РЕШЕНИЕ

 

№ 279

 

гр. Пловдив, 24.02.2017 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав,  в публично заседание на тридесет и първи януари, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

              

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ 

 

при секретаря К.Р., като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 2309 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

2. Образувано е по жалба на „И.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя И.Л.С., със седалище и адрес на управление: гр. ***, против Ревизионен акт  Р-16002415009850-091-001/08.06.2016г., издаден от П.Д.С. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и А.Н.Б. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 573/18.08.2016. г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, в частта, с който на оспорващия за периоди месец юли  и месец август 2015г. по 24 бр. фактури от „Т.Т.С.З.“ ООД, е отказан данъчен кредит в размер на 41941,65 лева с прилежаща лихва 2561,76 лв.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че органите по приходите неправилно и в противоречие с приложимите правни норми са отказали право на приспадане на данъчен кредит на дружеството. Сочи се, че в случая е налице хипотеза на чл. 6, ал. 4, т. 2 вр. чл. 70, ал. 3, т.5 от ЗДДС, а именно безвъзмездно предоставяне на стоки с незначителна стойност и рекламна цел, при което са добити ползи за независимата икономическа дейност на жалбоподателя, поради което не намира приложение разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

3. Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответно юрисконсултско възнаграждение.

4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

ІІ. За допустимостта:

5. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил. Така постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно -осигурителна практика” - гр. Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

ІІІ. За процедурата:

6. Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002415009850-020-001/01.12.2015 /л.1120/ на П.Д.С. – началник сектор при ТД на НАП – гр. Пловдив е възложено извършване на данъчна ревизия на „И.“ ЕООД,  с обхват данък по ЗДДС за периода от 01.07.2015 г. до 31.10.2015 г.

Срокът за извършване на ревизията е определен на два месеца от датата на съобщаване на заповедта, което е сторено на  04.01.2016г.

Съответно със Заповед № Р-16002415009850-020-002/02.03.2016г. /л.1116/ и Заповед № Р-16002415009850-020-003/04.04.2016г. /л.1112/, крайният срок за извършване на ревизията е продължен до 04.05.2016г., без да е изменян обхватът на ревизията.

В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16002415009850-092-001/18.05.2016г. /л.58/, въз основа на който, възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали Ревизионен акт № Р-16002415009850-091-001/08.06.2016г. /л.49/.

По жалба на „И.“ ЕООД е издадено Решение № 573/18.08.2016 г. /л. 15/ от Директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - Пловдив, при ЦУ на НАП, с което изцяло е потвърден, оспореният в настоящото производство ревизионния акт.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото е представена Заповед № РД-09-518/30.04.2014 год. /л. 6/ на Директора на ТД на НАП Пловдив.

7. Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл. 118, ал.2 и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

ІV. За фактите:

8. „И.“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице - от 10.04.1994г. През ревизирания период основната дейност на дружеството е  производство и търговия с мляко и млечни продукти. Дружеството разполага с две собствени мандри, собствен склад в гр.Стара Загора и нает магазин в гр. Стара Загора. В дневниците за продажби през ревизирания период са декларирани продажби само на млечни продукти.

9. Оспорващият, в периода м.09.2015г., е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 41 941,65 лв., по 24 бр. фактури (подробно описани на стр. 2 от РА), издадени в периоди м.07. и м.08.2015 г., от „Т.Т.С.З.“ ООД (регистрирано по ЗДДС лице),  с ЕИК по Булстат/ЗТР *** и с предмет на доставки цигари - 5985 стека (59 850 бр. кутии) на обща стойност 209 708,12 лв. без ДДС или 251 649,75 лв. с ДДС.

Доставките са платени в брой и към всяка фактура е приложен фискален бон. Получателят е осчетоводил придобиването на цигарите по Д/Т на с/ка 302 /материални запаси/, Д/т с/ка 453/1 /ДДС покупки/ и К/т с/ка 501 /каса/. Изписването на цигарите е осчетоводено по Д/т с/ка 601 /разходи за материали/ срещу К/т с/ка 302/материални запаси/; Д/Т с/ка 611 /Разходи за дейността/ на К/т с/ка 601 /разходи за материали/.

Според Заповед № 9/28.08.2015г., издадена от управителя на „И.“ ЕООД, е наредено провеждане на рекламна кампания за периода 01.09 - 30.09.2015г. В заповедта е посочено, че материалите за рекламата са кутии цигари с рекламен стикер, изработен от фирмата, който да се постави по кутиите. Представени са 4 броя граждански договори за наети лица: Т.Д.Г. с ЕГН **********; Л.Н.М. с ЕГН **********; Т.С.Т. с ЕГН **********; Н.Г.К. с ЕГН **********, по силата на които същите са ангажирани за извършване на услуга с личен труд - раздаване на рекламни материали - кутии с цигари. В договорите е посочено, че следва да се раздава само по една бройка от рекламните материали и че раздаването ще става на определени възлови места в града. Към всеки договор са приложени служебни бележки за изплатени суми на лицата - изпълнители по договорите, отчет за извършената работа от всяко едно лице, приемо-предавателни протоколи. Според данните, вписани в протоколите на дати 01.09.2015г., 07.09.2015г., 14.09.2015г. и 23.09.2015г., Т.Д.Г. е получила 14961 броя кутии цигари и е раздала 14958 броя от тях; Л.Н.М. е получил 14963 броя и е раздал всичките; Т.С.Т. е получил 14963 броя и е раздал всичките бройки; Н.Г.К. е получил 14963 броя и е раздал всичките бройки.

Сумарно общо са предадени за раздаване 59850 бр. кутии с цигари и са раздадени 59847 броя кутии. Предоставените за раздаване цигари са от марки: Winston, Viceroy, Karelia, LDSlims, Rotmans.

10. Във връзка с горните данни за раздадени кутии с цигари на населението, органите по приходите са извършили проверка в регистър ЕСГРАОН, при която е установено, че към 15.03.2015г. град Стара Загора е с население по настоящ адрес, състоящо се от 149266 жители, което включва и деца и непълнолетни лица до 18 г. възраст. В тази връзка е направена констатация, че съгласно представените от „И.“ ЕООД документи се налага извода, че са раздадени като рекламни материали цигари на близо половината население на гр. Стара Загора.

11. От страна на жалбоподателя е представен трудов договор на лицето, посочено за координатор на рекламната кампания - С. Й., която е назначена от 29.07.2003г., на длъжност счетоводител в дружеството. Приложен е отчет от това лице за проведена рекламна кампания 01.09-30.09.2015г. Според отчетът, изработен е стикер с размери на цигарена кутия и одобрения му вариант е размножен на принтер. Посочено е, че на всяка кутия е залепен такъв стикер, след което координаторът е раздал пропорционално кутиите на четири човека, наети от управителя на дружеството. Приложения образец на лист с формат А 4, побира 9 броя стикери, които следва да се изрежат, за да се закрепят.

В писмените си обяснения, управителя на „И.“ ЕООД, пояснява, че стикерите са изработени от самозалепваща хартия, налична в дружеството. Дизайнът на стикерите е изработен от самия управител, който е съчетал познат, съществуващ от предходни години рекламен дизайн и текст, отразяващ виждането на дружеството. Стикерите, 59 850 бр., са разпечатани (по 9 броя на лист) и са изрязани в установеното работно време в склада на фирмата от него и от С. Й. (координатор). Стикерите са залепени по един стикер на всяка кутия цигари, от него и от С. Й., с която дружеството има сключен трудов договор. За залепването е използвал помощта и на майка си и сестра си, за което няма сключен договор и няма заплащане на труда. Идеята на кампанията е да се напомни за съществуващата марка млечни продукти, да се насочи вниманието и интереса към местно произведената продукция.  В тази връзка е посочено, че са отворени 2 нови магазина за продажби на дребно, а приходите за месеците 9, 10, 11 и 12.2015 г. са увеличени 2,2 пъти в сравнение със същия период на предходната година. Изборът на рекламните материали, а именно кутии с цигари, се дължал на факта, че последните са широко употребявана стока. Стикерът с послание напомнял по-дълго време за марката в сравнение с други видове реклама. За потвърждение на предходното се посочва, че през месец декември била излъчвана радио реклама, която не довела до никакви резултати.

12. От представения по делото образец на стикери /л. 1151/ е видно, че същите са разположени по 9 бр. на самозалепваща хартия във формат А4 и съдържа надпис „Кукери“,  върху фон с изображение на опаковки от различни млечни продукти и допълващ текст: „Опитай по – добрия вкус – сирене, кашкавал – кисело мляко“. При тези данни, въз основа на аритметично пресмятане се стига до извод, че за облепянето на 59 850 бр. кутии с цигари са необходими 6650 листа самозалепваща хартия във формат А4 (210 мм/297 мм).

При справка, по данни от онлайн доставчици: https://www.office1.bg/%20-a1535140035.html; http://www.goffice-bg.com/Samozalepvashta-se-byala-hartiya-A4-Top-Stick-Herma-10-lista; http://www.plesio.bg/samozalepvashti-etiketi-c-69978409/samozalepvashta-hartiya-a4-10l-p-320584.htmll, съдът установи, че посоченият вид самозалепваща хартия във формат А4 (210 мм/297 мм) е с ориентировъчна цена между 2,40 лв. и 5,39 лв. за 10 бр. листа.

В подкрепа на твърденията си, че ревизираното лице е притежавало необходимите количества хартия за разпечатване на стикерите, е представена фактура № 11846 от 26.08.2015г., според която И. – ЕООД е закупило от „Комелсис груп“ ООД - „копирна хартия“, 5 бр. при единична цена от 4,25 лв. без ДДС. Други доказателства в подкрепа на твърдението, че стикерите са изработени от самозалепваща хартия, налична в дружеството, не са представени.

13. Според подадените данни от ревизираното лице в СД по ЗДДС за ревизирания период, се установява, че декларираните облагаеми доставки по месеци, са както следва: м.05.2015г. в размер на 59 402,36 лв.; м.06.2015г. в размер на 144 001,00 лв.; м.07.2015г. в размер на 105 731,72 лв. ; м.08.2015г. в размер на 167 705,88 лв.; м.09.2015г. в размер на 142 075.59 лв.; м.10.2015г. в размер на 154 394.44 лв.; м.11.2015г. в размер на 182 606,00 лв. и м.12.2015г. в размер на 153 325,00 лв. При тези данни, се констатира, че след м.09.2015г. не е налице съществено увеличаване на приходите от икономическата дейност на ревизираното лице. Увеличение на приходите от реализация е налице от м.06.2015 г. и не може да се твърди, че има връзка с проведената рекламна кампания. Не е налице удвояване на приходите, както твърди управителя на дружеството.

14. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на четирите наети лица по граждански договори. В писмените си обяснения Т.Д.Г., Л.Н.М. и Н.Г.К., потвърждават сключването на договори по извънтрудови правоотношения с „И.“ ЕООД, като прилагат екземпляри от същите. Представени са приемо-предавателни протоколи – по 4 броя от лице за предадени – приети между 14961 – 14963 броя кутии цигари, които са раздадени в гр. Стара Загора - в централната част, в района на МОЛ Галерия и в кв. Индустриален. Лицата посочват, че цигарите са раздавани на лица на видима възраст над 25 години. Прилагат отчети за свършена работа. Сочат, че рекламните материали са с приложен към тях стикер /марка Кукери/. Обясняват, че рекламните материали са получени в офиса на „И.“ ЕООД от служител на фирмата. Лицата сочат, че са им дадени устни указания за работата, но не уточняват от кое лице, къде и кога. Всички твърдят, че рекламните материали са транспортирани със служебен автомобил, собственост на „И.“ ЕООД, управляван от управителя И.С.. Те не са съхранявали рекламни материали.  Приложени са служебни бележки за изплатените възнаграждения по договорите – 277 лв. след удържани данъци.

15. При тази фактическа обстановка органите по приходите са стигнали до извод, че извършените от лицето разходи не са за реклама, тъй като според разпоредбата на § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО, „разходи за реклама“, това са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. Ревизиращите не са кредитирали с довери твърдението на оспорващия, че е разполагал с необходимите количества самозалепваща хартия, предназначена за реализиране на рекламна кампания с  посочения мащаб. Също така са приели, че тези разходи не са предназначени за икономическата дейност на дружеството и за целите на извършваните от него облагаеми доставки, поради което на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, е отказано право на  данъчен кредит в размер на 41 941,65 лв.

16. По делото се разпитаха свидетелите Т.Д.Г. и Л.Н.М. – лица участвали в рекламната кампания.

В показанията си Г., сочи че през месец септември 2015 година е имала сключен граждански договор с фирма “И.” ЕООД и е участвала в тяхна рекламна кампания. Целта на тази рекламна кампания била да се рекламират мляко и други млечни продукти с бранд “Кукери”. Кампанията била с цигари, на които имало стикери с логото на фирма “И.” ЕООД и текст към тях. Самите стикери били самозалепващи се, с формат А4, които нарязвали с ножица и мактено ножиче, след което ги лепели на самата кутия с цигари.  Тези цигари получавали от офиса на фирмата, от служителка, която се казваше С.. С. им давала устни указания във връзка с рекламата. Подписвала е приемо - предавателен протокол четири пъти. Мястото, на което била по време на кампанията било в централната градска част и пазарска, в гр. Стара Загора. На това място имало сложен плакат с реклама на фирмата и имало дегустация на продуктите. Количеството рекламни цигари им носел управителят на фирмата и те ги раздавали на лица над 25 год. Кампанията била в рамките на месец септември, рекламните материали ги раздавали на четири пъти, през работните дни на този месец, в рамките на работния ден, до 17.00 часа. В този район тя била сама, но по принцип имало още три момчета - Л.Т. и Н.. Цигарите като марки мисли, че били “Вайсрой” и “Карелия”. По принцип не пуши и не знае марките на цигарите. Офисът на фирмата бил в кв. “Индустриален”. В приемо - предавателните протоколи са описвали определеното количество брой цигари, кутии и на коя дата. Подписвала се за “приел” стоката, а С. на “предал” стоката. 

Според свидетеля М., през м. септември 2015 год. имал сключен граждански договор с фирма “И.” ЕООД за една рекламна кампания в гр. Стара Загора. Ставало въпрос за рекламиране на млечни продукти със стикери, които се лепели на цигари и той ги раздавал пред МОЛ “Галерия” в гр. Стара Загора. Млечните продукти, които са рекламирани на тази фирма били кашкавал, мляко и сирене. В офиса на фирмата получавал указания как да рекламира и на какви лица да раздава цигарите. Цигарите се доставяли със служебен автомобил - камионче. Освен цигарите имало и дегустация на продуктите на фирмата. На това място имало рекламен плакат на фирмата. Тези рекламни продукти му се доставяли на место пред МОЛ “Галерия”. В офиса на фирмата се подписвал, че получава тези рекламни материали. За тези рекламни продукти се съставял приемо - предавателен протокол от служителка С., която мисли, че била счетоводителка. Пред МОЛ-а бил само той, но по принцип имало две момчета и едно момиче - Т.,Н. и Т.. Стикерът бил самозалепващ се. Отлепя се гърба на стикера и се залепва на целофана на кутията с цигари. Кампанията била в рамките на месец септември, но в четири различни дни от този месец. Не си спомням дали тези четири дни са били работни или почивни. Кутиите с цигари ги получавал в офиса на фирмата в гр. Стара Загора, пред ДАИ, в кв. “Индустриален”. Тези стикери, когато ги получавал се подписвал на някакъв протокол. Не си спомням кой друг подписваше този протокол.  Цигарите, които се раздавали мисли че били с марката “Уинстън” и “Ротманс”. Цигарите се доставяли от офиса на място пред МОЛ “Галерия”, а стикерите били залепени в офиса на фирмата.

V. За правото:

17. Според чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. За нуждите на облагането с данък върху добавената стойност, с оглед преследваните цели и изпълнението на определени условия, доставки без насрещна престация, могат да се приравнят както на възмездни, така й на безвъзмездни /арг. по ал. 3 и ал. 4 на същата правна норма/.

По смисъла на чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС не се смята за възмездна доставка, безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри.

Съгласно § 1, т.8 от ДР на ЗДДС "безвъзмездна доставка" е доставката, по която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото.

Според чл. 55, ал. 1 от ППЗДС регистрираното лице начислява данък при безвъзмездно предоставяне на стоки и безвъзмездно извършване на услуги с рекламна цел.  Според ал. 2 на посочения текст, това изискване не се прилага и данък не се начислява в случаите на безвъзмездно предоставяне на стоки или безвъзмездно извършване на услуги с незначителна стойност, с рекламна цел за целите на независимата икономическа дейност на лицето, когато не е налице доставка съгласно чл. 6, ал. 4, т. 2 от ЗДДС.

Според чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС освободена е доставката на стоки при придобиването на които не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 от ЗДДС.

Правото на данъчен кредит е регламентирано в чл. 69 от ЗДДС, като ограниченията на това право са дадени в чл.70 от същия закон. Според чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС правото на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. На свой ред, посоченото ограничение не се прилага, т.е. правото на данъчен кредит не отпада, в случаите на безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел и предоставяне на мостри.

18. Как се съотнася обсъдената фактическа и правна обстановка към конкретиката на настоящия казус?

18.1. Съдът намира за доказано, че “И.” ЕООД – регистрирано по ЗДДС лице, е получило от друго регистрирано по закона лице процесните количества родово определени вещи – цигари, заплатило е доставките по всички 24 бр. фактури, осчетоводило е стоките и съответно ги е изписало. Тоест безспорно се установява фактът на реалността на доставките, така като са отразени в съпътстващите ги документи.

По отношение на полседващото разпореждане със стоките, отпадането на правото на данъчен кредит, по смисъла чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, може да е налице в две самостоятелни хипотези – когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки, или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Използваният от законодателя съюз "или" означава, че правото на данъчен кредит е изключено за получателя по сделки, които са предназначени за безвъзмездни доставки, въпреки че последните са във връзка с икономическата му дейност, както и за получените стоки или услуги, с които получателят е осъществил възмездни сделки, които обаче са извън икономическата му дейност.

По делото се установява, а няма и спор между страните, че предоставянето на процесните стоки – цигари, е извършвано безвъзмездно, т.е в конкретния случай е налице първата хипотеза от посочената разпоредба. Съгласно § 1, т.8 от ДР на ЗДДС "безвъзмездна доставка" е доставката по която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото.

Каза се, органите по приходите са достигнали до извод, че по отношение на ревизираното лице е налице втората хипотеза, а именно че предоставянето на стоките е  за дейности, различни от икономическата дейност на лицето и не са част от реална рекламата кампания. Тук е мястото да се отбележи, че доводите на ответника за извършени редица нарушения на специални закони и подзаконови нормативни актове, при конкретното предоставяне на цигари с рекламна цел имат отношение единствено за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителите, но не и да бъдат основание за отказ на правото на данъчен кредит. Основание за отказ на право на данъчен кредит може да бъде единствено наличието на предпоставките по чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС и то само ако не е налице ограничаване на приложното му поле, в хипотеза на чл.70, ал. 3, т. 5 от ЗДДС, за която именно поддържа жалбоподателя.

Съдът намира, че чл.6, ал.4, т.2, чл.70, ал.1, т.2 и ал. 3, т. 5 от ЗДДС следва да се тълкуват  свързано, за да се разбере логиката и целта на закона.

Когато при придобиването на стоките и услугите, данъчнозадълженото лице е ползвало данъчен кредит, ако впоследствие използва придобитото по тези сделки за извършването на безвъзмездни доставки, които законът приравнява на възмездни, по силата на чл.6, ал.3 от ЗДДС, тогава лицето следва да начисли ДДС върху тези сделки, който данък следва да плати самото то, по силата на чл.53, ал.3 от ППЗДДС. Обратно, ако придобитото се използва за извършването на безвъзмездно предоставяне, в хипотезата на чл.6, ал.4, т.2  вр.  чл.70, ал. 3, т. 5 от ЗДДС, то правото на данъчен кредит не е ограничено от хипотеза на чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, тъй като според чл. 55, ал. 2 от ППЗДС в тези случаи не е налице доставка, по която ревизираното лице е задължено да начисли ДДС. Тоест, когато безвъзмездното предоставяне отговаря на условията на чл.70, ал. 3, т. 5 от ЗДДС, въпреки че стоките са получени от краен потребител нито той, нито доставчикът ще понесат облагането с ДДС. Иначе казано, в случая отпадането на правото на данъчен кредит, в хипотезата на безвъзмездна доставка, няма да се приложи, ако са изпълнени двете кумулативните изисквания - безвъзмездно да са предоставени стоки с незначителна стойност с рекламна цел.

По смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗДДС  "стоки с незначителна стойност" и "услуги с незначителна стойност" са стоките или услугите, чиято пазарна цена е под 30 лв. и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице.

18.2. В случая, ревизираното лице претендира благоприятни за себе си правни последици – право на данъчен кредит, поради което негова е тежестта при условията на пълно и пряко доказване да установи наличието на предпоставките за упражняването му. Тоест жалбоподателят следва да докаже, че предоставянето на стоките се отнася и допринася към осъществяваната от него икономическа дейност, безвъзмездността е с рекламна цел, при което стоките са с незначителна стойност и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице. Съдът намира, че жалбоподателят не представи убедителни доказателства в тази насока. Съпоставката на предмета на дейност на жалбоподателя и вида на предоставяните стоки, както й липсата на съществено повишение в приходите от продажба на ревизираното лице, не подкрепят еднозначно твърдението, че проведената рекламна кампания е пряко свързана с икономическата му дейността. Не се доказа и ресурсната обезпеченост на ревизираното лице за отпечатването на 59 850 бр. стикери, за нуждите на което закупената „копирна хартия“, 5 бр. при единична цена от 4,25 лв. без ДДС - не съответства нито по вид, нито по количество и цена. Противоречиви са и твърденията за лицата, които са участвали в процеса по изрязване и облепяне на стикерите върху кутиите с цигари. Управителят на дружеството твърди, че тази дейност е осъществена от него, служителката С. Й., майка му и сестра му. От друга страна, в показанията си Т.Д.Г. твърди, че също е участвала в нарязването и лепенето, която дейност не е предвидена в гражданският й договор. Както свидетелката Т.Д.Г., така и  свидетелят Л.Н.М. сочат, че при раздаването на цигарите се е извършвала и дегустация на продукти. По делото липсват доказателства, на ангажираните с кампанията лица, да са предавани за разпространение продукти, произведени от “И.” ЕООД, такива данни няма и в подписваните приемо – предавателни протоколи.

В случая се касае за безвъзмездно предоставяне на стока с рекламна цел, която е на обща стойност 209 708,12 лв. без ДДС. Макар стойността на всяка от кутиите цигари да е под 30 лв., съдът намира за недоказано, че е налице стока с незначителна стойност. От една страна това, че единичната цена на бройка на посочените стоки попада в хипотезата на §1, т. 9 от ДР на ЗДДС не означава, че предоставения брой от тези стоки, чиято стойност многократно превишава изискванията на закона също отговаря на изискването за незначителност на стойността. Едно такова тълкуване би означавало заобикаляне на закона, което е недопустимо. От друга страна ако се кредитират твърденията на оспорващия, че стоката е раздавана на единични бройки кутии, при липсата на доказателства, че са били обезпечени необходимият брой рекламни стикери за всяка кутия, не се доказва количеството на стока, която е била обозначена като рекламна и респ. опаковките, в която е била раздавана.

Дори и да се приеме, че в случая е от значение стойността на всяка кутия цигари, а не на стек, в какъвто смисъл е позицията на оспорващия, то не може да се приеме, че е изпълнено и второто изискване на закона, а именно - доставката да не е част от серия доставки, по които получателят е едно и също лице. Предвид количеството цигари и тяхната обща стойност, както и неустановеният брой физически лица, на които те са предоставени, без доказателство че се е раздавало на едно лице по една кутия, то не се доказва и наличието на втората предпоставка - доставката да не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице /в този смисъл Решение № 11918 от 11.11.2015 г. по адм. д. № 5542/2015 на Върховния административен съд и  Решение № 15302 от 20.11.2013 г. по адм. д. № 4824/2013 на Върховния административен съд/.

18.3. За пълнота на изложението следва да се посочи и произнасянето на СЕС, по дело C118/11, според което членове 168 и 176 от Директивата ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. Отнесено към настоящия случай, посоченото тълкуване потвърждава възможността национална правна уредба да изключва правото на приспадане на данъчен кредит, в случаите когато безвъзмездни доставки или дейности не са пряко свързани и не допринасят за икономическата дейност на задълженото лице.

18.4. При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспорващият не доказа наличието на предпоставките по чл. 70, ал. 3, т. 5 от ЗДДС вр. §1, т. 9 от ДР на ЗДДС, за да бъде преодоляно ограничението на претендираното от него право, също така не обори и констатациите на органите по приходите, че извършените от него безвъзмездни доставки на стоки са свързани с икономическата му дейност. Това налага извода, че оспорения в настоящото производство ревизионен акт е издаден в съответствие с приложимото национално и европейско законодателство, а подадената срещу него жалба е неоснователна.

VI. За разноските:

19. Съобразно изхода на делото, на данъчната администрация се дължат сторените разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал.1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл.8, ал. 1, т. 4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се констатираха в размер на 1788,25 лева.

 

Ето защо, Съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „И.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя И.Л.С., със седалище и адрес на управление: гр. ***, против Ревизионен акт  № Р-16002415009850-091-001/08.06.2016г., издаден от П.Д.С. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и А.Н.Б., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 573/18.08.2016г. на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Пловдив, в частта, с който на оспорващия за периоди месец юли и месец август 2015г. по 24 бр. фактури от „Т.Т.С.З.“ ООД, е отказан данъчен кредит в размер на 41941,65 лева и прилежаща лихва.

ОСЪЖДА „И.“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя И.Л.С., със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция по приходите, сумата от 1788,25 лева /хиляда седемстотин осемдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки/, представляващи възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: