Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер     17          Година  2018,  04 Януари           Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Второ отделение, ІІ състав

 

            на 21.11.2017 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 2443 по описа за 2016 година и като обсъди:

 

            Производство пред първа инстанция.

            Жалбоподателят Е.О.Е., ЕГН: **********, с посочен адрес: ***, е оспорил Ревизионен акт /РА/ № Р-16000915009853-091-001/27.07.2016 г., из­даден от И.К.на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Т.Т.на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 690/07.10.2016 г. на Директор на Ди­рек­ция “Обжалване и данъчно - осигурителна прак­тика” /ОДОП/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА на допълнително ус­та­но­­­вени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 6 806,80 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 4 348,65 лв. и за 2010 г. в размер на 10 781,05 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 774,87 лв.

            В съдебно заседание на 04.04.2017 г. пълномощникът на жалбоподателя е направил изрично изявление, че не са предмет на обжалване начислените лихви за несвоевременно внасяне на декларирания от ЕТ дължим данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 158,28 лв.

            Недоволен от така издадения РА, потвърден от Дире­ктор на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив, жалбоподателят счита, че актът е непра­ви­лен и неза­ко­но­съобра­зен, предвид некоректността на констатации­те в същия, направени без да бъдат изследвани в пълнота всички относими обс­то­ятелства. Конкретно в жалбата се излагат аргументи, че неправилно е възприето началното салдо на разполагае­ми­те средства към 01.01.2009 г., като не е взе­то пред­вид получаването на сумата от 125 000 лв. под формата на върнат заем от М. Н.А.и сумите, постъпили по банковата сметка на Г.Т., сестра на жалбоподателя, които всъщност представлявали негови доходи от работата му в Х.. Посочва се, че през периода от 2000 г. до 2010 г. Е. е работил в Х., по-голямата част от времето си е прекарвал там и поради което във входящата част на паричния поток следва да бъдат включени и доходите му от този източник, чийто размер е следвало да бъде уточнен в процедура по запитване на холандската приходна администрация. По съ­ще­ство се под­държа те­зата, че в резултат на тези пропуски, се е стигнало до не­­правилно формиране на из­вод за наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и за формиране на данъчна основа за облагане за процесния период 01.01.2009 г. – 31.12.2010 г. по този процесуален ред. По тези съ­ображения се настоява за цялостна отмяна на РА, като се при­е­­ме, че липсват до­пълни­тел­ни публични задължения за проверявания перио­д. Претендират се раз­носки. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

            Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “ОДОП”– гр. Пловдив при ЦУ на НАП счита жалбата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето й. Пре­тендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно за приложение на разпоредбата на чл. 161, ал. 2 от ДОПК. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.

            Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото съдебно производство, не взема становище по жалбата.

            Пловдивският административен съд – Второ отделение, втори състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство до­казателства, намира за установено следното.

            Подадената жалба е подадена в законоустановения срок, след надлежно упражнено право на обжалване по административен ред пред горестоящия административен орган. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Ревизионното производство е проведено от надлежно оправомощени органи по приходите, съгласно заповеди №№ РД-09-518/30.04.2014 г., РД-09-2/05.01.2015 г., РД-09-783/01.06.2015 г., РД-09-1238/12.09.2015 г., РД-09-1654/09.11.2015 г., РД-09-1679/11.11.2015 г. и Рд-09-391/21.03.2016 г., издадени от директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с които е делегирал свои правомощия на изчерпателно изброени органи по приходите, заемащи длъжността „началник сектор“ да издават ЗВР. Приети са също така и протоколи за приемане на удостоверения за електронен подпис и извлечения от публичния регистър на електронни подписи за валидни електронни подписи на И.К., Т.Т.и В.П.. Предвид изложеното, следва да се приеме, че процесният РА е издаден от ком­петентни ор­гани.

            Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати и съще­ствени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обоснова­ват отмяна на ревизионния акт само на това основание – ЗВР, каза се,  са издадени от длъжностно лице, надлежно упълномощено въз основа на заповеди на териториалния директор на НАП – гр. Пловдив и в рамките на предвидените по ДОПК срокове; извършените процесуални дей­ствия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъщест­вени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса; РД и РА са издадени в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по приходите; РД, РА и решението на горестоящия в приходната администрация решаващ орган са били надлежно съобщени на жалбоподателя, който в предвиде­ните по ДОПК срокове ги е обжалвал, т.е. му е била осигурена възмож­ност да упражни правото си на защита в пълен обем.

            Ревизията е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с Протокол № 0737219/22.02.2016 г., ведно с приложения доклад към него, с предмет съпоставка на имуществото и доходите на физическото лице Е.Е.. При проверката жалбоподателят е декларирал, че разполага към 01.01.2009 г. с парични средства в брой в размер на 294 600 лв., като източникът на доходи е работа в чужбина за периода от 2001 г. до 2010 г. Допълнително е посочено, че се касае за работа в две холандски фирми, като са представени документи за отработени дни и часове за периода от 33-та до 38-ма седмица на 2009 г. Не се представят доказателства за получаваните през годините трудови възнаграждения, а са посочени разходите за издръжка на лицето в Х. за календарна година.

            При ревизията са изследвани източниците на доходи на Е. за ревизираните 2009 г. и 2010 г., като е установено, че лицето е извършвало икономическа дейност чрез ФИРМА. Съгласно данните в подадените ГДД данъчната основа за облагане на ЕТ за 2009 г. е в размер на 11 877,31 лв., а за 2010 г. – в размер на 1 031,25 лв., като не са представени доказателства за изплащане на суми на собственика на търговеца. Същевременно, е направена констатация, че през 2009 г. Е. е придобил право на собственост върху недвижими имоти – магазин със застроена площ от 69 кв.м и жилище със застроена площ от 86 кв.м в сграда, построена върху недвижим имот, частна общинска собственост. Правото на строеж е закупено с нотариален акт № 3/18.11.2005 г. и е на стойност 5 000 лв. През същата година са направени вноски в собствения му ЕТ на обща стойност 69 400 лв., а през следващата година е извършена покупка на апартамент в гр. София на стойност 90 000 лв.

            В хода на проверката и ревизията до Е. са отправени неколкократни ИПДПОЗЛ, с които е изискано представянето на документи и писмени обяснения за произхода на декларираните като налични към 01.01.2009 г. парични средства, начина на получаване – в брой или по банков път и посочване на датите и лицата, които са ги получили, ако се касае за парични средства в брой. В отговор на исканията са представени банкови извлечения от банкова сметка ***, от които е видно, че за периода от 27.03.2002 г. до 04.06.2004 г. по банковата сметка са постъпили парични преводи на обща стойност 10 454 евро. Част от сумите са изтеглени в брой „на каса“, а с част от другите са извършени „валутни сделки“. Не е посочена каква е връзката на Г.М. с Е.Е., както и начинът на съхранение на паричните средства.

            При събраните при проверката и при ревизията доказателства е направен извод, че ревизираното лице не е разполагало към 01.01.2009 г. със сумата в размер на 294 600 лв. Този извод е направен въз основа на установените факти, че до началото на ревизирания период Е. е направил разходи за закупуване право на строеж, за изграждане на жилище и магазин, направил е вноски в касата на ЕТ на обща стойност 119 961,96 лв. и има разходи за издръжка. Не са представени доказателства за получаваните доходи от работа в Х., за да бъде извършена преценка за възможността за натрупване на спестявания, както и за начина за пренасянето в България и съхранението на декларираната парична сума в началото на ревизирания период. Предвид направения анализ, ревизиращият екип е приел, че жалбоподателят е разполагал към 01.01.2009 г. с парична сума в размер на 5 000 лв.

            След анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК е изготвена съпоставка между доходите и разходите на лицето за 2009 г. и 2010 г. За 2009 г. са установени налични парични средства в брой към началото на годината в размер на 5 000 лв. и направени разходи в общ размер на 73 068 лв., в т.ч. издръжка и вноски в касата на ФИРМА. Налице е превишение на разходите над доходите с установен източник за годината със сумата от 68 068 лв.

            За 2010 г. е установено постъпление на парични средства по банкови сметки на лицето през годината, съответно налични в края на данъчния период в общ размер на 14 329,47 лв. През годината са направени разходи под формата на покупка на недвижим имот на стойност 90 000 лева и разходи за издръжка в размер на 3 481 лв. Установено е превишение на разходите над доходите с установен източник в размер на 107 810,47 лв. = 90 000 лв. + 3 481 лв. + 14 329,47 лв.

            Превишението на разходите над доходите с установен източник през годините е прието за данъчна основа за облагане, определена по реда на чл. 122 от ДОПК, върху която е дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 6 806,80 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 4 348,65 лв. и за 2010 г. в размер на 10 781,05 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 774,87 лв.

            С възражението против констатациите в ревизионния доклад Е.Е. е представил доказателства, че на 06.08.2005 г. е сключил договор за заем с М.Н.А., съгласно който Е. е предоставил в заем на А. парична сума в размер на 125 000 лв. в брой. Заемът е безлихвен и е със срок до 31.12.2009 г., като в случай на невръщането на сумата в срока на договора се дължи лихва в размер на 3% годишно. Представени са разписка от 06.08.2005 г. за предаване на сумата и разписка от 02.01.2009 г. за връщане на заетата сума. Представени са декларация от Г.Т. (Г.О.С.), сестра на Е.Е., съгласно която брат й е превеждал по нейна банкова сметка парични средства от работата си в ***я с цел съхранението им. През годините на работата му в Х., при гостуването му в Т. Е.Е. е пренасял и парични средства в брой, в порядъка на 2 000 – 3 000 евро, които също са оставяни при нея за съхранение. Самата тя е пренасяла парични средства от порядъка на 3 000 – 4 000 евро в брой при гостуванията си в България на посочени в декларацията дати, които е оставяла на съхранение на другите си братя. При гостуването на брат й Е. в Т. е изтегляла част от преведените от него пари от нейната банкова сметка ***.

            Ревизиращите органи по приходите са подложили на анализ представените доказателства, като са направили извод, че към ревизирания период, в който Е. твърди да е пребивавал преимуществено в Х., ФИРМА е осъществяло икономическа дейност в България, от която са генерирани доходи. Е. е местно лице на Република България по смисъла на чл. 4, ал. 1, тт. 1 и 2 от ЗДДФЛ и като местно лице е носител на задължението за данъци за придобитите доходи от източници в страната и източници в чужбина. През годините са подавани ГДД, в които обаче не са посочвани конкретни размери на доходите на лицето в Х..

            По отношение паричните преводи по банкова сметка на трето лице *** е посочено, че същите възлизат на обща стойност 10 454 евро, но са за периода 2002 г. – 2004 г., т.е. времеви период, значително отдалечен във времето от ревизирания период. В тежест на самото ревизирано лице е да докаже, че паричните средства са останали в непроменен размер през годините, което не е направено, а точно обратното – събрани са доказателства за извършена покупка на право на строеж и извършени разходи по строителство на сграда без посочен конкретен размер.

            По отношение твърдението за върнат заем, предоставен през 2005 г. са изложени аргументи, че се касае за частни документи с недостоверна дата, представени едва след запознаване на Е. с констатациите в ревизионния доклад. При ревизията и при предхождащата я проверка не са представени доказателства за натрупани парични средства в размер на 125 000 лв. само и единствено от работа в Х., които да бъдат предоставени в заем на М. А..

            В решението си горестоящият административен орган е посочил като допълнително основание за непредоставяне на заем през 2005 г. от Е. на М. А., който се твърди да му е върнат през 2009 г. и обстоятелството, че същият не е деклариран в ГДД, съгласно изискването на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ. Намерено е за неоснователно и твърдението, че жалбоподателят не е местно лице на Република България за 2009 г. и 2010 г. по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и съответно носител на задължението за деклариране на доход, придобит в чужбина.

            В хода на съдебното обжалване са представени допълнително писмени доказателства за изпратено запитване до компетентната данъчна администрация на Х. относно доходите на Е.Е. и доказателства относно притежавани парични средства в брой от заемополучателя М. А., позволяващи му да върне предоставения му в по-ранен момент заем. Депозирани са свидетелски показания от Г.О.Е., брат на жалбоподателя, и М.Н.А., заемополучател по договора за заем и е назначена съдебно – счетоводна експертиза.

            Съгласно показанията на свидетеля Г.Е. брат му Е.Е. е работил в Х. от 2001 г. до 2010 г. Първоначално е заминал със съпруга на сестра им с малко име Г. за Германия, но след това започнал работа в Х.. През първите 3 – 4 години от престоя си работил във фабрика за преработка на кожи, след това за около 3 години в складове в логистичен център и през последните години във фирма за събаряне на стари сгради и реставрация. Първоначално получавал заплата около 3 600 – 4 000 евро, но с пристигането на други имигранти заплатата му „паднала“ до 2 400 евро. След завръщането си от Германия зет им Г. открил банкова сметка, по която Е.Е. превеждал спестени пари от работата си в Х. и които били предавани на свидетеля за дейността на фирмата на брат му. Освен на зет си жалбоподателят превеждал пари и по банкова сметка на сестра си, която живее в гр. Б., Т. от 1990 г. Сестра му теглела пари от банковата си сметка и ги пренасяла на малки суми в България. Самият Е.Е. идвал по два пъти в годината в България и носел със себе си около 5 000 – 6 000 евро в брой, които не подлежали на деклариране. Свидетелят е наясно, че брат му е дал в заем на М. А. парична сума от около 125 000 лв. през лятото на 2005 г. (не е сигурен през кой месец). Брат му се познава с М. А. от дете и за заема са подписали договор и разписки. М. А. развива бизнес в гр. П. и е върнал заетите пари в началото на 2009 г.

            Съгласно показанията на свидетеля М. А. жалбоподателят Е.Е. е приятел на сина му и се познават от около 19 години. Самият А. е земеделски производител, който произвежда около 1 500 – 2 000 тона тютюн на година. Паралелно с това се е занимавал и със строителен бизнес и фирмата на Е. е работила на негови строителни обекти. Обикновено извършваните строителни работи били по поставянето на фаянс и теракота, както и направата на огради, като двете фирми работили съвместно от 2007 г. – 2008 г. до 2010 г., след това дейността им спряла и към 2013 г. имало дейности за довършване. Строителните услуги били извършвани от работници, назначени във фирмата на жалбоподателя, чието наименование не може да си спомни. Понякога свидетелят предоставял за ползване собствената си строителна техника, като Е. само зареждал багерите с нафта. Свидетелят е тютюнопроизводител и извършва дейността си чрез 6 фирми, тъй като квотата за производството на тютюн през годините била ограничена до 200 тона произведен тютюн, за които получавали субсидии. Заемът му бил необходим за разплащането на закупено гориво от „Овъргаз“, което било необходимо за работа на камерите за сушене на тютюн. Доставчикът на природен газ поискал закупеното гориво да му се заплати през месец август, но тогава произведеният тютюн не бил изкупен и свидетелят не разполагал с пари. В случай на незареждане на камерите за сушене, които тогава били 36 за около 50 – 60 тона тютюн продукцията загубвала качеството си и ставала „от първа – трета класа“, за което производителят търпял загуби. Предвид близките им лични и търговски взаимоотношения жалбоподателят му предоставил в заем сумата от 125 000 лв. за срок от 4 години. Парите били върнати в началото на 2009 г. след като свидетелят получил премия за произведен тютюн „Вирджиния“, която премия обикновено се изплащала в периода от 15 до 23 декември на годината, в случая 2008 г. При предаването на парите в брой и при връщането им били подписвани разписки от заемодателя и заемополучателя.

            В съдебното заседание на 30.05.2017 г. е прието заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Ю.Х., без направени възражения от страните по делото. Вещото лице е извършило преизчисления на паричния поток, съобразно поставените му задачи, като е включило в приходната му част парични средства с източник доходи от възнаграждения в Х., получени суми от сестрата на жалбоподателя, които са й били дадени на съхранение и върнат заем. Доколкото не се формира спор относно разходваните парични средства през 2009 г. и 2010 г. под формата на вноски в касата на ЕТ и за покупката на недвижим имот, при тези изчисления не се получава недостиг на парични средства за 2009 г., съответно недостигът на парични средства за 2010 г. е в по-малък размер, спрямо определения при ревизията.

            При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: спорът се концентрира върху правилното приложение на материалния закон ЗДДФЛ касателно определената данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за така установените “до­ходи с неустановен произход”.

            По същество на спора следва да се посочи, че всъщност той се концентрира в една насока – че по същество неправилно е прието от органите по приходите на­личието на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за прЕ.аване към осо­бения ред за определяне на данъчната основан на лицето за об­лага­не с данък до­ходите на физическите лица за процесните години по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, доколкото не­правилно от страна ревизиращите органи не са изследвани в пълнота пре­дос­та­вените данни от лицето, не са събрани относимите доказател­ства, което е довело до не­правилно определяне на началното салдо на разпола­гаеми средства към 01.01.2009 г., както и до неправилно игнориране на получава­нето на сумата от 125 000 ле­ва в брой от М. А. с основание върнат заем и игнориране на посочени суми съгласно извлечения от банкова сметка на трето лице и суми в брой, декларирани от сестрата на жалбоподателя, за които се твърди да са негови лични, предоставени за съхранение.

            В този смисъл и жалбоподателят сочи, че всъщност са налице дока­за­тел­ства за наличието на доста­тъчно средства за покриване на направените раз­ходи от него самия, поради което и не са нали­­це доходи, които да под­лежат на об­лагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, респ. оси­гурителен доход, различни от декларираните от лицето и вече обложени.

            Останалите констатации в РД и РА /относно размерите на приходите и раз­ходите от паричния поток за процесните години/ не са предмет на ос­пор­ва­не от реви­зира­ния субект, поради което и няма да бъдат предмет на анализ в на­стоя­щото изложение.

            От анализа на приложените към административната преписка доказателст­ва, съдът намира, че от страна на ревизиращите органи по приходите, при съвкупния анализ на съб­ра­ни­те в хода на ревизията доказателства и декларираното от самото лице, е нап­ра­вен извод, че за процесните години са представени доказателства за извърше­ни вноски вноски по банкови сметки на лицето, вноски в касата на собствения му ЕТ и покупка на недвижим имот. При изследване на на­личните средства в брой към 01.01.2009 г. и направе­ни­­­те разходи от Попов, са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК – за ре­визия при осо­бени слу­чаи, като същата е би­ла раз­вита в такова особено производство и на ос­но­ва­ние чл. 122, ал. 2 от ДОПК е направен анализ на всич­ки относими към субекта об­сто­ятел­ст­ва, като на­к­рая е определена основа­та за об­ла­гане на същия за периода 2009 г. – 2010 г., до­ве­ло до възникване на задъл­же­ния към фиска по посочените по вид публични за­дъл­же­ния задъл­жения /главница и лихви/.

            Тук следва да се има предвид, че съгласно чл. 122, ал. 1 от ДОПК, органът по при­ходите може да приложи ус­та­­новения от съответния закон размер на данъ­ка към определена от него по реда на алинея втора основа, когато са налице обс­то­ятелствата, посочени в т. 1 - 7.

В случая съдът намира, че органите по приходите правилно са кон­с­татира­ли и че са безс­порно установени от факти­ческа страна обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК – декларира­ни­те и/или получените приходи, доходи, из­точ­ници на фор­миране на собствения ка­пи­тал или на безвъзмездно финансиране на стопанс­ка­та дей­ност на ревизира­но­то лице не съответстват на имущественото и финан­со­вото му състояние за процесния ревизиран период от 01.01.2009 г. до 31.12.2010 г.

            Установи се, на следващо място, че в хода на ревизията е извършен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2, т. 1 – т. 16 от ДОПК, ревизиращите са определили съответните данъчни основи като разлика между превишението на разходите над приходите и върху тях е определен дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ и са начислени съответните лих­ви за забава за всяка една от процесните години.

            Изводът на органите по приходите е формиран при възприетото в РД начално салдо към 01.01.2009 г. –5 000 лева, което е в резултат от една страна на проверка на заявени налични средства към 01.01.2009 г. от самото ревизирано лице и от друга, вследствие на извършен анализ на наличните данни в ИМ на НАП данни.

            По отношение както на този спорен момент, така и относно констатациите на органите по приходите като цяло и формираните от същите данъчни основи за об­лагане, съобразно и спорните моменти от фактическа страна по делото, визи­рани по-горе, съдът намира следното.

            На първо място, спорен момент по делото е връщането на сумата в размер на 125 000 лв. от заем, предоставено от жалбоподателя на М. А.. Нито в хода на проверката, предшестваща ревизията, нито в хода на ревизията Е.Е. не е посочвал като източник на доход върнат заем от това лице. Това е направено едва с възражението срещу РД, към което са приложени договор за заем от 06.08.2005 г. и две разписки – едната за предоставяне на парична сума в брой в деня на сключване договора за заем и другата – за връщане на дадения заем на 02.01.2009 г.

            Ревизиращите органи по приходите и горестоящия административен орган са направили извод за обосноваване защитната теза на ревизираното лице с частни документи с недостоверна дата. Изрично е посочено, че не са представени каквито и да било доказателства за размера на доходите на Е. в Х., а разходите му за живот в чужбина само са декларирани. Дори да се приеме, въз основа на извлечението на банковата сметка на трето лице, че са постъпвали парични суми в евро именно от Е. с цел съхранението им, то се касае за период, времево отдалечен от ревизирания и парична сума в сравнително малък размер спрямо твърдяния като предоставен заем на М. А..

            При съдебното обжалване се представят само и единствено доказателства за възможностите заемополучателят да върне парична сума в размер на 125 000 лв., но не и за възможностите заемодателят да разполага с посочената сума в по-ранен момент. В този смисъл, свидетелските показания следва да бъдат обсъдени в съвкупност с всички събрани по делото доказателства и бъде съобразено, че изхождат от лица, пряко или косвено заинтересовани от изхода на делото (брат на жалбоподателя Е. и негов дългогодишен познат).

            Във връзка с възможността за натрупване на спестявания в значителен размер от работа в Х. за продължителен период, на жалбоподателя е указано, че е негова доказателствената тежест по отношение на този факт. По делото са представени само и единствено извлечения от документи на чужд език (в последствие в надлежен превод на български език) за положен труд от Е.Е. в Х. за 5 седмици от 2009 г., за които му е заплатено възнаграждение. Не се представят други доказателства за работодатели в Х. и изплатени от тях възнаграждения, като до приключване на устните състезания по делото не е получен отговор от приходната администрация на Х.. При липсата на каквито и да било доказателства в тази насока, правилно ревизиращите органи по приходите са приели, че лицето не разполага с декларираната сума към началото на ревизирания период.

            При така установеното, следва да се направи извод, че към 01.01.2009 г. Е.Е. е разполагал с парични средства в брой в размер на 5 000 лв., както е посочено в РД. Неправилно е тълкуването на правната норма на чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ (в редакцията й към ДВ, бр. 99 от 15.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) относно задължението за деклариране на предоставени заеми през текущата година в определен размер, съответно остатъци от предоставени заеми от минали години, надвишаващи определен общ размер от страна на пълномощника на жалбоподателя. Действително, правната норма е в сила от 01.01.2010 г., но съгласно § 29а от ПЗР на ЗИДЗДДФЛ (обн., ДВ, бр. 99, 15.12.2009 г.) с годишната данъчна декларация по чл. 50 за 2009 г. се декларират и паричните заеми по чл. 50, ал.1, т. 5, като е налице остатък от паричен заем, предоставен през предходна година, в размер надвишаващ 40 000 лв., който по твърдения на самото лице е издължен на 02.01.2009 г.

            На следващо място, спорен е и въпросът относно размера на разполагаемите парични средства в брой с източник трудова дейност в Х., които са достигали до България посредством първоначалното им превеждане по банкови сметки на трети лица в Т. и България и в последствие чрез изтеглянето им в брой и предоставянето им на Е.. Както се каза по-горе в настоящото решение, по делото не са представени каквито и да било доказателства относно конкретен размер на получавани възнаграждения в Х. за 11-годишния период на пребиваване на лицето в страната, за да се направи извод относно възможността за натрупване на спестявания. В този смисъл, декларацията на сестрата на Е. Г.Т. е изключително неконкретна и неподкрепена с каквито и да било други доказателства. При ревизията по електронна поща е изпратено „извлечение за преведени от него пари на сестра му“ (л. 122 – 125 и л. 34 – 38), но документът е в изключително нечетлив вид и от него не може да се извлече каквато и да било информация относно превеждани и изтегляни парични средства. Поради тази причина са анализирани постъпленията и тегленията на парични суми по банкова сметка на ***, но не е намерена връзка, включително родствена между него и жалбоподателя. В свидетелските показания на Г.Е., брат на жалбоподателя Е.Е., лице с малко име „Г. е техен зет“ (съпруг на някоя от сестрите им), който е открил банкова сметка в България, по която Е.Е. е превеждал пари, предназначени за дейността на фирмата. Не е спорно обстоятелството по делото, че ФИРМА е регистрирана през 2002 г., регистрирана за целите на ЗДДС, считано от 16.07.2003 г. и осъществява дейност в търговски обект – магазин в гр. Ардино, ул. „Иван Вазов“ № 10. Резултатите от дейността на ЕТ са декларирани в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г. и 2010 г., като са реализирани печалби от дейността, които обаче не са изплатени на собственика. При извършената проверка в информационния масив на НАП е констатирано, че и през 2007 г. и 2008 г. в касата на ЕТ са правени вноски от едноличния собственик, предвид на което може да се приеме за достоверно твърдението, че дейността на търговеца е финансирана с лични средства на собственика му. Това обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя, който обаче не представя каквито и да било доказателства за доходите си в Х., а само в декларация при проверката за установяване на факти и обстоятелства (л. 163 – 164) посочва размер на доходите от работа в чужбина от 104 720 лв.

            Твърденията за предоставяне на парични суми на съхранение при роднини в Т. и България и изтеглянето на тези суми в брой и връщането им на жалбоподателя не са подкрепени с каквито и да било доказателства. Поради тази причина, в изпълнение на поставената му задача, вещото лице е разработило различни хипотетични варианти на доходи на Е. в Х. за престоя му там. При приемане декларираните данни за издръжка и среден доход от порядъка на 1 600 евро месечно за 9 години, е изчислен доход в размер на 271 078,03 лв., без удържани от него данъци. Хипотетичният размер на разполагаемата сума, като обща такава, би била достатъчна за предоставяне през годините на заема, извършването на вноските в касата на ЕТ и покупката на недвижими имоти, но би останал остатък от 15 616,12 лв., който е в пъти по-малък от декларираните парични средства от самия жалбоподател. Следва да се има предвид, че при проверката, предхождаща ревизията и при самата ревизия са посочвани изключително различни стойности на разполагаемите парични средства, включително от работата в чужбина, като едва след запознаване с констатациите в ревизионния доклад е възприета линия на защита с посочване на източници на налични парични средства, разполагаеми в период преди ревизирания, включително от връщане на заем и от изтеглени парични средства, предоставени на роднини за съхранение.

            Следва да се има предвид, че в заключението на вещото лице не са посочени разходи за изграждане на сграда по закупеното право на строеж на 18.11.2005 г., каквито несъмнено са направени в периода от закупуване правото на строеж до издаването на нотариален акт № 79/25.04.2008 г., когато Е.Е. е признат за собственик на недвижим имот, представляващ магазин от 69 кв.м и жилище от 86 кв. м. Конкретен размер на тези разходи не е посочен от самото лице, но може да се предположи, че част от доходите му от работа в Х. са използвани именно за построяването на тази сграда.

            Заключението на вещото лице не следва да бъде кредитирано дотолкова, доколкото в него се съдържат направени преизчисления на паричния поток на жалбоподателя за 2009 г. и 2010 г. при включване в приходната му част на определени парични суми, действителното наличие на които не е доказано по несъмнен начин.

            При така изложеното, съдът намира, че и посредством доказателствата, ангажирани от жалбоподателя при съдебното обжалване на РА, не се опровергават констатациите относно наличие на парична сума в размер на 294 600 лв. към 01.01.2009 г., в която е включен и върнат на 02.01.2009 г. паричен заем от М. А. в размер на 125 000 лв. Не се доказва и остатъкът от наличната парична сума да е формиран именно по твърдяния от жалбоподателя и неговите брат и сестра начин, а именно, чрез превеждане на парични средства в евро по банкови сметка на роднини, които в последствие се изтеглят и предават в брой на Е.. Последните извършени преводи по банкова сметка на трето лице датират от 2004 г., като не е доказано изтеглянето им и запазването им в непроменен вид до 01.01.2009 г., още повече че точно в този период са направени разходи за закупуване право на строеж и за построяване на сграда по стопански начин. Действително, през ревизирания период са декларирани печалби от дейността на ФИРМА, но не е спорно по делото, че не са изплатени на собственика, както и че не могат да бъдат отнесени към времеви периоди, предхождащи ревизирания.     

            По изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу РА за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

            При този изход на делото, на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 361,34 лв. (хиляда триста шестдесет и един лев и тридесет и четири стотинки), изчислено по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минимал­ните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията й към 26.10.2016 г.)

            Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.О.Е., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** против Ревизионен акт /РА/ № Р-16000915009853-091-001/27.07.2016 г., из­даден от И.К.на длъжност началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Т.Т.на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с Решение № 690/07.10.2016 г. на Директор на Ди­рек­ция “Обжалване и данъчно - осигурителна прак­тика” /“ОДОП“/ - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА на допълнително ус­та­но­­­вени дължими суми за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 6 806,80 лв., ведно с прилежащи лихви в размер на 4 348,65 лв. и за 2010 г. в размер на 10 781,05 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 5 774,87 лв.

            ОСЪЖДА Е.О.Е., ЕГН: **********, с посочен адрес: *** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ – гр. Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 1 361,34 лв. (хиляда триста шестдесет и един лев и тридесет и четири стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/