РЕШЕНИЕ

 

 

   1272                                      гр. Пловдив                14 юли 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на девети май  през две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                                  

при секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2420 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на „**********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. **********, представлявано от управителя С.Р.Р., против ревизионен акт № Р-16002414001251-091-001/16.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 598/29.08.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който не е признат данъчен кредит в общ размер на 356 190,99лв., ведно със съответни лихви за просрочие  в размер на  11 164,07 лв.

Жалбоподателят оспорва изцяло ревизионния акт и моли същият да бъде отменен като незаконосъобразен и необоснован. Претендира да е налице по отношение на него право на данъчен кредит по спорните доставки. Представя писмени доказателствени средства. Претендира разноски.

Ответникът Директор на Дирекция “ОДОП“- Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б., изразява становище за неоснователност на жалбата. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

За допустимостта:

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Жалбата пред настоящата инстанция е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес. Това налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

По същество:

Ревизията е повторна, въз основа на решение № 945/23.09.2014 г. на Директора на Дирекция “ОДОП” - Пловдив, с което е отменен първоначално издаденият РА № 241401964/07.07.2014 г. относно задължения по ЗДДС и на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК, преписката е върната на органа, издал ЗВР за извършване на нова ревизия по ЗДДС.

Началото на повторното ревизионно производство е сложено със Заповед № Р-16002414001251-020-01/01.10.2014 г., издадена от орган по приходите, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК и с предмет прилагане на ЗДДС за данъчен период – 12.09.2013 г. – 31.12.2014 г.

С последователни ЗВР срокът за извършване на ревизията е продължаван, ревизията е спирана, респ. възобновена и извършена при спазване сроковете по чл.114 от ДОПК.

  Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1 и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите. Видно от приложените по делото Заповед №  РД-09-518 от 30.04.2014 г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив и Заповед № РД-09-2 от 05.01.2015 г., на органа, издал посочената по-горе ЗВР са били делегирани надлежни правомощия по чл. 112, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК.

Съставен е Ревизионен доклад № Р-16002414001251-092-001/14.04.2016 г. в срока по чл. 117 от ДОПК,считано след възобновяването.

В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз основа на съставения РД, е издаден и процесният Ревизионен акт, редовно връчен на 22.06.2016г.

С оглед на изложеното, съдът приема, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма и е постановено в рамките на преклузивния срок по чл.109 от ДОПК.

Не се констатират процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на оспорвания акт, а и от страна на жалбоподателя възраженията се свеждат до приложението на материалния закон.

С обжалвания ревизионен акт е отказан данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по фактури с предмет на доставка покупко-продажба на влекачи и полуремаркета /ППС/, издадени от доставчиците „**********, „**********и „БГ милк груп” ЕООД.

В хода на ревизията, след извършени насрещни проверки и представени документи и писмени обяснения от задълженото лице и от трети лица, е прието от ревизиращия екип, че по процесните фактури  не са извършени реални доставки на стоки.

Относно доставчика „**********отказаното право на данъчен кредит е по 10 бр. фактури, издадени през м.09 и м.10.2013 г.

Доводите на администрацията са твърде несъответстващи на изисквания от закона фактически състав на правото на данъчен кредит. Мотивирано е, че ревизираното лице не било представило информация къде е публикувана обявата за продажбата на превозните средства и по какъв начин е установило контакт с доставчика. Въпросната информация е за обстоятелства, които са напълно неотносими.

Отчетено е още, че не е представена информация кое е лицето, с което са водени търговски преговори относно закупуването на превозните средства и не е посочено точното местонахождение и точния адрес на обекта на доставчика, където е направен оглед на  МПС, преди да бъдат продадени. Тези обстоятелства са твърде косвени и нямат общо с относимите факти.

Аргументирано е, че доставчикът не е представил доказателства за прехвърлянето на собствеността върху стоките,което вече е по-съществено обстоятелство, както и, че лицата, които са били упълномощени да извършват регистрация на ППС, предмет на доставките, не били служители на ревизираното дружество и на дружеството доставчик, а имали само пълномощни. Последното отново е твърде несъстоятелно.

Установено е в хода на ревизията, че ППС са придобивани от дружество в Испания -„**********.“,след което чрез доставчика са достигнали до  ********** като за предходния доставчик от Испания е установено, че не е декларирал извършени вътреобщностни доставки /ВОД/ на стоки към българското дружество нито през м.09.2013 г., нито в следващи данъчни периоди.

Неотносими отново са констатациите,че при ревизията на доставчика се установило негови предходни доставчици да са единствено фирми, които са дерегистрирани по ЗДДС. Последното, очевидно не се отнася до процесните доставки, след като за тях е установено предходния доставчик да се намира в Испания и няма как да е дерегистриран по ЗДДС.

 

Аналогични и при идентични обстоятелства са мотивите и относно доставчикът „**********. Тук отказаното право на данъчен кредит в общ размер от 50 341 лв. за данъчен период м.12.2013 г. е по 4 броя фактури с предмет покупко – продажба на ППС.

В резултат на извършените насрещни проверки и изискани доказателства се е стигнало до извода, че няма доказателства за мястото, на което са се намирали ППС преди закупуването. От ревизираното лице е посочено като място, на което те са били разположени преди закупуването им „паркинг НЕОПЛАН - на главния път за Враца, между селата Горни и Долни Богров, преди бензиностанция ЛУКОЙЛ“, а като място, където са продадени – двора на КАТ София, но не са представени доказателства за това.

Мотивирано е още, че лицето регистрирало превозните средства в КАТ не е ясно в какви взаимоотношения е с ревизираното лице или с доставчика.

Представени са от ревизираното лице спорните фактури, ведно с регистрационни талони на ППС, издадени на „**********/старо наименование на ревизираното лице/; договори за покупко-продажба на МПС, подписани в гр. София между **********и жалбоподателя; приемо-предавателни протоколи; банкови преводни нареждания, извлечения от счетоводен регистър.

В писмените си обяснения управителя на доставчика е посочил, че  автомобилите са му докарани от Испания в България на паркинг, намиращ се на главния път между Долни и Горни Богров, което впрочем съвпада с твърденията на ревизираното лице, но не става ясно от кого,кога и как са докарани, което е косвено обстоятелство, но разколебава доказването.

Отчетено е от ревизиращите, че не е представен договор за наем на ползвания паркинг и, че лицето, извършило регистрацията на автомобилите в КАТ е  неизвестно.

От събраните в хода на ревизията документи е установено, че първоначално собственик на автомобилите, които доставчикът е фактурирал на жалбоподателя, е същата фирма „**********.“ Испания, като при другия доставчик, за която е установено, че не е декларирала ВОД на автомобили към „*****, а този доставчик от своя не е декларирал извършени вътреобщностни придобивания на автомобили от испанската фирма. От тук е направен извод и за наличие на основание да не се признае правото на данъчен кредит, което само по себе си не е правилно, тъй като поведението на доставчиците по веригата не следва да единствен мотив за това.

 

Другият доставчик „**********е издал общо 10 бр. фактури,по които не се признава право на данъчен кредит в размер на 150 750 лв. за данъчен период м.11.2013 г.

Тук в хода на ревизията ревизираното лице е представило копия на фактурите, договори за покупко-продажба на МПС, подписани в гр. Пловдив между продавача „**********и купувача – ревизираното лице; извлечения от счетоводни сметки за отразяване на отразените във фактурите автомобили.

Установено е, че отново предходен доставчик на автомобилите е испанската фирма **********.“, но липсват доказателства за получаването им от нея.  Според представени документи /протокол за приемане на интрастат декларация/ декларираните покупки от доставчика са посочени с код за влекачи за речно или морско корабоплаване, каквито лицето не е закупувало. Според условията на доставката, стоките следва да са получени от доставчика в Испания, което обстоятелство не отговаря на другите такива, декларирани при различни проверки. Като регион на потребление на стоките е посочен гр. Стара Загора, където дружеството няма офис или търговски обект. Липсват документи и за извършени плащания при придобиването на превозните средства.  „**********е декларирало вътреобщностно придобиване на автомобили от фирма **********.“, като е посочило грешен номер на испанския доставчик. Последният не е декларирал ВОД на автомобили към българското дружество.

Мотивирано е наличието на връзка между доставчика и предходния доставчик - първи собственик на превозните средства, изразяваща се в това, че управител на испанската фирма е **********, който е упълномощил **********, негов брат във връзка с дейността на „**********.“. От своя страна ********** е едноличен собственик на капитала, представляващ и управител на „**********/предишно наименование на ревизираното лице/ за периода 10.09.2013 г. - 06.12.2013 г., през който ревизираното лице е закупило всички автомобили и ремаркета от доставчиците от България – „**********, „**********и „БГ милк груп“ ЕООД. И за трите дружества са налице данни, че са закупили автомобилите, които са фактурирали на ревизираното лице, от „**********. Испания.

Установено е още, че ревизираното лице финансира дейността си със собствени средства от стопанска дейност и привлечени средства. За целта е представен Договор за паричен заем в размер на 480 000 евро, подписан на 01.06.2013 г. в гр. Арчена, Испания между ********** – заемополучател и Fluensanta Luna Karasena - заемодател, който заем следва да бъде върнат до 29.01.2018 г. Прието е,че по този договор за заем не са представени доказателства за това кога и как посочената сума е предадена на заемополучателя, още повече че по информация от данъчната администрация на Испания,  испанският данъкоплатец не е предоставял такъв заем, а г-жа Luna Karasena не само не знае за такъв заем, но не познава и лицето, посочено като получател на сумата. От тук и извода, че получени в заем средства няма. От тук е направен извод относно косвено обстоятелство, а именно, че не се установява да са били налице средства, с които управителят на ревизираното дружество тогава ********** да е закупил превозните средства. Тук неправилно се приема, че не е доказано плащането по фактурите, защото доказателства за плащане по банков път има, но предвид твърденията на самото ревизирано лице за произхода на средствата,с които е закупил процесните ППС, следва да се приеме,че се касае за косвено доказателство, което е относимо към предмета на спора.

Според приходната администрация, поради установената връзка между управителите на ревизираното дружество и на испанското дружество, явяващо се предходен доставчик на „**********, „**********и „БГ милк груп“ ЕООД, между тези дружества са се  договоряли сделки, които не са се случили. Логически последното е обосновано, доколкото не се сочи нито един икономически обоснован аргумент, който да налага при наличието на близки родствени отношения между управителите на предходния доставчик и получателя на стоката, каквито не се и оспорват от страна на жалбоподателя, да се използват по веригата на доставките още трима доставчици. А необясним е и факта,че и тримата доставчици по спорните доставки имат за предходен по веригата доставчик един и същи субект.

Черпят се аргументи за горното и от несъответствия в подписите на едно и също лице върху част от първичната документация, но в тази насока приходната администрация не си е направила труда да събере съответни на тези изводи доказателствени средства, установяващи твърдяната неавтентичност. Тук обаче не без значение е обстоятелството,че голяма част от стоките са приемани и предавани от лица, които не се установява кои са и имат ли връзка със страните по покупко-продажбите.

Констатирано е в хода на ревизията противоречие между данните, съдържащи се в съпътстващите фактурите документи- договори за покупко-продажба и обясненията на лицата, представляващи ревизираното дружество и някои от доставчиците. Така, според приемо-предавателните протоколи предаването на стоките е ставало в гр.София,а според писмените обяснения ППС, предмет на покупко-продажбите са се намирали на сочения паркинг по пътя за гр.Враца. Противоречия са налице и относно придобиването на стоките от самите доставчици като от една страна се твърди да са закупени на място в България, а според събраните писмени доказателства покупко-продажбите са осъществявани в Испания.

Събрана е информация при обмен между испанската и българската данъчна/приходна администрация, че испанското дружество предходен доставчика няма представена никаква отчетност, няма декларирани вътреобщностни доставки на стоки към българските дружества, виновна е за своята несъстоятелност и е причинила вреди на трети лица, тъй като цялото имущество на дружеството, включително и процесните превозни средства, са изчезнали.

Разгледани са обстоятелства и относно последваща доставка. Установено е, че ревизираното лице е декларирало ВОД на ППС за фирма от Литва и искало възстановяване на ДДС за ревизирания период в общ размер 313 120,49 лв., като е приспаднат данъчен кредит по фактурите, издадени от посочените по-горе доставчици в общ размер  356 649,99 лв.

Според писмените обяснения на ревизирното лице закупените ППС са продадени на въпросното дружество от Литва от същия паркинг НЕОПЛАН на главния път за гр.Враца. Отчетено е в ревизията, че доказателства за основанието, на което ППС са се намирали на въпросния паркинг не са представени, като напр. договор за наем, фактура и пр.

Констатирано е, че при продажбата по последващата доставка договорът е подписан за продавач от лице, което по никакъв начин не се установява да има връзка с ревизираното лице, да е негов служител или пълномощник. Установено е още, че по документи продавачът е и превозвач, а същевременно според твърдения на ревизираното лице превозът е извършен от получателя на стоката и затова и не се знае кои са автомобилите, с които е извършен превозът.

В хода на съдебното производство са събрани нови доказателства и се установява следното:

Според заключението на вещото лице Н.Г. по допуснатата по делото съдебно-счетоводна експертиза, което като компетентно изготвено и неоспорено от страните, съдът кредитира, процесните фактури са отразени в счетоводството на дружеството-жалбоподател и в счетоводствата на доставчиците.

Безспорно установен е факта на извършените плащания по фактурите въз основа на представените и анализирани банкови извлечения, хронологичен регистър на сметка 401 „Доставчици“ в кореспонденция със сметка 503“Разплащателна сметка“. Налице са частично неизплатени задължения, а именно по отношение на доставчика „********** са останали неизплатени 900лв. от обща сума 929 700лв. по процесните 10 броя фактури, а за доставчика **********три от фактурите са изплатени изцяло по банков път,а фактура № 13/06.12.2013г. е разплатена частично по банков път и неплатена е останала сума от 33 970лв. от общо платена сума по всичките фактури 270 830лв.

Във връзка с процесните доставки, вещото лице е установило, че двама от доставчиците са разполагали с наети служители в процесния период. Така „********** за процесния период е имало 11 броя назначени лица на работа, доставчика „**********е имало едно лице на длъжност „Организатор стопанска дейност“. За третия доставчик **********се установява, че за процесния период няма данни за наети по трудови договори лица.

Съпътстващи към процесните фактури документи също са представени и подробно описани в експертното заключение /Приложение №2/ и представляват договори за покупко-продажба на МПС и приемо-предавателни протоколи. Видно е,че за шест от фактурите издадени от доставчика **********няма никакви съпътстващи документи.

Установява се по несъмнен начин, че нито при жалбоподателя, нито при доставчиците са налице счетоводни записвания за съхранението на стоките- влекачи и полуремаркета. Освен счетоводно, факта на съхранение на въпросните стоки не е обективиран и по никакъв друг начин, освен в писмените обяснения на ревизираното лице.

Според констатациите на вещото лице няма издадени и осчетоводени документи и относно осъществения транспорт на стоките както от страна на ревизираното лице, така и от доставчиците. Следва да се отбележи тук,че става въпрос за ППС, които не могат да се придвижат сами в пространството.

При проследяване на стоковите потоци се установява,че действително най-първи по търговската верига е спанското дружество „**********.“ При доставчиците „********** и **********не се констатират данни за осчетоводяване на предхождащия доставчик. Данни има само при „**********в приложен Хронологичен регистър на сметка 304 „Стоки“ в кореспонденция със сметки 401 „Доставчици“ и сметки 4531 „ДДС на покупките и 4532 „ДДС  на продажбите“ където е отразен като доставчик испанския съконтрахент на доставчика.

Установено е от вещото лице наличието на различия и противоречия в представените счетоводни регистри, изразяващи се в липса на съответствия между номерата на фактурите отбелязани в отделните хронологични регистри и дублиране на същите, касателно доставките от „**********. Едва в хода на съдебното производство при изготвяне на експертното заключение са представени Хронологичен регистър на сметка 205 „Транспортни средства“ в кореспонденция със сметка 401 „Доставчици“ в който констатираните несъответствия не са налице. Коя е причината обаче в хода на ревизията да фигурират противоречивите счетоводни записвания не се изяснява.

По отношение на другите двама доставчици несъответствия не са констатирани, поради което и вещото лице е дало заключение,че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно,но частично.

Констатациите на вещото лице кореспондират със събраните по делото писмени доказателствени средства.

Изводът от всичко гореизложено е, че констатациите на ревизиращия екип макар и не съвсем обосновани убедително, са правилни.

За да се признае на получателя по облагаема доставка правото на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване на това право трябва да се държи cметка за това налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

Установи се и не се спори,че е изпълнено условието по чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ /фактура/ от страна на преките доставчици, които са я издали, отразили са я в дневника за продажби и справката декларация, като не се спори, че е и начислен данък по смисъла на чл.86 ЗДДС.

Всъщност основната спорна предпоставка в случая е наличието на осъществени облагаеми доставки по смисъла на чл.9 ЗДДС на покупко-продажба на МПС, с предмет подробно описан в съответните първични счетоводни документи и именно между страните, посочени в процесните фактури.

 Според легалното определение на чл.6 от ЗДДС доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а според чл.25 ал.1 от ЗДДС, данъчно съ-битие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл.16.

Разпоредбата на чл. 25, ал.2 от ЗДДС установява, че данъчното събитие в общия случай, възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена.

В случая предмета на доставките са стоки, които са индивидуализирани и за покупко-продажбата на които е спазена  изискуемата от закона форма на писмен договор с нотариална заверка на подписите, като същите няма спор са регистрирани надлежно и в базата данни на КАТ, за което в хода на ревизията са събрани достатъчно доказателства.

От установените множество косвени факти и от събраните по делото доказателства като цяло се налага извод за това, че се касае за  документално оформяне при липса на реално осъществени от тези именно лица доставки на стоки.

Защото фактури има, има и плащане, има и счетоводни отразявания, които обаче са противоречиви, има и надлежна регистрация на ППС, но така и не се установява по пълен и непротиворечив начин къде е станало приемо-предаването, къде са се намирали и дали и как са придобити именно от посочените доставчици. Последното, касаещо произхода на стоките е от значение предвид установените родствени отношения между управителите на ревизираното дружество и на първия собственик на ППС, който съмнително е доставчик и на тримата доставчици на получателя на стоките.

Не без значение тук са множеството противоречия в отразените в събраните писмени доказателства факти относно мястото на придобиване на стоките от самите доставчици – дали в Испания или в България, липсата на декларирани ВОП и ВОД по веригата на доставчиците, както и липсата на несъмнено доказани последващи облагаеми доставки. Тук изненадващо е представеното в последното съдебно заседание обяснение от управителя на ревизираното дружество, което не представлява по правило годно доказателствено средство в рамките на съдебното производство, но съдът приема като твърдение на жалбоподателя, че закупените МПС, осчетоводени първоначално по сметка 304 „Стоки“ с цел продажба всъщност не били продадени, а се отдавали под наем. Доказателства за последното няма, а и не става ясно това отнася ли се до продажбите на дружеството от Литва, за които, каза се няма категорични доказателства предвид противоречивите данни от относно осъществения транспорт.

Недоказаността на факта на доставката между съответните страни, която иначе е документално оформена, води и до невъзможност да се признаят права за данъчнозадълженото лице.

Законът при всички случаи, независимо дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци изисква, преди всичко, доказателства за реалност на доставката, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

Тук следва да се има предвид и общото правило на чл.170 ал.2 АПК, във връзка с §2 от ДР ДОПК, според което в тежест на претендиращия право на данъчен кредит е да докаже по пътя на пълното доказване, че са налице законоустановените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС.

Реалното осъществяване на доставките се застъпва като предпоставка за признаване правото на данъчен кредит изрично в Решение от 06 Декември 2012г. постановено по дело № С - 285/11 на СЕС. В контекста на същото решение, глобалната преценка на всички установени в хода на ревизията и в настоящото производство преки и косвено доказателствено релевантни факти, води до извод за недоказаност на претенцията на данъчно задълженото лице. И тук не става въпрос за прехвърляне на отговорността върху данъчния субект за неизпълнение на задължения от страна на неговите доставчици. Водещото е не липсата на представени от доставчиците доказателства или нередовностите в техните счетоводства, или неизпълнението на други публични задължения от тяхна страна, което само по себе си не е никакво основание за отказ на претендираното право, а непълнотите и противоречията в доказателствата представени от самия жалбоподател. Определящо в случая са всички факти – свързаност на данъчните субекти, противоречиви твърдения в обясненията, липса на документи за транспорт, за местонахождение на ППС, за съхранение на същите, за точно място на приемо-предаването, които възпрепятстват доказването по сигурен начин на изпълнението на материално-правните изисквания, а и създават съмнение за недобросъвестност и за търсене на данъчно предимство и злоупотреба с ДДС. Аргументи в тази насока са недекларирането на ВОД от първия по веригата доставчик, липсата на отчетност, статутът на търговец в несъстоятелност, липсата на декларирани ВОП от преките доставчици и всички непълноти в доказателствата по процесните доставки.

Налице е вероятност лицата издали фактурите всъщност да не са преките доставчици и това участие в привидна доставка няма как да не е било известно на ревизираното дружество. А съществуването на вероятност, от процесуалноправна гледна точка, означава липса на проведено главно пълно доказване.

Правилно в тази връзка е позоваването от страна на ответника на  практиката на СЕС, Решение по дело C-255/02, HALIFAX PLC, т.81, където е допусната възможност за съда да определя действителната същност и значение на сделките, включително и да ги преценя като такива с  изкуствен характер при наличие на връзка от правен, икономически и/или личен характер между участващите оператори в схемата за намаляване на данъчното бреме.

Приложими в случая са и аргументите, черпени от Решение по обединени дела C-439/04 и C-440/04, AXEL KITTEL и RECOLTA RECYCLING SPRL, където в т.59 съдът приема, че трябва да се откаже правото на приспадане, когато е сигурно, като се вземат предвид обективните фактори, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка, е участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС, дори когато въпросната сделка отговаря на обективните критерии, които образуват основата на понятията „доставка на стоки, извършена от данъчнозадължено лице” и „стопанска дейност“.

В случая съдът намира, че липсват доказателства за местопребиваването на ППС, за предаването на голяма част от тях именно между доставчици и получател, както и за наличието на последващи облагаеми доставки. А впрочем, последващото разпореждане със стоката само по себе си не установява главно и пълно, че именно издателят на фактурата е предал стоката.

Това са все елементи от фактическия състав на правото на данъчен кредит. А косвените доказателства за възможна фиктивност и недобросъвестно ползване на данъчно предимство са още едно допълнително основание да се приеме неоснователността на тезата на жалбоподателя.

Липсата на доказателства за точното местонаходение на ППС към момента на доставките е достатъчно основание да се приеме вероятността за относителна симулация, която няма как да се случи без знанието на получателя, а и преследвайки  неправомерна цел.

В следствие на тази неправомерност начисляването на данъка по спорната фактура също се явява неправомерно по смисъла на чл. 70, ал.5 ЗДДС.

С оглед на това съдът приема, че жалбата следва да се отхвърли изцяло.

За разноските:  При посочения изход на спора на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на ответника се дължат разноски по производството за осъществената юрисконсултска защита. На основание чл. 161, ал. 1 изр. последно от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, те се констатираха в размер на 6204 лв.

Водим от горното, Съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на „**********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. **********, представлявано от управителя С.Р.Р., против ревизионен акт № Р-16002414001251-091-001/16.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 598/29.08.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който не е признат данъчен кредит в общ размер на 356 190,99лв., ведно със съответни лихви за просрочие  в размер на  11 164,07 лв.

 

ОСЪЖДА „**********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. **********, представлявано от управителя С.Р.Р. да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, сумата от 6204 /шест хиляди двеста и четири/ лв. юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  /п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

МЗ