове, не и към законосъобразността на самата наредба, тъй като евентуални непълноти в последната логически няма как да противоречат на нищо, а водят единствено до приложението на закона като нормативен акт от по-висок ранг, в който се съдържа съответната уредба. В тази част протеста следва да се отхвърли като неоснователен.  

2.       Протестът е основателен в частта, с която се иска отмяна на чл.8, ал.1  от наредбата.   Макар  и последната да не противоречи на чл.56, ал.5 от ЗУТ, тъй като тази норма урежда отношенията, свързани с поставяне  на преместваеми обекти в чужди  имоти, а не в съсобствени /уточнението е във връзка с твърдяното противоречие с чл.56, ал.5 от ЗУТ/,  следва да се отбележи, че от една страна е крайно нелогично въвеждане на утежнена форма /нотариална заверка/ на съгласието на останалите съсобственици, при положение че такава не се изисква за чужди имоти. От друга страна въвеждането на подобна утежнена форма влиза  в противоречие както с разпоредби на ЗС /чл.30 и сл./, който урежда детайлно отношенията между съсобствениците, свързани с действията по управлението на общата вещ, към които спада и искането за поставяне, съответно поставянето  на преместваем обект, така и с разпоредбата на чл.3, ал.3 от ЗОАРАКСД, тъй като с подзаконовата норма се въвежда тежест, която не е необходима за  постигане целите на закона и в този смисъл същата няма нито житейско, нито законово оправдание. Поради изложеното чл.8, ал.1 от наредбата следва да бъде отменен.

3.            Протестът е основателен и в частта, с която се иска отмяна на чл.17, ал.12, т.2 от наредбата. Въвеждането на допълнително изискване за представяне на удостоверение за липса на задължения към Община Марица при подаване на заявление за разрешение за ползване на общински имот за разполагане на преместваем обект също влиза пряко противоречие  с разпоредбата на чл.3, ал.3 от ЗОАРАКСД, тъй като с подзаконовата норма се въвежда тежест, която не е необходима за  постигане целите на закона и в този смисъл същата няма нито житейско, нито законово оправдание. Поради изложеното чл.17, ал.12, т.2 от наредбата също следва да бъде отменен.

При този изход на делото и съобразено направените искания за присъждане на разноски следва да бъде осъдена ОП – Пловдив да заплати на ответника разноски в размер на 250 лв., съразмерно на отхвърлената и оттеглената част от протеста, а ответникът следва да бъде осъден да заплати на ОП – Пловдив разноски в размер на 20 лв., представляващи половината такса за съобщаване на оспорването чрез обявление в ДВ, което съобщаване е задължително за редовността на производството, съразмерно на уважената част от протеста

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

           ОТМЕНЯ чл.8, ал.1  и чл.17, ал.12, т.2  от Наредба № 4 за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности на територията на Община Марица - Пловдив.

           ОТХВЪРЛЯ  протеста в останалата му част.

           ОСЪЖДА Окръжна прокуратура  – Пловдив да заплати на Общински съвет – Марица разноски в размер на 250 лв.

           ОСЪЖДА Общински съвет – Марица  да заплати на Окръжна прокуратура  – Пловдив разноски в размер на 20 лв.

           Решението  подлежи на обжалване и протест пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

          

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :  /п/                        ЧЛЕНОВЕ:   1. /п/

 

               

                                                                                     2. /п/