РЕШЕНИЕ

 

№..............                              гр. Пловдив                              22 юни 2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в публично заседание на двадесет и седми април  през две хиляди и седемнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

                                                                                                  

при секретаря ДОБРИНКА ТРЪНГАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело №  2432 по описа за 2016год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.

Образувано е по жалба на *********, ЕИК *********, представлявано от управителя *********,със съдебен адрес ***,чрез адвокат К., против  Ревизионен акт № 16001315009969-091-001/12.07.2016г. издаден от ревизионен екип-началник сектор възложил ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 662 от 26.09.2016год. на и.д. Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, с който е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 22 692,53лв. и допълнително е начислен ДДС в размер на 4 351,69лв..,ведно с прилежащи лихви за просрочие общо в размер на 3 031,05лв. и лихви за невнесен в срок деклариран ДДС за периода м.10 2015г. в размер на 28,09лв.

В жалбата се излагат възражения за това, че изводите на приходната администрация са неправилни. Твърди да са извършвани реално ремонти на закупувани от дружеството превозни средства, както и да са закупувани и влагани резервни части при ремонтите. Оспорва констатациите и за допълнително начислен ДДС,като твърди, че по отношение на всички доставки от Италия следва да намери приложение разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗДДС. В подкрепа на твърденията си представя писмени и гласни доказателствени средства.

 Ответникът - Директор на дирекция "ОДОП"-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител юрисконсулт Г., е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа, че констатациите на органите по приходите са правилни и законосъобразни. Претендира се отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът,като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства и приложената административна преписка,намери за установено следното: 

За допустимостта :

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил изцяло. Така постановения от Директора на Дирекция “ОДОП“-Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.

 

По същество:

Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия №  Р-16001315009969-020-001/04.12.2015г., изменена със Заповед за възлагане на ревизия № 16001315009969-020-002/09.03.2016г., изменена със Заповед за възлагане на ревизия № 16001315009969-020-003/07.04.2016г.

 Предмет на ревизионното производството е установяване на задълженията по ЗДДС за периоди 18.07.2014г.-31.10.2015г. 

В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад № 16001315009969-092-001/25.05.2016г. връчен на 26.05.2016г.,видно от искането за удължаване на срока за подаване на възражение.

Впоследствие, на основание чл. 119, ал. 3, т. 1 от ДОПК е издаден и оспореният РА, потвърден изцяло с Решение № 662 от 26.09.2016г. на и.д. Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП .

С оглед компетентността на горепосочените органи на приходна администрация по чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК са представени Заповед № РД-518/30.04.2014г. и Заповед № РД-09-456/04.04.2016г.

Така, видно от изложеното е, че не се констатират процесуални нарушения. Заповедта за възлагане на ревизия ясно и точно определя срокът за извършване на ревизията, в нея надлежно е отбелязана и датата на връчването. Спазен е и срокът по чл.117,ал.4 от ДОПК за връчване на ревизионния доклад.

Следва да се отбележи и, че оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията за това материално компетентен административен орган.  Властническото волеизявление е облечено в изискваната от закона форма.

Видно от развитието във времето на процесните правоотношения е, че петгодишния преклузивен срок по чл. 109 от ДОПК, в който съответно компетентния административен орган, може да упражни правомощието си и да образува производство за установяване на задълженията на жалбоподателя по ЗДДС за най-старата отчетна 2014г.  е спазен. Следователно, административният орган е упражнил в срок правомощието си да образува процесното ревизионно производство.

Развилият се спор е за право на данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците „*********.

Отказът на органите по приходите е на основание чл.68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

 В хода на ревизията е установено, че ревизираното лице развива дейност по покупко-продажба на автомобили втора употреба от страни в ЕС, транспортни услуги в страната и международни превози.

По отношение на доставчика *********отказаното право на данъчен креди общо е в размер на 17 008,53 лв. по 11 бр. фактури,  в данъчни периоди от м.04.2015 г. до м.09.2015 г. вкл. с предмет – услуги по договор, хидравлични крикове,варел масло, автомобилни гуми, хидро мотор за мерцедес актрос,двигателно масло, компресор за въздух.

Извършена е насрещна проверка на доставчика, при която от негова страна са представени оборотни ведомости за периода 01.04.2015 г. - 30.09.2015 г., аналитичен регистър на с/ка 4532 „Начислен ДДС на продажбите“, 702 „Приходи от продажба на стоки“, 703 „Приходи от продажби на услуги“, 501 „Каса“, копия на фактурите и са посочени  като предходни доставчици „*********с фактури № 393/18.09.2015 г., № 533/14.07.2015 г., № 535/17.07.2015 г. и № 519/12.06.2015 г. и „*********с фактура № 70015 от 31.08.2015 г. с предмет на сделки „услуги по опис“ без представени описи към приложените фактури. Относно стоките са посочени предходни доставчици „*********с фактура № 516/01.06.2015 г. и *********с фактури № 4000118/22.05.2015 г. и 4000098/14.04.2015 г. без опис на стоките.

Поради липсата на описи е прието, че не се установява точния предмет на доставките.

Установено е, че по предходните доставки доставчиците на доставчика са отразили посочените фактури в дневниците си за продажби, а по отношение на предходния доставчик „*********е установено, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 20.08.2015 г. и фактура № 70015 от 31.08.2015 г. с дан.основа 35 500,00 лв. и ДДС 7 100,00 лв. с получател *********е издадена след датата на дерегистрация по ЗДДС, което впрочем е без особено значение по отношение на спорните доставки. Сам по себе си и произходът на стоките, предмет на доставките, е абсолютно ирелевантно обстоятелство по отношение на валидността на доставката.

Прието е,че не се установява доставчикът да е придобил стоките, предмет на спорните доставки.

Установено е още, че доставчикът няма регистрирани в информационните масиви на НАП трудови договори за периода на издаване на фактурите, както и, че има  задължения в големи размери по ЗДДС по РА за периода 2013 г.- 2016 г.

От ревизираното лице са представени документи и писмени обяснения. За установяване факта на плащане са представени фискални бонове само за две от фактурите  № 336/20.08.2015 г. и № 356/23.09.2015,

Фактури № 356 и № 336 са с предмет услуги по договор. Не е посочено по кой от представените договори са издавани, нито има яснота от представените доказателства в какво се изразяват въпросните услуги. И от тук следва крайния извод за това,че по тези фактури правилно не епризнато право на данъчен кредит, тъй като жалбоподателят не установява при условията на главно пълно доказване самия предмет на доставките. Къде са сочените описи, с кой договор се обвързва всяка от двете фактури, не е ясно. Тези обстоятелства в съвкупност с липсата на  доказателства за материална и техничека обезпеченост на доставчика, обуславят и крайния извод за неоснователност на оспорването.

Към другите фактури няма фискални бонове, а е отбелязано плащане в брой.

За фактури № 295/30.06.2015 г. и 368 от 31.07.2015 г. е посочено, че плащането е по сметка, но няма данни за плащане.

Не се спори, че фактурите са отразени счетоводно в счетоводството на ревизираното лице.

Представени са договори, складови разписки и приемо-предавателни протоколи, но те трудно се обвързват с всяка една от фактурите.

Така фактури № 357,356,336,368,295 са с предмет услуги по договор, като нито във фактурите е посочен кой е договорът, нито в самите представени договори има съответствие на договорената изработка като стойност или време на извършване. Същото се отнася и до приемо-предавателните протоколи.

Фактура № 266/28.04.2015г. е с предмет доставка на хидро мотор за мерцедес Актрос. Каза се, доказателства за плащане по фактурата няма. Към същата са представени договор за покупко-продажба от 23.05.2015г. и приемо-предавателен протокол от 28.04.2015г., в който е посочен договор за покупко-продажба от 25.03.2015г., което е и по-логично, защото иначе излиза,че доставката се е случила преди договарянето. Предвид характера на правоотношението, а именно покупко-продажба на движима вещ, може да се приеме, че с факта на предаването на същата е сключен и договорът и не е необходима писмена форма. В този смисъл несъответствията не са фатални. Но самият приемо-предавателен протокол /на лист 242 от делото/ не е подписан. Така и приемането-предаването на стоката е недоказано.

Същото се отнася и до доставките по фактура № 279 от 22.05.2015г. и № 281 от 25.05.2015 г., по които приемо-предавателния протокол също не е подписан от страна на доставчика, а видно е, че самите договори са представени без подписи на страните.

Фактура № 263 от 24.04.2015г. е с предмет доставка на хидравлични крикове за евро Лохр. Договът за покупко-продажба е без подписи. Иначе има представен приемо-предавателен протокол.

Фактури № 265/27.04.2015г. и № 264/25.04.2015г. са с предмет на доставката съответно автомобилни гуми 315/60/22,5 и варел масло 120л. Представени към тях са неподписани от доставчика договор и приемо-предавателен протокол.

При тези събрани доказателства приходната администрация е приела, че няма доставки.

В хода на съдебното производство по отношение на този доставчик се събраха гласни доказателствени средства. Свидетелят *********в показанията си твърди да е работил като техничеки ръководител при доставчика. Той лично превозвал автовозите на *********до Гърция, където се правили ремонтите. Там лично свидетелят ползвал 20- 30% процента отстъпка. За около една седмица се извършвали ремонтните работи, като свидетелят закарвал камионите, връщал се с автобус в България и после отивал да ги вземе. Иначе документи не бил подписвал никакви. Всичко управителят на дружеството подписвал.

Съдът не кредитира тези показания най-малкото,защото са нелогични и несъответни на доказателствата по делото. От никъде не става ясно кой и защо, и въз основа на какво е ползвал отстъпка при извършването на твърдяните ремонти в Гърция, за да има икономически смисъл превозването до там. Няма обективиран документално превоз на автовозите до Гърция. Не е ясно защо самите части за извършваните ремонти са закупувани от доставчика, а не от търговеца в Гърция например, където се твърди да са извършвани ремонтните работи.

Нещо повече, видно от заключението на вещото лице Г. по допуснатата ССЕ,  доставчикът *********е префактурирал услугите на жалбоподателя, като при анализ на Хронологичен регистър на сметка 304 „Стоки“ за 2015г. вещото лице установява,че 5 броя инвойси са посочени и осчетоводени в основанието си като стоки- Авточасти и с партньор *********. Сметка 304 „Стоки“ не е заведена по номенклатури, видове и бройки, а кюпово по обща стойност, поради което не може да се направи обвръзка между доставките за жалбоподателя и инвойсите. Констатира се, че фактурите са с начислен ДДС в Гърция и мястото на изпълнение на продажбите е в Гърция. Същевременно липсват превозни документи- международна товарителница за установяване движението на стоките към България и постъпването им в склада на доставчика.

Установени са несъответствия от вещото лице и относно посочените от доставчика предходни доставки. Не са представени счетоводни регистри относно фактурите по предходните доставки.

Всичко това обуславя правилност на изводите на приходната администрация в тази част. Не са налице доказателства за съществуването на договорни правоотношения с доставчика,поради липсата на подписи в голяма част от договорите, не са налице доказателства за предаването на стоката поради липсата на подписи в приемо-предавателните протоколи, не е кокретизиран предмета на доставките, представляващи услуги, няма доказателства за плащане. Тоест, по отношение на всяка една от доставките от разглеждания доставчик липсва поне един от елементите на фактическия състав на правото на данъчен кредит.

 

По отношение на доставчика *********отказаното право на данъчен кредит е в размер на 4 484,00 лв. по фактури с № № 4000080/12.01.2015 г. с данъчна основа 3 920,00 лв. и ДДС 784,00 лв. с предмет на доставката гуми за ремарке на камион; № 4000081/13.01.2015 г. с данъчна основа 12 400,00 лв. и ДДС 2 480,00 лв. с предмет на доставката резервни части за автомобили и ремонт и № 4000082/19.01.2015  г. с данъчна основа 6 100,00 лв. и ДДС 1 220,00 лв. с предмет на доставката резервни части за автомобили и ремонт.

При извършената в хода на ревизията насрещна проверка документи не са представени от страна на доставчика.

Установено е, че фактурите са отразени в дневник за продажби на „*********за данъчeн период м.02.2015 г.

При извършена проверка в информационните масиви на НАП се констатира, че за периода на издаване на фактурите на ревизираното дружество „*********е имало регистрирани трудови договори за 6 лица на длъжности в строителството по ремонт и изграждане на покривни покрития, изолации, тенекеджия. Отбелязва се от приходната администрация, че тези длъжности нямат нищо общо с продажба на резервни части за автомобили и с ремонт на такива.

Мотивирано е, че по ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2014 г. няма данни за наличие на ДМА, а в търговския регистър няма публикуван ГФО, от който да е видно лицето дали разполага с активи.

В хода на ревизията ревизираното лице е представило копия на фактурите с фискални бонове към тях за регистриране на плащане в брой. Представени са договори във връзка с доставките и складови разписки. Фактурите са отразени в счетоводството на ревизираното лице. Не е посочено конкретно за кои превозни средства и с какъв регистрационен номер са изписани посочените материали.

Отказът е мотивиран с това, че доставчикът не е представил доказателства и,че няма доказателства за конкретните лица извършили доставките.

Видно е, че и трите фактури са с конкретно описан предмет на доставките- описани са точно и индивидуализирани вещите,предмет на договор за покупко-продажба. Всяка фактура е придружена с фискален бон, като редовността по регистрацията на ЕКАПФ е установена и никой не спори факта на плащане.

Същевременно, установява се от заключението на вещото лице по ССЕ, че за  МПС, представяващо *********, по отношение на което са доставките по фактура № 4000081/13.01.2015г., няма счетоводни записвания и същото не се води като актив в амортизационните планове за 2014г. и 2015г. Не се твърди, нито има доказателства за това въпросното МПС да е ползвано или придобито към момента на данъчното събитие от ревизираното лице. Следователно, при наличието на доказателства за осъществена доставка, не се доказва, че получените стоки и услуги за за осъществяване на икономическа дейност на получателя. Поради това и само на това основание следва да се приеме,че правото на данъчен кредит правилно е отказано.

За другите две фактури, каза се, налице са достатъчно доказателства, въз основа на които да се приеме,че ревизираното лице следва да ползва отказаното му право на данъчен кредит. Налице са редовни от външна страна фактури, надлежно се установява наличието на договорни правоотношения с представените договори, както и предаването на стоките и ремонтните услуги. Същите са предназначени за осъществяването на независима икономическа дейност, предвид на това, че несъмнено е установено въпросното МПС Мерцедес Актрос и ремарке да са заведени в активите на дружеството и да се използва за извършване на предмета на дейност.

Неправилно органите по приходите обосновават своите изводи за липса на доставка с непредставянето на доказателства от страна на доставчика в хода на насрещната проверка.

Тъй като правният извод, че по издадените фактури не е налице доставка се мотивира с непредставянето от страна на доставчика на доказателства в хода на извършена насрещна проверка, следва да се посочи, че несъбирането на доказателства не може да служи за основание за каквито и да е правни изводи. Основание за това е обстоятелството, че съгласно чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от  ДОПК фактическите констатации и правни изводи следва да се основават на факти, установени по реда и със средствата по ДОПК – т.е. с доказателства по ДОПК, събрани по реда на ДОПК.  Обстоятелството, че съгласно чл. 37, ал. 1 от ДОПК доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите.

В този смисъл задължение на ревизиращия екип по силата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК и чл. 5 от ДОПК е да потърси, събере, прецени и анализира и други доказателства, с които да бъдат установени съответните факти и обстоятелства.

Произходът на стоките, точният начин на осъществяването на доставките не са сред обективните критерии по чл. 6, ал. 1 ЗДДС, а по принцип изясняването на произхода на стоките е абсолютно ирелевантно обстоятелство по отношение на валидността на доставката и фактическото й осъществяване. Съответно без значение за правото на данъчен кредит е дали прекият доставчик или негови предходни доставчици са спазили точно всички изисквания на ЗДДС за документиране и деклариране на доставките и в частност начисляване на данъка.

Ето защо в тази част ревизионният акт ще следва да се отмени и да се признае отказаното право на данъчен кредит по двете посочени фактури в размер на 784лв. и на 1220лв. или общо за 2004лв.

 

По отношение на доставчика „*********отказаното право на данъчен кредит в разер на 1 200 лв.  е по фактура № 95/24.11.2014 г. с данъчна основа 6 000,00 лв. с предмет доставка на стоки – дехидрататор, гуми, горивен филтър, въздушен филтър,маслен филтър, филтър за кабина,всички за Мерцедес Актрос.

В хода на ревизията е извършена насрещна проверка на доставчика, при която доказателства не са представени.

Констатирано е,че фактурата е отразена в дневник за продажби за съответния данъчен период с получател „*********

При извършена проверка в информационните масиви на НАП  e установено, че за периода на издаване на фактурата „*********е регистрирало трудови договори за три лица на длъжност „общ работник“ в икономическа дейност „търговия на едро със зърно, семена, фуражи и непреработен тютюн“, която няма нищо общо с продажба на резервни части за автомобили. За периода 01.01.2014 г. – 11.05.2016 г. няма подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО и не може да се установи наличието на ДМА. В ТР няма публикуван ГФО, от който да е видно лицето дали разполага с активи. Дружеството има неизплатени задължения по ЗДДС по РА за периода 2013 г. - 2016 г. Има регистрирано едно фискално устройство,индивидуалните данни на което съвпадат с тези, вписани в приложения към фактурата фискален бон.

От ревизираното дружество са дадени обяснения от управителя, че са закупени авточасти от гр. Видин при възникнала необходимост от ремонт по време на извършена транспортна услуга. Стоката е закупена на място от автосервиз в гр. Видин.

Фактурата е отразена в счетоводството на ревизираното лице и частите са изписани на разход.

Други документи не са представени.

Така, остава неясно от къде точно в гр.Видин е закупена стоката, след като се твърди да е от там, кой я е превозвал,все пак става въпрос и за гуми, как е обективиран превоза, кога и как е предадена стоката, доколкото няма съпътстващи документи.

В този смисъл и предвид липсата на други събрани доказателства, съдът намира за правилни изводите на приходната администрация.

 

Относно допълнителното начисляване на ДДС, приходната администрация е приела, че по отношение на последващи продажби на автомобили втора употреба, ревизираното дружество неправилно е приложило чл. 143, ал.1 от ЗДДС, тъй като не са били налице посочените в нормата изисквания за прилагане на марж на цената при продажба и затова е приложен общия ред за облагане по ЗДДС.

Констатирано е в хода на ревизията, че  част от доставени автомобили втора употреба, закупени от фирми, регистрирани по ЗДДС, които при продажбата също прилагат марж на цената, ревизираното лице също има право да приложи този ред на облагане. Но за останалите продажби е прието, че не следва да се прилага специалния ред на маржа на цената, а следва да се приложи общия ред за облагане по ЗДДС, като при ревизията е начислен допълнително ДДС в размер общо на 4 351,69 лв., изчислен в размер на 20% от продажната цена на подробно описани в ревизионния доклад автомобили, придобити от ВОП, от фирми, регистрирани за целите на ДДС в други държави-членки на ЕС, декларирали ВОД към „*********

Установено е,  че в системата VIES - Справка 1.2 на откритите разлики между обмена на вътреобщностни придобивания – ВОП, деклариран от български търговци и съответните им записи в получен файл на ниво L1 в евро, не са намерени данни за декларирани ВОП от дружеството. При съпоставка в информационната система на НАП - VIES- справка за ВОП на ниво L2 , са констатирани разлики между обмена на ВОП за периода на ревизията в размер на 30 159 евро.

Според обясненията, дадени от ревизираното лице, разликата се дължи на това, че извършените покупки на автомобили втора употреба са отразени в счетоводството му като доставки от физически лица, но при продажбата на внесените автомобили са взети предвид покупните цени на същите и е приложен чл.143 от ЗДДС – прилагана е схемата на облагане на маржа на цената.

Отразено е в обжалвания ревизионен акт, че част от доставените автомобили втора употреба са закупени от фирми, регистрирани по ЗДДС, които при продажбата им прилагат също схемата на облагане на маржа на цената, като това изрично е записано в издадените от тях фактури.

Друга част от автомобилите са закупени от фирми от държави - членки на ЕС с валидни ДДС номера, които са декларирали вътреобщностни доставки  -  ВОД към „*********

Органите по приходите са посочили, че последните доставки представляват ВОП и за тях ревизираното лице е следвало да издаде протоколи по чл.117 ЗДДС, в които да начисли ДДС и да отрази тези протоколи в дневниците за продажбите и в тези за покупките за съответния данъчен период. Ревизираното дружество не е изпълнило това си задължение, но тъй като тези доставки не са укрити и данни за тях са налични в счетоводството му, на основание чл.73а от ЗДДС, за тези доставки е налице право на приспадане на данъчен кредит. Затова резултатът по данъчни периоди не е променен вследствие на неиздаването и неотразяването на протоколите за ВОП.

Предвид посоченото, при ревизията е начислен допълнително ДДС в размер общо на 4 351,69 лв., изчислен в размер на 20% от продажната цена на тези от автомобилите, придобити от ВОП, от фирми, регистрирани за целите на ДДС в други държави-членки на ЕС, декларирали ВОД към „*********

Изводите на приходната администрация са правилни. Тук по фактите не се спори,а относно приложението на закона.

С разпоредбата на чл. 143 от ЗДДС, в приложимата редакция, е предвиден специален режим за облагане на маржа на цената при продажби на стоки втора употреба от дилъри.

Посоченият специален режим е приложим по отношение на доставки, извършени от дилър на стоки втора употреба - превозни средства, различни от "нови превозни средства", доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от: данъчно незадължено лице; друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл. 50, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания; друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство; друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане маржа на цената.

Анализът на така цитираната законова разпоредба налага да се приеме, че при придобиване от дилъра на стоки втора употреба, каквито в случая са процесните леки автомобили и които са различни от "нови превозни средства", от лица регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка и тези лица не прилагат специалния ред за облагане на маржа на цената, по отношение на доставчика ще е налице ВОД, а по отношение на получателя по тази доставка ще е налице ВОП.

Въз основа на информацията получена от системата VIES, безспорно е установено, че процесните доставки са декларирани от италианските контрагенти на ревизираното лице като ВОД, съответно не е приложен режима за облагане на маржа на цената, поради което по отношение на жалбоподателя не е налице хипотезата на чл.143, ал.1 от ЗДДС.

Следователно, отчитането на направените придобивания на употребявани автомобили през ревизираните периоди по специалния ред на облагане маржа на цената е направено в нарушение на закона. Респективно, за жалбоподателя е налице ВОП и той е следвало да начисли ДДС по реда на чл.86, във връзка с чл.84 от закона, посредством издаването на протоколи по чл.117 от ЗДДС и отрази начисляването в дневниците за продажбите и в справката-декларация.

Ето защо и в тази част жалбата следва да се отхвърли.

Доколкото няма възражения относно начислените с ревизионния акт лихви за невнесен в срок деклариран ДДС за периода м.10 2015г. в размер на 28,09лв., то съдът намира, че в тази част не се оборват оспорените констатации.

По разноските:

С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по съразмерност, но такива не са претендирани и поради това няма да се определят.

В полза на ответника дължимото по съразмерност юрисконсултско възнаграждение е 1338 лв.

Водим от горното, Съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

        ОТМЕНЯ по оспорване на *********, ЕИК *********, представлявано от управителя *********,със съдебен адрес ***,чрез адвокат К., Ревизионен акт № 16001315009969-091-001/12.07.2016г. издаден от ревизионен екип-началник сектор възложил ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 662 от 26.09.2016год. на и.д. Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, В ЧАСТТА, в която е отказано право на данъчен кредит в размер от 2004 лв.  относно фактури, издадени от *********№ 4000080/12.01.2015 г. с данъчна основа 3 920,00 лв. и ДДС 784,00 лв. с предмет на доставката гуми за ремарке на камион; и № 4000082/19.01.2015  г. с данъчна основа 6 100,00 лв. и ДДС 1 220,00 лв. с предмет на доставката резервни части за автомобили и ремонт, ведно с прилежащите лихви.

 

ОТХВЪРЛЯ  оспорването на *********, ЕИК *********, представлявано от управителя *********,със съдебен адрес ***,чрез адвокат К., против  Ревизионен акт № 16001315009969-091-001/12.07.2016г. издаден от ревизионен екип-началник сектор възложил ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 662 от 26.09.2016год. на и.д. Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, В ЧАСТТА,в която е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 20 688,533лв. по фактури, издавани от доставчици „*********, както и в частта,в която допълнително е начислен ДДС в размер на 4 351,69лв..,ведно с прилежащи лихви за просрочие и лихви за невнесен в срок деклариран ДДС за периода м.10 2015г. в размер на 28,09лв.

 

ОСЪЖДА *********, ЕИК *********, представлявано от управителя *********,със съдебен адрес ***,чрез адвокат К., да заплати на  Дирекция „ОДОП“ – гр.Пловдив при Централно управление на НАП, сумата от   1338/хиляда триста тридесет и осем/ лева юрисконсултско възнаграждение по съразмерност.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.     

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:    /п/

 

Вярно с оригинала!

Секретар: ДТ

 

МЗ