Р Е Ш Е Н И Е

 

1135

 

гр. Пловдив, 26 юни 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Пловдив, XI състав, в открито заседание  на трети май две хиляди и седемнадесета  година, в състав:

        

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

 

с участието на секретаря Д. Й., като разгледа докладваното от съдия Дичева  адм.дело N 2288 по описа на съда за 2016  год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по подадена жалба от „Е.“ ООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция: гр. К., бул. „***представлявано от К.Н.Н., в качеството му на управител, против Ревизионен акт № Р-16000915009711-091-001/08.06.2016 г., издаден от С. А. Г., началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, и К. П. Я., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 576/22.08.16 г. на директора на дирекция „ОДОП” – Пловдив, в частта, с на дружеството са установени задължения за допълнително начислен ДДС в размер на 51 959.20 лв. и прилежащи лихви в размер на 2 991.61 лв., установени за дължими през 2015 г., както и извършена корекция на ползван данъчен кредит на стойност 16 549.80 лв., ведно с начислените лихви в размер на 1 376.61 лв., дължими за м.07.2015 г.

Жалбоподателят твърди в жалбата си, че издаденият акт е необоснован, поради противоречие със събраните доказателства, както и, неправилен и незаконосъобразен. Относно допълнително начисления ДДС за продажбата на недвижим имот през м.юли 2015 г., счита, че така извършената корекция е в противоречие с данъчния закон и по-точно, с нормата на чл.80 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС. Според жалбоподателя, това би било правилно само по отношение на приспаднатия през 2004 г. данъчен кредит в размер на 3 720.00 лв. за придобиването на една от старите сгради.  На второ място се твърди, че СМР услугите, които отразяват дейността по изграждането на процесния цех, са текущо полагани през 2008 г., а самият дърводелски цех получава технически паспорт за въвеждане в експлоатация на 20.04.2010 г.  Счита се също така, че с РА неправилно са установени липси в размер на 259 796 лв., поради което незаконосъобразно са установени допълнителни задължения в размер на 51 959.20 лв. по чл.79 ал.3 от ЗДДС за данъчен период м.октомври 2015 г. Иска се отмяна на акта, алтернативно, намаление на допълнително начисления ДДС от 16 549.80 лв. за м.юли 2015 г. и се претендират разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представените писмени бележки по делото.

         Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Началото на ревизионното  производство е сложено в ход със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16000915009711-020-001/27.11.2015 г., издадена от С. А. Г., началник сектор “Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив, с обхват на задълженията за данък върху добавената стойност за периода 01.05.2015 г. – 31.10.2015 г., като е определен срок за приключване до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено 27.11.2015 г. по електронен път. Със ЗВР № Р-16000915009711-020-002/01.03.2016 г. и ЗВР № Р-16000915009711-020-003/01.04.2016 г. срокът на ревизията е продължен до 02.05.2016 г. Заповедите са връчени надлежно на лицето по електронен път на 04.04.2016 г.

Въз основа на извършената ревизия и констатациите на проверяващите, на основание чл.117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № Р-16000915009711-092-001/16.05.2016 г., представляващ неразделна част от ревизионния акт. По така изготвения РД няма данни да е постъпило възражение в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК. Ревизионното производство е приключило с издаването на Ревизионен акт № Р-16000915009711-091-001/08.06.2016 г., като на проверявания данъчно задължен субект са определени задължения за допълнително начислен данък върху добавената стойностна обща стойност 74 690.46 лв. и лихви общо в размер на 2 991.61 лв.

Така изготвеният РА е обжалван пред горестоящия в йерархията орган, който с решение № 576/22.08.2016 г., го е отменил в частта за допълнително начислен ДДС на стойност 1 674.00 лв. и лихви в размер на 139.24 лв., и го е потвърдил в частта за допълнително начислен ДДС, дължим за м.07.2015 г. и в частта за извършена корекция на ползван данъчен кредит през м.07.2015 г., в посочените по-горе размери.

Относно компетентността на органа по приходите, издал РА, по делото е приложена Заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. на териториалния директор на ТД на НАП – П. 

С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл.160, ал.2 от ДОПК съдът намира, че ревизионният акт, в обжалваната му част, е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на процесуалните разпоредби по издаването му.

По материалната законосъобразността на ревизионния акт съдът приема следното:

Ревизионният акт е издаден в писмена форма и съдържа предвидените в чл.120 ал.1 от ДОПК задължителни реквизити – името и длъжността на органа, който го издава, номер и дата, данни за ревизираното лице, обхвата на ревизията, извършените действия в ревизионното производство, мотиви за издаването му, разпоредителна част, в която са определени задълженията на ревизираното лице, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, подпис на органа по приходите, който го е издал. Към ревизионният акт е приложен и ревизионен доклад № Р-16000915009711-092-001/16.05.2016 г., като неразделна негова част. При издаване на ревизионния акт, органът по приходите е спазил процесуалноправните разпоредби на ДОПК и ревизионното производство е приключило в указаните срокове.  

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

I.                  Констатации, касаещи корекция на данъчен кредит по реда на

чл.79 ал.3 от ЗДДС.

         По време на предходно извършена ревизия по ЗДДС и ЗКПО на „Е.“ ООД, приключила с РА № Р-160009150003785-091-001/08.01.2016 г., съответните органи по приходите са извършили проверка в обекта на дружеството – дървообработващ цех, намиращ се в гр. К., с цел установяване наличностите на стоково-материални запаси /количествено и стойностно/ към 09.10.2015 г. За резултатите от тази оперативна проверка е съставен Протокол № АА 0220837:09.10.2015 г., който е присъединен съгласно Протокол № Р-1600091500971-ППД-001/11.05.2016 г. Съгласно данните от този протокол е установено наличност на материални запаси в размер на 220 135.27 лв. В хода на извършеното на дружеството ревизионно производство, приключило с издаването на обжалвания акт, органът по приходите е изготвил и връчил на управителя на „Е.“ ОООД ИПДПОЗЛ с № Р-16000915009711-040-001/01.12.2015 г., с което, на основание чл.37 ал.2 и ал.3 от ДОПК, е изискано представянето на сравнителна ведомост за установените наличности на материални запаси при извършената инвентаризация на 09.10.2015 г. и наличностите на същите по счетоводни данни. В отговор на горното искане, от страна на ревизираното лице, е приложен сравнителен опис на наличните материали към 09.10.2015 г., от който е установено, че към тази дата, крайното дебитно салдо по сметка 302-Материали, по която се отчитат всички материални запаси, възлиза на сумата от 480 030.323 лв.

         След извършено от ревизиращия екип сравнение на наличните материални запаси по количества и цени, съгласно присъединения инвентаризационен опис от 09.10.2015 г. и представеният от дружеството сравнителен опис на материални запаси, е констатирана липса на материални запаси, възлизаща на сумата от 259 796.00 лв. Разликата се изразява в това, че във връзка с извършена от органите по приходите инвентаризация към 09.10.2015 г. е установена фактическа наличност на материални запаси на стойност 220 135.27 лв., докато наличността по счетоводни данни е 480 030.32 лв.

         В констативната част на съставения РД, органът по приходите изрично е посочил, че „Е.“ ООД е упражнило правото си приспадане на данъчен кредит по повод закупуването на материалите.

         На основание чл.79 ал.3 и ал.4 от ЗДДС, ревизиращият екип е начислил допълнително дължим косвен данък в размер на 51 959.20 лв. по повод установената през м.10.2015 г. липса на материални запаси.

         За да потвърди РА в тази част, решаващият орган е посочил подробно нормативната уредба, като е посочил още няколко фактора, които според него са изиграли роля за подобно начисляване на допълнителен косвен данък, а именно:

         На първо място, според горестоящия в йерархията орган, следва да бъде отразено, че посочената на два пъти в жалбата сума от 220 135.27 лв. не е размерът на установената липса на стоки, и е пояснил, че въпросната стойност представлява стойността на установените като налични материални запаси по повод извършената от органа по приходите инвентаризация на 09.10.2015 г. в дървообработващия цех, стопанисван от „Е.“ ООД Посочва, че констатираната от ревизиращия екип липса на стоки е в размер на 259 796.00 лв.

         На второ място се сочи, че оспорената от дружеството инвентаризация е извършена в присъствието на Костадин Н., в качеството му на представляващ субекта „Е.“ ООД, видно от съставения и присъединен по надлежния ред протокол от оперативна проверка № АА 0220837/09.10.2015 г. при ТД на НАП - Пловдив, който е подписан от въпросното лицето и от двамата проверяващи.

         На трето място, решаващият орган сочи, че в отговор на връченото му ИПДПОЗЛ № Р-16000915009711-020-001/01.12.2015 г., от страна на ревизираното дружество, е представен сравнителен опис на наличните стоки към 09.10.2015 г. на „Е.“ ООД – гр. К.. Същият е подписан от лицето К. Н., в качеството му на изпълнителен директор на дружеството, като е положен и печат на същото. Според решаващият орган, данните от този опис потвърждават наличието на разлика в общата стойност на наличните по счетоводни данни материални запаси към 09.10.2015 г. – 480 030.32 лв. и общата стойност на установените като налични материални запаси при извършената на същата дата инвентаризация – 220 135.27 лв.

         Според решаващия орган, не отговаря на обективната истина и изложеното в жалбата твърдение, че инвентаризацията е била извършена само стойностно, като установената разлика не може да бъде приета за липса, тъй като е наличен протокол от проверката, от който се установява, че в колона 3 се съдържат данни за количеството на всички 140 позиции стоки, установени като налични при извършената инвентаризация на 09.10.2015 г. в дървообработващият цех в гр. К..

         В съдебно заседание на 11.01.2017 г. и в с.з. на 03.05.2017 г. са приети и изслушани без възражения от страните основна и допълнителна ССчЕ. За изготвяне на експертизата вещото лице е използвало всички налични по делото документи, както и документи от счетоводството на „Е. К“ ЕООД, оборотна ведомост към 31.10.2015 г. и аналитична ведомост на с/ка 302-Материали към 31.10.2015 г.

         Вещото лице е установило, че в хода на ревизията органите по приходите са извършили проверка на обект – дървообработващ цех, намиращ се в гр. К., с цел установяване наличностите на стоково-материалните запаси /количествено и стойностно/ към 09.10.2015 г., за което е съставен протокол. Извършен е опис на наличните материали по видове, количествено и стойностно, като е установено, че към 09.10.2015 г. наличните материали са на обща стойност 220 135.27 лв. От дружеството-жалбоподател е представена справка за счетоводните наличности на материали, която към 09.10.2015 г. е на стойност 480 032.32 лв. За разликата в размер на 259 796.05 лв. е начислен допълнително ДДС в размер на 51 959.20 лв. Експертизата е установила, че към 09.10.2015 г., дървообработващият цех, в който е извършено фактическото преброяванена материалите е собственост на дружество „Е. К“ ЕООД, съгласно НА № 148/28.07.2015 г.Представените в хода на ревизията аналитични справки на с/ка 302- Материали към 09.10.2015 г. са от фирма „Е.“ ООД. Експертизата, във връзка с поставените въпроси,  е изискала от аналитична справка на с/ка 302-Материали към 09.10.2015 г. от счетоводството на „Е. К“ ЕООД. От допълнително представена справка към 31.12.2015 г. от счетоводството на „Е. К“ ЕООД са видни редица счетоводни налични материали, подробно описани в табличен вид на стр.184 от делото по номенклатурен номер, номенклатурен номер по име, количество, мярка и салдо, което общо салдо е в размер на 19 085.74 лв. Експертът е посочил, че към 09.10.2015 г., както и към 31.10.2015 г. не може да се установи действителната счетоводна наличност на материалите по с/ка 302- Материали, тъй като не са взети счетоводни записвания по кредита на с/ка 302-Материали. Това е извършено в края на годината – към 31.12.2015 г. Вещото лице е посочило, че към 09.10.2015 г., документално, обект на инвентаризация са били материалите, собственост на „Е.“ ООД.

         От допълнителната ССчЕ се установява, че допълнително начисленият ДДС на установените липси се извършва съобразно нормата на чл.79 ал.7 т.2 от ЗДДС  по определената формула. Вещото лице е посочило, че във връзка с определяне на броя на годините от настъпване на обстоятелството, експертизата е констатирала, че не може да определи аналитично кога са закупени материалите/стоките, тъй като счетоводната отчетност е водена от друг счетоводител преди 2015 г., поради което коефициентът по чл.79 ал.7 т.2 от ЗДДС е пресметнат в най-неблагоприятния вариант за жалбоподателя, а именно, година на настъпване на обстоятелството преди 2010 г.  Вещото лице е посочило също така, че съгласно чл.79 ал.5 от ЗДДС, корекцията по ал.2 се извършва през последния данъчен период на годината, през която настъпват обстоятелствата по ал.2, и следователно, дружеството следва да начисли, в резултат на извършената колекция ДДС в данъчен период м. декември 2015 г. в размер на 14 028.98 лв., а за невнесения в срок дължим ДДС е изчислило лихви до датата на издаване на РА в размер на 569.61 лв.

         В с.з. на 08.03.2017 г. управителят на дружеството-жалбоподател Костадин Н. е дал обяснения, в които посочва, че проверката за наличните материали е извършена в цеха от 15:00 ч. до 19:30 ч., съставили са протоколите. Твърди, че в склада има материали на дружеството, които са платени, но остават при доставчика поради липсата на склад, което е практика от дълги години, особено при контакти с постоянен доставчик. До тогава е имал външен счетоводител.

         В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - представени по опис доказателства с молба, приета в с.з. на 08.03.2017 г. -  оборотни и аналитични ведомости, доказателства, представени с молба в с.з. на 03.05.2017 г. – дневници за продажбите.

         При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

         Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, съдът намира следното:

С обжалваният РА органите по приходи са определи на ревизираното лице допълнителни задължения за ДДС за м.10.2015 г. в размер на 51 959.20 лв. и лихви в размер на 2 991.60 лв., на основание чл.79 ал.3 ЗДДС за установените липси на стоки при извършена инвентаризация на търговеца.

Съгласно чл.79 ал.3 ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Съгласно ал.4 на чл.79 ЗДДС корекцията се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършена корекция и отразяване на този протокол в дневника за продажбите и справка – декларация за този данъчен период.

         Разпоредбите на чл.78 и чл.79 от ЗДДС транспонират разпоредбите на чл.184 и чл.185 от Директива 2006/112. Последната е тълкувана от Съда на Европейския съюз с Решение от 18 октомври 2012г. по дело С-234/11, Тец Хасково, като в точка 30 от решението, Съдът посочва, че всъщност, предвиденият от тези разпоредби на Директивата механизъм за корекции, е неразделна част от установения от нея режим на приспадане на ДДС. Съгласно т.31 предвидените в Директивата правила в областта на корекцията целят да увеличат точността на приспаданията така, че да се осигури неутралитетът на ДДС по начин, по който осъществените на предходния етап операции да продължат да предоставят право на приспадане, само, доколкото служат за получаването на обложени с такъв данък доставки. По този начин чрез посочените правила Директивата има за цел да създаде тясна и пряка връзка между правото на приспадане на платения ДДС и използването на съответните стоки или услуги за облагаеми впоследствие операции. Съгласно т.32, що се отнася до възникването на евентуално задължение за корекция на приспадането на ДДС във връзка с платения вече данък, то чл.185, параграф 1 от Директивата установява принципа, съгласно който, подобна корекция трябва да бъде осъществена по-специално, когато промяната на факторите, използвани за определяне на сумата за приспадане, са настъпили след изготвяне на справка - декларацията по ДДС.

С оглед гореизложеното, липсата на стоки, по отношение на които е упражнено право на приспадане, настъпила след изготвяне на справка – декларацията по ДДС, във всички случаи представлява промяна на факторите по смисъла на чл.185 от Директива 2006/112, изискваща корекция на първоначално възникналото право на приспадане. В тежест обаче, на органите по приходите е да установят този факт, както и данъчният период, в който е осъществен.

Предпоставките по чл.79 ал.3 ЗДДС за облагане са регистрираното лице да е приспаднало данъчен кредит за закупените стоки и да е установена липсата на закупените стоки, за които е приспаднат данък.

В случая, в хода на ревизията е извършена инвентаризация на наличните активи, резултатите от която са отразени в изготвения протокол от 09.10.2015 г. – в обект – дърводелски цех, стопанисван към този момент от „Е. К“ ЕООД, а не от дружеството-жалбоподател, в който са се намирали стоки на жалбоподателя.  

Само по счетоводни данни  не може да се установи липса, освен ако тези счетоводни данни не представляват изричен протокол за констатирани липси и произтичащите от това счетоводни записвания. Извън тази хипотеза, липси могат да бъдат установени само посредством инвентаризация.

         Съгласно §1 т.10 от ДР на ЗСч, целта на инвентаризацията е установяване към точно определена дата на наличните активи и пасиви, както и съпоставка на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. За целта се завеждат всички счетоводни сметки към датата на проверката, коригират се евентуално сгрешените счетоводни операции и се извършва фактическо преброяване на материалните запаси. За резултатите от инвентаризацията се съставя инвентаризационен опис - сравнителна ведомост, като в него се отразява намереното при инвентаризацията, намереното по счетоводни данни и явяващата се между тях разлика под формата на липси или излишъци. В конкретния случай, от страна на органите по приходите е извършено преброяване на намерените в обекта на жалбоподателя стоки, като е изготвена от счетоводството му аналитична оборотна ведомост на с/ка 302-Материали към 09.10.2015 г. и оборотна ведомост на синтетични сметки и подсметки за период 01.10.2015 – 09.10.2015 г. на наличността в обекта и  наличността по счетоводни данни, като е констатирана липса на стоки на стойност  259 796.00 лв.

Съгласно заключението на вещото лице по ССЕ не може да се установи действителната счетоводна наличност на материали по с/ка 302-Материали, тъй като не са взети счетоводни записвания по кредита на с/ка 302-Материали – това е сторено в края на годината – към 31.12.2015 г. поради което и, не могат установят по размер липси или излишъци на стоки; ревизиращите са анализирали, както представената от ревизираното лице аналитична оборотна ведомост на с/ка 302-Материали към 09.10.2015 г., така и оборотната ведомост за синтетичните сметки и подсметки за периода 01.01.2015 г. – 09.10.2015 г. каза се също така, вещото лице е посочило, че по отношения на допълнително начисленият дължим ДДС, в този случай, от страна на приходната администрация е избран най-неблагоприятния вариант, като съответно е посочило приложимият в случая, я именно – година на настъпване на обстоятелството преди 2010 г., като е определило дължим данък в размер на 14 028.98 лв.

Съдът кредитира заключението на вещото лице по основната и допълнителна ССчЕ, като коректно и безпристрастно изготвени, отговарящи на поставените задачи

Тук е необходимо да се посочи, че като са направили сравнение на наличните материални запаси по количества и цени съгласно присъединения инвентаризационен опис от 09.10.2015 г. и представеният от дружеството сравнителен анализ на наличните материали към 09.10.2015 г., органите по приходите не са извършили анализ на хронологиите на счетоводни сметки: -  401-Доставчици,  411-Клиенти и 702 -Приходи от продажби на стоки

Прави впечатление, че в РД освен изложеното по-горе, не се коментира нищо повече относно счетоводството на дружеството-жалбоподател, включително и констатация, че в случая липсва аналитичност на воденото от жалбоподателя счетоводство, т.е. самото счетоводство да не позволява да се извърши достоверно проследяване на движението на стоките и материалните запаси и да се обоснове извод за липса.

Необходимо е да се отбележи още, че ревизията за установяване на задължения за данъчен период м.10.2015 г. е проведена по общия ред и органите по приходите са били длъжни да докажат фактическия състав на разпоредбата на чл.79 ал.3 ЗДДС, като изследват доставките по конкретни фактури, да посочат размера на ползвания данъчен кредит и да конкретизират липсата по тези доставки и да извършат начисляване на данъка в размер на ползвания данъчен кредит. Не само в РА, но и в РД, липсват съображения относно това, предмет на кои доставки са били липсващите стоки, и през кой период е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит за тях.

Несъответствието в количеството не е задължително да се дължи именно на липси. Разликата може да се дължи на неотчетени продажби на стока, може да е налице и или физическа липса или заприходена неналична стока, още повече, че сам управителят на дружеството обясни, че в дърводелският цех държи стока, която е платена, но поради липса на място я е оставил при доставчика си и това е перманентна практика между дългогодишни партньори.

И така, в случай на неотчетени продажби, на основание чл.86 от ЗДДС следва да се начисли ДДС върху стойността на неотчетените доставки, а в случай, че е налице липса, на основание чл.79 ал.3 от ЗДДС, следва да се начисли ДДС в размер на приспаднатия за липсващата стока данъчен кредит, като във всички случаи, в тежест на органите по приходите е, да установят основанието за начисляване на ДДС, от което пряко зависи и размерът на изискуемия ДДС. За да се установи липса следва да се извърши инвентаризация и да съпоставят установените данни с тези в счетоводството. За да се установи неотчетена продажба на стоки следва да се съпоставят хронологиите на счетоводни сметки 401-Доставчици, 304-Стоки, 411-Клиенти и 701-Приходи от продажби, с резултатите от инвентаризация на наличните в склада стоки, каквато съпоставка в хода на ревизията не е извършвана, видно, както от констатациите в акта, така и от заключението на вещото лице. Обстоятелството, че жалбоподателят е водил стоките по видове, количество и единична стойност, а органът по приходите не е изследвал кредита на с/ка 302-Материали, не е основание да се приеме, че са налице липси. Инвентаризацията по смисъла на §1 т.10 ЗСч изисква проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата и съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни. Проверката не е единствено преброяване на стоки – налични в склад и съпоставяне със счетоводни данни, каквато в случая е извършена.

С оглед на гореизложеното, не е доказано основанието по чл.79 ал.3 от

ЗДДС за начисляване на ДДС за данъчен период м.10.2015 г.

От органа по приходите не е доказана и втората предпоставка на чл.79 ал.3 ЗДДС, а именно, че търговецът е  приспаднал данъчен кредит за закупените стоки, за които е прието, че е налице липса. Не е обоснован размерът на установения като дължим ДДС за установените липси, като на практика е извършено облагане като за неотчетена доставка. Разпоредбата на чл.79 ал.3 от ЗДДС определя, че размерът на данъка за установените липси, е размерът на приспаднатия при придобиването на липсващите стоки данъчен кредит, какъвто анализ не е извършен от органите по приходите и не са събирани доказателства за размера на приспаднатия за „липсващите” стоки данъчен кредит, въпреки, че изрично е посочено в РД, че се начислява ДДС в размер на приспаднатия данъчен кредит.

         Не е обоснован и периода, в който е извършена корекцията. За разлика от отменената разпоредба на чл.82 ал.2 от ЗДДС /в сила до 31.12.2006г./, съгласно която, данъкът в размер на приспаднатия данъчен кредит се начислява на датата, на която липсата е установена, съгласно чл.79 ал.4 от ЗДДС /в сила от 01.01.2007 г./, данъкът следва да се начисли в периода, през който е възникнало съответното обстоятелство – в случая липсата, като се състави протокол, който да се отрази в дневника за продажби и справката декларация за този данъчен период. В ревизионния акт не се съдържат констатации защо именно през данъчен период м.10.2015г. е приета за осъществена липсата, поради което необосновани са и констатациите не само относно основанието за начисляване и размера на начисления данък, но и относно периода в който следва да се извърши корекция с начисления за липси данък, а това нарушение предвид месечното отчитане на ДДС се явява особено съществено и води до незаконосъобразност на установените с акта задължения. Горното е подкрепено и от становището на вещото лице посочено в допълнителното заключение за приложението на чл.79 ал.5 от ЗДДС.

Органите по приходите не са доказали основанията за допълнително начислените задължения по ЗДДС за данъчен период м.10.2015г., не са приобщили доказателства, налагащи предприетата от тях корекция на резултата за периода, поради което за установени следва да се приемат декларираните от лицето задължения за ДДС за този период. В тежест на органа по приходите е да установи фактическия състав на чл.79 ал.3 ЗДДС и при недоказана липса, ДДС незаконосъобразно е начислен на посоченото основание.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че неправилно и незаконосъобразно органът по приходите е начислил в данъчен период м.10.2015 г. като дължим ДДС в размер на 51  959.30 лв., ведно с прилежащите лихви, поради което,      РА в тази му част, следва да бъде отменен.

II.              Констатации, касаещи корекция на данъчен кредит по реда на

чл.79 ал.1 от ЗДДС.

С НА № 147 от 28.07.2015 г. „Е.“ ООД продава на „Е. К“ ЕООД собствен поземлен имот с идентификатор 40909.121.90, ведно с построените в него сгради, включващи 2 бр. складови помещения и 1 бр. промишлена сграда, намиращи се в гр. К., за сумата от 60 000.00 лв. без ДДС. По повод тази сделка ревизираното дружество е издало фактура № 0000002094/28.07.2015 г. на стойност 60 000.00 лв., в която, като предмет на доставката е посочен – „стари сгради, съгласно НА“, а за правно основание за неначисляване на косвен данък – чл.45 ал.3 от ЗДДС. Органът по приходите при ИРМ – П. е установил, че продадените от „Е.“ ООД 2 бр. складови помещения са придобити от него с НА № 170/10.12.2004 г. от ф. „М. – 97“ ООД – К. по издадена фактура № 0000000997/17.12.2004 г. с ДО – 18 600.00 лв. и начислен ДДС – 3 720.00 лв.

Ревизиращият екип е посочил също така, че „Е.“ ООД е придобило по стопански начин – дърводелски цех, за който от общ. К. е било издадено на основание чл.148 ал.2 от ЗУТ разрешение за строеж № 173/24.06.2008 г. за обект „Разширение на дърводелски цех в УПИ ХХ-6560, 6081, кв.120 по плана на Складова зона - гр. К.. За въпросния обект е издаден технически паспорт с рег. № 30 от 20.04.2010 г. По повод връчено на управителя  на ревизираното дружество ИПДПОЗЛ с № Р-160009150009711-040-003/17.03.2016 г. при ТД на НАП – Пловдив, с писмо от 22.03.2016 г. изпълнителният директор на „Е.“ ООД посочва, че във връзка с извършеното разширение на обект – дърводелски цех е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на 22 066.40 лв. по повод закупени строителни материали. Въпросният цех е включен в предмета на доставката , документирана с издадената от „Е.“ ООД фактура № 0000002094/28.07.2015 г., по която получател се явява „Е. К“ЕООД. Като основание за неначисляване на ДДС по така издадения първичен счетоводен документ е посочен чл.45 ал.3 от ЗДДС.

Предвид така установената фактическа обстановка, органът по приходите е направил констатация, че по повод закупуването на двете складови помещения и във връзка с придобиването на дърводелския цех, ревизираното дружество е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит, и при последващо извършено от „Е.“ ООД разпореждане с тези имоти, от страна на дружеството не е бил начислен косвен данък. Ревизията приема, че в конкретния случай следва да бъде извършена корекция на ползвания от „Е.“ ООД данъчен кредит в съответния размер по реда на чл.79 ал.6 т.1 от ЗДДС.

В РД е посочено, че цитираната правна норма гласи, че независимо от ал.1 и ал.3, за стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на ЗКПО, лицето дължи данък в размер, определен по следната формула:

1.     за недвижими вещи:

ДД е дължим данък;

ПДК е размерът на ползвания данъчен кредит; БГ – броят на годините

от настъпване на обстоятелствата по ал.1 и ал.3, включително, годината на настъпване на обстоятелствата до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително.

Прилагайки горната формула, органът по приходите е извършил

съответните изчисления, в резултат на които е установил, че основно извършената през м.07.2015 г. продажба на двете складови помещения следва да бъде извършена корекция на ползвания от дружеството данъчен кредит в размер на 1 674.00 лв. (3 720.00 лв. х 1/20 х 9 г.).

         Съгласно представена от дружеството счетоводна разпечатка на с/ка 616 - Разходи за придобиване на ДМА и с/ка 613 - Разходи за ДМА, е отчетено закупуването на строителни материали на стойност 110 331.99 лв., за които е упражнено правото на данъчен кредит в размер на 22 066.40 лв. Органът по приходите е посочил, че корекцията на данъчния кредит в конкретния случай възлиза на сумата – 16 549.80 лв. (22 066.40 лв. х 1/20 х 15 г.).

         Начисленият от ревизиращия екип косвен данък в общ размер на 18 223.80 лв. (1 674.00 лв. + 16 549.80 лв.) е установен дължим от „Е.“ ООД за периода м.07.2015 г., когато дружеството е извършило продажбата на съответните недвижими имоти – 2 бр. складови помещения и дърводелски цех на „Е. К“ ЕООД.

         За да потвърди частично РА в тази му част, решаващият орган е посочил, че след като въпросният дърводелски цех определено представлява сграда и е продадена на „Е. К“ ЕООД като такава, дотолкова, доколкото в издадената от него фактура № 0000002094/28.07.2015 г. като предмет на продажбата са посочени сгради. Посочено е също така, „е в издадения НА № 147/28.07.2015 г. изрично е посочено, че предмет на прехвърлителната сделка е поземлен имот с идентификатор 40909.121.90, ведно с построени в него 3 бр. конкретно посочени сгради, поради което е прието, че се явяват неоснователни доводите в жалбата, че предмет на доставката е бил строеж по смисъла на ЗУТ, тъй като в нито един от съставените официални документи, по които „Е.“ ООД се явява продавач, не е отразено, че се продава строеж.

         Според решаващият орган, в конкретно разглеждания случай, за „Е.“ ООД, в качеството му на доставчик, е възникнало задължение за корекция на ползвания данъчен кредит за строителните материали, вложени в извършеното от дружеството разширение на дърводелския цех. Посочено е, че същите са отчитани от ЗЛ по счетоводни с/ки 613 – Разходи за ДМА и 616 – Разходи за придобиване на ДМА, следователно е налице недвижим имот, който дружеството е признало за дълготраен актив по смисъла на ЗКПО, и след като продажбата му е третирана от дружеството като освободена доставка, то следва да бъде извършена корекция на данъчния кредит съобразно формулата, посочена в чл.79 ал.6 т.1 от ЗДДС. Според решаващият орган, същата е приложена правилно от ревизиращия екип, поради което на „Е.“ ООД е начислен допълнителен косвен данък на стойност 16 549.80 лв., установен за дължим, ведно с прилежащите лихви в размер на 1 376.61 лв. за периода м.07.2015 г.

         От изслушаната и приета без възражения допълнителна ССчЕ, се установява, че за данъчен период м.юли 2015 г. във връзка с издадена фактура № 2094/28.07.2015 г. на стойност 60 000.00 лв. с основание „стари сгради, съгласно НА“ е приложен чл.45 ал.3 от ЗДД. Вещото лице е развило два варианта на корекция на данъчния кредит,съответно съгласно т.1 и т.2 от ал.7 та чл.79 от ЗДДС. Така при първия вариант дружеството следва да начисли в резултат на извършената корекция на ДДС в данъчен период м.12.2015 г. в размер на 3 872.65 лв. и лихви – 157.24 лв., а при втория вариант .5 957.93 лв. и лихви – 241.91 лв.  

         При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

В хода на настоящата ревизия са изискани и представени документи – разрешение за строеж № 173/24.08.2008 г., издадено от общ. К., удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № 10/20.04.2010 г. и хронология на счетоводна с/ка 613 – за направените разходи за строителство, от които е видно, че „Е.“ ООД е закупило сградите, подробно описани на стр.3 от РД, с НА № 57/2001 г. – склад – 173 кв. м., рампа и дворно място, за сумата от 16 200.00 лв. Установено е също така, че с НА № 44/10.12.2004 г. е закупена едноетажна сграда, включваща склад със застроена площ – 199 кв. м. и склад със застроена площ – 141.44 кв. м. на стойност 18 600.00 лв. Дружеството е ползвало данъчен кредит за закупуването му по фактура № 997/17.12.2004 г. на стойност 18 600.00 лв. и ДДС – 3 720.00 лв. Установено е също така, че ревизираното лице е извършило разширение на дърводелски цех – разрешение за строеж № 173/24.06.2008 г. и технически паспорт рег. № 30/20.04.2010 г., от който е видно, че строежът е от пета категория.

Прави впечатление, че след анализ на гореописаните доказателства и дадените от РЛ обяснения, в РД – стр.4 от същия, е формиран извод, че:  „.. продадените сгради не са нови, изхождайки по аргумент а противното от определението, дадено в §1 т.5 б.“б“ от ДР на ЗДДС“.

Въпреки това обаче, органите по приходите са на становище, че след като РЛ е приспаднало данъчен кредит при покупката на сградата по фактура № 997/2004 г. и при разширението на цеха, а при последващата разпоредителна сделка е избрало доставката да бъде освободена на основание чл.45 от ЗДДС, налице е основание за приложението на чл.79 ал.6 т.1 от ЗДДС – корекция на данъчния кредит.

Предвид тази информация, е прието, че размерът на ползвания данъчен кредит за придобиването/изграждането на актива е 1 674.00 лева (3 720.00 х 1/20 х 9  х 20%).

Във връзка с извършената продажба на сградата е представен НА № 147/28.07.2015 г., съгласно което собствеността върху недвижим имот - поземлен имот с идентификатор 40909.121.90 и сгради с идентификатори: - 40909.121.90.1; 40909.121.90.2 и 40909.121.90.3, с предназначение съответно – 2 склада и промишлена сграда, по кадастралната карта на гр. К., е продаден на „Е. К” ЕООД за сумата от 60 000.00 лв. без ДДС., а останалата незастроена част от ПИ с идентификатор 40909.121.90 – за сумата от 12 000.00 лв., с включен ДДС. Сделката е вписана в Служба по вписванията К. на 28.07.2015 г., т.е. на същата дата е прехвърлена собствеността на имота.

Каза се, изискани са документи от РЛ, доказващи въвеждането в експлоатация на цитирания имот и документи, доказващи начисляването на ДДС във връзка с извършената продажба. Съгласно представените документи от лицето, дърводелският цех е въведен в експлоатация на 20.04.2010 г., съобразно представения технически паспорт рег. № 30 от същата дата.

При продажбата на процесния ПИ със сградите в него от „Е.“ ООД на „Е. К“ ЕООД не е начислен ДДС за извършената продажба, тъй като сградата не е „нова“. Каза се, това е категорично посочено и от самия ревизиращ екип. От ревизираното лице не са представени доказателства, съгласно разпоредбите на чл.45 ал.7 от ЗДДС за това, че доставката е облагаема. Съгласно изискванията на чл.45 ал.3 от ЗДДС доставката е освободена.

В резултат на изложеното органът по приходите е приел следното:

На основание чл.79 ал.1 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и в последствие ти използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на данъчен кредит се дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.

С влизането в сила на ЗДДС от 01.01.2007 г. правният режим на доставките на недвижими имоти и вещни права върху тях не е променен. По отношение на сградите, които нямат характеристиките на „нови“, по смисъла на ЗДДС и прилежащите им терени, е въведен режим на освободена доставка. Доколкото обаче регистрираното лице, на основание чл.45 ал.7 от ЗДДС има законова възможност да избере тези доставки да бъдат облагаеми, не следва да се приеме, че има законова промяна на режима. Поради това, при продажба на стара сграда, за която е ползвано право на приспадане на данъчен кредит, извършена от лицето като освободена доставка, следва да бъде извършена корекция по реда на чл.79 ал.3 или ал.6 от ЗДДС, в зависимост от това, дали сградата е дълготраен актив по смисъла на ЗКПО.

Обстоятелството, че чл.45 ал.3 от ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.) сочи като „общ принцип“ на доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, освободената доставка, не е достатъчно, за да се приеме, че е налице промяна на правния режим на доставките. При предвидената в ал.7 на същия законов текст възможност за избор на характера на доставката, която е предоставена на доставчика, както преди влизане в сила на ЗДДС (в сила от 01.01.2007г.), така и при действие на ЗДДС (отм., в сила до 31.12.2006 г.) по отношение на доставките на сгради, които не са нови, е налице режимът на облагаематата доставка. Фактът, че има възможност доставката да е освободена, не следва да се приеме като промяна на режима, тъй като, независимо кой режим е посочен като основен и кой като алтернативен - факт е, че, както преди влизане в сила на действащия ЗДДС, така и при неговото действие, съществува режим на облагаема доставка относно старите сгради. Да се приеме, че не следва да се коригира приспаднатият от лицето данъчен кредит при продажбата на старите сгради, като освободени доставки, би било в противоречие с основните принципи за неутралност на данъка върху добавената стойност и принципа за равно третиране.

С разпоредбата на чл.79 ал.6 от ЗДДС по същество е прието, че при недвижимите имоти, за да се пренесе данъчната тежест на данъка върху добавената стойност на имота при крайния получател, следва недвижимият имот да се използва за облагаеми доставки в рамките на, не по-малко от 20-годишен период. Да се приеме друго, по причина, че законът предвижда правна възможност старите сгради да се продават и при режим на освободена доставка, би означавало да се препятства възможността, данъчната тежест относно данъка, начислен при доставката на тези сгради, да бъде пренесен в цялост до крайния получател на стоките и услугите, за доставките на които се използват тези сгради. Освен това, такова третиране ще бъде в противоречие на принципа за равното третиране, като създава предпоставка икономическите оператори да бъдат третирани по различен начин - относно лицата, закупили сгради, които не са нови, преди 01.01.2007 г., и при покупката, на които са упражнили право на приспадане на данъчен кредит, при последваща продажба на сградите при условията на освободена доставка, ползваният данъчен кредит да не бъде коригиран по реда на чл.79 ал.6 от ЗДДС, а относно лицата, закупили сгради след тази дата, чл.79 ал.6 от ЗДДС да е приложим.

Нормата на чл.80 ал.1 т.2 от ЗДДС има за цел да осигури принципа на правната сигурност - лицата, да могат да разчитат на това, правилата, възникнали по силата на съществуващото законодателство, да не бъдат променяни с ретроактивен ефект. Приложението на този принцип в конкретния аспект е осигурено чрез правната възможност, доставките на стари сгради и след 01.01.2007 г., да могат да имат и характер на облагаеми.

Предвид изложеното, е прието, че в случаите, при които една сграда е закупена преди 01.01.2007 г. и при покупката и́, получателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, а впоследствие, същият я продаде при условията на освободена доставка, тъй като сградата няма характер на „нова сграда“, следва да се приложи чл.79 ал.3 и ал.6 от ЗДДС - корекция на ползвания данъчен кредит, а чл.80 ал.1 т.2 от ЗДДС е неприложим, тъй като не е налице такава промяна в законодателството, която да обуславя недопускането на такава корекция.

В този смисъл е практиката на СЕО, Решение С-184/04, съгласно което „Правилата за корекции на данъчен кредит по силата на чл.20 от Шеста директива задължително се прилагат и, когато промените в правото на данъчен кредит зависят от свободно направен избор от страна на данъкоплатеца, какъвто е упражняването на право на избор предвидено в чл.13в от Шеста директива“. Шеста директива е транспортиран в чл.45 ал.7 от ЗДДС и решението на СЕО касае случаи, аналогични с обсъжданите.

В конкретния случай, обект дърводелски цех е въведен в експлоатация на 20.04.2010 г. и към датата на продажбата през 2015 г. – 28.07., са изтекли повече от 60 месеца, т.е. сградата не е нова по смисъла на §1 т.5 от ДР на ЗДДС. За придобиването – 2004 г. и изграждането на имота – 2008 г., дружеството е ползвало данъчен, кредит, като в последствие, същият е въведен в експлоатация през 2010 г. и е извършена разпоредителна сделка с него през 2015 г. Няма спор, че процесният имот е дълготраен актив по смисъла на ЗКПО и на основание чл.79 ал.6 т.1 от ЗДДС следва да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит, като за целите на прилагането на посочения член, 20-годишният срок започва да тече от годината на въвеждане в експлоатация.

Ревизираното лице е ползвало данъчен кредит за придобиването/ строителството в размер на 1 674.00 лв., съгласно фактура № 997/17.12.2004 г., като е посочено от ревизиращия екип, че за закупените материали на стойност 110 331.99 лв. и ДДС – 22 066.40 лв. за придобиването на този актив, е ползван данъчен кредит, и тъй като сградата е строена по стопански начин, 20-годишният срок за целите на прилагането на чл.79 ал.6 т.1 от ЗДДС започва да тече от 2010 г. Следователно ползвания данъчен кредит за придобиването/строителството на имота е в размер на 16 459.80 лв. Продажба от „Е.“ ООД на „Е. К“ ЕООД е вписана с вх. № 2731/28.07.2015 г., т.е. на същата дата е прехвърлена собствеността на имота и съгласно чл.25 от ЗДДС е настъпило данъчното събитие.

Броят години от настъпване на обстоятелствата по чл.79 ал.1 и ал.3, включително годината на настъпване на обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на упражняване правото на данъчен кредит включително, е равен на 15.

Съгласно чл.79 ал.6 т.1 от ЗДДС ревизията е определила дължимия ДДС в резултат на корекцията, така, както бе посочено по-горе, а именно:

ДД = ПДК х1/20 х БГ = 22 066.40 лв. х 1/20 х 15 = 16 549.80 лв.

В резултат на гореизложеното е коригиран ползваният данъчен кредит по ЗДДС, съгласно чл.79 ал.6 т.1 от ЗДДС през м.07.2017г., в размер на 16 549.80 лв.и на основание чл.175 от ДОПК са начислени лихви за закъснение на вноската в размер на 1 376.61 лв., изчислени до датата на издаване на ревизионния акт.

Неправилно от органа по приходите са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност на жалбоподателя за данъчен период м.07.2015 г.

Съгласно чл.79 ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит. В ал.6 на чл.79 е предвидено, че независимо от ал.1 и 3, за стоките или услугите, които са дълготрайни активи по смисъла на Закона за корпоративното подоходно облагане, лицето дължи данък в размер, определен по посочена формула.

Съгласно чл.80 ал.1 т.2 от ЗДДС, корекции по чл.79 ал.1-7 не се извършват, ако данъчният режим на доставките, за които регистрираното лице използва стоките или услугите, бъде променен със закон.

По делото не е налице спор, че процесният имот представлява дълготраен материален актив по смисъла на ЗКПО, който е изграден по стопански начин от дружеството, като годината на придобиването му е 2004 г., включително за двете сгради с идентификатори 40909.121.90.1 и 40909.121.90.2, а дърводелският цех – промишлена сграда с идентификатор 40909.121.90.3, е разширен през 2008 г. и въведен в експлоатация през 2010 г., като няма спор, че при изграждането му е ползван данъчен кредит. Този имот, ведно със сградите в него е продаден през м. юли 2015 г. от РЛ на „Е. К“ ЕООД, като за извършената продажба не е начислен ДДС, тъй като е прието, че сградите не са нови по смисъла на §1 т.5 от ДР на ЗДДС и доставката е освободена.

Според органа по приходите, в случая, на основание чл.79 ал.1 и ал.6 т.1 от ЗДДС, следва да бъде начислен ДДС, тъй като не е налице хипотезата на чл.80 ал.1 т.2 от ЗДДС, защото няма законодателна промяна на данъчния режим на доставката.

Според жалбоподателя, тази доставка е освободена на основание чл.80 ал.1 т.2 и т.3 от ЗДДС и неправилно са му установени задължения по ЗДДС.

Сградите са придобити през 2001 г. и 2004 г., а дърводелският цех е разширен през 2008 г. по стопански начин от общ. К. съобразно разрешение за строеж № 173/24.06.2008 г., въведен в експлоатация през 2010 г. и към момента на извършване на продажбата – 2015 г., обектите не са нови по смисъла на §1, т.5 от ЗДДС. Между впрочем, каза се по-горе, такова е и становището на ревизиращия екип.

Към 2004 г., когато всички сгради са закупени като складови помещения, същите са си функционирали като такива, е действал ЗДДС, обн. ДВ, бр.153/23.12.1998 г., отменен от 01.01.2007г., а към момента на въвеждане на дърводелския цех в експлоатация – 20.04.2010 г. е действал ЗДДС в сила от 01.01.2007 г.

В глава осма на ЗДДС (отм.) са регламентирани кои доставки са освободени, като безспорно след тях не попадат доставките на сгради, т. е. тази доставка не е била освободена и лицето е имало право на приспадане на данъчен кредит.

Към момента на извършване на продажбата на ПИ, ведно със сградите в него,  от „Е.“ ООД на „Е. К“ ЕООД – 2015 г. е действал ЗДДС, обн. ДВ, бр.63 от 04.08.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.

Съгласно чл.45 ал.3 от ЗДДС, освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях, като съгласно чл.45 ал.7 от ЗДДС, в случаите на доставка по ал.1, 3 и 4, доставчикът може да избере тя да е облагаема.

Видно от посочените разпоредби, в действащия ЗДДС, законодателят изрично е предвидил, че доставката на сгради, които не са нови, са освободени доставки, като единствената възможност тези доставки да са облагаеми е съобразно волята на доставчика, ако той избере доставката да е облагаема.

След като в отменения ЗДДС тези доставки са били облагаеми, а в действащия ЗДДС изрично е предвидено, че те са освободени доставки, то е налице промяна на данъчния режим по смисъла на чл.80 ал.1 т.2 от ЗДДС и корекция на данъчния кредит по чл.79 ал.1 и ал.6 т.1 от ЗДДС не следва да се извършва по отношение на сгради с идентификатори 40909.121.90.1 и 40909.121.90.2.

До извод, различен от изложения не би могло да се стигне, и с оглед възможността на доставчика да избере дали доставката на недвижимия имот да бъде облагаема за него, в каквато насока са изводите на органа по приходите. Разпоредбата на чл.45 ал.7 от ЗДДС е изключение от правилото предвидено в чл.45 ал.3 от ЗДДС, че доставките са освободени, като приложението на това изключение е поставено в зависимост единствено от избора на доставчика и не зависи нито от волята на получателя по доставката, нито от тази на органите на приходната администрация.

В случая, при извършената продажба не е начислен ДДС, т. е. липсва изрично волеизявление, по силата на което, доставката да е определена като облагаема, поради което следва да се приеме, че е приложима разпоредбата на чл.45 ал.3 от ЗДДС и тя е освободена. В този смисъл, органът по приходите е определил доставката на двата склада като облагаема, без в закона да му представено правото да стори това, и неправилно на ревизираното лице са установени задължения по ЗДДС на основание чл.79 ал.1 и ал.6 т.1 от ЗДДС  в сочения размер.

Не така стоят обаче нещата по отношение на продажбата на промишлената сграда с идентификатор 40909.121.90.3 - дърводелския цех.  Този обект, макар и придобит през 2004 г., е разширен през 2008 г., съгласно разрешение за строеж № 173/24.06.2008 г. и въведен в експлоатация, съгласно технически паспорт рег. № 30 на 20.04.2010 г. Същата тази сграда с идентификатор – 40909.121.90.3, е продадена през 2015 г. с НА № 147/28.07., но е закупена преди 2007 г., т.е. при действието на ЗДДС (отм.). Разширението обаче на дърводелският цех е осъществено през 2008 г., а и е въведен в експлоатация през 2010 г., т.е. при действието на ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г. Няма спор, че във връзка с изграждането му за закупувани строителни материали и са извършвани СРР, за което е ползван данъчен кредит по ф-ра № 997/17.12.2004 г. на стойност 18 600 лв. и ДДС 3 720.00 лв., за което свидетелстват счетоводните разпечатки на с/ка 613 - Разходи за ДМА и 616 – Разходи за придобиване на ДМА.

На практика сделката по придобиването на този недвижим имот – дърводелски цех, както и сделката по отчуждаването му, са извършени при действие на сега действащия ЗДДС, в сила от 01.01.2007 г., поради което в случая няма законодателна промяна на режима на облагане на доставката и не е налице хипотеза по чл.80 ал.1 т.2 от ЗДДС. Определено по формулата на чл.79 ал.6 т.1 от ЗДДС дължимото данъчно задължение според приходната администрация възлиза на 16 549.80 лв., на което съответстват лихви за забава в размер на 1 376.61 лв.

Предвид изложеното, съдът намира, че правилно е процедирано от страна на приходната администрация, като е извършена корекция на ползвания данъчен кредит за дърводелски цех, но размерът на същия е неправилно определен. Тук е мястото да се посочи, че съдът кредитира заключението на вещото лице по ССчЕ, като коректно и безпристрастно изготвено, като в случая следва да намери приложение вариант 1, при който съгласно формулата на чл.79 ал.7 т.1 от ЗДДС (в действаща редакция ДВ, бр. 94 от 30.11.2012 г.) дължимият данък е в размер 3 872.65 лв., а лихвите за несвоевременното внасяне на данъка до датата на издаване на РА – 08.06.2016 г. е са в размер на 157.24 лв. за данъчен период м. декември 2015 г., предвид разпоредбата на чл.79 ал.5 от с.з. (в действаща редакция ДВ, бр. 94 от 30.11.2012 г.)

         В допълнение следва да се има в предвид и практиката на Върховен административен съд, обективирана в решение № 5364/13.05.2015г. по адм.д.№ 10360/2014г., решение № 3669/17.03.2014г. по адм.д. № 11686/2013г., решение № 5285/22.04.2009г. по адм.д.№ 15451/2008г., решение № 2919/05.03.2010г. по адм. д. № 15062/2009г., решение № 15412/15.12.2009г. по адм.д. № 7436/2009г., в които е обоснован изводът за приложимост на ограничението за извършване на корекция, регламентирано в чл.80 ал.1 т. 2 от ЗДДС в аналогични случаи.

            С оглед изложеното, съдът намира, че РА в тази му част следва да бъде изменен, като извършената корекция на ползван данъчен кредит за м.07.2015 г. бъде намалена от 16 549.80 лв. на 3 872.65 лв., а лихвите от 1 376.612 лв. на 157.24 лв., което следва да бъде сторено през м.декември 2015 г.  

            Предвид изхода на делото и претенциите на страните за присъждане на разноски, съдът намира, че такива се следват съобразно уважената част на жалбата.

Така за жалбоподателят те се констатираха в размер на 3 031.58 (три хиляди тридесет и един и 0.58) лв., а за ответника – 512.09 (петстотин и дванадесет и 0.09) лв., определени съобразно чл.8 ал.1 т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата

         Водим от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, XI състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16000915009711-091-001/08.06.2016 г., издаден от С. А. Г., началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, и К. П. Я., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 576/22.08.16 г. на директора на дирекция „ОДОП” – Пловдив, в частта, с на дружеството са установени задължения за допълнително начислен ДДС в размер на 51 959.20 лв. и прилежащи лихви в размер на 2 991.61 лв., установени за дължими през 2015 г.

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-16000915009711-091-001/08.06.2016 г., издаден от С. А. Г., началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията, и К. П. Я., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 576/22.08.16 г. на директора на дирекция „ОДОП” – Пловдив, в частта на извършена корекция на ползван данъчен кредит като намалява същия от 16 549.80 лв. на 3 782.65 лв., ведно с начислените лихви от 1 376.61 лв. на 157.24 лв., дължими за м.12.2015 г.

ОСЪЖДА дирекция „ОДОП” – Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „Е.“ ООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция: гр. К., бул. „***представлявано от К.Н.Н., в качеството му на управител, сумата от 3 031.58 лв., разноски по делото.

ОСЪЖДА „Е.“ ООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция: гр. К., бул. „***представлявано от К.Н.Н., в качеството му на управител, да заплати на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 512.09 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                  Председател: