РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

               1111.jpg

 

     Р Е Ш Е Н И Е

          № 360

              гр. Пловдив, 10.03. 2017 год.

 

          В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

   

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХІІ състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети февруари  през две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Р.П., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА МАРИАНА МИХАЙЛОВА административно дело № 2398 по описа за 2016 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното :

 

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :

1. Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

2. Образувано е по жалба на С.З.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***,  със съдебен адрес:***, офис № 2, чрез адв.А.С., против Решение № 2153-15-236 от 16.09.2016 год. на Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против Акт за определяне на размера на обезщетение за временна неработоспособност, установена с Болничен лист № Е20166044197 за периода 21.07.2016г.- 29.07.2016г. 

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспореното решение, като се иска неговата отмяна от съда. Първото от поддържаните възражения е, че не са отчетени реално заплатените от Л. осигурителни вноски. Сочи се в тази насока, че е даден приоритет на подзаконов нормативен акт, чиито разпоредби са в противоречие с КСО. Излагат се и съображения, че при изчисляване на обезщетението за временна неработоспособност не са отчетени заплатените от Л. изравнителни осигурителни вноски за 2015 г. съответстващи на реално получения средномесечен осигурителен доход за 2015г., надхвърлящ 420лв. Претендира се и присъждане на сторените разноски по производството.

3. Ответникът по жалбата – Директорът на  Районно управление “Социално осигуряване” гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител,  е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи, съдържащи се в оспорения  административен акт.  Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

 

ІІ. По допустимостта :

4. Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен ин­терес от оспорването, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

 

ІІІ. За фактите :

5. По приложената по делото административна преписка е представен Болничен лист № Е20166044197 с период 21.07.2016г. – 29.07.2016г. издаден на С.З.Л. /лист 21/ с диагноза: Бронхит, неуточнен като остър или хроничен.

6. По делото няма спор, че на С.З.Л. е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 119,49 лв. по горепосочения болничен лист.

7. С жалба от 23.08.2016г. Л. е обжалвала определения размер на обезщетението за временна неработоспособност, установена с Болничен лист № Е20166044197 за периода 21.07.2016г.- 29.07.2016г. В жалбата си до Директора на РУСО Пловдив, жалбоподателката е посочила, че размерът на паричното обезщетение е неправилно определен в по-малък от полагащия й се такъв. 

8. С Решение № 2153-15-236 от 16.09.2016 год. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е отхвърлена като неоснователна жалбата на С.З.Л., като в тази насока горестоящият административен орган е приел, че обезщетението е правилно определено и че на Л. не й е изплатено обезщетение в размер по-малък от дължимия такъв.

9. В хода на съдебното производство към доказателствения материал  по делото са приобщени данни от ТД на НАП – гр.Пловдив, обективирани в писмо с изх.№ 11-00-1202#1 /20.12.2016г. относно размера на внесените осигурителни вноски за 2015г. на С.З.Л..

 

IV. За правото :

10. В случая с оглед извършената съдебна проверка на основанията по чл.146 от АПК преди всичко следва да се констатира, че релевантните за разрешаването на административноправния спор факти и обстоятелства са установени от материално компетентни органи на ТП на НОИ гр.Пловдив, като оспорения административен акт – Решението на Ръководителя на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен орган, който черпи правомощията си от разпоредбата на чл.117, ал.1 от КСО. Освен това следва в случая да се констатира, че оспореното решение на ръководителя на ТП на НОИ гр.Пловдив е издадено в изискуемата по закон писмена форма и съдържа всички реквизити, необходими по смисъла на чл.59 от АПК, за валидност на издадените актове от формална страна, с изложени фактически и правни основания и при спазване на административно-производствените правила в производството по издаването му. В случая административния акт е не само валиден но и законосъобразен.  Фактическите констатации на органите на ТП на НОИ гр.Пловдив са истинни, а направените въз основа на тях правни изводи, са съответни на материалния закон. В пълнота е спазена и целта, която преследва закона с издаването на актове от категорията на процесния такъв. В последващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

11. Съгласно чл.41 ал.1 от КСО дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване се изчислява в размер 80 на сто, а за временна неработоспособност поради трудова злополука или професионална болест - в размер 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица-внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. Дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване не може да надвишава среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението.

12. Съгласно чл.31 ал.1 т.1 б.“б“ от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване /НПОПДОО/ доходът за периода от 18 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност, от който се изчислява дневното парично обезщетение за временна неработоспособност, за самоосигуряващите се лица включва дохода, върху който са внесени авансово осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство .

С процесната наредба се уреждат редът и начинът за представяне на документите и за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения  при  временна неработоспособност поради общо заболяване (какъвто е и процесния случай), трудова злополука и професионална болест, за санаторно-курортно лечение и при належащ медицински преглед или изследване, карантина, отстраняване от работа по предписание на здравните органи, гледане на болен или на член от семейството под карантина, належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед, изследване или лечение, както и за гледане на здраво дете, върнато от детско заведение поради карантина в заведението или на детето.

13. Анализът на двата нормативни текста налага да се приеме, че в КСО е регламентирана общата хипотеза за изчисляване размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност, а подробно начинът на изчисляване е уреден именно с текстовете на Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване. В този смисъл оплакванията на жалбоподателя, че от страна на административния орган е даден приоритет на подзаконов нормативен акт, чиито разпоредби са в противоречие с КСО са неоснователни и не се споделят от състава на съда.

14. Настоящия съдебен състав, счита за необходимо да отбележи и това, че съгласно чл. 54к от КСО отпускането и изчисляването на паричните обезщетения за временна неработоспособност, трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите от държавното обществено осигуряване се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 33, т. 12, както и на данните, декларирани в подадените документи за изплащане на обезщетенията и помощите от държавното обществено осигуряване при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. В случая в съответствие с посоченото нормативно правило паричното обезщетение на С.З.Л. правилно е било изчислено именно въз основа на подадените от Осигурителна каса на Адвокатска колегия – Пловдив данни по чл.5 ал.4 т.1 от КСО за предхождащите настъпване на неработоспособността 18 месеца.

15. В случая, с оглед разрешаване на настоящия административноправен спор, без всякакво съмнение следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 54м, ал. 2 от КСО, съгласно която паричните обезщетения и помощи, изплатени на самоосигуряващите се лица за предходната календарна година, се  преизчисляват служебно до 30 юни на текущата година въз основа на окончателния  осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 9 от КСО. Когато паричните обезщетения и помощите са изплатени в размер, по-малък от дължимия, разликата се  изплаща в срока по изречение първо. Изплатените в по-висок от дължимия размер обезщетения се възстановяват от самоосигуряващите се лица.

По делото не е спорно, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 54м, ал. 2 от КСО през 2016 г. от страна на органите на ТП на НОИ – гр.Пловдив е извършено служебно преизчисляване на изплатените за 2015г. парични обезщетения.

В случая искането на С.З.Л. е паричното й  обезщетение по болничен лист № E20166044197 с период 21.07.2016 г. - 29.07.2016 г. вкл. да бъде преизчислено, като бъде отчетен само окончателния осигурителен доход за 2015 г., но законодателят в разпоредбата на чл. 54м, ал. 2 от КСО изрично е посочил срока, в който може да се упражни това право и това обстоятелство правилно е отчетено от административния орган.

Предвид изложеното правилно по болничен лист  № E20166044197 с период 21.07.2016 г. - 29.07.2016 г. вкл. на С.З.Л. от страна на органите на ТП на НОИ - Пловдив е изплатено парично обезщетение за временна неработоспособност за 7 работни дни в размер на 119,49 лв., изчислено по реда на чл. 31, ал. 1, т. 1, б."б" от НПОПДОО, при съществуващата възможност за корекция по чл.54м, ал.2 от КСО, когато паричното обезщетение за временна неработоспособност по болничния лист е изплатено в размер, по - малък от дължимия.

Предвид изложеното оплакването на жалбоподателката в обратния смисъл, а именно, че е ощетена имуществено, като й е изплатено обезщетение в размер, по-малък от дължимия е неоснователно.

Неоснователни са и доводите на жалбоподателката за неравноправно третиране на самоосигуряващите се лица, спрямо лицата, работещи по трудово правоотношение. Така е тъй като по отношение на  последнопосочената категория лица е относима нормата на чл. 54м, ал. 1 от КСО, съгласно която паричните обезщетения и помощи, изплатени на осигурените лица, се преизчисляват служебно въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 до 30 юни на годината, следваща годината, за която се отнасят. Когато паричните обезщетения и помощите са изплатени в размер, по-малък от дължимия, разликата се изплаща в срока по изречение първо.

16. Изложеното до тук налага да се приеме, че жалбата на С.З.Л. против Решение № 2153-15-236 от 16.09.2016 год. на Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против определения размер на обезщетението за временна неработоспособност, установена с Болничен лист № Е20166044197 за периода 21.07.2016г. - 29.07.2016г.  е неоснователна, като не са налице сочените основания за отмяна на оспорения административен акт. При постановяването му не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. Тя  ще следва да бъде отхвърлена.

 

V. За разноските :

17. При посочения изход на спора и съобразно своевременно направеното искане от ответника, жалбодателката следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ  - Пловдив възнаграждение за осъществената юрисконсултска  защита, което се констатира в размер на 350 лв.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен  съд

 

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.З.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** против Решение № 2153-15-236 от 16.09.2016 год. на Директор на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й против определения размер на обезщетението за временна неработоспособност, установена с Болничен лист № Е20166044197 за периода 21.07.2016г.- 29.07.2016г. 

ОСЪЖДА С.З.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да зап­ла­ти на ТП на НОИ – Плов­див сумата от 350/триста и петдесет/ лева, съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

 

 

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :