РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 851

 

гр. Пловдив,  19.05.2017 год.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на двадесет и трети март  две хиляди и седемнадесета  година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

при секретаря МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно дело № 2427 по описа за 2016год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК и чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на М.Д.С., ЕГН ********** *** срещу Решение № 2153-15-138/25.05.2016г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх. № МП-61190/17.09.2014г. и е потвърдено Разпореждане №**********/Протокол № Ра-650 от 26.08.2014г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ-Пловдив.

Жалбоподателката счита оспореното разпореждане за постановено в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила. Счита, същото за необосновано и противоречащо на логиката. Излага съображения, че разпореждането е издадено преди да е влязло в сила предходно разпореждане от 30.07.2014г. Посочва, че с последното не се решават въпроси по отношение на добросъвестността по чл.114 от КСО и то не може да служи за основание в тази посока. Счита, че установяването на дължимата сума може да стане само след като е влязло в сила разпореждането по чл.98, ал.1 от КСО /в случая по чл.99, ал.1, т.5 и 6 от КСО/ и след като е доказано, с влязло в сила разпореждане по чл.114 ал.3 от КСО, че пенсионерът е бил недобросъвестен. Жалбоподателката сочи, че липсват мотиви и основания по чл.114 ал.1 от КСО, както и че разпореждането от 26.08.2014г. не може да черпи основания по отношение на добросъвестността от разпореждането от 30.07.2014г., тъй като последното е разпореждане по чл.99 ал.1 т.5 от КСО и не може да бъде едновременно разпореждане по чл.114 от КСО. В подкрепа на твърдението, че е добросъвестна жалбоподателката посочва, че няма вина и отношение към липсата на оригиналното пенсионно досие, а е нарушение от страна на административния орган. Посочва, че не е представяла документи с невярно съдържание. Излага съображения, че не е обсъдена възможността определената в по-голям размер пенсия да се дължи на грешка в пресмятанията на пенсионния орган или на техническа грешка при въвеждане данните в информационната система на НОИ. Моли съда да отмени оспорения административен акт.

Ответникът, чрез процесуален представител юриск. В., оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административният съд, след като се запозна с твърденията, изложени в жалбата, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства прие за установено следното:

Предмет на проверка за законосъобразност в настоящото производство е Решение № 2153-15-138/25.05.2016г. на Директора на ТП на НОИ-гр.Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх. № МП-61190/17.09.2014г. и е потвърдено Разпореждане №**********/Протокол № Ра-650 от 26.08.2014г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ –гр. Пловдив, с което е на основание основание чл.98, ал.2 и чл.114 ал.1 от КСО е постановено жалбоподателката да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 16 881.79лв., от които главница-9 221.46лв. за периода от 01.01.2004г. до 30.04.2014г. и лихва в размер на 7 660.33лв. начислена към 26.08.2014 г., ведно с лихвата по чл.116 от КСО до окончателното погасяване на задължението. Във същото Разпореждане е посочено, че за периода 15.12.1999г. до 31.12.2003г. задължението е погасено по давност на основание чл.115, ал.1 от КСО.

С писмо № К-19532/26.04.2013г.(лист 35) във връзка с извършен прегледа на пенсионните досиета от С. са поискани всички документи, удостоверяващи нейния трудов/осигурителен стаж, което писмо е получено лично от С. на 09.05.2013г., видно от приложеното по делото известие за доставяне (лист 37). С писмо от 13.05.2013г. са представени документи за стаж и въз основа на тях на лицето е зачетен осигурителен стаж 32г.10м.01дни - трета категория труд за периода 23.03.1962г. – 14.12.1999г.

С писмо осигурителят ПГ по „Електроника и електротехника“ гр.Пловдив е уведомило, че образец УП-2 с доход за времето от 01.01.1982г. - 31.12.1984г. не е издаван и няма наличен в архива на гимназията. Било издадено ново УП-2 от 27.03.2014г. за същия период, което съответствало на данните от разплащателните ведомости.  С оглед новия образец и на основание чл.99, ал.1, т.6 от КСО личната пенсия за ОСВ на жалбоподателката била неколкократно изменена по отношение на осигурителния доход и индивидуалния коефициент, считано от датата на нейното отпускане – 15.12.1999г. при тригодишен базисен период от 01.01.1985г. до 31.12.1987г., като последно е изменена с Разпореждане от 30.07.2014г., потвърдено с Решение РД-333/16.10.2014г. на Директора на ТП на НОИ – гр.Пловдив.  Липсват данни за последващо съдебно обжалване на този акт.

С Разпореждане №**********/Протокол № Ра-650 от 26.08.2014г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ – гр. Пловдив, на основание основание чл.98, ал.2 и чл.114, ал.1 от КСО е постановено жалбоподателката да възстанови неправилно изплатената сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 16 881.79лв., от които главница – 9 221.46лв. за периода от 01.01.2004г. до 30.04.2014г. и лихва в размер на 7 660.33лв., начислена към 26.08.2014г., ведно с лихвата по чл.116 от КСО до окончателното погасяване на задължението. С Решение РД-334/16.10.2014г. било спряно образуваното административно производство по жалба на С. срещу Разпореждане №**********/Протокол № Ра-650 от 26.08.2014г. до влизане в сила на разпореждането от 30.07.2014г., с което е определен дълга по основание и размер. Със същото решение на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив е заличена погасената по давност част от вземането на НОИ, установено с Разпореждане № **********/Протокол № Ра-650 от 26.08.2014г. в размер на 7 967.12лв., от които главница 3 081.52лв.за периода 01.01.2004г. - 31.12.2008г. и лихва  - 4 885.60лв.

С оглед посочените фактически констатации, съдът, след като се съобрази с изискванията на чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на представените по делото доказателства, провери законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания съгл. чл. 146 от АПК, поради което от правна страна приема следното:

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от лице, което има право на оспорване по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган – директор на териториално поделение на НОИ. Относно компетенността на органа издал Разпореждане №**********/Протокол № Ра-650 от 26.08.2014г., а именно Ръководител ПО в ТП на НОИ – гр. Пловдив и по отношение на основното възражение, че процесното разпореждане е издадено преди да е влязло в сила предходно разпореждане от 30.07.2014г., съдът счита следното:

Съобразно разпоредбата на чл.117а, ал.1 КСО обжалването на разпорежданията по чл.114 и чл.117 ал.1, т.2, какъвто е настоящия случай, не спира изпълнението им. Съгласно чл. 10, ал. 7 от НПОС, /редакция към ДВ, бр. 48 от 13.06.2006г./, длъжностните лица по ал. 1 и 6 издават разпореждане за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии в едноседмичен срок от установяването на дължимата сума. Нещо повече, по делото няма данни за последващо съдебно обжалване на Решение РД-333/16.10.2014г. на Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив, с което е потвърдено разпореждане № **********/Протокол № 01166/30.07.2014г. Следователно, към настоящия момент размерът на пенсията е установен с влязъл в сила акт.

От своя страна, компетентността е определена в чл.98 ал.1 от КСО а именно: длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделениe на НОИ. Такова лице безспорно е издалата разпореждането Галина Димова, ръководител на ПО при ТП на НОИ – гр. Пловдив. В случая тя се явява длъжностно лице по смисъла на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката. Основното възражение е, че със своето разпореждане това длъжностно лице се е произнесло извън своята компетентност по реда на чл. 114, ал. 1 и 3 от КСО, съгласно които за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 разпорежданията се издават от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на НОИ, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.98, ал.2 от КСО изрично отделя случаите на неправилно изплатените суми за пенсии и установява компетентността за издаване на разпорежданията за тяхното възстановяване за длъжностните лица по ал. 1  - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на НОИ или на други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделениe на НОИ.

Потвърденото с решението на директора на ТП на НОИ разпореждане е издадено в хода на административно производство, регламентирано в разпоредбите на чл.98, ал.2, във вр. с чл.114, ал.1 от КСО, което е приключило с постановяване на предвидения административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на „Пенсионното осигуряване" в ТП на НОИ – гр. Пловдив в изискуемата от закона форма.

Съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на териториалното поделение на НОИ се произнася по жалбите срещу разпорежданията за възстановяване на неоснователно получени плащания по държавното обществено осигуряване. С оглед това, процесното решение е издадено от компетентен орган в законоустановената форма.

В казуса именно самото отпускане на пенсията на М.С. не съответства на действително установения и осигурителен стаж, съобразно който е следвало да се прецени и правото и на пенсия и то още към 1999г., поради което правил­но това положение е било приве­дено в такова съот­ветствие с правно дължимото, макар и по-късно.

Относно възражението на жалбоподателката, че е била добросъвестна съдът счита за необходимо да отбележи, че нормата на чл.98 ал.2 КСО говори за “...непра­вилно изплатени суми...”, докато тази на чл.114 ал.1 КСО говори за “...недобро­съвестно получени суми...”. Очевидно е в тази връзка, че всяка недоб­­ро­­съвест­но получена сума задължително се явява и като неправилно извършен разход от фондовете на ДОО, но не всяка неправилно изплатена сума за такъв разход се явява винаги и недобросъвестно получена от съответното лице. В този смисъл уредбата в КСО на материята сочи, че неправилно изпла­тените суми /не само за пенсии/ подлежат на връщане от субекта, който ги и по­лучил, само ако са получени недобросъвестно, т.е. лицето е знаело според обстоятелствата, че този разход не му се полага или е извършило определени действия или пък е бездействало в нарушение на конкретно правило за пове­дение.

В случая е формиран различен от първоначално определения индивидуален коефициент, преизчислен на основание §7 ал.3, 4 от ПЗР на КСО, което е въпрос по същество, разрешен с Разпореждането от 30.07.2014г.

Нещо повече, по делото няма спор относно направената в хода на административното производство надлежна индивидуализация с посочване на  имената на осигурителите, от които е получен отговор, номерата на издадените документи, периодите на осигуряване,  заеманата длъжност от оспорващата.

Няма съмнение, че в развилото се административно производство за С. е съществувала възможността по реда на чл.99, ал. 3 от КСО да докаже целия си стаж, като представи нови доказателства, въз основа на които да се направи нова преценка относно правото й на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата си  пред горестоящия административен орган и пред съда жалбоподателката не твърди да има друг и в повече стаж, непотвърден от посочените осигурители или друг стаж, за който да не са били изискани по служебен ред документи.

Няма спор, че по силата на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 1 от КСО е допустимо и основателно контролните органи при ТП на НОИ да извършват ревизиране и проверка на пенсионните преписки по всяко едно време, независимо от изтеклия период, независимо от наличието или липсата на съмнение и независимо от наличието или липсата на външни сигнали или обективни индикации.

Но в настоящото производство, в тежест на С. е да докаже наличието на своя трудов/осигурителен стаж и че са били налице предпоставките да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст както е била първоначално отпусната.

По делото не се установи решението на ответника да е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не са налице противоречия с материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Изложеното дотук води до извода за законосъобразността на обжалваното мотивирано решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив и оставеното с него в сила разпореждане на ръководител на ПО при ТП на НОИ – Пловдив. Поради това жалбата ще следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При посочения изход на спора и съобразно своевременно направеното искане от ответника, жалбодателката следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ  - Пловдив възнаграждение за осъществената юрисконсултска  защита, което се констатира в размер на 350 лв.

Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен  съд

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Д.С., ЕГН ********** *** срещу Решение № 2153-15-138/25.05.2016г. на Директора на ТП на НОИ - гр.Пловдив, с което е отхвърлена жалба вх. № МП-61190/17.09.2014г. и е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № Ра-650 от 26.08.2014г. на Ръководител ПО в ТП на НОИ – гр. Пловдив.

ОСЪЖДА М.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***  да зап­ла­ти на ТП на НОИ – гр. Плов­див сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, съставляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от съобщаването на страните за постановяването му.

  

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/