Р Е Ш Е Н И Е

 

№620

 

гр. Пловдив, 16 март 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Първо отделение, ХVІІІ състав в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав :

                                                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ

                                                                                                   

при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 2406 по описа на съда за 2016год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от Д.С.Д., ЕГН: **********, с посочен в жалбата адрес: ***, против РА № Р-16001615008663-091-001/30.06.2016г., издаден от М.Л.– началник сектор, възложил ревизията и М.К.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 659/26.09.2016г. на И.П. Директор на Дирекция «Обжалване и данъчноосигурителна практика» – гр. Пловдив, в частта, с която на ревизираното лице са определени допълнително:

-дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010г. в размер на 7,84лв., ведно с лихви в размер на 706,84лв., за 2011г. в размер на 36,63лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 16,40лв., за 2012г. в размер на 1 240лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 874,21лв., за 2013г. в размер на 1 275лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 281,01лв. и за 2014г. в размер на 6 026лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 959,91лв.;

-авансови вноски за ЗО за 2009г. в размер на 124,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 89,40лв., авансови вноски за 2011г. за ДОО в размер на 564,48лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 62,22лв., за ДЗПО – УПФ в размер на 220,50лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 24,46лв. и за ЗО в размер на 352,80лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 23,55лв.;

-вноски за годишно изравняване за 2012г. за ДОО в размер на 3 072лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 1 046,32лв., за ДЗПО – УПФ в размер на 1 200лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 408,73лв. и за ЗО в размер на 1 920лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 639,32лв.; за 2013г. за ДОО в размер на 2 170,84лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 504,51лв., за ДЗПО – УПФ в размер на 847,98лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 197,08лв. и за ЗО в размер на 1 356,77лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 315,35лв.; за 2014г. за ДОО в размер на 3 686,40лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 472,05лв., за ДЗПО – УПФ в размер на 1 440лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 184,40лв. и за ЗО в размер на 2 304лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 295,03лв.;

-лихви за невнесен в срок данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 246,92лв.

Жалбоподателят счита, че актът е непра­ви­лен и неза­ко­но­съобра­зен, предвид некоректността на констатации­те в същия, направени без да бъдат изследвани в пълнота всички относими обс­то­ятелства. Конкретно в жалбата се излагат аргументи, че неправилно е възприето началното салдо на разполагае­ми­те средства към 01.01.2009г.; неправилно не е взе­то пред­вид получаването на сумата от 58 000лв. под формата на дарение от Г.Я., баща на съпругата му р.д.съгласно разписка от 07.09.2009г. и в размер на 30 000евро под формата на дарение от неговия баща С.Д. през 2011г.; оспорва се също така и заключението по назначената в хода на ревизионното производство експертиза и направените въз основа на нея констатация за размера на разходите, извършени от ревизираното лице за строителството на сградата в гр. Стамболийски, доколкото към момента строителството на сградата не е завършено  и спрямо него не е издадено удостоверение за ползване. Освен това, неправилно при определяне данъчната основа на доходите от продажба на МПС като приход не е взета стойността, посочена в договорите за покупко – продажба, а данни за застрахователна стойност на автомобилите за целите на направена застраховка „Каско“. По отношение допълнително определени вноски за ЗОВ, според жалбоподателя не е съобразено обстоятелството, че нормата на чл. 124а от ДОПК е материалноправна и следва да се прилага за периода след 15.02.2011г. По съ­ще­ство се под­държа те­зата, че в резултат на тези пропуски, се е стигнало до не­­правилно формиране на из­вод за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и за формиране на данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за процесния период 01.01.2009г. – 31.12.2014г. и вноските за ЗОВ за същия период (авансови и за годишно изравняване). По тези съ­ображения се настоява за цялостна отмяна на РА, като се при­е­­ме, че липсват до­пълни­тел­ни публични задължения за проверявания перио­д. Претендират се раз­носки. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита от пълномощника адв. Б..

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП”– гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юр. К., счита жалбата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й. Пре­тендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана писмена защита.

  Настоящият състав на съда от фактическа страна установи след­но­то:

  Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния орган в структурата на НАП, който с решението си го е потвърдил и изменил в отделни негови части. Така постановеният от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика („ОДОП“) – гр. Пловдив резултат (в потвърдителната и изменителната част) и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен срок при наличие на правен интерес, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

  Ревизионното производство е инициирано със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001615008663-020-001/23.10.2015г. на М.Л.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, е сложено началото на ревизия на жалбоподателя, със срок от три месеца, считано от връчването на заповедта, което е станало на 30.10.2015г. Ревизията обхваща задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2009г. – 31.12.2014г. и вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО за самоосигуряващи се лица за същия период. Срокът на ревизионното производство е последователно удължен със ЗВР № Р-16001615008663-020-002/19.11.2015г., Р-16001615008663-020-003/26.01.2016г., Р-16001615008663-020-004/23.02.2016г. и Р-16001615008663-020-005/22.03.2016г., като е определен нов краен срок до 30.03.2016г.

В хода на ревизионното производство е издаден ревизионен доклад /РД/ № Р-16001615008663-092-001/13.04.2016г., против констатациите в който не е подадено възражение. По искане на ревизираното лице вх. № Д1/РД-20-584/22.04.2016г. е издадено уведомление за продължаване срока за подаване на възражение и представяне на доказателства по ревизионен доклад, с което Д. е уведомен, че срокът за подаване на възражение е продължен до 27.05.2016г.

Преди изтичане на срока за подаване на възражение против ревизионния доклад, по повод искане за спиране на ревизия/проверка № Р-16001615008663-053-001/20.05.2016г. е издадена Заповед № Р-16001615008663-023-001/20.05.2016г., с която на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК ревизията е спряна за срок до 10.06.2016г. Ревизионното производство е възобновено със Заповед № Р-16001615008663-143-001/13.06.2016г. С решение № Р-16001615008663-098-003/21.06.2016г. на основание разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК ревизионната преписка е иззета от ръководителя на ревизията Б.Г.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив и предоставена за разглеждане на М.К.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив. Персоналният състав на ревизиращия екип е променен със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16001615008663-020-006/21.06.2016г., в изпълнение на която е издаден РА № Р-16001615008663-091-001/30.06.2016г. от органите по приходите М.Л.– началник сектор, възложил ревизията, и М.К.– главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията.

 Ревизионният акт е обжалван по административен ред с жалба вх. № 94-00-5845/19.07.2016г. и допълнение към жалба вх. № 20-15-257/30.06.2016г., с приложени към допълнението документи на чужд език, представени допълнително с надлежен превод на български език с молба вх. № 20-15-257/30.08.2016г.

Всички актове са издадени от снабдени със съответните правомощия за това длъжностни лица, видно от представената Заповед № РД-09-518 от 30.04.2014г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, издадена на основание чл. 11, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗНАП и на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК, с които на определени длъжностни лица от дирекцията е делегирано правомощие да издават заповеди по чл. 119, ал. 2 от ДОПК (л. 4 – 8). По отношение оправомощаване на органа по приходите, постановил решението на горестоящия административен орган, е представена Заповед № ЗЦУ-58/21.01.2016г. на Изпълнителния директор на НАП и доказателства за отсъствие на титуляра на длъжността директор на дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив (л. 925 – 926).    

С Решение № 659 от 26.09.2016г., И.П. Директор на Дирекция “ОДОП“ – гр. Пловдив е потвърдил издадения срещу лицето ревизионен акт, в частта му на допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г., ведно с прилежащите лихви; авансовите вноски за ЗО за 2009г., ведно с прилежащите лихви, вноските за годишно изравняване за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2012г., 2013г. и 2014г., ведно с прилежащите лихви, лихвите за невнесен в срок данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009г. и е изменил ревизионния акт, в частта му на допълнително определени вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за 2011г., ведно с прилежащите лихви.

При ревизията е установено следното от фактическа страна:

Относно констатациите по ЗДДФЛ

Д.Д. е местно физическо лице, данъчно задължено по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ, с регистриран ЕТ „Роси – Д.Д., считано до 01.01.2012г. Семейството на Д.Д., по смисъла на § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ДОПК се състои от съпруга и две деца (едното непълнолетно само за част от ревизирания период). На съпругата р.д.също е извършено ревизионно производство.

С Протокол № 1024836/21.12.2015г. към доказателствения материал на процесното ревизионно производство са присъединени всички писмени и документални доказателства събрани от органите по приходите по повод извършената проверка за установяване на факти и обстоятелства на Д., приключила с протокол № П–16001615008663-020-001/23.10.2015г. С Протокол № 1023063/29.03.2016г.  са приобщени доказателства, събрани в хода на извършени проверки в информационната система на НАП и Служба по вписванията.

В резултат на събраните доказателства в хода на извършените проверки на Д.Д. е установено, че ревизираното лице е извършвало множество сделки по покупко – продажба на леки автомобили. Тази дейност е системна и е извършвана през целия ревизиран период, като има данни, че дейността е осъществявана от предходни години. Установено е, също така, че ревизираното лице е получавало доходи от продажба на непреработена селскостопанска продукция /малини/. За доходите от осъществяваната селскостопанска  дейност са подадени на 17.03.2016г. (след образуване на ревизионното производство) ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009г. и  2010г. За резултатите от извършените покупко – продажби на МПС за 2012г. и 2014г. отново са подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ на 17.03.2016г. с декларирани доходи в приложение 5. За 2011г. и 2013г. не е подадена ГДД.

Въз основа  на събраните доказателства и установените обстоятелства по чл. 122, ал. 1, тт. 1, 2, 5 и 7 от ДОПК на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на задълженото лице е връчено Уведомление № Д1/РД – 22-14/19.01.2016г., с което е уведомен, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122 от ДОПК ред. На ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ, с което е изискано представянето на декларация за имуществено състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК.

С оглед изследване на имущественото и финансово състояние на ревизираното лице и ресурсите за покриване на разходите за издръжка на живот и направените разходи за покупка на недвижими имоти, вноски по банкови сметки и парични средства необходими за осъществяваната дейност покупко – продажба на леки автомобили, от органите по приходите са предприети действия за събиране на доказателства за приходите и разходите на Д.Д. по години.

През периодите на ревизията е установено, че Д.Д. е внасял парични средства в банковата си сметка, извършвал  е разходи за придобиване на МПС, като е реализирал  минимални доходи. Същевременно, заедно със съпругата си, при липса на декларирани доходи или декларирани такива в минимални размери, придобиват урегулиран поземлен имот и изграждат обект - жилищна сграда. На основа събраните доказателства в ревизията са предприети действия за определяне пазарната цена на придобитото имущество. На основание чл. 60, ал. 1 от ДОПК е възложена експертиза, подробно описана в РД, при която е установено, че строителството започва в началото на 2013г., до средата на 2014г. е достигнат етап на изпълнение „груб строеж“, до края на 2014г. са изпълнени довършителните работи. Разходите за придобиване на урегулирания поземлен имот в размер на 5 700лв. и разходите за изграждане на обектите в него в общ размер 144 197лв. се разпределят по равно между съпрузите. От събраните данни във връзка с получените доходи и източници на средства е установено, че ЗЛ е разполагало с налични  парични средства към 01.01.2009г. в размер на 0лв.

Балансът на паричните средства е изготвен на база представените документи от лицето и получени документи от други източници. При съпоставката на установените доходи и разходи на семейството на жалбоподателя и съпругата му, е взет предвид действително установеният размер на направените разходи за издръжка и живот, за които са събрани документи по реда на ДОПК. В приходната част не са включени декларирани като получени парични средства от дейността като ЕТ, стопанисващ търговски обект „дискотека“ в гр. Стамболийски за периода преди 01.01.2009г. и получени парични средства от С.Д. в размер на 30 000евро през 2011г. и от Григор Ячев в размер на 58 000лв. през 2009г.

Независимо от невключване, съответно включване на част от претендираните суми (за 2011г. е призната равностойността на 3 000евро = 5 869лв.) в приходната част на паричния поток, не е установен недостиг на парични средства за 2009г., 2010г. и 2011г., съответно не е определена данъчна основа по чл. 122 от ДОПК. Установен е недостиг на парични средства за 2012г. в размер на 14 323,30лв., за 2013г. в размер на 16 609,66лв. и за 2014г. в размер на 26 324,87лв., основно от направени вноски по банкови сметки, разходи за придобиване на недвижим имот, „други разходи“ и разходи за подобрения в недвижим имот (таблици на л. 50 гръб – 52 гръб). В приходната част на паричния поток са включени доходи от стопанска дейност като ЕТ съответно в размер на 14 750лв., в размер на 350лв. и в размер на 43 760лв.

Същевременно, ревизиращият екип е изчислил, че жалбоподателят не е декларирал приходи от осъществяваната икономическа дейност под формата на покупко - продажба на МПС за 2013г. в размер на 350лв. и за 2014г. в размер на 23 210лв. Извършени са насрещни продажби на част от купувачите на МПС, като част от продажните цени са определени на въз основа документи за извършени разплащания и данни за застрахователни стойности по сключени застраховки „Каско“ (таблици на л. 143 – 143 гръб). Установени са доходи от продажбата на МПС, съответно разходи за покупката им в следните размери: за 2013г. приходи от 9 900лв., разходи от 9 200лв. и за 2014г. – приходи от 101 400лв., разходи от 13 880лв.

Изчислени са и недекларираните приходи от продажба на непреработена селскостопанска продукция за 2010г. в размер на 78,45лв., представляващи разлика между установените при ревизията доходи в размер на 13 383,50лв. и декларираните от лицето в размер на 13 305,05лв. и за 2011г. в размер на 366,30лв. (за годината не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ).

Установени са следните данъчни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, включително тези, декларирани след започване на ревизионното производство на жалбоподателя с годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ: за 2009г. в размер на 391,08лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 246,92лв., за 2010г. в размер на 1 338,34лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 706,84лв., за 2011г. в размер на 36,63лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 16,40лв., за 2012г. в размер на 2 175лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 874,21лв., за 2013г. в размер на 1 275лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 281,01лв. и за 2014г. в размер на 8 081лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 959,91лв. След приспадане декларирани задължения за 2009г. в размер на 391,08лв., за 2010г. в размер на 1 330,50лв., за 2012г. в размер на 1 475лв. и за 2014г. в размер на 2 055лв., са определени дължими суми за довнасяне за 2010г. в размер на 7,84лв., за 2012г. в размер на 1 240лв. и за 2014г. в размер на 6 026лв.

За 2010г. и 2011г. са изчислени допълнително данък по чл. 48 от ЗДДФЛ върху данъчна основа, получена като сбор от данъчни основи на доходите от трудови правоотношения и доходите от друга стопанска дейност (л. 144 гръб). За 2012г. са обложени отделно доходите от дейността като ЕТ в размер на 14 750лв. и доходите с неустановен произход в размер на 14 328,30лв. Данъчната основа на доходите от дейността като ЕТ е изчислена след приспадане на изчислените вноски за ЗОВ за годишно изравняване по чл. 124а от ДОПК в общ размер на 6 192лв. Върху данъчната основа в размер на 8 558лв. е дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 1 283лв., ведно с прилежащите лихви. За данъчната основа на доходите с неустановен произход е приет недостигът на парични средства в размер на 14 328,30лв., без да се приспадат вноски за ЗОВ за годишно изравняване. Върху посочената данъчна основа е дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 432лв., ведно с прилежащите лихви. Аналогични са изчисленията на данъчните основи на доходите от дейността като ЕТ и доходите с неустановен произход, като вноските за ЗОВ за годишно изравняване, изчислени по чл. 124а от ДОПК са приспаднати от дохода с неустановен произход. Върху данъчната основа на доходите от дейността като ЕТ е дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 52лв., ведно с прилежащите лихви, а върху данъчната основа на доходите с неустановен произход в размер на 12 234лв. (16 609,66лв. – 4 375,59лв.) данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1 223лв., ведно с прилежащите лихви. Аналогично на 2012г., за 2014г. данъчната основа на доходите от дейността като ЕТ е изчислена след приспадане на изчислените вноски за ЗОВ за годишно изравняване по чл. 124а от ДОПК в общ размер на 7 430,40лв. Върху данъчната основа в размер на 36 329,60лв. (43 760лв. – 7 430,40лв.) е дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 5 440лв., ведно с прилежащите лихви. За данъчната основа на доходите с неустановен произход е приет недостигът на парични средства в размер на 26 324,87лв., без да се приспадат вноски за ЗОВ за годишно изравняване. Върху посочената данъчна основа е дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 2 632лв., ведно с прилежащите лихви.

           Относно констатациите по КСО и ЗЗО

        За периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. жалбоподателят е получил доходи от земеделска дейност от продажба на непреработена растителна продукция, декарирани в хода на ревизията с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Лицето не е регистриран земеделски производител и няма качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 6, ал. 8 от КСО, но са дължими ЗО по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Д. следва да се осигурява върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО. Върху минимален месечен осигурителен доход от 130лв. са дължими месечни вноски за ЗО в размер на 10,40лв. (130лв. х 8%). Дължими, но невнесени за годината са ЗО в общ размер на 124,80лв., ведно с прилежащите лихви 89,40лв.

         При ревизията е установено, че Д. за периода включен в обхвата на ревизията е получавал доходи от дейността си, включително недекларирани такива като ЕТ и има качество на самоосигуряващо се лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Като самоосигуряващо се лице следва да се осигурява авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица съгласно ЗБДОО, който за периода от 2010г. до 2013г. е в размер на 420лв., а за 2014г. – в размер на 550лв. За периода от 30.03.2010г. до 28.04.2010г. Д. е получавал доходи по трудово правоотношение с „***“ ООД, като от осигурителя са внесени осигурителни вноски по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, тт. 1, 2 и 4 от КСО и чл. 157, ал. 1, т. 1 от КСО лицето дължи авансови вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО в следните размери по години:

        - за ДОО за 2010г. в размер на 46,20лв. месечно (420лв. х 11%) = 554,40лв., ведно с прилежащите лихви; за 2011 – 2013г. в размер на 53,76лв. месечно (420лв. х 12,8%) = 645,12лв. за всяка година, ведно с прилежащите лихви и за 2014г. в размер на 70,40лв. месечно (550лв. х 12,8%) = 844,80лв., ведно с прилежащите лихви;

        -за ДЗПО – УПФ за 2010г. – 2013г. в размер на 21лв. месечно (420лв. х 5%) = 252лв. за всяка година, ведно с прилежащите лихви и за 2014г. в размер на 27,50лв. месечно (550лв. х 5%) = 330лв., ведно с прилежащите лихви;

        -за ЗО за 2010г. – 2013г. в размер на 33,60лв. месечно (420лв. х 8%) = 403,20лв. за всяка година, ведно с прилежащите лихви и за 2014г. в размер на 44лв. месечно (550лв. х 8%) = 528лв., ведно с прилежащите лихви;

        При съобразяване разпоредбата на чл. 124а от ДОПК горестоящият административен орган е изменил ревизионния акт, в частта му на допълнително определените вноски за ЗОВ за 2011г., като ги е намалил, както следва: за ДОО от 645,12лв. на 564,48лв., ведно с прилежащите лихви; за ДЗПО – УПФ от 252лв. на 220,50лв., ведно с прилежащите лихви и за ЗО от 403,20лв. на 352,80лв., ведно с прилежащите лихви. 

        На основание чл. 6, ал. 8 от КСО /в редакцията за ревизирания период/ окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година. Предвид разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО, ревизираното лице дължи осигурителни вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд - лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии” на ДОО се осигуряват за фонд ДЗПО – УПФ, като осигурителните вноски се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО.

        Съгласно разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК /чл. 29, ал. 3 от ЗЗО/. В разпоредбата на чл. 40 от ЗЗО са регламентирани доходите на различни групи задължително здравноосигурени лица, от които се изчислява дължимата от тях здравноосигурителна вноска. Здравноосигурителните вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, съгласно която разпоредба едноличният търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.

        В резултат на извършените процесуални действия и анализ на събраните при ревизията доказателства е установено, че за 2012г., 2013г. и 2014г. извършените от задълженото лице разходи превишават получените от него доходи с установен източник, както и са извършвани множество покупко – продажби на леки и товарни автомобили. В тази връзка от органите по приходите е направена констатация за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК - налице са данни за укрити приходи или доходи и декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние за ревизирания период. В резултат на установеното ревизията  е извършена по реда на чл.122 от ДОПК. На основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на ЗЛ е връчено уведомление, с което ревизираното лице е уведомено, че осигурителният доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски  ще бъде определен  по реда на чл. 122 – 124 от ДОПК, във връзка с чл. 124а същия кодекс.

        След извършен анализ на относимите обстоятелства по ал. 2 на чл.122 на ДОПК на жалбоподателката е определен осигурителен доход по реда на чл. 122 от ДОПК за 2012г., 2013г. и 2014г., като на основание чл. 124а от ДОПК са изчислени вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за годишно изравняване. За 2012г. и 2014г. е съобразен максималният годишен размер на осигурителния доход, съгласно ЗБДОО. Изчисленията на ревизиращите органи по приходите са посочени на стр. 149 – 150 по делото.

В хода на съдебното обжалване на ревизионния акт, в потвърдената му и изменена с решението на горестоящия административен орган част, са представени писмени доказателства и е ангажирано е изготвянето на заключения по съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертиза и са депозирани свидетелски показания.

В хронологичен ред са представени следните писмени доказателства от страните по делото и трето неучастващо по делото лице: опис на представените документи по ревизионен доклад № Р-16001615008922-РУС-11.05.2016г. вх. № РД-10-728/10.06.2016г. и разписка за получена сума от Г.Я. на 07.09.2009г. (л. 932 – 933); фишове за заплати на С. Н.Д. за положен труд в Испания за периода 2011г. – 2014г. – 41бр., с надлежен превод на български език (л. 976 – 1099); 1 броя оптичен диск (л. 1150); декларации по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за периода 2008г. – 2014г. за придобити МПС от Д.Д.,*** (л. 1161 – 1266); годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009г., 2010г., 2012г. и 2014г., ведно с приложенията към тях, подадени от Д.Д. на 17.03.2016г. (л. 1268 – 1285) и годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009г., 2010г., 2012г. и 2014г., ведно с приложенията към тях, подадени от р.д.на 17.03.2016г. (л. 1286 – 1304).

В съдебното заседание на 14.09.2017г. е прието заключение по допуснатата съдебно – техническа експертиза, изготвено от вещото лице С.Ж., без направени възражения от страните по делото. В изпълнение на поставената задача и след запознаване със строителната документация на обекта, вещото лице и изчислило разход за изпълнени СМР по метода на увеличената стойност, съгласно Наредба № Н – 9/14.08.2006г. на МФ в следните размери: за 2012г. в размер на 4 816,42лв., в т.ч. за труд – 1 926,57лв. и за материали – 2 889,85лв.; за 2013г. в размер на 52 244,73лв., в т.ч. за труд – 21 160,12лв. и за материали – 31 084,62лв.; за 2014г. – 52 984,06лв., в т.ч. за труд – 24 133,18лв. и за материали – 28 850,87лв.; за 2015г. в размер на 15 975,03лв. в т.ч. за труд – 9 653,73лв. и за материали – 6 321,30лв. и за 2016г. в размер на 4 116,67лв., в т.ч. за труд – 2 473,39лв. и за материали – 1 643,28лв. Общо за периода 2013г. – 2014г. разходите за СМР на обекта са в общ размер на 139 426,09лв., в т.ч. за труд – 63 924,24лв. и за материали – 75 501,84лв.

В съдебното заседание по приемане на заключението експертът е уточнил, че изчисленията на вещото лице на разходите за СМР са посочени на стр. 15 от заключението (л. 969) и възлизат общо на 130 136,91лв., в т.ч. за труд – 59 346,99лв. и за материали – 70 789,92лв.

В съдебното заседание на 08.11.2017г. е прието заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице И.С., без направени възражения от страните по делото.

В изпълнение на поставените задачи вещото лице е констатирало, че през 2010г. са извършени покупко – продажби на 4 бр. автомобили, като за всички липсват договори за покупка и продажба (таблица първа на л. 1112); за 2011г. са извършени покупко – продажби на 5 бр. автомобили, като за два от тях липсват договори за покупка и за продажба, за един от тях липсва договор за продажба, а за един от тях липсва договор за покупка (таблица втора на л. 1112); за 2012г. са извършени покупко – продажби на 14 бр. автомобили, като за два от тях липсват договори за покупка и за продажба, за два от тях липсват договори за продажба и за един от тях липсва договор за покупка (таблица на л. 1112 – 1113; за 2013г. са извършени покупко – продажби на 9бр. автомобили, като за два от тях липсват договори за покупка и продажба и за 4 от тях липсват договори за покупка (таблица на л. 1113); за 2014г. са извършени покупко - продажби на 8 бр. автомобили, като за два от тях липсват договори за покупка и за продажба, за два от тях липсват договори за покупка и за един от тях липсва договор за продажба (таблица на л. 1113 – 1114). При изключване от данъчната основа на сделките с автомобили, за които вещото лице е констатирало, че липсват доказателства за покупна или продажна цена, е формиран облагаем доход за 2012г. в размер на 14 750лв. (1/2 от 37 500лв.) и за 2014г. в размер на 750лв. (1/2 от 1 100лв.). За останалите ревизирани години не се формира облагаем доход от продажби на МПС.

Заключението е изготвено в различни варианти, като в приходната, съответно разходната част на паричния поток са включени парични суми, получени от бащата и тъста на ревизираното лице в период преди ревизирания (през 2011г. и през 2009г.) и направените разходи за закупуване на УПИ и за строителство на сграда в него (таблици от л. 1115 до л. 1144).

В съдебно заседание на 25.01.2018г. са депозирани показанията на свидетеля Г.К.Я., баща на съпругата на жалбоподателя. Съгласно показанията на свидетеля същият е реализирал доход от продажбата на недвижим имот в **.на стойност 122 000евро. От този реализиран доход е дал на дъщеря си и зет си сумата от около 60 000лв., която е предназначена за закупуване на строителни материали за строяща се къща. Строителството на къщата е извършвано по стопански начин, с неговия труд, трудът на бащата на жалбоподателя С.Д. и приятели. Самият той е по образование строителен техник и притежава строителна фирма. Известно му е, че бащата на Д.Д. работи от много време в Испания и също е помагал с пари за строителството. С.Д. е вал лично на свидетеля пари, основно за строителни материали. Строителството на къщата се наложило, тъй като зет му и семейството му живеели шест човека в малък апартамент. Свидетелят знае, че зет му е извършвал покупко – продажби на автомобили, обикновено стари или катастрофирали. След извършване на ремонт по тях автомобилите са препродавани.  

Въз основа на тези фактически установявания съдът стигна до следните правни изводи:  

В настоящото производство и съгласно чл. 160 ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. По изложените вече във фактическата част на решението съображения съдът намира, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 112, чл. 118 ал. 2 и чл. 119 ал. 3 от ДОПК орган по приходите. Спазена е формата по чл. 120 ал. 1 от ДОПК.

Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ДОПК въвежда принципът за законност при осъществяване на производството по ДОПК, а чл. 3, ал. 1 от ДОПК изисква органите по приходите да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства, така че при ревизионен акт, издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят предпоставките за установяване на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 вр. с ал. 1 от ДОПК. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя, който при условията на пълно и насрещно доказване следва да установи твърдяните от него факти и обстоятелства, с които да опровергае фактическите констатации в акта. В тежест на жалбоподателката е да обори констатациите на органа по приходите със съответните доказателства.

На първо място, настоящият съдебен състав констатира, че по делото не са ангажирани доказателства за опровергаване констатациите в обжалвания ревизионен акт по отношение допълнително определени дължими суми за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2010г., 2011г., 2012г. по отношение декларираният доход от дейността като ЕТ, съгласно ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, подадена в хода на ревизията, 2013г. за доходите от дейността като ЕТ и за 2014г. по отношение декларирания доход от дейността като ЕТ, съгласно ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, подадена в хода на ревизията. Не са ангажирани и доказателства относно размера на дължимите авансови вноски за ЗО за 2009г. и авансовите вноски за останалите ревизирани години, доколкото в заключението на вещото лице се съдържат само направени изчисления на размера на вноските за ЗОВ за годишно изравняване в различни варианти, съобразно размера на осигурителния доход. Доколкото не е спорно, че жалбоподателят е извършвал независима икономическа дейност, изразяваща се в покупко – продажба на леки и товарни автомобили, за резултатите на която е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в хода на ревизията, несъмнено са дължими авансови вноски и вноски за ЗОВ за годишно изравняване за 2011г., 2012г., 2013г. и 2014г., ведно с прилежащите лихви.

При съдебното обжалване не се оспорва фактът, че Д. е извършвал дейност по покупко – продажба на леки и товарни автомобили, за резултатите от която не е подавал в срок годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ. В хода на ревизията лицето не е представило изисканите му договори за покупка и договори за продажба на МПС, което е наложило изискването на договорите за покупка от Община Стамболийски, пред която са подадени декларации по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за придобитите автомобили, съответно са извършени насрещни проверки на лицата, закупили продадените от него автомобили, съответно за стойностите на същите. При преглед на постъпленията по банковата сметка на Д. е констатирано разминаване в продажната цена на лек автомобил марка Ауди А5 на 17.12.2014г., доколкото в договора за продажба е посочена продажна цена от 2 000лв., а е постъпила парична сума в размер на 13 000лв. Предвид разминаванията в двете стойности, правилно ревизиращите органи по приходите са предприели действия по определяне пазарната стойност на посочения лек автомобил и на автомобил  марка БМВ Х5, продаден на 25.03.2014г. В тази връзка, в заключението на вещото лице е направен извод, че поради липса на информация за покупната стойност и продажната стойност на някои автомобили, сделките, които не са удостоверени документално, следва да бъдат изключени при изготвяне на заключението.

Съдът намира за необоснован този подход на вещото лице, доколкото същото е изградило експертния си извод само въз основа на липсата на договори за покупки и договори за продажби. Не е съобразено обстоятелството, че при ревизионното производство са събрани доказателства от трети неучастващи по делото лица – община Стамболийски и купувачите по договорите за продажба на автомобили. Доколкото е установено различие в продажната цена на един от автомобилите, продаден през 2014г. по данни в договора за продажба и сумата, постъпила по банковата сметка на продавача, правилно е прието,че посочената в договора продажна цена е недостоверна. Правилен е подходът на ревизиращия екип за приравняване на продажната цена на автомобилите на неговата застрахователна стойност, съгласно сключена застраховка „Каско“, доколкото в редица от сделките жалбоподателят е процедирал именно по този начин. Възражението е неоснователно, доколкото не е ангажирането на съдебно – техническа експертиза с предмет пазарната цена на автомобилите, по отношение на които е приета за пазарна застрахователната им стойност.

В този смисъл, правилно и законосъобразно в ревизионния акт е определена данъчната основа на доходите от дейността като ЕТ за 2012г. в размер на 14 750лв. (равна на декларираната в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ), за 2013г. в размер на 350лв. и за 2014г. в размер на 43 760лв. За 2012г., 2013г. и 2014г. са дължими авансовите вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО, ведно с прилежащите лихви, вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ и ЗО за годишно изравняване, ведно с прилежащите лихви.  

            На следващо място, съдът намира, че органите по приходите правилно са кон­с­татира­ли и че са безс­порно установени от факти­ческа страна обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК – декларира­ни­те и/или получените приходи, доходи, из­точ­ници на фор­миране на собствения ка­пи­тал или на безвъзмездно финансиране на стопанс­ка­та дей­ност на ревизира­но­то лице не съответстват на имущественото и финан­со­вото му състояние за процесния ревизиран период – 01.01.2009г. – 31.12.2012г. Горните изводи са мотивирани с факта, че през този данъчен период са на­ли­це доказателства за извършени разходи придобиване на УПИ и за стро­ителството на построена по стопански начин сграда на в гр. Стамболийски (2 850лв. за 2012г., 25 468,50лв. за 2013г. и 46 630лв. за 2014г.), кои­то раз­­ходи не съответстват и над­вишават декларираните от страна на Д. доходи, включително тези от продажба на непреработена земеделска продукция и на дейност като ЕТ. В този смисъл, съдът намира, че неправилно ревизиращите органи по приходите не са приели като фактически получени от двамата съпрузи парични средства в размер на 58 000лв. с източник дарение, извършено на 07.09.2009г. от бащата на съпругата на жалбоподателя. Основанието за непризнаване на посочената парична сума е непредставяне на доказателства в ревизионното производство на Д. и представяне на разписка (написана на ръка) едва с възражението против ревизионния доклад за извършена ревизия на съпругата му Р.Д.. Същата разписка е представена и при съдебното обжалване на настоящия ревизионен акт, като в тази връзка са депозирани и свидетелски показания на дарителя. Тук следва да бъде отбелязано обстоятелството, че основен критерий за признаване за фактически осъществено на едно дарение е разполагаемост на паричната сума при дарителя, от доход с установен източник, към датата на декларираното дарение.

        В настоящия случай, дарителят Я.е разполагал с паричната сума в размер на 58 000лв., предмет на дарението, с източник доход от продажбата на недвижим имот на по-голяма стойност, като са представени и банкови документи за изтеглени парични суми. В свидетелските показания е посочена сумата в приблизителен размер и основанието за извършването й – закупуване на строителни материали за строителството на сграда. Няма пречка свидетелските показания да бъдат кредитирани като непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства, независимо, че изхождат от лице пряко заинтересовано от изхода на делото, с уточнението, че строителството на сградата е започнало в един по-късен момент спрямо дарението, а именно в края на 2012г. Доколкото през периода 2009г. – 2011г. съпрузите са реализирали доходи (макар и декларирани в много по-късен момент) няма пречка част от паричните средства да бъдат съхранени и използвани именно в строителството.

        Не така стои въпросът с декларираното дарение, твърдяно като направено от бащата на жалбоподателя през 2011г. в размер на 30 000евро. В хода на ревизията са извършени допълнителни насрещни проверки на трети лица относно фактите на постъпване на парични средства на територията на Република България (тъй като се касае за доходи, реализирани в Испания) и са достигнали до обоснован извод, че са представени доказателства за постъпила парични сума в размер на 3 000евро, в парична равностойност 5 869лв., които са включени в приходната част на паричния поток за 2011г. Твърденията на жалбоподателя се основават само на нотариално заверена декларация на лице пряко заинтересовано от изхода на делото, което не е представило никакви доказателства (извън фишовете за получаваното от него трудово възнаграждение в Испания) за възможността за натрупване на спестявания в такива размери, че през 2011г. да бъде извършено дарение в размер на 30 000евро. Не са представени доказателства, че С.Д. работи в Испания от 2001г., както и за начина на „пренасяне“ на паричните средства на територията на България. Освен получаваните парични средства чрез системата за разплащания Money Gram в порядъка на до 500евро месечно само за определени месеци, не са представени документи за трансфери на значителни парични суми. Твърдението, че парите са пренасяни до България от С.Д. и от познати (суми в неуточнен размер) може да е житейски логично, но при липсата на каквито и да било други доказателства не може да обоснове фактическото извършване на дарение в значителен размер.

        На следващо място, съдът кредитира заключението на СТЕ, изготвена при съдебното обжалване като обективно, даващо отговор на поставените задачи и неоспорено от страните по делото. В заключението се дават приблизително еднакви стойности на разходите за СМР за построяването на жилищната сграда, но са разпределени не само за 2013г. и 2014г., когато фактически е извършено изпълнението на грубия строеж и довършителните работи, но и за 2012г., 2015г. и 2016г. (последните извън ревизирания период), когато са извършени довършителни работи.

        Съгласно направената експертна оценка, стойностите на СМР по години са в следните размери: за 2012г. в размер на 4 816,42лв., за 2013г. в размер на 52 244,73лв., за 2014г. в размер на 52 984,06лв., за 2015г. в размер на 15 975,03лв. и за 2016г. в размер на 4 116,67лв. Половината от посочените разходи следва да бъдат включени в разходната част на паричния поток, като бъде съобразена и забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК.

        Предвид изложените аргументи, следва да бъде извършено преизчисление на паричния поток на жалбоподателя по отношение на началното салдо към 01.01.2012г., чрез преизчисление на паричния поток за периода от 01.01.2009г. до 31.12.2011г. При използване на методиката на ревизиращия екип за 2009г. е налице превишение на приходите над разходите със сумата от 30 050,22лв., за 2010г. превишение на приходите над разходите със сумата от 30 008,65лв. и за 2011г. превишение на приходите над разходите със сумата от 19 642,72лв. Посочената сума следва да бъде приета за начално салдо на парични средства към 01.01.2012г., като в разходната част на паричния поток бъде включена и сумата от 2 408,21лв. разходи за СМР, съгласно заключението на заключението по СТЕ. При извършената рекапитулация се получават парични средства в началото на данъчния период в размер на 19 662,12лв., постъпления на парични средства в размер на 14 750лв., разходи в размер на 27 678,51лв. и парични средства в края на данъчния период в размер на 17 007,40лв. Получава се недостиг на парични средства за годината в размер на 10 273,79лв., който следва да бъде приет за данъчна основа на доходите с неустановен произход. Данъкът върху посочената данъчна основа възлиза на 1 027,40лв., като за разликата над посочената сума до пълния размер на дължимата сума от 1 240лв. обжалваният ревизионен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Следва да бъдат изчислени прилежащите лихви за данъка, посредством използването на общодостъпен в интернет страницата на НАП лихвен калкулатор и същите са в размер на 330,88лв. За разликата над посочената сума до размера на прилежащите лихви за данъчното задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 461,18лв. ревизионният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

        Не следва да бъде извършвано преизчисление на вноските за ЗОВ за годишно изравняване и на прилежащите лихви, тъй като сборът на осигурителните доходи от дейността като ЕТ и на тези, изчислени по реда на чл. 122 от ДОПК (14 750лв. + 10 273,79лв. = 25 023,79лв.) надвишава максималния годишен размер на осигурителния доход от 24 000лв. съгласно ЗБДОО за 2012г.

        Паричният поток за 2013г. не следва да бъде преизчисляван, тъй като половината от разходите за СМР на сградата, съгласно заключението на СТЕ са в размер на 26 122,37лв., т.е. в по-голям размер спрямо определения от ревизиращия екип. Доколкото не възниква спор по отношение на другите парични суми, включени в приходната, съответно разходната част на паричния поток, по този начин ще се влоши положението на жалбоподателя, което е недопустимо предвид забраната по чл. 160, ал. 5 от ДОПК. В тази си част обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

        За 2014г. паричният поток следва да бъде преизчислен, като в разходната част сумата на разходите за придобиване и подобрение на недвижимо имущество бъде намалена от 46 630лв. на 26 492,03лв., представляваща половината от изчислената от вещото лице по СТЕ сума на направените разходи за довършителни работи. При използване методиката на ревизиращия екип се получават приходи в общ размер на 44 002,56лв., разходи в общ размер на 50 189,46лв. или недостиг на парични средства в размер на 6 186,90лв. Върху данъчната основа в размер на 6 186,90лв. е дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 618,69лв., като за разликата до пълния размер на данъчното задължение ревизионният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Следва да бъдат изчислени прилежащите лихви за данъка, посредством използването на общодостъпен в интернет страницата на НАП лихвен калкулатор и същите са в размер на 73,52лв. За разликата над посочената сума до размера на прилежащите лихви за данъчното задължение за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 312,76лв. ревизионният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.

        Не следва да бъде извършвано преизчисление на вноските за ЗОВ за годишно изравняване и на прилежащите лихви, тъй като сборът на осигурителните доходи от дейността като ЕТ и на тези, изчислени по реда на чл. 122 от ДОПК (43 760лв. + 6 186,90лв. = 49 946,90лв.) надвишава максималния годишен размер на осигурителния доход от 28 800лв. съгласно ЗБДОО за 2014г. 

        С оглед изхода на настоящия правен спор и своевременно направените искания, на страните по делото се дължат разноски, съобразно уважената и отхвърлена част на жалбата. Съгласно представения списък с разноските на л. 1305 жалбоподателят е направил разноски за държавна такса, възнаграждения за вещи лица и адвокатско възнаграждение в общ размер на 2 100лв. Съобразно уважената част на жалбата следва да му бъде присъдена сумата в размер на 359,91лв. (триста петдесет и девет лева и деветдесет и една стотинки).

На основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК и разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 26.10.2016г.) на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на 1 398,72лв. (хиляда триста деветдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.

Водим от горното Съдът,

                                     

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ по жалба на Д.С.Д., ЕГН: **********, с посочен в жалбата адрес: *** РА № Р-16001615008663-091-001/30.06.2016г., издаден от М.Л.– началник сектор, възложил ревизията и М.К.– главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден и изменен с Решение № 659/26.09.2016г. на И.П. Директор на Дирекция «Обжалване и данъчноосигурителна практика» – гр. Пловдив, В ЧАСТТА на допълнително определени дължими суми за довнасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012г., КАТО НАМАЛЯВА в размера от 1 240лв. на 1 027,40лв. и размера на прилежащите лихви спрямо намаления размер на главницата и за 2014г., КАТО НАМАЛЯВА размера от 2 632лв. на 618,69лв. и размера на прилежащите лихви спрямо намаления размер на главницата.

ОТХВЪРЛЯ жалбата В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.

ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Д.С.Д., ЕГН: **********, с посочен в жалбата адрес: *** сумата в размер на 359,91лв. (триста петдесет и девет лева и деветдесет и една стотинки) разноски по делото, съобразно уважената част на жалбата.

ОСЪЖДА Д.С.Д., ЕГН: **********, с посочен в жалбата адрес: *** да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата в размер на 1 398,72лв. (хиляда триста деветдесет и осем лева и седемдесет и две стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му с препис за страните.

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

Начало на формуляра