РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД П.

 

      

РЕШЕНИЕ

 

№ 1057

гр. Пловдив,  19.06.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, II отделение, XIIІ състав, в открито заседание на единадесети април две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ

          при секретаря Дарена Йорданова, като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 2426 по описа за 2016 год. и взе предвид следното :

          Производството по делото е образувано по жалба на П.И.Д., ЕГН ********** *** срещу Решение № 2153-15-243 от 28.09.2016г. на Директора на ТП на НОИ гр. П., с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за отмяна на Разпореждане № **********/Протокол   № Ра-652/27.08.2014г. на Ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ гр. П..

         Недоволен от така издаденото решение на Директора на ТП на НОИ – гр. П., жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконо-съобразност, поради което настоява за отмяната му. В жалбата е посочено, че разпореждането е издадено преди влизане в сила на друго разпореждане, посочено за основание. Счита, че след влизане в сила на разпореждането от 26.08.2014г. следва да се издаде друго разпореждане от органа по чл. 114, ал. 3 от КСО и да се извърши преценка на добросъвестността. Излага съображения, че установяването на дължимата сума може да стане едва след влизане в сила на разпореждането по чл. 98, ал. 1 от КСО и след като е доказано с влязло в сила разпореждане по чл. 114, ал. 3 от КСО, че пенсионерът е бил недобросъвестен. На следващо място сочи, че липсата на мотиви в разпореждането не може да бъде запълвана с излагането на такива от контролиращия орган в решението. Счита, че е налице липса на компетентност на издалото разпореждането длъжностно лице, тъй като длъжностно лице по чл.98, ал.2 от КСО може да се произнесе по чл.114 ал.1 от КСО, но само при наличие на нарочна заповед.

Ответникът по жалбата Директор ТП на НОИ – гр. П. намира същата за неоснователна по изложени в представеното по делото писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

П.ският Административен Съд - ХІІІ състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок, от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на съдебен контрол, което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

         С  Разпореждане № **********/Протокол   № Ра-652/27.08.2014г. на Ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ - гр. П. е разпоредил жалбоподателката  да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в общ размер на 48 757,39 лв., от които главница за периода 01.01.2004г. - 31.08.2014г. в размер на 22 343,97лв. и лихва в размер на 26 413,42 лв., начислена към 28.07.2014г. Със същото разпореждане задължението за периода 10.05.2001г. до 31.12.2003г. е признато за погасено по давност на основание чл. 115, ал. 1 от КСО. Разпореждането било обжалвано в срок, като с Решение РД-323 от 13.10.2014г. Директорът на ТП на НОИ – гр. П. е заличил погасената по давност част в размер на 33 215,78 лв., от които главница за периода 01.01.2004г. до 31.12.2008г. в размер на 12 936,07 лв. и лихва в размер на 20 279,71лв., начислена към 27.08.2014г. Със същото решение е спряно административното производство по жалба вх. № МП-60821/16.09.2014г. на П.Д. срещу процесното разпореждане, в останалата част, до влизане в сила на разпореждане № ********** Протокол ПР-1312/26.08.2014г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО. С Определение от 17.11.2014г. по адм.  дело 3032/2014г. по описа на ПАС, в частта с която административното производство по жалба вх. № МП-60821/16.09.2014г. на П.Д. е спряно, решението е отменено. С Решение № РД – 73 от 20.03.2015г. на Директор на ТП на НОИ – гр. П. административното производство по жалба вх. № МП-60821/16.09.2014г. на П.Д. отново било спряно.

         По делото е приложено заверено копие на Разпореждане от 30.01.2015г. по адм. дело № 155/2015г. по описа на ПАС, с което е отхвърлено искането на П.Д. за прекратяване на действията, обективирани в покана за доброволно изпълнение изх. № ПК-434/18.12.2014г., съставена от Началник Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - гр. П.. На лист 155 от делото е приложено копие на Определение от 04.03.2015г. по адм. дело 262/2015г. по описа на ПАС, с което е оставена без разглеждане жалбата на П.Д., с предмет незаконосъобразни действията на административния орган по образуване на изпълнително производство и последвалите от това действия, обективирани в Покана за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 от ДОПК изх. № ПК-434/18.12.2014г.

         С Решение от 07.04.2015г. по адм. дело № 16/2015г. по описа на ПАС  е отменено Решение № РД-431 от 18.12.2014г. на Директора на ТП на НОИ – гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № **********/ПР-1312/ от 26.08.2014г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. П.. С последното разпореждане е отменено Разпореждане № **********/01.06.2001г. и всички последващи разпореждания на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО и считано от 14.09.2010г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 ал. 1 - 3 от КСО. С Решение от 27.04.2016г. по адм. дело 6393/2015г. по описа на ВАС е отменено Решение от 07.04.2015г. по адм. дело № 16/2015г. по описа на ПАС и е отхвърлена като неоснователна жалбата на П.Д. против Решение № РД-431 от 18.12.2014г. на Директора на ТП на НОИ – гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № **********/ПР-1312/ от 26.08.2014г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. П..

         С Решение  № 1040-15-50 от 27.09.2016г. на Директора на ТП на НОИ- гр. П. е възобновено административното производство по жалба вх. № МП-60821/16.09.2014г. на П.Д. срещу Разпореждане № **********/Протокол   № Ра-652/27.08.2014г. на Ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ - гр. П..

         С процесното Решение № 2153-15-243 от 28.09.2016г.  Директорът на ТП на НОИ - гр. П. е оставил без уважение искането на жалбоподателката  за отмяна на Разпореждане № **********/Протокол   № Ра-652/27.08.2014г. на Ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ - гр. П..

         По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.М., която подробно в табличен вид отговаря на въпросите каква част на претендираната от ответника с Разпореждане № **********/Протокол   № Ра-652/27.08.2014г. сума за възстановяване /отделно за главница и лихви/, се дължи на разликата в дохода, съответно на индивидуалния коефициент, от който е изчислена пенсията и каква част се дължи на разликата в стажа, които се установяват между отмененото разпореждане за отпускане на пенсията и разпореждане № ********** Протокол ПР-1312/26.08.2014г. Посочените изчисления са направени към датите 15.07.2013г., 07.08.2013г. и 26.08.2014г.

Настоящият съдебен състав следва да отбележи, че с изготвената експертиза не допринася за изясняване на основния спор по делото.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Съгласно общата разпоредба на чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, като съгласно ал. 3 за възстановяване на сумите по ал. 1 и ал. 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното териториално поделение на НОИ, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му.

В случаите на неправилно изплатени суми за пенсии (какъвто е и настоящия) е налице специалната разпоредба на чл. 98, ал. 2 КСО, според която длъжностното лице по ал. 1, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ, издава разпореждане и за възстановяване на неправилно изплатените суми за пенсии, като в  дадения казус това е актът на ръководител на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – гр. П..

Що се отнася до Разпореждане № **********/Протокол № 1312/26.08.2014г., то същото не установява вземането за неправилно изплатени пенсии, тъй като само най-общо в него е посочено, че неправилно изплатените суми следва да бъдат възстановени от лицето, заедно с лихвата, но нито са посочени конкретни суми, нито през кой период са получени - т.е. вземането не е определено по размер. Това разпореждане, обаче, има важно значение с оглед на самото "производство" по издаване на последвалото го Разпореждане, тъй като то слага начало на формалната опростена процедура, в хода на която се констатира основанието за възникване на вземането на Държавата в лицето на осигурителните органи спрямо жалбоподателя.

Своеобразното производство, завършило с крайния си акт по чл. 98, ал. 2 КСО, всъщност има за цел да установи какъв е точният размер на това задължение на жалбоподателката, периода на формирането му, а също така и да изчисли лихва.

Разпореждане № **********/Протокол № 1312/26.08.2014г., както се посочи по-горе в мотивите на настоящото решение е било обжалвано и по административен,  и по съдебен ред, като с Решение от 27.04.2016г. по адм. дело 6393/2015г. по описа на ВАС е отменено Решение от 07.04.2015г. по адм. дело № 16/2015г. по описа на ПАС и е отхвърлена като неоснователна жалбата на П.Д. против Решение № РД-431 от 18.12.2014г. на Директора на ТП на НОИ – гр. П., с което е потвърдено Разпореждане № **********/ПР-1312/ от 26.08.2014г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – гр. П..  Следователно, последното е влязло в сила на 27.04.2016г.

При влязло в сила разпореждане, с което се изменя и намалява първоначално определения размер на пенсията за ОСВ на жалбоподателката, спорен по делото остава въпроса дали недължимо получените от нея суми са  добросъвестно получавани или не, респективно дали същите подлежат на връщане, тъй като самото наличие на такива неправомерно получени суми вече е  установено от влязлото в сила разпореждане.

Следва да се посочи, че действително като основание на потвърденото разпореждане са посочени раз­поредбите на чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1 от КСО.

В тази връзка необходимо е да се отбележи, че нормата на чл. 98, ал. 2 КСО /в редакцията и към датата на постановяване на акта/ дава възможност на длъжностните лица по чл. 98, ал. 1 от КСО да издават разпореждания и за възстановя­ване на неправилно изплатените суми за пенсии, а тази на чл. 114, ал. 1 от КСО е постановявала, че недобросъвестно получените суми за осигурителни пла­щания следва да се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 от КСО.

Анализът на двата нормативни текста, в съответните им редакции, налага да се приеме, че правилото на чл. 114, ал. 1 от КСО е общо такова за Кодекса, приложимо при всички случаи, при които се установява хипотеза на недобросъвестно получаване на суми за всякакви видове осигурителни плащания, като в тези производства ком­петентен орган е длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответ­ното териториално поделение на НОИ или друго длъжностно лице, определено от Ръководителя на поделението /така чл. 114, ал. 3 от КСО/, докато нормата на чл. 98, ал. 2 от КСО дава специална компетентност и на други длъжностни лица, включително и на това, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуря­ване в съот­вет­ното ТП на НОИ, да издава подобни разпореждания, но само за неправил­но изплатени суми за пенсии. Т.е това правомощие следва от самия закон.

В случая е безспорно, че издателят на разпореждането от 27.08.2014г. е Ръководителят на “Пенсионен отдел” в ТП на НОИ – гр. П., поради което е налице компетентността по чл. 98, ал. 2 от КСО на длъжностното лице.

На следващо място, видно от съдържанието на нормите, послужили като основание за издаване на то­ва разпореждане, се установява, че нормата на чл. 98, ал. 2 от КСО говори за “непра­вилно изплатени суми”, докато тази на чл. 114, ал. 1 от КСО говори за “недобро­съвестно получени суми”. Очевидно е, в тази връзка, че всяка недоб­­ро­­съвест­но получена сума задължително се явява и като неправилно извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка неправилно изплатена сума за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно получена от съответното лице.

Предвид изложеното следва извода, че неправилно изпла­тените суми /не само за пенсии/ подлежат на връщане от субекта, който ги и по­лучил, само ако са получени недобросъвестно, т.е. лицето е знаело според обстоятелствата, че този разход не му се полага или е извършило определени действия или пък е бездействало в нарушение на конкретно правило за пове­дение.

Ето защото и независимо, че на Ръководителя на пенсионното осигуря­ва­не също е дадено правото да издава разпореждания за възстановяване на неправилно изплатени суми, но само за пенсии, то на такова възстановяване от съответните лица, които са получили този вид плащане именно и във връзка с уредбата по чл. 114, ал. 1 от КСО ще подлежат само получените недобросъвестно от тях неправилно изплатени суми за пенсии, както е в процесния случай.

Данните, съдържащи се във въпросния стабилен административен акт, сочат на съществена грешка, допусната с Разпореждане № 78/01.06.2001г.,  отстранена на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО и това именно е направено с влязлото в сила Разпореждане № № **********/Протокол № 1312/26.08.2014г.  на Ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ - гр. П.. В хода на развилото се административно производство по постановяване на въпросния административен акт и неговото обжалване пред горестоящия административен орган не е установено от страна на П.Д., при носене на доказателствената тежест от нейна страна, да докаже посочения в заявлението трудов стаж, положен при съответните осигурители (а не за административния орган да доказва, че същата не е придобила този стаж и никога е работила при условията на първа категория труд). Не е доказано Д. да е придобила изискуемия осигурителен стаж от втора категория от 15г. 00м. 20дни, което означава, че тя не е полагала в миналото труд от втора  категория и въобще не е имала право на ранно пенсиониране при условията на § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Това обстоятелство категорично сочи, че тя е била недобросъвестна по смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО както при получаването на пенсия, която определено не й се полага, така и при подаването на заявлението за отпускане на тази пенсия, чието съдържание очевидно не е била в състояние да препотвърди и да докаже релевантните за правото и по § 4 от ПЗР на КСО факти и обстоятелства, защото не е имала сбор от осигурителния стаж и възраст 94. Оплакванията на жалбоподателката в обратния смисъл, а именно за липса на недобросъвестно поведение от нейна страна по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО, са неоснователни и не се споделят от състава на съда.

На следващо място, следва да се констатира, че спорният между страните  по делото въпрос се концентрира върху размера на установените с решението на директора на ТП на НОИ – гр. П. парични задължения на жалбоподателката и най-вече по отношение на доводите, изложени в жалбата, за изтекла погасителна давност по смисъла на приложимите редакции на нормата на чл. 115 от КСО, относно задължения за възстановяване на неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и лихви върху тях. Доводите на жалбоподателката за изтекла погасителна давност настоящият състав намира за неоснователни, като съображенията в тази насока са следните:

   Погасителната давност е материалноправен институт, като по отношение на всеки отделен период, за който се претендира да е изтекла такава давност и за всяко едно такова вземане (в случая отделни вземания за главници и лихви), произхождащи от неправилно изплатени суми за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е приложима специалната уредба на чл. 115, ал. 1 от КСО, действаща, обаче, към момента на възникване на всяко едно от тези вземания. Разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО, регламентираща погасяването на вземанията на НОИ по давност, е претърпяла няколко законодателни изменения и допълнения от приемането на КЗОО, впоследствие КСО, до настоящия момент. Началната дата, от която се дължи възстановяване на сумите от надвзети пенсии, в случая е 01.01.2009г., тъй като с Решение РД-323 от 13.10.2014г. Директорът на ТП на НОИ – гр. П. е заличил погасената по давност част в размер на 33 215,78 лв., от които главница за периода 01.01.2004г. до 31.12.2008г. в размер на 12 936,07 лв. и лихва в размер на 20 279,71лв. Тук следва да се посочи, че през 2009г. разпоредбата на чл. 115 от КСО е действала Редакция към ДВ, бр. 109 от 23.12.2008 г., като  чл. 115, ал. 1 от КСО е предвиждал, че „вземанията на Националния осигурителен институт за неправилно извършвани осигурителни плащания, неоснователно изплатени парични обезщетения и надвзети пенсии и лихвите върху тях, се погасяват с изтичане на петгодишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнася.".

   Съгласно чл. 115, ал. 5, т. 1 и т. 2 от КСО давността спира да тече при обжалване - докато продължава спорът относно вземането и когато е образувано друго административно или съдебно производство, от което зависи издаването на разпореждане или отпускане на парично обезщетение или помощ по този кодекс. В тази връзка следва да се отбележи, че с Решение № РД – 73 от 20.03.2015г. на Директора на ТП на НОИ – гр. П. административното производство по жалба вх. № МП-60821/16.09.2014г. на П.Д. отново било спряно, в изпълнение на влязло в сила Определение от 17.11.2014г. по адм.  дело 3032/2014г. по описа на ПАС, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на адм. дело 16/2015г. на ПАС. С Решение  № 1040-15-50 от 27.09.2016г. на Директора на ТП на НОИ – гр. П. е възобновено административното производство по жалба вх. № МП-60821/16.09.2014г. на П.Д. срещу Разпореждане № **********/Протокол   № Ра-652/27.08.2014г. на Ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ - гр.П.. С оглед изложеното, съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателката за погасени поради изтекла давност вземания до 31.12.2010г.

   Само за пълнота следва да се отбележи, че в процесното разпореждане на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ - гр. П. и в потвърждаващото го решение на ръководителя на ТП на НОИ - гр. П. липсва подобна конкретизация на претендираните суми за възстановяване и дължимите лихви. Такава, обаче, несъмнено се съдържа в казаните справки в табличен вид, приложени като част от административната преписка и приети като доказателство по делото. В този смисъл следва да се съобрази  приетото в Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС (което макар и прието по време на действието на отменения ЗАП е актуално и при действието на АПК), и съгласно което „… Мотивите към административния акт или към резолюцията за отказ за издаване на админитсративен акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най - късно до изпращането на жалбата срещу акта на по - горния административен орган, в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1 от ЗАП, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, ако изхождат от същия административен орган, издал акта…“. Настоящият случай е именно такъв, като несъмнено във въпросните справки, съставляващи част от административната преписка, е посочен конкретният размер на вземанията за неправилно изплатените суми за лична пенсия за ОСВ и съответно размерът на лихвите върху тях, като оплакванията на жалбоподателката в тази насока са неоснователни и не се споделят от състава на съда.

Предвид изложеното, съдът намира, че подадената жалба се явява неоснователна.

При посочения изход на спора и съобразно своевременно направеното искане от ответника, жалбодателката следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ  - П. възнаграждение за осъществената юрисконсултска  защита, което се констатира в размер на 350 лв.

Мотивиран от изложеното, П.ският административен  съд

 

 

Р Е Ш И :

 

         ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.Д., ЕГН ********** *** срещу Решение № 2153-15-243 от 28.09.2016г. на Директора на ТП на НОИ - гр. П., с която е оставено без уважение искането на жалбоподателката за отмяна на Разпореждане № **********/Протокол   № Ра-652/27.08.2014г. на Ръководителя на "ПО" към ТП на НОИ - гр. П..

  ОСЪЖДА П.И.Д., ЕГН ********** *** да зап­ла­ти на ТП на НОИ – гр. Плов­див сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

  

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: